№ 1309
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Петър Милев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100513077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. К. К., действащ чрез процесуалния си
представител, срещу неизгодните части на решение № 12270 от 04.11.2022 г., постановено
по гр. д. № 9969/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в.
С обжалваната част от решението районният съд е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. К. К., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от: 381,67 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода от 22.12.2018 г. до 27.02.2019 г. в имот с аб. №
310338 и адрес: гр. София, ул. *******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.12.2021 г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК на 04.01.2022 г. по ч. гр. дело № 73503/2021 г. по
описа на СРС, 33 състав.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно
в обжалваната установителна част, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. В тези насоки се излагат подробни
съображения. Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло, като се присъдят направените пред двете инстанции
разноски.
1
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представения по делото нотариален акт № 5/2019г. Г. К. е дарил на дъщеря
си М. К.а топлоснабдения недвижим имот. Със заявление декларация от 16.05.2019г. М. К.а
е заявила откриване на партида на нейно име. Нотариалният акт за дарение удостоверява
собствеността върху имота от страна на ответника до датата на дарение на същия. Ето защо,
съдът приема за доказано, че до датата на дарението – 27.02.2019г., и за процесния период,
Г. К. К. е бил собственик на топлоснабдения имот. Нотариалният акт, обективиращ
сключения между страните договор /в случая дарение/, представлява официален документ –
съставен е от нотариуса в качеството му на оправомощено длъжностно лице в рамките на
предоставената му компетентност и по установените в закона форма и ред. Като такъв
документ той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, която не
беше оборена по делото.
Тези изводи на съда не се разколебават от представения по делото нотариален акт от
2
дата 05.01.1971г. Още повече, че е представено удостоверение за родствени връзки, видно от
което Г. К. К. е единствен наследник на М.С. К.а и К. Г.ев К.. Същото е издадено от СО, и
представлява официален документ, поради което няма основание съдът да не зачете
отразеното в него.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното
предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
3
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, поради
което и тези възражения на въззивника са неоснователни.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово
разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период
ОТ е било годно средство за техническо измерване.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба възражения, че искът е
недоказан, тъй като не са представени фактури. За установяване количеството на реално
доставената ТЕ е приета СТЕ, като на вещите лица и по двете експертизи са били
предоставени документи, въз основа на които са изготвили заключенията си. Нещо повече,
въззивникът нито с отговора на исковата молба, нито в проведеното съдебно заседание е
направил искане за задължаване на другата страна да представи документи.
По отношение на оплакванията, касателно заключението на назначените по делото
СТЕ и ССЕ, следва да се посочи, че същите са изготвени от експерти, притежаващ
необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнили са обективно и
пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да
не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Още повече, че
заключенията не са били оспорени от страните. Ето защо и поддържаните с въззивната
жалба в тази връзка доводи са неоснователни.
Погасени по давност са задълженията преди м. 10.2018г., включително. Това е така,
защото задълженията за м. 11.2018г. са станали изискуеми на 14.01.2019г. /45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят/. Заявлението е подадено на 22.12.2021г., тоест
преди изтичане на давностния срок и задълженията за м. 11.2018г. не са погасени по
давност. СРС е приел, че погасен по давност е по – голям период, но доколкото липсва
жалба от другата страна, и в тази част решението следва да се потвърди, като
неоснователни са доводите на въззивника, че цялото вземане е погасено по давност.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
4
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът констатира, че не е внесена дължимата държавна такса за въззивна жалба в
размер на 25 лв., поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати същата по
сметка на СГС, на основание чл. 77 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 12270 от 04.11.2022 г., постановено
но гр. д. № 9969/2022г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
100 лв.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН: ********** да заплати в полза на СГС, на основание чл. 77
ГПК, сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по въззивна жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5