МОТИВИ: Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против Д.Н.А. *** това, че на 28.10.2019 година, около 12:30
часа, в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Ф.А.И. ***,
се опитал да се съвкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната Т.Д.М.,
ЕГН ********** ***, - престъпление по чл. 151 ал. І т. 3 във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 във вр. с
чл. 18 във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК.
Обвинението
е и против Ф.А.И., живущ в *** за това, че на 28.10.2019 година, около 12:30
часа, в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - 1 брой мобилен
телефон марка *** на стойност 50 лева от владението на малолетната Т.Д.М., ЕГН **********
***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила -
издърпване на мобилния телефон от ръцете на М. – престъпление по чл. 198 ал. І т. 1 във вр.
с чл. 63 ал. І т. 3 от НК.
Ф.А.И. е
обвинен и в това, че на 28.10.2019 година, около 12:30 часа, в ***, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Д.Н.А. ***, се опитал да
се съвкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната Т.Д.М., ЕГН **********
*** – престъпление по чл. 151 ал. І т. 3 във вр. с
чл. 63 ал. І т. 3 във вр. с чл. 18 във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК.
Непълнолетната
Т.м. се представлява от ***.
В хода на съдебното производство подсъдимия
Ф.И. се представлява от защитник в
лицето на ***.
Подсъдимият Д.А. се представляват
от служебен защитник в лицето на ***.
Със съгласието на подсъдимите и в
присъствието на техните защитнци, производството е проведено
по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр. с чл. 371
т. 2 от НПК.
Представителят на Р.п.- П. подържа
изцяло така повдигнатото против двамата подсъдими обвинение като намира същото
за доказано по несъмнен начин. Предлага на съда по отношение на двамата да бъдат наложени наказания като вид
лишаване от свобода за всяко от извършените престъпления, които да се редуцират
по реда на чл. 58 А НК и им бъде наложено минимално наказание, чието ефективно
изтърпяване да отложи с подходящ изпитателен срок. Счита, че предвид изказаните
съжаление и критичност по отношение на извършеното от страна на двамата
подсъдими, тяхното добро процесуално поведение и младата им възраст така определените им наказания в този вид и
отлагането на изтърпяването им по реда на чл. 66 НК ще окажат своя
превъзпитателен и предупредителен ефект.
*** моли съда да постанови справедлива
присъда.
Защитникът на подсъдимия Д.А. – *** моли съда да наложи наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - самокритичното му отношение към извършеното, младата му
възраст и добро процесуално поведение . Счита,
че налагането на наказание като вид пробация в минимален размер ще постигне
целите на чл. 36 от НК.
Адвокат Ж.Н., в качеството му на
защитник на подсъдимия Ф.И. моли съда да
постанови справедлива присъда и наложи
наказание като вид лишаване от свобода, да приложи института на условната
осъждане и така да се осигури възможност на подзащитния му да се откъсне от
средата си в момента и да продължи образованието си в ***.
СЪДЪТ, като прецени
събраните по делото доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Н.А. e роден на *** ***, ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, ученик, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Ф.А.И. е роден на *** ***, живущ в ***, българин, български гражданин, с
основно образование, ученик, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********
Подсъдимия Д.А. признава
вината си и всички факти, написани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, декларира категорично съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Подсъдимия Ф.И. признава вината си и всички факти, написани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, декларира категорично съгласие да
не се събират доказателства за тези факти.
Предвид горното, СЪДЪТ прие за
установена следната фактическа обстановка:
Двамата подсъдими се познават и
подържат приятелски отношения. И двамата се водят на учет
в ДПС, имат ниска за възрастта си степен на интелектуално ниво. И двамата не
посещавали редовно училище, нямат интерес към усвояването на знания. И двамата подсъдими не могат да контролират
емоциите си - проявяват хиперактивност,
трудно се задържат чисто физически на едно място и да концентрират
вниманието си за дълго. И двамата са агресивни, невъздържани, нападетелни, не зачитат авторитети.
Понастоящем подсъдимият Ф.И. пребивава в ***
където завършва средното си образование,
но към месец октомври на 2019 година се намирал в *** където живеели родителите
му. В същото населено място живеел и подсъдимия Д.А..
На 28.10.2019 година, около 12:30
часа двамата подсъдими се срещнали в магазин, находящ се в Централната част на ***. По същото време в магазина влязла и
малолетната Т.М., която и двамата
познавали. Подсъдимите видели, че М. държи в ръката си мобилен телефон марка „***“ и разговаряла с него. Решили да и го вземат. Подсъдимият Ф.И.
се пресегнал, грабнал телефона от ръцете на м. и побягнал извън магазина.
последвал го подсъдимия Д.А., а М. тичайки ги последвала в опит да си върне
телефона.
Когато стигнал до къщата, в която живеел подсъдимия Д.А.,
двамата подсъдими спрели, настигнала ги и М.. Последната помолила да и върнат
телефона. Тогава Ф.И. и казал, че ще и го върне само ако влезе в къщата. Т.М.
му повярвала и се съгласила.
Двамата подсъдими и свидетелката М.
влезли в стая, разположена на първия етаж от къщата. Тогава Ф.И. и Д.А. решили
да изнасилят малолетната М.. Ф.И. заключил вратата на стаята с поставеният там
райбер. Със сила и двамата съборили на беглото М. и успели да я съблекат
напълно дрехите и. Тогава подсъдимият Ф.И. също се съблякъл и легнал върху М. с
желанието да осъществи полов акт с нея. Свидетелката М. се съпротивлявала
яростно като се опитвала да отблъсне нападателите си и викала за помощ. През
това време подсъдимият Д.А. държал двете ръце и единият крак на малолетната М..
Предвид оказаната от страна на М.
съпротива, подсъдимият Ф.И. така и не
успял да осъществи полов акт с нея. Тогава двамата решили да я пуснат, но и казали че ще го направят само
ако им разреши да опипат гърдите и. М. се съгласила. След това се облякла и
изтичала вкъщи където разказала на баща
си за случилото се.
Подсъдимите Ф.И. и д. ***
изхвърлили бельото на М. на двора.
След като разбрал за случилото се
свидетелят Д.М. – баща на малолетната тогава Т. сезирал органите на полицията.
Проведено е разследване, в хода на което в качеството на обвиняеми били
привлечени двамата подсъдими. В хода на извършен оглед на местопрестъпление в
дома на подсъдимия А. били намерени и иззети 1 брой дамски бикини. Мобилният
телефон, собственост на М. бил предаден доброволно от подсъдимия Ф.И. на
органите на полицията.
В подкрепа на горната фактическа
обстановка е признанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в
досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствата по делото писмени
такива, приложени по досъдебно производство № Д – 1656/2019 година по описа на Р.п.П.
протоколи за разпит свидетелите Т.М., М.Б., Д.И., П.П., Д.М., протокол за оглед на местопрестъпление от
28.10.2019 година и придружаващият го фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства, характеристични справки и психолого
– педагогически справки на името на двамата подсъдими, заключения на експертите
по изготвените оценителна и съдебно психиатрична експертизи, приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК.
При така приетото за установено
от фактическа страна и правна страна СЪДЪТ намери повдигнатото спрямо подсъдимия
Д.А. обвинение за извършено престъпление по чл. 151 ал. 2 т. 3 във вр. Чл. 63 ал. 1 т. 3 във вр. Чл.
18 ал. 1 във вр. Чл. 20 ал. 2 НК за доказано по
несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна: на
28.10.2019 година, около 12:30 часа, в ***, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с Ф.А.И. ***, се опитал да се съвкупи с лице,
ненавършило 14-годишна възраст - малолетната Т.Д.М., ЕГН ********** ***.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. ІІ от НК - при наличието на
ясни представи в съзнанието на същия за противоправността
на извършваното и неговия резултат, като е искал настъпването на
неблагоприятните последици от деянието.
Подсъдимият намери за доказани по
несъмнен начин и двете повдигнати на подсъдимия Ф.И. обвинения за
извършени в условията на съвкупност
престъпления по чл. 151 ал. 2 т. 3 във вр. Чл. 63 ал.
1 т. 3 във вр. Чл. 18 ал. 1 във вр.
Чл. 20 ал. 2 НК и такова по чл. 198 ал. 1 т. 1 във вр.
Чл. 63 ал. 1 т. 3 НК:
От обективна страна: на 28.10.2019 година, около 12:30
часа, в ***,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - 1 брой мобилен телефон марка ***
на стойност 50 лева от владението на малолетната Т.Д.М., ЕГН ********** ***, с
намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - издърпване
на мобилния телефон от ръцете на М..
На 28.10.2019 година, около 12:30 часа, в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие
като извършител с Д.Н.А. ***, се опитал да се съвкупи с лице, ненавършило 14-годишна
възраст - малолетната Т.Д.М., ЕГН ********** ***.
От субективна страна и двете
деяния са извършени при наличието на ясни представи в съзнанието на И. за
тяхната противоправност и желания да постигне
забранения резултат, т. е при наличието на пряк умисъл, изводим от характеровите му особености и установеното му цялостно
противоправно поведение, насочено към незачитане на установения правов ред и
неприкосновеността на собствеността и личността на останалите.
Ето защо съдът призна подсъдимия Д.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 151 ал. 2 т. 3 във вр. Чл. 63 ал. 1 т. 3 във вр. Чл.
18 ал. 1 във вр. Чл. 20 ал. 2 НК .
Съдът
призна и подсъдимият Ф.И. за виновен по така повдигнатите му две обвинения за
извършени престъпления по чл. 151 ал. 2 т. 3 във вр.
Чл. 63 ал. 1 т. 3 във вр. Чл. 18 ал. 1 във вр. Чл. 20 ал. 2 НК и по чл. 198 ал. 1 т. 1 във вр. Чл. 63 ал. 1 т. 3 НК.
Съобразявайки конкретната степен на обществена
опасност на извършените деяния и всеки от извършителите им, степента на участие
в престъпленията на всеки от тях, възрастта им, причината за извършване на
престъплението – ниската степен на интелектуалното им развитие и липсата на ефективен
родителски контрол и над двамата подсъдими, характера и вида на проведеното
производство по реда на чл. 370 НПК съдът намери, че на всеки от тях следва да
бъде определено и наложено наказание както следва:
На подсъдимия Д.А. при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. б НК, поради което и основание чл. 151 ал. І
т. 3 във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 във вр. с чл. 18 във вр. с чл. 20 ал.
ІІ от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 2 буква А от НК
във вр. с чл. 42 А ал. ІІ т. 1 и 2 от НК го осъди на
ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:
Задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА два пъти седмично;
Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По
отношение на подсъдимия Ф.И. намери, че наказанието следва да бъде определено
при превес на оттегчаващите отговорността му
обстоятелства. Ето защо съдът определи и наложи на И. наказание както следва:
-
на основание чл. 198 ал. І т. 1 във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 от НК във вр.
с чл. 54 от НК - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като НА ОСНОВАНИЕ чл. 69 ал. І
във вр. с чл. 66 ал. І от НК отложи ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимия И. наказание с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
-
на основание чл. 151 ал. І т. 3 във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 във вр. с
чл. 18 във вр. с чл. 20 ал. ІІ от НК във вр. с чл. 54 от НК - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като НА
ОСНОВАНИЕ чл. 69 ал. І във вр. с чл. 66 ал. І от НК отложи
ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия И. наказание с
ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
Предвид факта, че и двете деяния са извършени в условията на съвкупност
съдът на основание чл. 23 от НК определи
на подсъдимия Ф.А.И. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му
по-горе, а именно: ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като намери, че целите на
наказанието спрямо същия ще бъдат постигнати и посредством института на
условното осъждане. Ето защо и на основание чл. 69 ал. І във вр. с чл. 66 ал. І от НК съдът отложи ефективното
изтърпяване на така определеното на подсъдимия И. общо най-тежко наказание с
ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
При
този изход на делото и на основание чл. 53 от НК съдът
постанови веществените доказателства по НОХД № 1139 от 2020 година по описа на
Районен съд - Плевен /досъдебно производство № Д - 1656 от 2019 година по описа
на Р.п.– П.- бял хартиен плик с размери 23/30 сантиметра и надпис върху него
ВД-99/19 с 1 брой дамски клин, сив на цвят с черни кантове; бял хартиен плик с
размери 10/20 сантиметра с положена лепенка върху него с надпис „веществено
доказателство“ по ЗМ 398/19 г. и обект 1 брой дамски бикини, розови на цвят и
подпис на поемни лица; бял хартиен плик с размери
16/22 сантиметра с надпис ВД с мобилен телефон марка *** и 1 брой СИМ-карта на
мобилен оператор „А 1 България“, находящи се на съхранение в деловодството на
Районен съд - Плевен да се върнат на пострадалата Т.Д.М. след влизане на
присъдата в сила.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия Д.Н.А. да заплати сумата от 20 лева, представляваща направените
разноски по делото за възнаграждение на вещи лица в полза на Районен съд –
Плевен.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия
Д.Н.А. да заплати сумата от 226,80 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза на ОД на МВР
- Плевен.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия Ф.А.И. да заплати сумата от 20 лева, представляваща направените
разноски по делото за възнаграждение на вещи лица в полза на Районен съд –
Плевен.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия Ф.А.И. да заплати сумата от 226,80 лева, представляваща направените
разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица в полза
на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: