Р Е Ш Е Н И Е
№260119
гр. п., 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04420 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – п.” АД, с която се иска да се
признае за установено, че Община п. дължи сума в размер на 767,35 лева, представляваща главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. п., ул. «***, за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 84,56 лева – лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден отговор на исковата
молба, с който се оспорват исковите претенции, за което излага подробни доводи.
Акцентира се на липсата на договорни отношение по доставка на топлинна енергия,
тъй като наемател на общинския имот е М.О.С., която следвало да изпълнява
процесните задължения.
По реда на чл. 219, ал. 3 ГПК Община п. е предявила обратни искове срещу М.О.С., която въз основа на
договор за наем да заплати на общината сумата в размер на 767,35 лева, представляваща незаплатени разходи за ползване на имот, изразяващи се
за стойността на топлинна енергия, доставяна до горепосочения имот и период и
сумата от 84,56 лева – лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г.
М.О.С. в качеството си на трето
лице помагач и ответник по обратните искове е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва главните и обратните искове. Счита, че не е налице наемно
правоотношение с общината, а с «Жилфонд» ЕООД. В настанителната заповед
липсвало задължение на М.С. за заплащане на консумативите. Посочва, че за
същите вземания е постановено решение № 1759/02.12.2019 г. по гр. д. №
02587/2019 г. по описа на Районен съд – п..
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация п.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу Община п., отнасящо се за вземания,
които са предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02242 по описа за 2020 г.
на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.
По делото са приложени извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Представен е препис на акт № 7323 от 21.05.2013 г. за частна общинска
собственост, от който се установява, че Община п. е собственик на процесния имот с адрес гр. п., ул. «***.
Приложение са още заповед № 721 от 25.04.2003г. на кмета на Община п.,
с която се настанява за постоянно М.С. и нейното семейство в
общинско жилище без да е псоочен адрес на имота. Представено е още заявление от
12.07.2017 г. на М.С., отнасящо се за кандидатстване за настаняване в общинско
жилище.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно
заключението през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна
енергия за БГВ. В имота имало монтиран водомер и количеството топла вода се
начислявало според показанията на уреда. Впоследствие прогнозно начислените
суми били сторнирани след годишния отчет, като определената разлика била
отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Посочва
се, че в имота са демонтирани радиаторите и щранг – лира, при което не е
начислявана стойност за топлинне енергия за този компонент.
Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация е разпределяна по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и
е пропорционален на обема на отоплявания имот. Определените суми за компонента
„сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
Отразено е, че в общите части няма
работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна
енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки
на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за
услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото
лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за
разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на
процесния период цени на топлоенергията. Експертът посочва, че стойността на доставената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 767,35 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
По възраженията
за допустимост:
Неоснователни са възраженията за недопустимост на
главните и обратните искове, основаващо се на постановено решение № 1759/02.12.2019 г. по гр. д. №
02587/2019 г. по описа на Районен съд – п.. С посочения съдебен акт са
отхвърлени исковете на Топлофикация – п.” АД срещу М.С. за установяване на
вземане в размер на 767,35 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. п., ул. «***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
Действително е налице идентичност на вземането, но ответникът по главните искове се различава от страните по цитираното решение. Също така не е налице идентичност на разгледаните искове по цитиранот решение с обратните искове, тъй като същите се основават на сключен договор за наем, т. е. на различен правопораждащ вземането факт.
По
основателността:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови са собствениците или титулярите на вещното
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя
и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
приложените писмени доказателства се установи, че Община п. е
собственик на процесния имот. Това води до извод, че между Община п. и ищцовото дружество е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 767,35 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 84,56 лева за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г.
Горното
води до извод за основателност на предявените главни искове.
Предявените по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се разгледат, доколкото се уважават главните искове.
Съгласно
чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД наемателят е длъжен да
заплаща разходите, свързани с ползуването на вещта, сред които
са и тези за стойността на ползвана топлинна енергия.
В тежест на Община п. е да докаже наличието на възникнало наемно
правоотношение с М.С.,
отнасящо се за процесния период за общинско жилище с адрес гр. п., ул. «***.
Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗОС, вр. чл. 43,
т. 1 ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване
под наем в жилищата на лица с жилищни
нужди се определят с наредба на
общинския съвет.
В тази връзка е приета Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община п. (Приета с Решение №1147/23.07.2015г. на Общински
съвет п., изм. и доп. с Решение № 468/29.10.2019г. на ПАС; изм. и доп. с
Решение № 293 от 25.09.2020г.). В наредбата (в редакцията към релевантния исков
период, а и към настоящия) е
предвиден смесен фактически състав за възникване или продължаване на наемното
правоотношение: заповед на кмета – чл. 21, ал. 1 от наредбата и писмен договор
за наем по чл. 24, ал. 1 от наредбата, в който се определят: правата и задълженията на наемателя и
наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет;
отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното
правоотношение.
Липсата на един от тези два елемента (административен или граждански) от смесения фактически състав води до извод, че същият не е завършен, поради което не възниква наемно правоотношение. В настоящия слуай и въпреки дадените указания с доклада по обратните искове не е представен писмен договор за наем, какъвто се изисква по чл. 24, ал. 1 от наредбата, за да се приеме, че е възникнало наемно правоотношение между страните по обратния иск. Представена е единствено настанителна заповед на кмета, което не е достатъчно за установяване на наемно правоотношение.
Горното налга извод за неоснователност на обратния иск, както и на този по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. За Община п. остава възможността (но само при липсата на сключен писмен договор за наем, но и да се заобикаля процесуален пропуск за представяне на доказателства) да претендира стойността на ползваната топлинна енергия по правилата на неоснователното обогатяване, но такъв иск не е предявен в настоящото производство.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева - държавна такса, 10 лева – такса за съдебни удостоверения, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 150 лева – депозит за особен представител, т. е. общо 285 лева, които следва да се заплатят от ответната община.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по обратните искове има право да му се заплатят направените разноски, които са в размер на 400 лева за заплщане на адвокатско възнаграждение, което се установява от договора за правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община п., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. п., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А,
представлявана от кмета Станислав Владимиров ДЪЛЖИ на „Топлофикация – п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, сума в размер на 767,35 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. п., ул. «***, за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 84,56 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02242 по описа за 2020 г. на
Пернишки районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 219,
ал. 3 ГПК обратни искове от Община п., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., пл. „Св. Иван
Рилски” № 1 А, представлявана от кмета Станислав Владимиров за осъждане на М.О.С.,
ЕГН ********** да заплати сумата 767,35 лева, представляваща незаплатени разходи
за ползване на имот, изразяващи се за стойността на топлинна енергия, доставяна
за топлофициран имот, находящ се в гр. п., ул. «***, за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. , както и сумата 84,56 лева – лихва за забава за периода от
09.07.2017 г. до 03.01.2019 г.
ОСЪЖДА Община п., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от кмета Станислав Владимиров ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 285 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и 75 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Община п., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. п., пл. „Св. Иван Рилски” № 1 А, представлявана от кмета Станислав Владимиров ДА ЗАПЛАТИ на М.О.С., ЕГН ********** сумата в размер на 400 лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02242 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОР ИГИНАЛА: В.А.