РЕШЕНИЕ
№ 1957
Стара Загора, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | БОЙКА ТАБАКОВА |
При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 20247240700295 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание с чл.58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба от Р. Ж. Ж., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, чрез адвокат М. А. против Заповед № Л-1324/ 25.03.2024г на Заместник-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за преместване в ЗООТ към Затвора Бургас. Според подателя заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Според жалбоподателя не са обсъдени всички релевантни факти от значение за местоизтърпяване на наказанието и не е съобразена съдебната практика по тези случаи. Поддържа, че за провеждане на пълноценен контакт с близките и на пълноценен превъзпитателен процес не е необходимо да бъде преместван от Затвора Стара Загора.
Ответникът – Заместник главен директор на ГДИН чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че случая не е приложима нормата на чл. 62, ал. 3, а тази по чл. 58 ЗИНЗС. Ж. е адресно регистриран в гр. Ямбол и е следвало да бъде настанен в затворническо общежитие към Затвора Бургас. Постоянен адрес в гр. Ямбол имат и членове на неговото семейство и лицата, с които поддържа контакти. Счита, че за да бъде приложена нормата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е нужно да са настъпили нови обстоятелства относно постоянния адрес на роднините и близките, изразяващи се в преместване от първоначалния постоянен адрес на друг, който е в друго населено място. Ж. не е представил доказателства за промяна на постоянния си адрес или този на семейството му на територията на област Стара Загора. По тези съображения моли оспорената заповед да бъде приета за законосъобразна и целесъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С процесната Заповед № Л-1324/ 25.03.2024г на Заместник-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е наредено преместване на лишения от свобода Р. Ж. Ж. в ЗООТ към Затвора Бургас за доизтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Преместването е мотивирано с постоянния му адрес в гр. Ямбол и т.3.2 от заповед № Л-919/ 08.03.20217г на Главния директор на ГДИН. Обсъдена е подадената от Ж. молба вх.№ 152/ 20.02.2024г да не бъде преместван в затвора Бургас, дадени са му указания за представяне на документи и след разглеждането им е прието, че не са налице предпоставките по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за удовлетворяването й.
От приложеното копие на личната карта на жалбоподателя и титулната страница от формуляра на затворническото му досие се установява, че неговият постоянен адрес и този на съпруга, деца и родители е в гр. Ямбол. Настоящият му адрес е в гр. Стара Загора. Постъпва в затвора Стара Загора на 05.02.2024г. Видно от представените и приети като доказателства удостоверения за раждане, издадени на 09.04.2024 г. в гр. Ямбол, жалбоподателят има три непълнолетни деца. От 07.03.2024г съпругата му е с регистриран настоящ адрес в с. Опан обл. Стара Загора. В периода 10.02.2024-11.05.2024 е провел седем свиждания със съпругата си, роднини и познати, за което са представени справки от ИСИН.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок от съобщаването й, от лице с правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по силата на §4б, ал.1 от ЗИНЗС.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. и Заповед № Л-4743/ 08-11.2022г на Главния директор на ГДИН в условията на разрешена от закона делегация – чл.13, ал.6. Постановена е в писмена форма, съдържа мотиви от фактическо и правно естество, обсъдено е направеното възражение против преместването. В производството по издаването й не се констатира допускане на съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно нормата на чл.58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4 от закона, т.е. основен критерий за местоизпълнение на наказанието е постоянният адрес. Редът е регламентиран в Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, като в т.3.2 от нея е посочено, че в затворническо общежитие „Строител“ и „Житарово“ към затвора Бургас се настаняват лишени от свобода от област Бургас, Сливен и Ямбол. Безспорно, постоянният адрес на жалбоподателя е в гр. Ямбол, следователно той трябва да изтърпява наказанието си в Затвора Бургас.
В разпоредбата на чл.62, ал.1 т.3 от ЗИНЗС е предвидена възможност осъденият с молба да поиска преместване от един затвор в друг при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. В случая жалбоподателят е поискал да остане в Затвора Стара Загора, което на практика му е отказано с оспорената заповед. Събраните по делото доказателства сочат, че родствениците на жалбоподателя са с постоянен адрес в гр. Ямбол и никой от тях не го е променил дори към момента на приключване на съдебното дирене по делото. Видно е също така, че те го посещават в Затвора Стара Загора поне по веднъж месечно. В жалбата не е посочено какво е естеството на евентуалните затруднения, които ще се породят при преместване в Затвора Бургас. Предвид краткия срок на наказанието – 6 месеца, и обстоятелството, че регулярно се провеждат свиждания между жалбоподателя и членове на семейството му в Затвора Стара Загора /а гр. Ямбол е приблизително равноотдалечен от гр. Стара Загора и гр. Бургас/, то не е възможно да бъде накърнено правото им на семеен живот в повече от необходимото, свързано със спецификата на самото наказание „лишаване от свобода“. Провеждането на пълноценен възпитателен процес е задължение на специализираната затворническа администрация при всяко осъждане на лишаване от свобода, изпълнението на което не следва да зависи от преместването на осъденото лице, респективно от времето в различните места за изтърпяване.
По тези съображения съдът намира, че липсват законоустановените предпоставки на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНСЗ Р. Ж. да продължи да изтърпява наказанието си в Затвора Стара Загора. Преместването му в Затвора гр. Бургас, обективирано в Заповед № Л-1324/ 25.03.2024г на Заместник-главния директор на ГДИН, е законосъобразно и пропорционално на целта на закона да се осигури такова разпределение на лишените от свобода в местата за изтърпяване на наказания, което да гарантира спазване на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, на правото на семеен живот и на зачитане достойнството на осъдените. С оглед изложеното подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание §4б, ал.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ж. Ж. [ЕГН], от гр. Ямбол, изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, против Заповед № Л-1324/ 25.03.2024г на Заместник-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ като неоснователна.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |