№126
гр. Силистра, 01.11.2019 год.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
Огнян
Маладжиков
при
секретаря Д. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кремена Краева
въззивно гражданско дело № 167/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
АРКО ИМОТИ ЕООД обжалва решение № 60/11.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 395/2018г. по описа на
РС Силистра, с което е отхвърлен предявения от АРКО ИМОТИ ЕООД против М.П.Д.
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за заплащане на сумата 4200.00 евро,
представляваща неустойка по Ексклузивен договор за покупка на недвижим имот от
27. 10. 2016 г.; обезщетение за забава за периода 29. 12. 2017 г. – 26. 03.
2018 г. в размер на 201.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба – 26. 03. 2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Искането е да се отмени решението, като се уважат
изцяло предявените искове.
Ответникът по жалбата - М.П.Д. депозира становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът
– след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадени от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба
за неоснователна, по следните съображения:
Основоното
оплакване във въззивната жалба на АРКО ИМОТИ ЕООД е, че без да има направен
довод, съдът служебно се е произнесъл по нищожността на определената в договора
неустойка, поради противоречие с добрите нрави и това обусловило становището му
по неоснователността на иска. Отделно - оспорва изводите на съда относно нищожността
на клаузата на чл.7 от договора от 27. 10. 2016 г. и аргументите, че не е
изправната страна по договора.
Съдебната
практика, формирана по искове, с предмет вземания за неустойка, е постоянна, че
съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при
разрешаване на спор за заплащане на неустойка дължи самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността и - решение №
229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС,
Определение
№ 648 от 1.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 589/2019 г., IV г. о., ГК. Изрично и т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС,
където е посочено, че добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. От така даденото разрешение следва, че съдът
следи служебно за нищожността на уговорената неустойка на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД и може да я обяви за такава дори и този довод да не е наведен
от страните, като това може да бъде направено и от втората инстанция,
независимо дали въззивната жалба съдържа оплаквания в тази насока
- т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 година,
постановено по тълк. д. № 1/2013 година. Предвид това оплакването във
въззивната жалба за постановено в нарушение на процесуалния закон решение се
отклонява.
Неоснователно и необосновано е и второто оплакване в жалбата, тъй като РС Силистра е постановил решението си, като обсъдил всички доказателства, относими към спора, при адекватно извършен доказателствен анализ и съобразяване на съдебната практика по приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.63 ЗЗД - във връзка с възражението на ответника за неизправност на кредитора като страна в облигационното правоотношение. Подадената от АРКО ИМОТИ ООД въззивна жалба не налага промяна в мотивите на първоинстанционното решение, към които на осн. чл.272 ГПК въззивният съд препраща, като допълнително се има предвид и следното: Изпълнението е оспорено с възражение от ответника и според правилото на чл.154, ал.1 ГПК тежестта за доказването му се носи от ищеца. Във въззивното производство жалбоподателят не е оспорил изрично показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, нито е ангажирал други гласни или писмени доказателства, с които да ги опровергае. Преценката на същите води до извод, че дружеството - ищец не е имало готовност да изпълни поетите от него посреднически задължения, отнасящите се до /процесния/ придобития от дъщерята на ответницата имот. Изводът, който следва еднозначно в този случай, е, че формулираните от първоинстанционния съд изводи по съществото на спора са правилни - неизправността лишава ищеца от неустойка по т.7 от догово
Предвид
индивидуализираният в исковата молба факт на неизпълнение – придобиване на имот
без посредничеството на ищеца – не се разглеждат доводите в жалбата във връзка
с неуведомяването на ищеца за сключена без посредничеството му сделка.
Ето
защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната
неправилност на обжалваното решение, поради което жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а решението -
потвърдено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивника следва да
плати на въззиваемия направените във въззивното производство деловодни разноски
в размер на 690 лева - платен адвокатски хонорар.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС Силистра
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/11.03.2019г., постановено по
гр.д.№ 395/2018г. по описа на РС
Силистра.
ОСЪЖДА
АРКО ИМОТИ ЕООД, ЕИК175104569 да заплати на М.П.Д. сумата от 690 лв. – разноски по
делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: