Решение по дело №362/2024 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ по НАХД № 362/2024 г. по описа на РС-Ихтиман

производството по реда на чл. 375 – 380 НПК
Районна прокуратура-Самоков, ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу М. Г. Х.
от гр. Ихтиман, управител на „*“ ЕООД, ЕГН ********** за това, че на 20.06.2023 г. в гр.
Ихтиман, Софийска област, на ул. „*“ № 71, в офис на „*“, чрез използване на физическа
сила, изразяваща се в хващане и стискане в областта на левия горен крайник, теглене и
силно дърпане с ръце, е причинила на Ж. К. Д. от гр. Ихтиман лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата раменна става с десцендиращ хематом и леко
ограничени движения, което увреждане е реализирало медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено от
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - М. Г. Х. е вписана като
управител и законен представител на представляваното от нея търговско дружеството „*“
ЕООД, ЕИК *, което дружество извършва представителство по предоставянето на платежни
услуги от името на „*“ АД по силата на Договор за представителство № 2522 от 28.03.2022 г.
и по хулигански подбуди - осъществено е на публично място, с демонстрация на
безнаказаност, доминация и грубо пренебрегване на установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и правата и достойнството на
отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
С постановление от 15.07.2024 г. и на основание чл. 375 НПК, Районна прокуратура-
Самоков, ТО-Ихтиман е внесла материалите по делото в ИРС с предложение на основание
чл. 78а от НК обвиняемата Х. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Самоков, ТО-Ихтиман,
поддържа обвинението, като твърди, че то е доказано от обективна и субективна страна,
като пледира за налагане на административно наказание глоба в размер на 2500 лева.
Обвиняемата Х., в съдебно заседание отрича вината си, като тя и защитникът й адв. П.,
оспорват фактите, изнесени в постановлението на Районна прокуратура – Самоков, ТО-
Ихтиман. В съдебни прения адв. П. навежда доводи за това, че при извършването на
деянието няма хулигански подбуди и липсват доказателства уврежданията на пострадалата
да са причинени от действията на обвиняемата. Пледира за оправдаването на Х..
Съдът, след преценка на доказателствата, намиращи се по досъдебно производство №
212/2023 г. по описа на ОСлО при СОП, както и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
М. Г. Х. е едноличен собственик на капитала и управител на „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *. Дружеството извършва представителство по
предоставяне на платежни услуги от името на „*“ АД, ЕИК * по силата на Договор за
представителство № 2522 от 28.03.2022 г., като дейността е осъществявана в офис, находящ
се в гр. Ихтиман, Софийска област, ул. „*“ № 71
Свидетелят Л. Б. Д. работел по трудов договор на длъжност „оператор“ в „*“ ЕООД.
През месец август 2022 г. св. Ж. Д. закупила мобилен телефон на изплащане към
дружеството „БНП Париба Лични Финанси“, като заплащала чрез „*“ дължимите вноски.
През месец март 2023 г. не била внесла вноската си по договора за продажба на изплащане.
На 28.04.2023 г. св. Ж. Д. посетила офиса на „*“ в гр. Ихтиман, ул. „*“ № 71 и
наредила сумата от 257,22 лв. по сметка на получателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Операцията
била извършена от св. Л. Д., като била издадена разписка с № 0500018582002371 от
28.04.2023 г.
След няколко дни св. Ж. Д. получила обаждане от служител на „БНП Париба Лични
1

Финанси“, който я уведомил че не били извършени преводите за месеците март и април 2023
г., поради което ще се предприемат действия по принудително събиране на вземанията. Тъй
като св. Ж. Д. изгубила разписката, с която би могла да докаже плащането, посетила
многократно в различни дни офиса на „*“ в гр. Ихтиман, ул. „*“ № 71 с молба да се издаде
копие от вносната бележка. Св. Л. Д. всеки път заявявал, че от офиса имали право да издават
вносни бележки само в рамките на работния ден.
Св. Ж. Д. се обадила в централата на „*“ АД, от където била уведомена че в рамките
на пет години назад от плащането има право да бъде издаден дубликат от вносната
бележка.
През месец юни св. Ж. Д. открила вносната бележка в дома си, като на 20.06.2023 г.
около обяд отново посетила отново офиса на „*“ в гр. Ихтиман, ул. „*“ № 71. Там заварила
обв. М. Х. и св. Л. Д.. Д. седнала на стол пред бюрото на св. Л. Д. и поискала от оператора
да направи проучване в тяхната система, за да бъде установено по чия сметка са постъпили
парите, наредени на 28.04.2023 г., съответно какво се било случило с превода. Св. Л. Д. се
обадил по телефона на централата на „*“ АД, за да потърси информация за движението на
превода.
Между св. Ж. Д. и св. Л. Д. започнал спор, в който се намесила и обв. М. Х.. Тримата
си разменили реплики на висок тон, като св. Ж. Д. питала дали се подиграват с нея, а обв. Х.
й казвала да говори по-тихо. Конфликтът продължил като обв. Х. подканила Д. да напусне
офиса, която обаче отказала и продължила да настоява да бъде разрешен проблемът. Тогава
обв. М. Х. се приближила към Ж. Д., хванала с ръка в областта на мишницата и започнала да
я дърпа с цел да стане от стола и да напусне офиса.
Вследствие от тегленето и натиска, приложен от обвиняемата, пострадалата Д.
почувствала силна болка в областта на лявото рамо, поради което и станала от стола и
напуснала офиса.
Когато излязла пред офиса Д. позвънила на баща си – св. К. Д., на когото споделила
за случилото се. Св. Д. пристигнал на мястото на инцидента. Влязъл в офиса и потърсил
обяснение за случилото се от обв. Х..
Същевременно св. Ж. Д. подала сигнал на Национална система 112 с твърдение за
упражнено физическо насилие спрямо нея, в който посочила, че й е нанесен побой и че била
дърпана в офис на „*“ в гр. Ихтиман, ул. „*“ № 71. Пострадалата поискала да бъдат
изпратени линейка и полиция, тъй като не било добре.
На място пристигнали свидетелите А. М. и Н. М. – полицейски служители при РУ-
Ихтиман. На мястото установили обв. М. Х., пострадалата Ж. Д. и нейния баща св. К. Д..
Същите продължавали да водят вербален спор. Полицаите ги предупредили да преустановят
разправията. Малко след това пред офиса пристигнал и екип на ФСМП – Ихтиман с дежурен
лекар св. Р. Б., на когото Д. споделила, че има болка в рамото.
Св. Ж. Д. била транспортирана с линейката до ФСМП – Ихтиман, където била
прегледана и била назначена рентгенография на лява раменна става, за да бъде установено
травматично увреждане. Св. Р. Б. разчел рентгенографско изследване и издал фиш за спешна
медицинска помощ, в който била поставена работна диагноза – контузия на рамото.
Рентгеновата снимка и оптичния носител от изследването били предадени на пострадалата
Ж. Д., след което била насочена към ортопедичен кабинет в гр. София. Докато св. Ж. Д.
пътувала с баща си в посока гр. София, с нея се свързал служител от централата на „*“,
който я уведомил че парите от нареждането от 28.04.2023 г. били преведени в полза на „Ти
Би Ай Банк“ АД вместо на „БНП пърсънъл файненс“.
Пострадалата Ж. Д. заедно със св. К. Д. посетили УМБАЛ „Пирогов“ ЕАД в гр.
София, където било извършено повторно рентгенографско изследване, като след
извършения преглед била поставена основна диагноза контузия на раменния пояс и на
2

мишницата, а обективно било установена болка в лявото рамо.
На 21.06.2023 г. Д. посетила съдебен лекар, като след извършения преглед от д-р *
било издадено съдебно-медицинско удостоверение, в което е било отбелязано наличието на
телесно увреждане - контузия на раменния пояс и мишницата вляво.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните в наказателното
производство гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно се
допълват и кореспондират помежду си.
Във връзка с обстоятелството, че обвиняемата и нейният защитник оспорват
фактическите положения посочени в постановлението на РП-Самоков, ТО-Ихтиман съдът
проведе пълно съдебно следствие, като описаната фактическа обстановка извлече от разпита
на свидетелите Ж. Д., Л. Д., К. Д., Р. Б. и Н. М., които са подкрепени изцяло от заключенията
на изслушаните видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, комплексна аудио
и видео-техническа експертиза, както и съдебно медицинската експертиза.
Така според съда твърденията на пострадалата Д., освен че са последователни и
непротиворечиви, са изцяло подкрепени от съдържанието на видеозаписа от камерата,
монтирана в офиса на „*“, от който се установява както възникналия словесен конфликт
между пострадалата и Х., така и последващите действия на обвиняемата, изразяващи се
хващане за лявата ръка над лакътя и издърпване, а впоследствие и за дрехата на Д., които
действия са съпроводени с приканването й на висок тон да напусне офиса.
В този смисъл изследваният видеозапис представлява веществено доказателство по
смисъла на чл. 109 НПК, доколкото има качеството на предмет, върху който има следи от
престъплението, като няма каквито и да е съмнения в неговата достоверност. В случая
записът от камерата в офиса на „*“, където е възникнал инцидента е случаен и съдържа
информация, относима към основния факт на доказване в производството, като няма
законова пречка да бъде ценен, след извършване на необходимата проверка за достоверност,
което е и сторено както при първоначалната съдебно-видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, така и при
допуснатата от съда комплексна аудио и видео-техническа експертиза, чиито заключения
съдът кредитира изцяло като обективни и безпристрастни.
Нещо повече - в подкрепа на обвинението са и други гласни доказателства, а именно
показанията на свидетеля Л. Д., който е очевидец на случилото се, както и на св. К. Д. и Р.
Б., на които Ж. Д. е споделила, че е била дърпана за ръката от Х.. Показанията на последните
двама свидетели, макар и производни по своя характер, доколкото те не са очевидци на
случилото се, допълват доказателствената съвкупност в подкрепа на твърдението за
причиняване на телесното увреждане от страна на обвиняемата.
Самата обвиняема в обясненията си, които освен средство за защита са и важно
доказателствено средство, не отрича, че е хванала Д. за ръкава на блузата, а и за ръката, за да
я издърпа от офиса, като е упражнила сила, но твърди, че мотивите й са били свързани с
преустановяване на конфликта, запазване на доброто име на дружеството, което управлява, а
и защитата на нейния служител, който е бил необосновано упрекван в непрофесионализъм и
обиждан от пострадалата.
По отношение на вида и характера на причиненото телесно увреждане съдът изцяло
се доверява на заключението на изслушаната тройна съдебно медицинска експертиза, от
която е изяснено, че на Ж. Д. е причинено временно разстройство на здравето неопасно за
живота, изразяващо се в контузия на лявата раменна става с десцендиращ хематом и леко
ограничени движения. Заключението е основано както на показанията на пострадалата, така
и на множеството медицински изследвания – рентгенографии, извършени във ФСМП -
Ихтиман и МБАЛ „Пирогов“ гр. София, ядрено-магнитен резонанс /ЯМР/, извършен в
медицински център „Р.“ в Пета градска болница – София и други, от които с категоричност
3

се установява, че няма данни за луксация и сублуксация на раменната става, както и за Хил-
Сакс лезия. В заключението е посочено, че възстановяването на пострадалата е било в
рамките на 10-12 дни.
В разпита си в съдебно заседание вещите лица потвърждават заключението си, че
увреждането може да бъде получено по начина, посочен от пострадалата – чрез рязко
издърпване и усукване на ръката, което е довело до мекотъканна увреда на лява раменна
става. Обстоятелството, че са възможни и други механизми за получаване на този вид
увреждане не внася съмнение в обвинението, доколкото от приобщения видеозапис, който е
предявен и на вещите лица, несъмнено бе установено, че Х. е хванала Д. за лявата ръка и
неколкократно я е издърпвала, като е упражнила сила, противоположна на тялото й. Вещите
лица уточняват, че срокът на възстановяване на уврежданията е между две и четири седмици
съобразно индивидуалните особености на организма.
Свидетелката годност на пострадалата е проверена от съда по експертен път, като от
заключението на допуснатата комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
се установи, че при изследването на Д. не са установени качествени и количествени
изменения, характерни за психична болест и тя не страда от психично заболяване, което да й
пречи правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, както и да дава
достоверни показания за тях.
В този смисъл според съда от обсъдената доказателствена съвкупност единственият
правилен и възможен извод, който може да бъде направен е, че обвиняемата Х. е причинила
на Д. телесното увреждане, за което й е повдигнато обвинение и е предложено да бъде
освободена от наказателна отговорност.
Обвиняемата М. Г. Х. е родена на 13.03.1986 г. в гр. Ихтиман, живуща в гр. Ихтиман,
българка, български гражданин, разведена, с висше образование, управител на „*“ ЕООД,
ЕГН **********
От справката за съдимост се установява, че Х. не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че обвиняемата Х. с
действията си е осъществила състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал.
1 от НК.
От обективна страна, от събраните гласни доказателства (показанията на св. Д. и Д.)
и видео-техническите експертизи бе установено по несъмнен начин авторството на
престъплението, а именно, че обв. Х. е чрез хващане и издърпване в областта на лявата ръка
е причинила на пострадалата телесни увреждания, които по своята медикобиологична
характеристика представляват разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Установи се и че Х. е извършила деянието в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, доколкото тя е управител на търговско дружество и
деянието е извършено по повод на тази дейност – по договор за представителство за
предоставяни платежни услуги.
Спорен е въпросът дали Х. е извършила деянието в контекста на изпълнение на
служебните си задължения като управител на търговско дружество. В това свое качество тя
представлява дружеството пред трети лица (чл. 141, ал. 1 ТЗ), организира работата на
дружеството, включително и във връзка с възникването и прекратяването на трудови
правоотношения на наетите от дружеството лиза, управлява имуществото на дружеството и
пр.
4

Съдът не може да се съгласи с тезата на държавното обвинение за това, че деянието е
извършено при изпълнение на службата на обвиняемата. Това е така, защото за да може
дадено деяние да бъде квалифицирано като извършено при изпълнение на службата е
необходимо да е установено, че това е станало в хода на реалното изпълнение на конкретно
служебно задължение – т.е. в момент, когато длъжностното лице върши нещо, което е пряко
част от служебната му функция. В принципен план предвид съдържанието на правата и
задълженията на управителя на търговското дружество, той не би могъл да извърши
престъпление срещу личността при изпълнение на служебните си задължения, освен ако
изрично не му е възложено функция, свързана с опазване на неприкосновеността на живота
и здравето на гражданите. В конкретния случай Х. не е имала възложени подобни функции,
поради което и съдът я оправда за това, че телесната повреда на Д. е била причинени при
изпълнение на службата на обвиняемата в качеството й на управител на „*“ ЕООД.
От друга страна обаче действията на Х. са в пряка връзка с качеството й на
длъжностно лице и с нейните служебни функции – поводът е бил възникналият скандал
между клиент и служител на дружеството в офиса на същото и е свързан със същинската
дейност на юридическото лице – предоставянето на платежни услуги и начинът на
извършване на конкретна платежна операция.
Затова и съдът прие, че е осъществен квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 2
НК, а именно, че деянието е извършено от Х. в качеството й на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му.
Според настоящия състав не се доказа от обективна страна вторият квалифициращ
признак на деянието, за което на Х. е повдигнато обвинение – по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, а
именно за това, че деянието е извършено по хулигански подбуди.
Съгласно трайно установеното разбиране от съдебната практика хулигански подбуди
са налице, когато деецът действа с особено неуважение към личността на пострадалия и към
обществото, без конкретен личен мотив, като проявява грубо и демонстративно незачитане
на общоприетите норми на поведение и морал. Т.е., за да може съответното престъпление
против личността да бъде квалифицирано като извършено по хулигански подбуди, следва да
е установено, че деецът, нарушавайки обществения ред, цели или допуска нанасянето на
телесна повреда, но основният, доминиращият му мотив да е чрез деянието да покаже явно
неуважение към обществото, да демонстрира грубо незачитане на установените обществени
отношения и ценности и то именно чрез нанасяне на телесна повреда.
В случая макар и телесното увреждане на пострадалата е нанесено на публично
място в присъствието на служител и на случаен клиент, действията на Х. не са мотивирани
от желанието да изрази неуважение към обществения ред и морала, а са провокирани
единствено и само от конфликта с Д. и единствената цел е да бъде изведена пострадала от
офиса на дружеството. Вярно е, че използваните от обвиняемата думи и изрази не са в
съответствие с общоприетите стандарти за междуличностно общуване, но в никакъв случаи
същите не могат да се квалифицират като хулигански, след като не целят демонстративно
незачитане на общоприетите норми на поведение.
Поради тези съображения съдът оправда Х. по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК
– за това, че телесната повреда е била причинена по хулигански подбуди.
От субективна страна според съда причиняването на леката телесна повреда е
извършено при евентуален умисъл, доколкото от събраните по делото доказателства се
установи, че вредоносният резултат е страничен или косвен по отношение на пряко целения
от дееца. По делото е изяснено, че пряката цел на М. Х. е била да изведе пострадалата от
офиса на дружеството, хващайки я за ръката и започвайки многократно да я дърпа. От
действията й може да се направи извод, че обвиняемата е предвиждала вероятното
настъпване на съставомерните последици – причиняването на някакво увреждане на
5

пострадалата, и се е съгласила с тях, като се е отнесла с безразличие към възможността да
увреди Д..
Предвид изложеното може да се направи извод, че Х. е изпълнила състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК от обективна и субективна страна
и са налице предпоставки за реализиране на нейната наказателна отговорност.
За така извършеното от обвиняемата престъпление законът е предвидил наказание
„лишаване от свобода” за срок до три години, Х. не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, а с осъществяване на престъплението не
са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което съдът намери, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК и обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност като й бъде наложено административно наказание.
При определяне на размера на санкцията съдът отчете чистото съдебно минало на
обвиняемата и добрите характеристични данни. Смекчаващо отговорността обстоятелство е
и поведението на самата пострадала, която и провокирала словесния конфликт със св. Л. Д..
Макар и по делото да няма данни за получаваните от страна на обв.Х. доходи, съдът,
като съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца, намери, че
справедливият размер на административното наказание, което следва да понесе е 1000 лева
(което по същество представлява възможния законов минимум). Това административно
наказание би изиграло необходимата превантивна роля спрямо поведението на Х., доколкото
нейното поправяне и превъзпитание е основната цел на наказанието.
По разноските:
На обвиняемата М. Х. в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът
възложи сторените в хода на досъдебното и на съдебното производство разноски а именно
сумата от 1304,25 лева, платима в полза на ОДМВР-София и сумата от 1723,03 лева,
платима в полза на Районен съд-Ихтиман.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й.а/

6

Номер на акта:	70
Дата:	7 април 2025 г.
Съдия:	Радослава Маринова Йорданова

Дело:	20241840200362
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 юли 2024 г.

Решение по дело №362/2024 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите