№ 5599
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100509570 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 02.10.2023 г., гр.д. 60625/2022 г., СРС, 55 с-в се признава за
установено, че Р. Д. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 39289/2022г. на СРС, 55
състав, а именно: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ
сумата 3 362.16 лева - главница за доставена топлинна енергия през периода
01.05.2019г. -30.04.2021г., сумата 427.27 лева за осъществено дялово
разпределение през периода 15.09.2020г. - 06.07.2022г. за топлоснабден имот –
апартамент № 12, находящ се в гр.София, ж.к. ****, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 21.07.2022 г., до
окончателното плащане, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата 46.43 лева – лихва за забава върху главницата за доставена
топлоенергия за периода 01.06.2019г. - 30.04.2021 г. и 9.53 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019г. -
06.07.2022 г., като осъжда ответника да заплати на ищеца 836.34 лева –
разноски по делото, от които 126.91 лева за заповедно и 709.43 лева за исково
1
производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете Р.
Д. К.. Счита, че не е потребител на топлинна енергия и няма сключен договор
за предоставяне на топлинна енергия с ответника, нито е подавал заявление за
присъединяване. Неправилно са определени размерите на дължимите суми
въз основа на едностранно съставени от ищеца фактури. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответникът по исковете Р. Д. К. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от него
право на собственост върху топлоснабдения имот. В тази насока е сключеният
с родителите му в негова полза договор за дарение от 23.12.1992 г.,
2
обективиран в нот. акт № 51, т. IV, д. 11717/1992 г., Соф. Н-с при Втори РС –
София. Изпълнена е хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на
едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството
на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица
проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител
документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В
съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на
ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с
приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на
разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със
спецификата на настоящия спор.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.10.2023 г., гр.д. 60625/2022 г., СРС, 55
с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4