№ 151
гр. Враца, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. И.а
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева
Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Въззивно частно наказателно
дело № 20251400600420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК, чл.313 и сл., вр.чл.289, ал.4 от
НПК и е образувано по въззивна жалба на В. Д. Д., частен тъжител по НЧХД №
311/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина против протоколно определение №
128/28.04.2025 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание.
С обжалваното определение съдът на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.4 от
НПК е прекратил наказателното производство по делото поради оттегляне на частната
тъжба от страна на тъжителката Д..
В жалбата и допълнението към нея тъжителката твърди, че не е заявявала
съгласие за оттегляне на тъжбата, в съдебното заседание била в емоционален стрес и
не разбрала, че повереникът й е сторил това. Счита, че подсъдимият следва да понесе
своята наказателна отговорност за нанесената й обида, поради което желае делото да
продължи по общия ред с произнасяне на присъда. Претендира се отмяна на
прекратителното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за
разглеждане по същество.
В срока по чл.322 от НПК е депозиран писмен отговор от подсъдимия Г. З., чрез
договорния му защитник адв.К. К., в който се излагат подробни съображения за
неоснователност както на въззивната жалба, така и на искането за възстановяване на
срока за обжалване. Прави се искане обжалваното определение да бъде потвърдено, а
жалбата против него и допълнението към нея да бъдат "отхвърлени, като
1
неоснователни и подадени след изтичане на предвидения в НПК срок за обжалване".
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител- адв.Р.
Р., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Развива подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт за прекратяване на наказателното
производство, включително с позоваване на съдебна практика на ЕСПЧ. Прави се
искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбодателят-частен тъжител В. Д. се солидаризира със становището и
искането на повереника си. В допълнение посочва, че се почувствала "нелепо и
подхлъзната", тъй като нищо не й било обяснено, нито от нейния адвокат, нито от
първоинстанционния съдия. Тя не разбрала, че по делото се сключва споразумение и
тъжбата се оттегля, а останала с грешното впечатление, че сумата от 1000 лева, която
получила от подсъдимия, е за обезщетение, но считала, че производството ще
продължи и той ще бъде осъден.
Подсъдимият Г. З., редовно призован, не се явява пред въззивния съд и не
ангажира лично становище по подадената въззивна жалба.
Договорният му защитник-адв.К. К., поддържа изцяло доводите и възраженията,
развити в депозирания срещу жалбата писмен отговор. Моли обжалвания съдебен акт
да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, а подадената срещу него
въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и просрочена.
Настоящият съд, в качеството на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното във въззивната жалба и писмения отговор на подсъдимия срещу нея и
обсъди доводите и съображенията на страните в съдебно заседание и след преценка на
материалите по делото, намира за установено следното:
НЧХД № 311/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина е образувано по частна тъжба
на В. Д. Д. против подсъдимия Г. И. З. по обвинение за извършено престъпление по
чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК.
С протоколно определение № 128/28.04.2025 г., постановено в проведеното на
същата дата открито съдебно заседание първоинстанционният съд, на основание
чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.4 от НПК е прекратил наказателното производство по
делото поради оттегляне на частната тъжба от страна на тъжителката Д..
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от частния
тъжител В. Д. Д., подадена по пощата с пощенско клеймо от 29.05.2025 г. (очевидно
извън срока по чл.319, ал.1, вр.чл.289, ал.4 от НПК), с искане за неговата отмяна. В
жалбата е направено и искане за възстановяване срока за обжалване на процесното
определение, с твърдения, че е бил пропуснат по уважителни причини-влошено
здравословно състояние на тъжителката, наложило провеждането на амбулаторни
процедури за срок от 10 дни, считано от 29.04.2025 г. и излизане в отпуск поради
временна нетрудоспособност през м.май 2025 г., за което са приложени медицински
2
документи.
С определение № 134/10.06.2025 г. районният съд, в закрито заседание, без
призоваване на страните, на основание чл.185, ал.1 и ал.2 от НПК е приел, че срокът за
обжалване е пропуснат по уважителни здравословни причини и е продължил същия,
приемайки, че депозираната от тъжителя Д. въззивна жалба и допълнението към нея са
редовни.
Така установеното процесуално развитие на делото в контекста на
съдържанието на сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба налага извод, че
първоинстанционният съд е допуснал грубо смесване на две различни процедури,
които се отнасят за различни видове срокове и имат различни предпоставки за
прилагане. Първата от тях е по чл.185 от НПК и има за предмет продължаване на срок,
определен от съда или орган на досъдебното производство, т.е. срок, който не е
изрично фиксиран в закона, ако молбата е подадена преди изтичането му, а втората е
по чл.186 от НПК, в която се решава въпросът за възстановяване на законоустановен
срок, какъвто е срокът за обжалване, ако е бил пропуснат поради уважителни причини.
Съгласно правната новела на ал.2 и ал.3 на чл.186 от НПК молбата за възстановяване
се подава в седемдневен срок от деня, в който са престанали причините, които са
попречили на обжалването, като същевременно трябва да се извърши и действието,
чийто срок е пропуснат. Изводимо от разпоредбите на ал.5 и ал.6 на същата разпоредба
производството се провежда в седемдневен срок от постъпване на молбата, в открито
съдебно заседание и при гарантирано право на участие на страните.
Производството за възстановяване на пропуснат срок за обжалване е специално
(особено) съдебно производство, чиято функция е да обуслови действието на една от
абсолютните процесуални предпоставки, определящи допустимостта на правото на
обжалване, а именно срокът за упражняването му. Решаването по същество на
основния спор е обусловено от преценката за законосъобразност на определението за
възстановяване на срока по чл.186 от НПК. Това означава, че въззивният съд не може
да разгледа основателността на жалбата внесена след пропуснатия срок, преди да се
произнесе окончателно по нейната допустимост.
В този контекст независимо, че определение № 134/10.06.2025 г. не е предмет на
въззивно обжалване, настоящият състав намира, че следва да бъде извършена
преценка на законосъобразността му, доколкото с него е следвало да бъде решен
преюдициален за крайния резултат въпрос, свързан с поисканото от жалбодателя Д.
възстановяване на срока за обжалване, т.е. има решаващо значение за допустимостта
на общото производство по обжалване на определението, предмет на настоящото дело.
Несподеляемо е разбирането на повереника-адв.Р., че тъй като съгласно чл.342, ал.1 и
ал.2 от НПК това определение не подлежи на обжалване, то не би могло да бъде
предмет на въззивна проверка. Както вече се посочи, преценката за законосъобразност
на определението за възстановяване на срока по чл.186 от НПК е абсолютна
3
процесуална предпоставка за произнасяне на въззивния съд по същество на делото. Без
положително и законосъобразно решение на този въпрос, контролиращата инстанция
не би могла да разгледа и се произнесе по основателността на инициирания пред нея
правен спор.
Въпросното определение от 10.06.2025 г. категорично противоречи на закона и е
постановено при очевидни нарушения на процесуалните правила, което не му
позволява да породи целените от закона правни последици-да придаде редовност на
просрочената въззивна жалба поради възстановен срок за обжалване по чл.319, ал.1,
вр.чл.289, ал.4 от НПК.
Съдебното определение на РС-Бяла Слатина е постановено в процедура,
различна от тази, по която е следвало да бъде решен въпроса на частния тъжител Д.. С
молбата си, инкорпорирана във въззивната жалба, тя е поискала да бъде възстановен
срока за обжалване на определението, с което е прекратено наказателното
производство по делото, като е изложила причини да бъде пропуснат. Този въпрос е
следвало да бъде решен съобразно разпоредбите на чл.186, ал.1-6 от НПК, а именно в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, в седемдневен срок от
постъпване на молбата и при положителна съдебна преценка за възникнали в срока на
обжалване уважителни причини за пропускането му. Вместо това, първата инстанция
погрешно е сложила решаването на молбата на процесуалната плоскост по чл.185, ал.1
от НПК, касаеща продължаване на срок, определен от съда или органите на
досъдебното производство, при подадена молба преди изтичането му, хипотеза
различна от тази, посочена в молбата на тъжителя Д., нарушавайки гарантираното
право на участие на страните.
Разглеждането на молбата на частния тъжител Д. за възстановяване на вече
пропуснат законен срок за обжалване в процедура, различна от предвидената в НПК и
произнасянето на първоинстанционния съд по искане, каквото в молбата не се
съдържа, във всички случаи очертава постановеното определение № 134/10.06.2025 г.
като незаконосъобразно и налага отмяната му.
Доколкото компетентен да проведе процедура по чл.186 от НПК, съответно да
прецени дали сочените причини за пропускане на срока за обжалване на
определението за прекратяване на наказателното производство № 128/28.04.2025 г. са
обективни и уважителни не е ОС-Враца, а РС-Бяла Слатина, пред който срокът е
пропуснат, то делото следва да бъде върнато на същия състав от първоинстанционния
съд. Последният, при стриктно спазване на разписаната в закона процедура (в открито
съдебно заседание с призоваване на страните), следва да извърши нужната прецизна
съдебна проверка на допустимостта и основателността на искането за възстановяване
на срока по чл.186 от НПК.
При констатираната липса на надлежно възстановен законен срок за обжалване
на произнесения съдебен акт, прекратяващ наказателното производство по делото (с
4
преюдициално значение за настоящия спор), въззивният съд е в невъзможност да се
произнесе по основателността на депозираната пред него въззивна жалба и наведените
от страните доводи и съображения по същество на спора.
Водим от горното, Окръжен съд-Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 134/10.06.2025 г., постановено в закрито заседание по
НЧХД № 311/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина.
ВРЪЩА делото на същия състав на РС-Бяла Слатина за ново произнасяне в
производство по чл.186, ал.1-6 от НПК по молбата на частния тъжител В. Д. Д. за
възстановяване на срока за обжалване на протоколно определение № 128/28.04.2025 г.,
с което на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.4 от НПК е прекратено
наказателното производство по НЧХД № 311/2024 г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5