№ 94
гр. Тетевен, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20234330100432 по описа за 2023 година
Предявен е иск за определяне на издръжка на пълнолетно ,учащо се в средно учебно
заведение лица,с посочено основание чл.144 от ГПК.
Ищцата твърди,че с Решение № 86/15.06.2020г. На Районен съд-Тетевен,постановено
по ГД № 894/2019г.,влязло в законна сила на 06.07.2020г., ответникът като неин баща бил
осъден на основание чл143,ал.2 от СК да и заплаща като непълнолетна издръжка в размер на
180лв. месечно.начиная от 08.11.2019г. до настъпване на законна причина за нейното
отменяване.
Такава причина настъпи на 28.04.2023г., когато навършила пълнолетие.При
настъпването на този правопрекратяващ факт ответникът имал няколко неизплатени
месечни вноски,които и до сега и дължи. След навършване на пълнолетието продължава да
уча в Средно Училище „х, в XI клас, дневна форма на обучение за учебната
2022/2023г.,считано от 15.09.2022г. до 14.09.2023г., след което и предстои да завършаи II
гимназиален етап на средното си образование през учебната 2023/2024г.и да положи
държавните зрелостни изпити. Ответникът живее в дома на родителите си, няма друго
семейство, не издържа други деца, работи в дърводобива и има доколкото знам. добри
доходи и нищожни разходи. Същевременно ищцата не притежавам имущество, от което да
се издържам, нямам доходи, а единствено само разходи, които се покриват единствено от
майка ми. при която живее и която я издържа.
Считам, че ответникът следва да и заплаща месечна издръжка при условията на
чл.144 от СК в размер на 250лв. месечно, начиная от завеждане на делото.За баща и като
ответна страна не би съставлявало каквото и да е особено затруднение да ми заплаща
1
месечна издръжка на основание чл.144 от СК, поради което имам правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да и заплаща на
основание чл.144 от Семейния кодекс, месечна издръжка в размер на 250/двеста и
петдесет/лева, месечно, начиная от завеждане на делото, до настъпване на законна причина
за нейното изменяване или отменяване, ведно със съответната законна лихва върху всяка
просрочена вноска,като и се присъдят разноските по делото.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в
който не се възразява срещу допустимостта на иска,а срещу неговата основателност,твърди се,че
ответника е безработен,няма постоянни доходи,като за да преживее му помага неговата
майка..Моли да бъде отхвърлен иска,като неоснователен и недоказан.
Позовава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства,обясненията на страните по реда
на чл.176 от ГПК,както и показанията на свидетелката Диана х,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ищцата З. А. И. е дъщеря на ответника А. А. И. и на свидетелката Дх,тримата
живущи в град Тетевен,Лов.обл.
С Решение по гр.дело №894/2019г по описа на РС-Тетевен,ответникът е осъден да
заплаща издръжка за ищцата в размер на 180 лева,считано от 08.11.2019г до настъпване на
причини за изменение или прекратяване на същата.
Основанието за прекратяване на тази дължима издръжка на непълнолетно дете е
настъпило на 28.04.2023г с навършване на пълнолетие на ищцата.
От приложената сл.бележка изх.№359/17.05.2023г издадена от СУ „х се установява,че
на ищцата предстои да завърши втори гимназиален етап на средно образование през
учебната 2023/2024г и да положи ДЗИ,т.е. след навършване на пълнолетие ищцата
продължава образованието си в средно учебно заведение,дневна,редовна форма на
обучение.
От приложените регистрационна карта на името на ответника и сл.бележка,издадена
от Агенция по заетостта се установява,че ответникът и към момента на приключване на
устните състезания по делото е регистриран като безработно,търсещо работа лице.
От обясненията на ищцата и показанията на свидетелката х се установява,че от 2
години,в т.ч. и към момента на приключване на устните състезания,ищцата работи по
трудово правоотношение,като сервитьор в заведение в град Тетевен,в т.ч. и през учебно
време,когато работи втора смяна.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Според чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
2
съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице - освен че трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в
средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, но и че даването на издръжката не трябва да създава
особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение
да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. В Постановление № 5 от
16.XI.1970 г. на Пленума на ВС е посочено принципното положение, че възможността за
даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика обективирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решения, а именно: Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1339/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС,
III г. о., Решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение №
469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 305 от 07.06.2011 г. по
гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Така и постановеното по реда на чл. 288 ГПК
Определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК.
Разпределението на доказателствената тежест е следното: - ищецът доказва, че учи
редовно в средно/висше учебно заведение, че ответника е негов родител, нуждата от
издръжка и възможността на ответника да я дава без особени затруднения, а ответникът
доказва, че ищеца реализира доход, от който да се издържа и че даването на издръжка би
съставлявало особено затруднение за него. Така и Определение № 285 от 6.03.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК.
Практиката по приложението на чл. 144 СК и в частност на понятието "особени
затруднения", е достатъчна и непротиворечива. Понятието "особено затруднение" по
смисъла на СК означава ограничаване, на възможностите за задоволяване на елементарните
конкретни нужди на самия родител и на лицата, които е задължен да издържа по закон.
Затова задължението за издръжка по чл. 144 от СК се подчинява както на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, така и на допълнителни изисквания (в този
смисъл са и Решение № 199/17.05.2011г по гр. д. № 944/2010г на ВКС, ІІІ г. о. и Решение №
305/07.06.2011г по гр. д. № 1269/2010г на ВКС, ІV г. о.). Преценката за възможностите на
родителя е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Установената съдебна практика се съблюдава от съдилищата в смисъла, разяснен в решение
по чл. 290 ГПК № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на III г. о., а именно, че
родителят може да дава издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. Задължението за
даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се
3
настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите
на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот към момента на
нейното присъждане от съда.
За да бъде прието, че ответникът би могъл да дава на ищеца издръжка, същият следва
да притежава средства над собствената си издръжка.
По делото не са представени никакви доказателства,че ответникът реализира трудови
доходи,в тази връзка са само показанията на майката на ищцата, но свидетелят не може да
посочи колко получава ответникът. Ето защо, и с оглед нормата на чл. 172 ГПК, съдът не
може да приеме, за доказано твърдението на ищеца, че доходите и имуществото на
ответникът му позволяват той да дава издръжка на ищцата без особени затруднения.
В тази връзка с и данните по делото,че ответникът е регистриран като безработно и
търсещо работа лице.
На следващо място,в дадени обяснения ищцата заяви,че работи по трудово
правоотношение,макар и на де посочи размер на получавано възнаграждение,според
показанията на майката то и се заплаща през 2 седмици от работодателя.Изявлението пред
съд от лице - страна в производството, е обяснение на страната, дадено по реда на чл.176
ГПК. Тези обяснения представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната
разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК,подлежат на установяване на общо основание с
допустимите за това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да
бъдат доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти.
В случая и при предявен иск за издръжка от ищцата,обясненията и съдържат неизгодни за
нея факти и съдът ги цени заедно с останалите доказателства по делото.
Изложеното обуславя извода, че в настоящият случай следва да се приеме, че
ответникът не разполага със средства, които да може без особено затруднение да отделя за
издръжка на ищеца.
Предявеният осъдителен иск подлежи на отхвърляне,като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от З. А. И. от град
Тетевен,Лов.обл. ,против А. А. И. от град Тетевен,Лов.обл.,осъдителен иск с основание
чл.144 от СК,за осъждане на ответника да заплаща на ищцата издръжка в размер на
250.00/двеста и петдесет/лева,начиная от завеждане на делото, до настъпване на законна
причина за нейното изменяване или отменяване, ведно със съответната законна лихва върху
всяка просрочена вноска.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5