№ 3215
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цв. м. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. м. М. Гражданско дело №
20211110136618 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на
сумата от 377,82 лв., представляваща неплатена цена за ползвани електронни съобщителни
услуги по договор № ********* със системен партиден номер М 5310722 за периода от
10.10.2020 г. до 13.01.2021 г., съгласно 3 броя фактури, както следва: №
*********/12.10.2020 г., № *********/12.11.2020 г., и № *********/14.12.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 17595/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021 г.
Ищецът ... твърди, че между него и ответника „.... е съществувало облигационно
правоотношение въз основа на твърдяния договор за електронни съобщителни услуги №
********* със системен партиден номер М 5310722. Поддържа, че е изпълнил задължението
си за предоставяне на услугите на абоната за отчетен период от 12.10.2020 г. до 13.01.2021
г., но последният не е заплатил в срок дължимите суми за тяхното потребление, за което са
издадени 3 броя фактури, както следва: № *********/12.10.2020 г. на стойност от 125,94 лв.,
№ *********/12.11.2020 г. на стойност от 125,94 лв. и № *********/14.12.2020 г. на
стойност от 125,94 лв., или общо сумата от 377,82 лв., която претендира, ведно със
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„.....
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
1
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 21.10.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Караколев е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото
по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда
делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният установителен иск за посочената по-горе сума бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2021 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 17595/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, които съответно възлизат на 75 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и 125 лв., платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размера юрисконсултското възнаграждение
на заявителя-ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата
на фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно открито съдебно заседание
при пасивно процесуално поведение на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от .., със седалище и адрес на
управление: ... срещу „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г... установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „.... дължи на „...
сумата от 377,82 лв., представляваща неплатена цена за ползвани електронни съобщителни
услуги по договор № ********* със системен партиден номер М 5310722 за периода от
2
10.10.2020 г. до 13.01.2021 г., съгласно 3 броя фактури, както следва: №
*********/12.10.2020 г., № *********/12.11.2020 г., и № *********/14.12.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 17595/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г..., да заплати на .., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 17595/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 125 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3