Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената от Р. С. К., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.Л., ул.”И. К., №...., чрез пълномощника му адв. И. Б.-ВТАК, искова молба против Д. Т. Б., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В.Т.,бул.”Б., №..., в качеството му на с фирма „А. Б.” ,със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”П. Х.”, №., ЕИК ..., с цена на иска 36975,55 лв.В исковата молба се твърди, че между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е сключен Договор за изпълнение на строителство с дата 29.06.2007 г., по силата на който ищецът е възложил и ответникът се е задължил да построи и прехвърли в собственост на ищеца недвижим имот в гр.В.Т., ж.к.”Б.”, а именно: апартамент №31А ,на трети етаж от секция „А” на сграда, която ще се строи в УПИ IV в строителен квартал 602 по плана на града, срещу заплащане от страна на ищеца на сумата 23000 евро, от която при подписване на договора ищецът е заплатил и ответникът е получил сумата 15000 евро.Крайният срок за цялостното завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация е определен до 10.04.2009 г., до когато ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху имота.Съгласно чл.21,ал.2 от договора, в случай, че изпълнителят забави с повече от 60 дни изпълнението на задълженията си по него, т.е. ако до 10.06.2009 г. не е налице изпълнение, възложителят има право да го развали, като изпълнителят му дължи връщане на платената до развалянето сума, както и неустойка в размер на 20% върху тази сума, т.е. 3000 евро.В края на 2008 и началото на 2009 година ищецът установил, че ответникът не изпълнява точно задълженията си по договора.В нарушение на договора, в процеса на строителството, в договорения за ищеца апартамент била направена съществена промяна-премахване на външна тераса, извършено без знанието и съгласието на възложителя и без одобрени и издадени строителни книжа, включително и без промяна на инвестиционния проект.В тази връзка ищецът изразил несъгласие и предложил на ответника да му върне сумата от 15000 евро и да приключат отношенията си, с което ответникът се съгласил ,но не го изпълнил.По-късно станало ясно,че в нарушение на договора, с участието на ответника, но без знанието на ищеца, договореният апартамент е станал собственост на други лица, което изключва каквото и да било изпълнение на договора.С нотариална покана, връчена на ответника на 13.08.2009 г., ищецът-възложител развалил сключения договор и заявил претенция за плащане на дължимите суми при условията на договора.В отговор на нотариалната покана, на 20.08.2009 г., Великотърновският нотариус Р.М., в присъствието на двете страни, съставила и те подписали констативен протокол, съдържащ техните изявления, потвърждаващи развалянето на договора, причините за това, включително направените без съгласието на възложителя промени в жилището, претенцията на възложителя за плащане на дължимите по договора суми и поредното обещание на ответника да плати в срок до 20.09.2009 г.До момента на завеждането на исковата молба- 14.04.2010 г., т.е. повече от 9 месеца след крайния срок, сградата не е завършена, не е въведена в законна експлоатация и ищецът е лишен от собственост и ползване на собствено жилище.В същото време ответникът продължавал да ползва платените му от ищеца 15000 евро, които отказвал да върне и не е върнал и до момента. Ищецът отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите както следва: 1.сумата 15000 евро, получена от ответника и дължима от него на ищеца на основание сключения между тях договор, развален по причина на ответника; 2.сумата 905,30 евро, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 15000 евро, считано от 20.09.2009 г. до предявяването на иска; 3.сумата 3000 евро договорено обезщетение /неустойка/ за претърпени щети и пропуснати ползи от неизпълнението на договора, представляваща 20% върху платените 15000 евро. Иска със същото решение ответникът да бъде осъден да му заплати и законната лихва върху сумата 18000 евро, считано от датата на предявяването на иска до пълното й заплащане. В съдебно заседание на 24.06.2010 г. с определение съдът е допуснал изменение на иска по отношение на мораторната лихва, като претенцията е увеличена от 905,30 евро на сумата 918,07 евро. Претендират се и направените по делото от ищеца разноски. В законоустановения и указан от съда срок е постъпил писмен отговор от ответника.В него се заявява, че исканията на ищеца са основателни и той не ги спори.Поради временни финансови затруднения иска да бъде разсрочено изплащането им, като посочва схема за изплащане.Заявява желание да се разплати окончателно с ищеца след издаване на Акт 16 за сградата. По молба на двете страни , на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК , с протоколно определение на съда от 24.06.2010 г. делото е спряно с оглед постигане на спогодба.Възобновено е по молба на ищеца преди изтичането на предвидения в чл.231 от ГПК 6-месечен срок, тъй като спогодба не била постигната. В съдебно заседание на 14.01.2011 г. представителят на ответника признава иска и заявява,че при първа възможност ще приключи взаимоотношенията си с ищеца и ще удовлетвори искането му. Съдът, след като взе предвид твърденията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Не се спори между страните, че между тях е сключен Договор за изпълнение на строителство с дата 29.06.2007 г., по силата на който ответникът „А. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”П. Х.”, №., представлява от Д. Т. Б., в качеството си на изпълнител, се е задължил спрямо възложителя Р. С. К., с ЕГН *, от гр.В.Т., да извърши строителство на сградата и обектите, отредени по договора за възложителя в недвижим имот, находящ се в гр.В.Т.,кв.”Б.”, представляващ УПИ IV, в стр.кв.602, целият с площ 1050 кв.м., в съответствие с одобрени и издадени за целта строителни книжа и действащото законодателство. Предвидено е, че в построената сграда за възложителя се отрежда и той ще получи в своя собственост апартамент №31А, на трети етаж, секция „А” на жилищната сграда, със застроена площ 59 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, две тераси, коридор, заедно с изба №31 на кота 3,20, с площ 3,5 кв.м., заедно със съответните на този имот идеални части от общите части, от безсрочното право на строеж и от правото на собственост върху земята, като точните размери на тези права ще бъдат определени на база изготвено ценообразуване на сградата.Изпълнителят се задължава да прехвърли на възложителя правото на собственост на описания имот в срок до 10 календарни месеца от въвеждане на сградата в законна експлоатация, но не по-късно от 10.04.2009 г.Възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение общо в размер на 23000 евро, като в момента на сключване на договора е изплатил сумата 15000 евро.В чл.21 на договора е уговорено, че в случай на неизпълнение от страна на изпълнителя на някое от задълженията с повече от 60 дни, изпълнителят дължи на възложителя връщане на цялата получена от него сума до развалянето на договора, както и неустойка в размер на 20% върху тази сума- в случая 15000 евро, платени при сключването и 3000 евро неустойка. Не е спорно обстоятелството, че ответникът- изпълнител по договора не е изпълнил задълженията си, така както са предвидени в него, както по отношения на срока-10.04.2009 г., така и по отношение точността на изпълнението. Не е спорно също между страните и обстоятелството, че на ответника е връчена на 13.08.2009 г. нотариална покана от ищеца, с която последният е заявил развалянето на договора поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника.В същата той е заявил претенция за плащане на дължимите по договора суми в случай на разваляне, а именно 15000 евро, платени при сключването и 3000 евро неустойка съгласно чл.21, ал.2.Не се спори също така и обстоятелството,че страните са се явили пред нотариус Р.М. на датата 20.08.2009 г. и са заявили изрично съгласие за развалянето на договора, посочили са причините за това, както и че ответникът е заявил, че ще плати дължимите по договора суми в срок до 20.09.2009 г., което не е изпълнил.Последният не оспорва иска и заявява, че не може да заплати поради финансови затруднения. Посочените по-горе безспорни обстоятелства се установяват и от приложените и приети по делото като писмени доказателства документи, а именно:Договор за изпълнение на строителство, сключен между страните с дата 29.09.2007 г. с Приложение№1 към него, представляващо неразделна част от него, Нотариална покана с дата 13.08.2009 г. на нотариус Р.М., с район на действие ВТРС, Констативен протокол Акт №..., том ..., рег.№...г. на нотариус Р.М., с район на действие ВТРС. По делото е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, заключението на която, неоспорено от страните, съдът напълно кредитира.Съгласно това заключение, размерът на мораторната лихва върху дължимата сума от 15000 евро, считано от деня на забавата -20.09.2009 г. до датата на предявяването на иска- 14.04.2010 г. възлиза на 918,07 евро. При така установената фактическа обстановка, съдът намира за основателни и доказани предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1, пр.3, във вр. с чл. 87 и 88 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. От събраните доказателства и признатите от ответника обстоятелства, твърдени в исковата молба, съдът прави извод за създадено по силата на цитирания договор облигационно правоотношение между страните, източник на което е сключения помежду им на 29.06.2007 г. Договор за изпълнение на строителство, който същевременно има съдържанието на предварителен договор за продажба на недвижим имот.Задълженията по този договор не са изпълнени от страна на ответника- изпълнител на възложеното строителство и продавач по предварителния договор по причини за които той отговаря.Договорът е двустранен, възмезден и поради неизпълнение на задължението е развален от изправния кредитор с едностранно волеизявление по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД.Предупреждението до неизправния длъжник е отправено в писмена форма, в съответствие с разпоредбата на чл.87, ал.1, изр. второ от ЗЗД, тъй като договорът е сключен в писмена форма.Развалянето му е безспорен факт между страните.Съгласно разпоредбата на чл.88 от ЗЗД, то има ретроактивно действие, което предполага връщане на даденото по него.В случая, освен в закона, това е предвидено и в самия договор, като е уговорена и неустойка в посочения размер върху платената до развалянето сума в размер на 20%.Това налага извода, че исковите суми от 15000 евро, платена от ищеца цена по договора и 3000 лв неустойка поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, са дължими по силата както на договора, така и на общите разпоредби на закона. С оглед установените обстоятелства съдът намира, че е налице хипотезата на чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.87 и 88 от с.з.Ответната страна неправомерно държи сумата от 15000 евро - собственост на ищеца, на отпаднало основание, тъй като договорът между страните е развален и даденото по него следва да се върне.Това прави исковата претенция основателна и тя следва да бъде уважена. На основание чл.92 от ЗЗД следва да бъде присъдена и предвидената в чл.21, ал.2 от договора неустойка в размер на 3000 евро. Сумата от 15000 евро е дължима от 20.09.2009 г.- дадения от ищеца срок за плащането й.От тази дата нататък при неизпълнение на паричното задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.Съобразно заключението на вещото лице размерът на лихвата за забава, считано от 20.09.2009 г до датата на предявяването на иска 14.04.2010 г. възлиза на 918,07 евро .След датата на предявяването на иска до пълното изплащане на главницата от 15000 евро се дължи и законна лихва върху тази сума на същото законово основание. При този изход на делото ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски общо в размер на 2839,02 лв, тъй като макар и да признава иска, той е станал причина за завеждането на делото.Не е налице едната от кумулативно предвидените в чл.78, ал.2 от ГПК хипотези-ответната страна с поведението си да не е дала повод за завеждане на делото за да бъде тя освободена от заплащане на разноски. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ с фирма „А. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”П. Х.”, №., ЕИК ..., представляван от ДИ.Т. Б. , с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В.Т.,бул.”Б.”, №..., да заплати на Р. С. К., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.Л.,ул.”И. К.”, №..., със съдебен адрес В.Т.,ул.”В.”, №...-адв. И. Б., сумата от 15000 евро / петнадесет хиляди евро/, дължима на отпаднало основание- сключен между страните и развален по причина на ответника Договор за изпълнение на строителство с дата 29.06.2007 г.; сумата от 3000 евро / три хиляди евро/, представляваща уговорена между страните и дължима съгласно същия договор неустойка поради неизпълнение; сумата от 918,07 евро / деветстотин и осемнадесет евро и седем евроцента/, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 15000 евро, считано от датата на забавата-20.09.2009 г. до датата на завеждането на иска- 14.04.2010 г.; законната лихва върху главницата от 18000 евро, считано от датата на предявяването на иска-14.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2839,02 лв /две хиляди осемстотин тридесет и девет лева и две стотинки/ направени от ищеца по делото разноски. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |