РЕШЕНИЕ
№ 1744
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110104900 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с пр. осн. чл. 422 от ищцата М. АТ. В.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. "****" № 56, ет. 4 за установяване на вземане
по заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК от 26.01.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 851/2021 г. на ВРС срещу ответника Б. Н. ИВ. ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 56, за сумата в размер на 250,00 лева,
представляваща депозит по договор за наем, сключен между страните на 07.08.2020 г.
за сумата в размер на 14,38 лева, представляваща законната лихва за периода
08.09.2020 г. - 02.04.2021 г.
Ищцата моли ответникът да й заплати разноските за заповедното и
исковото производство.
Твърденията, от които ищцата черпи права, са, че 07.08.2021 г. е
сключила с ответника Договор за наем, по силата на който последният предоставя на
дядо й Минчо Христов Атанасов квартира, находяща се на ул. „Любен Каравелов" №
24. При огледа на помещението на приземният етаж, ищцата забелязала, че същото е
просторно, има две преходни стаи, две единични легла, маса, столове, гардероб,
шкафове. Мебелите били запазени, но покрити с дебел слой прах, а хладилникът,
готварската печка и тоалетната, може би към двадесет годишна, не били чисти.
Въпреки това поради доброто местоположението на имота и изгодната цената ищцата
решила да го наеме. При сключване на договора е съствен опис на вещите и е заплатен
наем за един месец в размер на 250 лв. и депозит в размер на 250 лв. Получила два
ключа от собственика, като той запазил и един за себе си. Ищцата почистила преди
пристигането на дядо си. Три дни след настаняването си, той се оплакал, че му е
студено и ищцата съобразила, че с оглед предстоящата зима се налага да потърси друга
квартира. Съобщила на собственика на квартирата за намеренията си. На 19.08.2020 г.
1
квартирата е освободена, а в следващите два дни ищцата я посетила два пъти, за да
събере вещите на дядо си. От 21.08. не е посещавала имота до 07. или 08.09, когато се
обадила на ответника, за да уговорят среща да му върне ключовете, а той на нея -
депозита. Той й съобщил, че тоалетната чиния била с драскотини по емайла,
причинени от дядо й. Отишла заедно със свекърва си, за да върне ключа, да види каква
е щетата и да получи депозита си. Ищцата предложила да заплати сумата от 20 лв., но
ответникът й заявил, че подмяната на тоалетната чиния ще струва между 120 - 150
лева, като предложил да върне 100 лв. от депозита. Ищцата не се съгласила на това
предложение и го помолила да помисли няколко дни и да я потърси, за да върне
депозита в пълен размер, но близо шест месеца по – късно, ответникът не е върнал
депозита в размер на 250 лева. Твърди, че въпреки деветдесетгодишната си възраст
дядо й не пие лекарства и е с разума си.
Ищцата претендира сумата в размер на 250,00 лева, представляваща
депозит по договор за наем, сключен между страните на 07.08.2020 г., и сумата в
размер на 14,38 лева, представляваща законната лихва за периода 08.09.2020 г. -
02.04.2021 г.
На 25.01.2021 г. М. АТ. В. подава Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Варна срещу Б. Н. ИВ. ЕГН:
**********, в което се претендират: главница в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет
лева). Образувано е ч.гр.д. № 851/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Варна. Издадена
е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал
възражение. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за М. АТ. В.
възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията й срещу
него.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Възразява
срещу иска като излага, че след извършен оглед на имота му от ищцата, на 07.08.2020
година двамата сключили договор за наем. При огледа на имота ищцата лично се
запознала с качествата и особеностите на имота, но приела, че той удовлетворява
нейните изисквания и страните сключили договор. В изпълнение на този договор в
недвижимия имот се настанил под наем нейният дядо, който бил в напреднала възраст
и в изключително тежко здравословно състояние, не можел да се грижи сам за себе си,
но бил оставен да живее напълно сам и без необходимите грижи. При обитаването на
имота дядото не бил в състояние сам да извършва необходимите ежедневни действия
за поддържане на елементарна хигиена, затова имотът бързо се оказал в изключително
запуснато хигиенно състояние - в него се натрупали множество битови отпадъци от
храна, подовите настилки били силно зацапани, тоалетната чиния била изключително
силно изцапана, повърхностният й слой бил силно наранен с остър предмет, корпусът
й бил напукан, вътрешните стени на жилището били силно замърсени. На 19.08.2021 г.
ищцата внезапно заявила, че мести своя дядо на друго, по - хигиенично място.
Незабавно след това жилището било опразнено, като до 08.09.2021 г. ключовете от
жилището били в ищцата и тя фактически държала имота. Същевременно сметките за
ток и вода още не били излезли и тяхното заплащане не било поето от ищцата. Ищцата
не почистила при напускането, което принудило ответника да организира цялостно и
основно почистване и хигиенизиране на жилището, за което заплатил сумата от 110 лв.
На 02.11.2020 г. предал на брокера остатъка от депозита в размер на 140 лева.
Наложило се да извърша наложителен ремонт в жилището - вътрешно боядисване на
две стаи, поправка на ел. инсталация, брава на входна врата, заплащане на
2
изразходвана ел. енергия и вода и др., които разходи възлизали общо на 125 лева.
Твърди, че е изправна страна по договора и не е отговорен за предсрочното му
прекратяване. Съгласно точка 2.5 от договора, ответникът е задължен да върне
гаранционния депозит, ако всичко по договора е спазено, вкл. и срока, за който е
сключен договора - 12 месеца.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа молбата и моли за уважаване на исковете.
Ответникът по иска е редовно призован за съдебно заседание, не се
явява, не изпраща представител, не изразява становище по предявените искови
претенции и не представя доказателства.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр. д № 851/2021 г. по описа РС – Варна, 14 състав се
установява, че по повод заявление по чл. 410 ГПК, подадено от М. АТ. В. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 260487 от 26.01.2021 г., с която съдът
е разпоредил ответникът по иска в качеството на длъжник да заплати на ищеца -
кредитор сумите, предмет на установителната искова претенция, както и разноски за
заповедното производство в размер на 25 лева за внесена държавна такса. Посочено е
основанието, от което произтича вземането.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал
възражение, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането му в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Видно е от съобщението до кредитора, че същият е упражнил правото си
на иск в едномесечния срок, поради което предявеният иск е допустим.
С оглед задължителната практика по въпроса за съединяване на
исковете, изразена в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира и осъдителния иск с правно основание чл. 86
ЗЗД за допустим.
За установяване на вземането си ищецът е представил писмени
доказателства, а именно Договор за наем; Фактура от 09.09.2020 год.; Системен бон;
предизвестие за освобождаване на недвижим имот. Същите са допуснати до събиране с
определението на съда по чл. 140 ГПК, надлежно заверени са от ищеца по реда на чл.
183 ГПК и не се оспорват от ответника по иска. В хода на заповедното производство
длъжникът е представил Разписка за получена сума. В исковото производство не
представя други доказателства.
За установяване на вземането на ищцата, съдът е допуснал събиране на
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Лилия И.а В., свекърва на ищцата.
Свидетелят излага, че ищцата е наела приземна стая в стара къща. Същата била в
много неугледно състояние, но понеже локацията била много добра и имало двор с
удобен достъп до стаята, а дядото на ищцата бил на 90 год. и с инвалидна електрическа
количка, ищцата наела стаята след почистване и дезинфекция. Настанили дядото, но
след три - четири дни започнали да включват печка, защото било много студено.
Решили, че не е много удобно дядото да живее там и намерили друга квартира. Най-
много десетина дни са заемали тази квартира и я освободили, като ищцата пак
почистила и изпрала всичко основно и така предала ключа в присъствието на свекърва
си. Банята и тоалета били в ужасно състояние, имало драскотини по тоалетната чиния
3
още при наемането на стаята. Съдът преценява показанията на свидетелката по реда на
чл.172 ГПК, но ги възприема като основани на лични впечатления, логични и
безпротиворечиви. Същите не са опровергани от ответната страна.
В производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително
право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за
изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни
отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да заплати
наемна цена и да ползва вещта по предназначение и с грижа на добър стопанин.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от представените
доказателства се установява, че въз основа на сключен между тях договор за наем от
07.08.2020 г. ответникът предоставя на ищцата жилище, находящо се на ул. „Любен
Каравелов" № 24, за временно възмездно ползване срещу заплащане на наемна цена в
размер на 250 лв. Липсва спор, че в изпълнение на уговореното ищцата предава на
ответника сума в размер на 250 лв. като депозит. Не се спори, че ищцата е отправила
едномесечно писмено предизвестие до ответника на 19.08.2021 г., освободила е
жилището незабавно и на 08.09.2021 г. е върнала ключовете на наемодателя.
От систематичното тълкуване на уговорено в т.2.5. на договора за наем,
сключен между страните се установява, че сумата в размер на 250 лв. е предадена, за да
служи за обезпечение на конкретни евентуални бъдещи вземания на ответника – ако
има неплатени в срока на пребиваване консумативни разходи за имота, ако наемателят
откаже да върне имота в уговорения срок или ако предаде същия в несъответното за
това състояние и с нанесени върху него щети, свързани с плащания за консумативи
или поправка на повреди. Заплащането на депозит не е гаранция за това, че договорът
ще бъде изпълнен, включително, че наемателят ще ползва имота през целия уговорен
срок от 12 месеца. Този извод се потвърждава и от изписаната ръчно клауза в договора,
според която депозитът остава в наемодателя до излизане на сметките за ток и вода, от
което несъмнено следва, че той има конкретно предназначение.
По делото няма данни за направени разходи за ел. енергия или вода или
наличие на неплатени задължения в срока на пребиваване консумативни разходи.
Държането на отдадения под наем имот е върнато от наемателя на собственика, който
го е приел без забележки. От изложеното, съдът приема, че не са налице вземания на
ответника, свързани с плащания на текущи консумативи, които да оправдават
задържане на депозита.
Не са ангажирани доказателства от ответника, чрез които да се
установяват заплатени от него разходи за поправяне на щети в жилището или за
неговото почистване. Възраженията на ответника, че му се е наложило да хигиенизира
и да извърши „неотложен“ ремонт, остават недоказани. Ответникът не успя да проведе
насрещно доказване на твърденията си, че лошото състояние на стаята и отделни
нейни елементи е причинено от немарливото й използване от страна на дядото на
ищцата, и да обори свидетелските показания на свекървата на ищцата, от които се
установява, че стаята е била неподдържана още към момента на наемането й.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК е основателен и доказан по размер, поради което същият
следва да се уважи.
От основателността на главния иск, следва правния извод, че и
акцесорния с пр.осн.чл.86 ЗЗД е основателен и също следва да се уважи като
4
ответникът бъде осъден да заплати на ищцата законна лихва върху главницата за
периода от освобождането на имота – 08.09.2020 г. до предявяване на иска – 02.04.2021
г., тъй като с получаване на писменото предизвестие за освобождаване на имота и
предаването на ключа е постигнато взаимно съгласие между страните за прекратяване
на договора и ответникът дължи връщане на депозита.
По въпроса за разноските:
При направено искане по реда на чл. 78 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата разноски за настоящото производство в размер на 25 лева за
заплатена държавна такса и 360.00 лева за възнаграждение на адвокат, както и разноски
за заповедното производство в размер на 25 лева, съгласно задължителната практика
по въпроса за разноските, изразена в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – общо 410 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Н. ИВ. ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „******" № 56, че съществува вземането на кредитора М. АТ. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "******" № 56, ет. 4, по заповед за изпълнение
на парично задължение № 260487 от 26.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 851/2021 г. на
РС Варна за сумата в размер на 250.00 лева, представляваща подлежащ на връщане
депозит по договор за наем от 07.08.2020 г., на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. Н. ИВ. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****" № 56,
да заплати на М. АТ. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. "****" № 56, ет. 4
сумата в размер на 14,38 лева, представляваща законна лихва върху главница 250.00
лева за периода 08.09.2020 г. -02.04.2021 г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. Н. ИВ. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****" № 56 да
заплати на М. АТ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "***" № 56, ет. 4
разноски за исковото и за заповедното производство в размер на 410 лева, на осн. чл.
78 ГПК.
Сумите могат да се заплатят от задължените лица по банкова сметка на
кредитора М. АТ. В., ЕГН: **********, IBAN BG 71 STSA *****, при „Банка ДСК“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6