№ 16
гр. Котел, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
в присъствието на прокурора Ал. Д.
като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Частно наказателно дело
№ 20222210200057 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предложение на РП Сливен за
настаняване на задължително лечение лицето Й. К. Д. от село Нейково,
община Котел и се движи по реда на чл. 158 и сл. от Закона за здравето.
В с.з. представителят на РП Сливен, след като изслуша заключението на
вещото лице и свидетелските показания, поддържа направеното предложение
и моли съда да постанови решение, с което да настани лицето на
задължително лечение.
Лицето, чието настаняване се иска, се явява, не оспорва предложението,
като твърди, че ще изпълни решението на съда
В защита на неговите права се явява адв. В.М. от АК Сливен,
упълномощен от освидетелстваната защитник, който поддържа становище за
настаняване на лечение на освидетелстваната в МБАЛ Сливен.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Й. К. Д. е на *****, баща й и сестра й са с алкохолна злоупотреба.
Лекувана в ДПБ Раднево през 2021 г. по повод алкохолен делириум. Изписана
от там с диагноза Разстройство на здравето, вследствие злоупотреба с
алкохол. Амнестичен синдром. Злоупотребата с алкохол датира отдавна и
1
продължава и към момента. От няколко години е разведена и живее сама.
Децата й не живеят в селото, като едното е в чужбина. От 2021г. състоянието
й се променило. Работела като социален асистент на възрастна жена в селото.
Не ходела на работа, обикаляла из селото, обличала се несъответно, ходела у
хората и просела ракия. Държала се конфликтно с околните, твърдяла, че
съседите й са откраднали дебитната й карта и други вещи, имала коза.През м.
ноември 2021 г. във връзка с предстоящо явяване пред ТЕЛКе било
проведено психологично изследване и е отчетен начален психоорганичен
упадък и лека деменция с влошено качество на всекидневните дейности.
В началото на 2022 г. напуснала хосписа, където била настанена по свое
желание и се върнала в село Нейково. Често влизала в конфликти със
съседите си, обвинявала ги, че са й откраднали вещи, че се качват на покрива
на къщата и хвърлят димки вътре на втория етаж.
Според вещото лице д-р Д.С., Й.Д. страда от Дг органично психотично
разстройство F 06.2 код по МКБ-10, амнестичен синдром F 10.6, свързано с
употреба на алкохол. Налага се задължително лечение в специализирано
лечебно заведение – ПО в МБАЛ в град Сливен за срок от един месец и тъй
като болната не е в състояние да дава информирано съгласие за лечение,
вещото лице счита, че такова лице следва да бъде назначено от съда.
Горната фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена
въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Съдът придоби
непосредствени впечатления от лицето, чието настаняване се иска, което се
яви и активно дава обяснения в двете отрити съдебни заседание. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, тъй като те изнесоха пред съда
непосредствените си впечатления. Съдът се довери изцяло и възприе
заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза, тъй
като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността
на вещото лице.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Й.Д. страда от заболяване, което попада сред посочените в чл.146, ал.1,
т.1 от ЗЗдр., а съгласно чл.155 от закона, на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл.146, ал.1, т.1 и 2, които поради заболяването
си могат да извършат деяние с опасни последици, което представлява
2
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето им. От събраните по делото доказателства съдът стига до
извода, че състоянието, в което се намира Д. в момента, представлява
опасност както за собствения му живот и здраве, така и за здравето и живота
на околните, поради което болната следва да бъде настанена на задължително
стационарно лечение в МБАЛ Сливен за срок, посочен в експертното
заключение. От свидетелските показания става ясно, че болестното й
състояние прогресира и съчетано с непрекъсната употреба на алкохол, може
да доведе до опасни последици, за каквито вече има индиции. Законът
поставя условие за вероятност от извършване на деянието, представляващо
опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето му, каквато в случая безспорно е налице.
Тъй като болната не е в състояние да изразява информирано съгласие за
лечение, съдът следва, съгласно чл.162, ал.3 от ЗЗдр., да определи лице, което
да дава такова съгласие. Съдът счита, че най – удачно такова лице да бъде
дъщеря й Р. В. П..
Направените по делото разноски остават за сметка на бюджета на РС
Котел.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на задължително стационарно лечение от органично
психотично разстройство F 06.2 код по МКБ-10, амнестичен синдром F 10.6,
лицето Й. К. Д., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес село Нейково,
община Котел, ул. ************ в ОП-МБАЛ АД гр. Сливен за срок от
ЕДИН месец.
ДОПУСКА на основание чл.163, ал.2 от ЗЗдр. предварително
изпълнение на решение в частта му досежно задължителното настаняване.
НАЗНАЧАВА на осн. чл.162, ал.3 от ЗЗдр. Р. В. П., ЕГН **********,
село Оризари, община Твърдица, ул. *********** за лице, което да дава
информирано съгласие за лечение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен от
заинтересованите лица РП Сливен, Й.Д. и адв. М. в седемдневен срок от
3
съобщаването му, че е изготвено, а в частта му по чл.162, ал.3 от ЗЗдр. и от Р.
П..
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4