Определение по дело №159/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

1

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба от А. А. К.,М. Г. К. и М. Г. З., предявена чрез процесуалният им представител А.З. З. и въззивна частна жалба от В. М. К. срещу определение №1764 от 30.11.2009 година,постановено по Г.д.№ 1022/2004 година по описа на районен съд Г.С. с което са осъдени М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. да заплатят на ищците солидарно разноски в размер на 35,66 лв., също и М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв., М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв., О. и Е. Р. да платят солидарно на ищците сумата от 35,66 лв. и В. М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв.

Със същото определение са осъдени А. К., М. Г. К. и М. З. солидарно да заплатят на В. М. К. сумата от 4,31 лв., също и М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. да заплатят на В. М. К. солидарно разноски в размер на 4,31 лв., М. К. да плати на В. М. К. сумата от 4,31 лв., М. К. да заплати на В. М. К. сумата от 4,31 лв. и О. и Е. Р.да платят на В. М. К. сумата от 4,31 лв.

Със същото определение са осъдени А. К., М. Г. К. и М. З. солидарно да заплатят на М. М. К. сумата от 11,92 лв., също така М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. да заплатят на М. К. солидарно разноски в размер на 11,92лв., В. М. К. да заплати на М. К. сумата от 11,92, М. К. да заплати на М. К. 11,92 лв. и О. и Е. Р. да платят на М. К. сумата от 11,92 лв.

Със същото определение са осъдени А. К., М. Г. К. и М. З. солидарно да заплатят на Е. и О. Р. сумата от 3,42 лв., също и М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. да заплатят на Е. и О. Р. солидарно разноски в размер на 3,42 лв., М. К. да плати на Е. и О. радеви сумата от 3,42 лв., М. К. да заплати на Е. и О. Р. сумата от 3,42 лв. и В. М. К. да плати на О. и Е. Р. сумата от 3,42 лв., както и осъдени А. К., М. Г. К. и М. З. солидарно да заплатят на М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. сумата от 3,17 лв., М. К. да плати на М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. сумата от 3,17 лв.,М. К. да заплати на М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. сумата от 3,17 лв., Е. и О. Р. да заплатят на М., В. и С. Р. К сумата от 3,17 лв. и В. М. К. да заплати на М., В. и С. Р. К. сумата от 3,17 лв.

Със същото определение са осъдени В. М. К., М. К. и М. К. да внесат по 95 лв. по сметка на СРС (общо 285 лв.) като e постановено след внасянето на общата сума от 570 лв. за експертиза пред Смолянски районен съд да се изплати на вещото лице Д.С. (285 лв. от 570 лв. са внесени).

Във въззивната жалба на жалбоподателите А. А. К.,М. Г. К. и М. Г. З., която е пространна се прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, като се твърди, че с атакуваното определение неправилно е прието, че направените от ищците разноски по делото възлизат на сумата 1069.91 лева, като е определено на съделителите на останалите колена да заплатят по 35.66 лева на ищците или общо сумата 178.30 лева, което на практика е 1/6 от цялата сума (т.е едно коляно) или сумата 178.30 лева умножена по 5 се получава сумата 891.50лева, която е различна от присъдената от районен С.

Другото оплакване е относно приетото от районен съд, разноските за пътни и дневни на пълномощниците не могат да се присъдят отделно,тъй като липсвали доказателства, като се твърди,че на лист 12 от първоинстанционното дело са описани направените разноски подробно и са представени копия на квитанциите,които към 12.12.2004 година възлизат на сумата 867 лева , като следва да се прибавят адвокатските възнаграждения 100 лева за явяване пред районен съд Г.С. и 300 лева за явяване по в Г.д.338/2005 година по описа на Смолянски окръжен съд или се получава сумата 1267 лева , а не сумата 1069.91 лева.

Другият релевиран довод е относно приложенията към депозираната искова молба В.№4092 от 17.12.2004 година,за които се твърди,че може да се види, че подадената на 18.10.2004 година молба В.№01-ДЖ-3-61,62 е внесена по сметка на О. Г.С. сумата от 16.90 лева за издаване скици за недвижими имоти в регулацията на с.С. за което се прилага към въззивната жалба копие на приходна квитанция №2010 от 18.10.2004 година и билета за пътуване на 18.10.2004 от Г.П. до Г.С. на стойност 7.50лева;удостоверение за наследници на М. К. ,взето на 19.10.2004 година от с.С. за което прилага към въззивната частна жалба копие на приходна квитанция 0138907 от 19.10.2004 година на стойност 4.00 лева,билета С.-П. от същата дата на стойност 7.50 лева; платени на 9.11.2004 година в ОСЗГ С. 66 броя скици – сумата 264лева,като се прилага копие от квитанция 0704299 и билет за пътуване на 9.11.2004 година от Г.П. до Г.С. на стойност 7.50 лева;внесени 16 лева по подадена молба рег.№01-ДЖ-3-70 от 9.11.2004 година до О. С. за издаване удостоверение, като се прилага копие от приходна квитанция 2502 от 10.11.2004 година и билета за пътуване на 10.11.2004 година от С. до Г.П. на стойност 8.00лв.;молба с приложени 66 броя партидни листове на процесните имоти подадени в ТДД-ДП-Г.С. на 09.112004 година рег.№3141,като удостоверенията са взети на 18.11.2004година;платени на 25.11.2004 година 264 лева в ОСЗГ Г.С. за издаване 66 броя партидни листове и приложена квитанция 0208212 от 25.11.2004година и билет за пътуване на 25.11.2004 от Г.П. до Г.С. за сумата 7.50лева;подадена на същата дата молба в ТДД-ДП-С. В.№* за издаване удостоверение по чл.226 от ДПК, а удостоверението данъчната оценка на къщата взели на 13.12.2004година,като се прилага билет за връщане от С. до П. за сумата 7.00лева;внесена на 13.12.2004 година държавна такса за образуване на Г.д.1022/2004 година в размер на 15 лева,с 3лева комисионна за банката и вписване в службата по вписванията при Районен съд С. на исковата молба,като прилага билета за пътуване от П. до С. 7лева и за връщане на стойност6.50лева;внесена на 14.12.2004 година сума 33.81лева за изготвяне преписи от исковата молба и приложенията към еня за наследниците на наследодателите Е. и М. К., за което представя копие от фактура1426 от 14.12.2004 година, а на 25.01.2005 година-допълнително представени документи с препис за останалите е внесена сума 5.29лева,за което представя копие от фактура 1478 и два билета за пътуване на стойност по 8 лева всеки един;билет за пътуване с дата 14.01.2005 година на стойност 6.50лева идва билета от 16.02.2005 година за сумата 15 лева,по повод даване ход на първоинстанционното дело;приложена в съдебно заседание на 02.06.2005 година извадка от геодезическа карта на с.С.за която се твърди,че са платени 20 лева;пет броя обратни разписки всеки една от тях на стойност 8.30 лева.Излагат се и съображения,че като пълномощник на ищците адвокат З. е действал икономично и в полза на всички съделители.

Релевиран е и довод за неправилност на изводите на районен съд,че няма доказателства за пътни и дневни,като се твърди,че в молбата от 13.11.2009 година са посочени точните години и датите на съдебните заседания, а към жалбата се прилагат и билетите за пътуванията от Г.П. до С. и обратно,като се твърди,че приложените билети са на стойност 314 лева, касаят 18 броя пътувания,включая и пътуванията по събиране на необходимите документи за образуване на гражданското дело, за които разходи се твърди,че се е отчитал на ищците и са уведомявани всички съделители, каквито доказателства за направени разходи се твърди,че не са ангажирани от ответниците, които са инициирали и разглеждане на делото от въззивен съд,както и са оспорвали назначените съдебно-технически експертизи.

По отношение втората фаза на съдебната делба се твърди,че районен съд не се е произнесъл по направените разноски по образуване и водене на първоинстанционното дело по признаване наследствената маса и допускането й до реална делба; обжалване решението на част от съделителите пред окръжен съд С.продължаване делото за съдебна делба до разрешаване спора и постановяване на съдебно решение, с което се прекратява имуществената общност между съделителите.

Друг довод е относно допълнително направените деловодни разноски описани в молбата в съдебно заседание на 13.11.2009г.,включително пътните на адвоката П. - С. и обратно за 18 съдебни заседания общо в размер на 324 лева,които доказателства се твърди,че са представени по делото.Иска се и присъждане на разноските по обжалване определение 1764 от 30.11.2009година.

Във въззивна частна жалба от В. М. К. се обжалва определението в частта,с която е осъден да плати 95 лева за възнаграждение на вещо лице инж.С., като се твърди,че въпросната сума за внасяне е общо 570 лева и своя дял 95 лева за шестима наследници по колена е внесен от него на 26.05.2008 година в СИБАНК С.чрез офиса й в Г.Д. за което се твърди,че е изпратил копие с писмо обратна разписка.

В срока по чл.215 от ГПК(отм.) няма постъпил отговор от въззиваемите по подадените въззивни частни жалби.

Окръжният съд , след като обсъди доводите на жалбоподателите, след проверка на данните по делото и атакуваното определение ,съобрази следното :

Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което съдът пристъпи към разглеждане тяхната основателност.

С молба от 13.11.2009 година на процесуалният представител на ищците по делото за присъждане на разноски А.З.З., която е депозирана писмено в последното по делото съдебно заседание(л.556 от първоинстанционното дело), се претендират разноски за адвокат, за събиране на доказателства по делото и за пътните на пълномощника от П. до С. и обратно.

Изявления за присъждане на разноски са направили устно в съдебно заседание В. М. К., М. К. М. К., без да се сочат претендираните от тях конкретни размери, но са представени вносни бележки и пълномощно за разноски за А.Т. и за заплащане на суми за експертизи.

При разглеждане на делото се установява, че съделителите ищци А. А. К. и М. Г. З., с договор за правна защита и съдействие №03019 и №28522 са упълномощили А.Зл.З. да ги представлява по делото.В представените пълномощни няма посочен хонорар, а е вписано - безплатно съгласно чл.38,ал.1т.3 от Закона за адвокатурата.Няма спор,че М. Г. К. е упълномощил А.З.З. с договор за правна защита и съдействие №03018, в който е посочено, че се дължи сума 300 лева, като няма данни към настоящия момент дали процесната сума е платена.С договор за правна защита и съдействие 2852,който е надлежно оформен М. К. е платил адвокатски хонорар на А.З. в размер на сумата 100лева.Представен е договор за правна защита и съдействие ,с който М. К. упълномощава А.Т. да я представлява, като пълномощното е офромено по надлежен ред и е посочено,че е платена сума 200 лева.На л.36 от първоинстанционното дело са приложени квитанция 0704299 за сума 264 лева и 0208212 за същата сума, в които е посочено,че сумата е платена за изготвяне и заверка на скици.Първата е издадена на процесуалния представител на ищците А.З., която е идентична с издадената квитанция на името на М. К. 0704299.Двата документа са с различни датите на издаване,съответно на 25.11.2004 година и 9.11.2004 година.Тези доказателства правилно са оспорени от страните по делото в съдебно заседание на 01.07.2009 година от останалите съделители, тъй като буди недоумение факта, че за нуждите на делото в период от две седмици са платени на два пъти суми за изготвяне и заверка на едни и същи скици. На л.37 са представени оправдателни документи, за издаване на скици и удостоверения - съответно за суми - 16.90 и 16.00 лева, като представените на л.38 и 39 от делото документи за платени данъци на имотите не следва да се вземат предвид, тъй като не са направен разход по делото. На л.40 за копирни услуги има представени два документа с различен издател – фактура за копирни услуги от П.В. от Г.П. на името на А.З. от 14.12.2004година,(в която е изписана словесно сумата 303.81 лева,върху която е ксерокопирана бележка за извършени ксероксни услуги от същия търговец за сума 33.81 лева) и фискален бон от 09.11.2004 година издаден в Г.С. , съответно за суми - 33.81 и 5.28 лева., на л.37 от делото са приложени 2 броя приходни квитанции за внесена сума от М. К. 16.90 плюс 16.00лева или общо 32.90 лева.На л.459 Е. Р. е представила бележка за внесени 95.00 лева за вещо лице,С. Р. К.(л.450) е депозирал бележка за внесени 95 лева,на л.20 от в.Г.д.683 по описа на Смолянски окръжен съд за 2008 година е приложен документ за внесени от В. М. К. 95 лева за вещо лице , а А.З.З. (л.426) е предсатвил бележка за внесени 95 лева за разноски за вещо лице, на л.422 е приложен документ за внесени от З.н З. 150 лева и 30 лева от М.К. за вещо лице, както и са присъдени на вещото лице 180 лева с протоколно определение от 27.11.2007 година и осъдени съделителите да заплатят по 95 лева; по в Г.д.683-В. М. К. е внесъл д.т.7.50лв.,М. М. К.-също е внесла за държавна такса 7.50лв.

Районен съд е приел след сумиране на разходите само по представените доказателства за установено, че направените от ищците разноски в производството възлизат на 1 069,91 лв., като направените от М. К. разноски са в размер на 357,50 лв., разноските на Е. Р. възлизат на 102,50лв., а на В. М. К. възлизат на 127,50 лв. Сумите са определени след сборуване на посочените в документите разноски, като разноските за пътни и дневни на пълномощниците е прието,че не могат да се присъждат отделно, т.к. няма доказателства за тях и следва да са включени в адвокатските хонорари.

При така установеното от фактическа страна жалбата на жалбоподателя В. М. К.,който междувременно е починал и се представлява от наследниците си Ц. М. К., М. В. К. и Е. В. С. се явява основателна.Неправилно лицето е осъдено с атакуваното определение да заплати сумата от 95 лева за вещо лице,тъй като по в Г.д.683/2008 година е приложена бележката за внесен депозит за вещо лице в посочения размер на 26.05.2008година.Следователно, при положение,че съделителят е внесъл сумата за възнаграждение за вещо лице,неправилно е осъден да я внесе повторно.Атакуваното определение в тази част е незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.

ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА е жалбата на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К., предявена чрез процесуалният им представител А.З.З..

Основен принцип за разпределяне съдебните и деловодните разноски в производството за съдебна делба е съобразно признатия дял на съделителите в прекратената общност,когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнатите спорни въпроси,съобразно общите правила на чл.64 и чл.65 от ГПК(отм.).

В тази връзка ирелевантно е твърдението във въззивната жалба,че процесуалният представител на жалбоподателите се е стремял да помага и на другите страни в производството за съдебна делба.Без значение за присъждане разноските по делото е и обстоятелството,че жалбоподателите са изпращали преписи на останалите участници за всички свои действия и направени разноски, като в същото време не са получавали копия за направените от тях разноски. Правнорелевантни са единствено представените и приложени по делото доказателства за направените разноски, които са надлежно документирани от жалбоподателите – ищци по първоинстанциононто дело до приключване производството в първата инстанция, обстоятелство съобразено от районен С.

С атакуваното определение е прието,че общата сума на направените от жалбоподатели в делбеното производство разноски възлиза на сумата 1069.98 лева,който според настоящия състав е неправилно определен. Прието е,че се дължат повече разноски от действително направените по делото, обстоятелство установено от приложените писмени доказателства.Сумирайки направените деловодни разноски се получава сумата 302.18 лева, в която сума се включват едната от представените две идентични квитанции (касаеща издаване и заверка на едни и същи скици, в един сравнително кратък период от време, правилно оспорени останалите съделители, тъй като не е установено, че и двете са използвани за нуждите на делото), съответно издадени в полза на А.З. (процесуален представител на жалбоподателите) и на М. К.(жалбоподател и ищец по първоинстанциононто дело) за сумата 264 лева;представените на л.37 от делото оправдателни документи за суми 16.00 и 16.90 лева; на л.40 само за сумата 5.28 лева, а сумата 33.81 не следва да се има предвид,тъй като има противоречиви данни във фактурата и приложения касов бон и не е ясно дали касаят разходи по настоящето дело), както и не следва да се вземат в предвид представените доказателства на л.38 и 39,които касаят платени данъци.Освен това е установено, че процесуалният представител на ищците А. З.(л.247) е заплатил и сума 150 лева за съдебно-техническа експертиза, а М. К. – 30 лева.Или останалите колена дължат възстановяване по 30 лева разноски, понесени от ищците, без М. К..

При определяне размера на направените разноски от съделителите следва да се имат предвид само своевременно представените при разглеждане на Г.д.№1022/2004 година по описа на районен съд Г.С. и въззивно гражданско дело 683/2008 година по описа на окръжен съд С. доказателства, описани по-горе.Относно представените доказателства за първи път пред въззивния съд,с въззивната жалба срещу определението,с което са присъдени направените разноски за направени разноски не са налице предвидените от закона предпоставки за присъждане на разноски и същите не следва да се присъждат. Според настоящият състав не следва да се присъждат направените разноски за ползвана от страните адвокатска защита.В делбеното производство съделителите са едновременно ищци и ответници, не се касае за направени разноски по необходимост, поради което не би следвало да се възлагат в тежест на останалите страни. Право на всеки съделител е да прецени дали да ангажира или не адвокатска защита, като направените разноски в делбеното производство остават за негова сметка.

Независимо от изложеното, по принцип понятието „възнаграждение за един адвокат”в чл.4,ал.1 от ГПК(отм.) обхваща както възнаграждението на адвоката за положения труд, така и обезщетението за ония извънредни разходи (пътни и дневни),които същият е направил за защита на доверителя си и ги е представил своевременно по делото.

В конкретния случай жалбоподателите не са представили доказателства за пътни на адвоката своевременно – до приключване производството пред първата и втората инстанция, поради което не са налице предвидените от закона предпоставки за присъждане на такива извънредни разходи.Ето защо, като е приел,че не следва да се вземат предвид доказателствата за извършени разходи за пътни разноски за адвокат по молбата от 13.11.2009 година за сумата 360 лева, районен съд не е нарушил закона.

Доказателствата за извършените пътни разходи са несвоевременно представени, макар да има своевременно направено искане за тяхното присъждане и за първи път се прилагат към въззивната частна жалба.Освен това значителна част от билетите не следва да бъдат ценени,тъй като нямат обозначена дата на издаване и посока на движение.

Следователно, с оглед гореизложеното неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че районен съд не е присъдил адвокатските възнаграждения 100 лева за явяване пред районен съд и 300 лева за явяване пред въззивния съд, както и по същите съображения не е присъдил разноските по представените договори за безплатна помощ, върху които не е посочен адвокатски хонорар.

Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение(което не е така с оглед изложените по-горе съображения), в представения на л.236 договор за правна защита и съдействие №03018, за упълномощаване А.Зл.З. не е вписано,че договорения адвокатски хонорар в размер на сума 300 лева е платен.Адвокатско възнаграждение се присъжда в размер на действително платеното, а не в размер на уговореното възнаграждение, какъвто случай не е настоящия.

Неоснователно е оплакването,че по инициатива на съделителя В. К. и М. К. е водено въззивното гражданско дело и направените разноски следвало да се присъдят по чл.64,ал.2 от ГПК(отм.).При разглеждане на делото от въззивния съд не е направено своевременно искане от тези жалбоподатели за присъждане направените разноски пред въззивния съд, обстоятелство отразено в решение №155 от 30.06.2009 година постановено по въззивното гражданско дело 683/2008година по описа на Смолянски окръжен съд, инициирано жалбоподателите.

Що се касае до възраженията относно назначаване на поисканите от страните и служебно от съда експертизи, същите се явяват направени разноски по необходимост и правилно са присъдени от районен съд съобразно признатия дял на съделителите.

На основание гореизложеното, ще следва да се отмени атакуваното определение в частта, с която са осъдени М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. да заплатят на ищците солидарно разноски в размер на 35,66 лв., също и М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв., М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв., О. и Е. Р. да платят солидарно на ищците сумата от 35,66 лв. и В. М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв и вместо него бъде постановено да заплатят суми по 50.36 лева, както и без М. К. и по 30 лева платени от ищците разноски за вещо лице.

Водим от гореизложеното, Смолянският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №1764 от 30.11.2009 година,постановено по Г.д.№ 1022/2004година по описа на районен съд Г.С.в частта, с която са осъдени М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. да заплатят на ищците солидарно разноски в размер на 35,66 лв., също и М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв., М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв., О. и Е. Р. да платят солидарно на ищците сумата от 35,66 лв. и В. М. К. да заплати на ищците сумата от 35,66 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. да заплатят на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. солидарно разноски в размер на 50.36 лева(петдесет 0.36 лева), също и М. К. да заплати на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. сумата от 50.36 лева(петдесет 0.36 лева), М. К. да заплати на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. сумата от 50.36 лева(петдесет 0.36 лева), О. и Е. Радеви да платят солидарно на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. сумата от 50.36 лева(петдесет 0.36 лева) и наследниците на В. М. К., починал на 24.12.2009година –Ц. М. К.,М. В. К. и Е. В. С. солидарно да заплатят на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. сумата от 50.36 лева(петдесет 0.36 лева).

ОСЪЖДА М. Р. К., В. Р. К. и С. Р. К. да заплатят на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. солидарно разноски в размер на 30(тридесет)лева, М. К. да заплати на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. разноски в размер на 30(тридесет)лева ), О. и Е. Р. да платят солидарно на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. сумата в размер на 30(тридесет)лева и наследниците на В. М. К., починал на 24.12.2009година –Ц. М. К.,М. В. К. и Е. В. С. солидарно да заплатят на М. Г. К.,М. Г. З. и В. Г. К. сумата в размер на 30(тридесет)лева.

ОТМЕНЯ определение №1764 от 30.11.2009 година,постановено по Г.д.№ 1022/2004година по описа на районен съд Г.С.в частта, с която е осъден В. М. К. да заплати 95(деветдесети пет) лева разноски по делото,поради извършено плащане на сумата преди постановяване на определението.

В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :