Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 14.06.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ ИЛИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 937 по описа за 2021г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.08.2020г., гр.д.17238/19г., СРС, 48
с-в отхвърля предявените от С.Д.С. против Прокуратурата на Република България и
Столична дирекция на вътрешните работи субективно и обективно съединени искове
с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата 4 700 лева, представляваща парично
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 300 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди при извършване на претърсване и
изземване на 15.09.2018г. в обитавани от ищеца жилища на адрес: гр. София, ж.к.
„*****, като осъжда ищеца да заплати на всеки от ответниците поотделно разноски от по 100 лв.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца С.Д.С..
Счита, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете Прокуратура
на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи оспорват
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове иск с правно
основание чл.2, ал.1 т.3, пр.1 ЗОДОВ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
Въззивната жалба е изцяло бланкетна. Поддържат се общи
оплаквания, че при разглеждане на делото и при постановяване на решението са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При липса на ясна конкретизация
кои точно процесуални действия на първоинстанционния съд или страните са
опорочени, както и кои са неспазените процесуални норми и ред при водене и
решаване на делото, тези оплаквания са формални. Неуточненият характер на
твърдените пороци в решението води до невъзможност за упражняване на
инстанционен контрол върху него.
Не следва да се обсъждат като недопустими оплакванията
срещу решението, обективирани в депозираното на 17.11.2020г. допълнение към въззивната
жалба от 30.09.2020г. Това допълнение е подадено далече след 2-седмичния срок
по чл.259, ал.1 ГПК за обжалване на първоинстанционното решение. С изтичане на
законния срок за обжалване е преклудирана възможността не само за обжалване, но
и за релевиране на нови възражения.
С оглед липсата на своевременни и конкретни оплаквания
в жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи
служебна проверка за правилност на решението, доколкото в произнасянето е ограничен
от посоченото в жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемите на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37,
ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ имат право
поотделно на суми от по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.08.2020г., гр.д.17238/19г., СРС, 48 с-в.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Прокуратурата на Република Българи, с адрес: гр. София, бул. „***** и Столична
дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „***** поотделно суми от
по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.