№ 143
гр. Попово, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. С.
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Гражданско дело №
20233520100106 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 121 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- „Е. М.” ЕООД, гр. С., твърди, че на 16.10.2012г. между „ПИБ“ АД -
кредитор, П. Г. П. – ЧЗП - длъжник, Г. С. Д. – солидарен длъжник и „С. Д. Т.“ ЕООД гр.П. –
солидарен длъжник, бил сключен Договор за банков кредит № ****, по силата на който
кредиторът одобрил и предоставил на длъжника кредит в размер на 6 500 евро, който
длъжникът се е задължил да върне, чрез 120 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, съгласно погасителен план. За ползвания кредит, кредитополучателите се
съгласили да заплащат на банката годишна лихва в размер на БЛП на банката в евро /7.99
%/ увеличен с надбавка 8.51 пункта. Към дата на сключване на договора ГПР бил в размер
на 18.79 %. Общата дължима сума била в размер на 13 562.81 евро. Крайният срок за
погасяване бил до 15.10.2022г.
Твърди се, че кредитополучателят не извършвал надлежно плащания по договора.
След преустановяване на плащанията по договора за кредит, останало непогасено
задължение главница в размер на 9980.01лв. и договорна лихва в размер на 4360.19 лв.
С договор за цесия №2/19.12.2019г. към Рамков договор от 19.12.2019г.
първоначалния кредитор ПИБ АД прехвърлил вземанията си по процесиня договор за
кредит на „С.Г.Г.“ООД, а с договор за прехвърляне на парично вземане (цесия) от 11.12.2020
г. между „С.Г.Г.“ и „Е. М.“ЕООД същото задължение било изкупено от „Е. М.“ЕООД
В изпълнение на разпоредбата на чл.99 от ЗЗД, на 31.01.2022 г. длъжниците Г. Д. и
„С. Д. Т.“ЕООД били уведомени с писмено съобщение, че считано от датата на получаване
на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него, по отношение на гореописаното
парично вземане, е „Е. М.” ЕООД, а на 04.02.2022 г. и длъжникът П. Г. П. – ЧЗП бил
уведомен за същото обстоятелство. Заедно със съобщаването на цесията, на длъжниците бил
предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение.
Поради липса на доброволно изпълнение в предоставения срок било подадено
1
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д.
№847/2022г. на ПпРС. По образуваното гр.дело била издадената заповед за изпълнение
срещу която длъжниците възразили
Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 2000лв. - частично претендирана главница
от общата дължима главница – 9980.01лв. по Договор за банков кредит № ****/16.10.2012г.,
както и сумата 833.84лв., претендирана договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до
15.10.2022г., съгласно направеното в с.з. на 28.01.2025г. изменение по реда на чл.214 от ГПК,
на иска в тази част, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.12.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №847/2022г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски както по
заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.
В с.з. не се явява представител. Постъпила е молба, с която се моли съда да уважи
така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от тримата
ответника П. Г. П. от гр.П., Г. С. Д. гр.П., и „П. С. Д. Т.“ ЕООД, гр.П., представлявано от
управителя Г. С. Д., всички действащи чрез адв.Т.Т. от ВАК, с които оспорват предявения иск
като недопустим и неоснователен.
Възразяват относно допустимостта на предявените искове, тъй като считат, че
ищецът няма процесуална легитимация на кредитор, тъй като не била налице осъществена
цесия.
Твърдят, че не било налице прехвърляне на вземането между ПИБ АД, към „С.Г. Г.“
ЕАД или същото било нищожно, което не можело да породи поредно нищожно прехвърляне
на вземане от „С.Г.Г.“ ЕАД към „Е. М.“ ЕООД.
Ищецът не разполагал с надлежно упълномощаване да съобщава за първоначалната
цесия. Липсвало упълномощаване за настъпила цесия от „С.Г. Г.“ ЕАД към „Е. М.“ ЕООД .
Нямало изрично упълномощаване с тези права, и на следващо място се твърди, че
пълномощно било без посочена дата за съставянето му, и без удостоверяване по нотариален
ред, като същото се явявало нищожно на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Не се оспорва обстоятелството, че в действителност е налице сключен договор за
банков кредит, посочен в ИМ, но отричат вземането по този договор да било прехвърлено на
ищеца с договор за цесия, който не бил регистриран, не било осъществено прехвърляне на
вземането, не били прехвърлени удостоверителни документи доказващи изискуемо вземане
и по този договор, не били уведомени, че дължат изпълнение на ищеца.
Възразяват по отношение на така сключения договорът за банков кредит, като считат,
че същия недействителен, на осн. чл.22 във вр. с чл.11, т.9, т.9а. т.10 и т.1, чл.19, ал.4 и 5 от
ЗПК. Правят възражение за нищожност, като твърдят, че клаузите на договора били
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Излагат подробни съображения и за това, че договора за банков кредит бил нищожен,
и на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради липса на
съгласие и заобикаляне на закона, а именно описаните клаузи в чл. 10; чл. 11;чл. 12;чл. 13;
чл.14 от договора.
Излагат подробни твърдения, че договора за кредит бил недействителен по см. на
ЗПК, тъй като не отговарял на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, т.9, т.11 и т.12.
Твърдят още, че ответниците не били уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост по договора за банков кредит. Правят възражение за изтекла погасяване по
давност на цялото вземане, предвид исковата претенция за дължимост по вземане, част от
2
общото задължение , включително за претендираме на лихва за периода от 16.10.2012г. до
15.10.2022г.
Въз основа на изложените подробни доводи молят съда да отхвърли предявените
срещу тях искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски
В с.з. не се явява представител. Постъпила е молба, с която се моли съда да отхвърли
така предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 547/2022г. на ПпРС, по подадено от дружеството -
ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу П. Г. П. от гр.П., Г. С. Д. гр.П., и „П. С. Д. Т.“
ЕООД, гр.П., представлявано от управителя Г. С. Д. била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №366/16.07.2020г. за заплащане на следните суми: за сумата 2000.00лв.
- частично претендирана главница от общата дължима главница – 9980.01лв. по Договор за
банков кредит № ****/16.10.2012г.; за сумата 2000.00лв. - частично претендирана договорна
лихва от общото задължение за договорна лихва – 4360.19лв., начислена за периода от
16.10.2012г. до 15.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.12.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за изпълнение, длъжниците са подали възражения по
чл.414 от ГПК, като с Определение №45/16.01.2023г., на заявителя бил даден едномесечен
срок за предявяване на настоящия иск.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 16.10.2012г. е сключен Договор за банков кредит № ****, по силата на
който „ПИБ“ АД, предоставило на П. Г. П., Г. С. Д. и „С. Д. Т.“ЕООД гр.П. кредит в размер
на 6 500 евро, за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта
Дайнърс клуб №**** и кредитна карта №****/26.09.2006г. В договора е посочено, че
кредитът бил отпуснат при ГПР в размер на 18.79 %, като кредитополучателите са се
съгласили да заплащат на банката годишна лихва в размер на БЛП на банката в евро 7.99 % ,
увеличен с надбавка 8.51 пункта. Общата сума дължима от кредитополучателите към дата на
сключване на договора възлизала в размер на 13562.81 евро. Така предоставения кредит
следвало да се върне в срок до 15.10.2022г., на вноски съгласно приложен погасителен план.
Договорени са и такси за разглеждане на искането за отпускане на кредит (приложено по
делото), комисионна за отпускане на кредита, както и комисионна за ангажимент в размер
на 2% върху неусвоената част от кредита
С договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 19.12.2019г. „ПИБ“ АД
прехвърлило на „С.Г.Г.“ ЕАД гр.С. свои вземания за потребителски кредити, предоставени
на клиенти, изброени в приложение № 1 от договора. Видно от съдържанието на
приложение № 1, с този договор е прехвърлено и вземането на банката по Договор № ****
от 16.10.2012г., име на клиент- П. Г. П..
Впоследствие с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.12.2020г.
„С.Г.Г.“ ЕАД гр.С. прехвърлило на „Е. М.” ЕООД – настоящ ищец, свои вземания изброени
в приложение № 1 от договора. Видно от съдържанието на приложение № 1, с този договор е
прехвърлено и вземането по Договор № **** от 16.10.2012г., с посочен длъжник - П. Г. П. и
солидарни длъжници -Г. С. Д. и „С. Д. Т.“ЕООД гр.П.
От приложеното потвърждение за извършената цесия на вземания на основание
чл.99,ал.3 от ЗЗД е потвърдена получената договорена цена за прехвърлените вземания от
страна на „С.Г.Г.“ ЕАД гр.С. .
От приложеното по делото пълномощно се установява, че „С.Г.Г.“ ЕАД е
3
упълномощило Адвокатско дружество „И. и Д.“, представлявано от адв.Ж.Д., както и „Е.
М.” ЕООД, да уведомяват длъжниците посочени в Приложение 1 към договора за
прехвърляне на вземания от 11.12.2020г., съгласно условията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, за
извършеното прехвърляне на вземания.
Във връзка с тези пълномощия до ответниците са изпратени уведомления до
ответниците по делото, с които ги уведомяват за извършените две прехвърляния на Договор
№ **** от 16.10.2012г. Приложени са и уведомления до длъжниците, с които им е даден 15-
дневен срок за погасяване на задълженията договор № **** от 16.10.2012г., като в случай на
неизпълнение обявяват задължението за изцяло и незабавно дължимо.
Видно от приложените обратни разписки, на л.77 от делото, уведомленията за цесия и
предсрочната изискуемост на кредита са получени, както следва: на 31.01.2022г. от „С. Д.
Т.“ЕООД, с получател Г. Д.; на 31.01.2022г. от Г. Д., и на 04.02.2022г. от П. П.
От извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е отпуснат кредит
на ответника в размер на 6 500 евро, който е преведен на П. П., по банкова сметка с IBAN
****. На същата дата лицето е внесло 12.78 евро такса-разглеждане искане за кредит и 130
евро комисионна управление кредит.
От П. Г. П. били извършвани плащания по договора за кредит, които били отразени в
109 броя записвания по дебита на сметката му за периода от 15.11.2012г. до 28.09.2016г.
Внесени били общо 5 447.83 евро. От тях с 42 броя вноски по дебитната сметка, били
погасени 47 броя погасителни вноски за лихви по погасителния план до 15.09.2016г., за 3
858.71 евро, или 7 546.98 лв. С 30 броя записвания по дебита на сметката на ответника до
28.09.2016г., били погасени 47 броя главница, за периода от 15.11.2012г. до 15.09.2016г. от
погасителния план, за 1 396.30 евро, или 2 730.92лв. За погасяване лихва за просрочие на
главница по кредита за посочения период, с 37 броя записвания, били внесени 192.82 евро,
или 377.12лв. Оставали непогасени 73 броя вноски за 8 165.02 евро, от които главница - 5
103.70 евро, или 9 981.97лв., и лихви - 3 061.32 евро, или 5 987.43лв.. Неустойки, такси и
разноски и други, за периода от 15.09.2016г. до 15.10.2022г., не били начислявани.
Вещото лице е установило, че размера на неплатената главница по договора за кредит
за период пет години назад, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда бил 4 378.83 евро, или 8 564.25лв., и включвал 58 неплатени месечни вноски за
главница по кредита. Размерът на неплатената договорна лихва за същия този период бил
791.49 евро, или 1 548.02лв., която сума включвала 34 дължими месечни вноски за лихви по
кредита, съгласно приложения погасителен план към сключения договор.
Просрочието по дължимите по договора вноски настъпило на 16.10.2016г., когато от
15.09.2016г до 15.10.2016г., по сметката не били постъпили средства за месечното
погасяване на сумата по кредита. След просрочена дължимата вноска по кредита, сумата се
олихвявала с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка, в размер на законната
лихва автоматично по заложена програма на Банката. За погасяване на лихви за просрочие
по главница на кредит, по сметката на ответника били извършени 37 броя записвания за
плащания с период от 27.12.2012г. до 28.09.2016г., като общата сума възлизала на 192.82
евро, или 377.12 лв. Вещото лице посочва, че ищеца счита кредита за предсрочно изискуем
от 04.02.2022г.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе
оспорено от нито една от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда, на осн. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
4
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си
на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. следва да докаже, качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му,
както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия; уведомяване
на длъжника за извършената цесия; валидно сключен договор за кредит, сключен с цедента;
че цедента е бил изправна страна по договора за кредита, като е изпълнил всички свои
задължения по договора; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на
ответника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от
Договор № **** от 16.10.2012г. сключен между ответниците и „ПИБ" АД, гр.С. което
вземане е било предмет на договор на цесия, с последен цесионер „Е. М.“ ЕООД гр.С.
От събраните по делото доказателства се установи, че на от 16.10.2012г. между ПИБ"
АД, гр.С. и П. Г. П. от гр.П., Г. С. Д. гр.П., и „П. С. Д. Т.“ ЕООД, гр.П., представлявано от
управителя Г. С. Д. е сключен Договор № **** за банков кредит, по силата на който банката
е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 6500 евро, срещу
задължението на последните да го върнат, в срок до 15.10.2022г. Не се спори, че
кредитополучателите са подписали договорът за кредит. Не се спори и за това, че
предоставената сума е усвоена по банкова сметка. Последното се установява и от
заключението на вещото лице.
От изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
облигационно правоотношение между ответниците и "ПИБ" АД, гр.С. основано на
цитирания по-горе договор за кредит, както и изпълнение на задължението на
кредитодателя да предаде реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация
на кредитополучателите- ответници да върнат предоставената им сума.
В настоящият случай ищецът твърди, че е кредитор на ответника, като правата му
произтичат от договор за цесия от 11.12.2020г. От доказателствата по делото се установява,
че първоначално банката кредитор на ответниците е прехвърлила вземането си първо на
„С.Г.Г. „ЕАД, а впоследствие това вземане е прехвърлено на „Е. М.” ЕООД. Разпоредбата на
чл. 26, ал.1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.12
от Договора за банков кредит, според която кредиторът има право да прехвърля, правата си
по договора на трето лице.
Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора,
поради което цедентът (банката) вече не е титуляр на вземането. Съобщаването на тази
цесия не е елемент от фактическия състав на сделката, която поражда действия между
страните, като правата преминават върху цесионера със сключването на договора. Още
повече, че видно от приложеното потвърждение за извършената цесия на вземания на осн.
чл.99,ал.3 от ЗЗД е видно, че извършената цесия е потвърдена от страна на „ПИБ”АД
досежно договорената цена за прехвърлените вземания. С оглед на тези съображения съдът
намира, че ищецът е кредитор на ответниците, т.е. материалноправно легитимиран да търси
изпълнение на задължението, респ. установяване на вземането си - в приложение № 1 към
договора, където са посочени имената на ответниците и договора за банков кредит. В този
смисъл първото възражение на ответниците се явява неоснователно.
Неоснователно се явяват и останалите възражения свързани с договора за цесия, а
именно, че новия кредитор не е надлежно упълномощен да съобщава за извършената цесия,
както и че не са уведомени за извършеното прехвърляне на вземането.
5
По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от
стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът действа
като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да
упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването.Няма
изискване за изрично упълномощаване, нито пък има изискване за нотариална заверка на
подпис, макар и дадените пълномощия от „ПИБ“ АД към „С.Г.Г.“ ЕАД да са с нотариално
заверени подписи от 03.07.2020г. Категорично от доказателствата по делото се установява,
че ответниците са надлежно уведомени за извършената цесия, преди образуване на ч.гр.д.
№847/2022г. на ПпРС, тъй като по делото са налични три уведомления за извършеното
прехвърляне, изпратени и получени лично от ответниците по делото, съотв. на 31.01.2022г. и
на 04.02.2022г.
С оглед на така изложеното съдът, че намира, че уведомяването, извършено от
ищеца, действал като пълномощник на „ПИБ” АД поражда правните последици, залегнали в
нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което цесията има действие на отношение на
ответниците.
По делото не се спори, че ответниците към настоящия момент не са изпълнили
задължението си да върнат изцяло така предоставения им банков кредит. От заключението
на вещото лице се установява, че ответника П. е правел плащания по този кредит до
28.09.2016г., като е заплатил общо сумата от 5447.83 евро
Предвид изложеното , предявения иск е основателен по същество.
По отношение на размера:
След анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския
кредит (ЗПК), а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Ответникът има качество качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК в редакцията си относима към дата на сключване на
договора (Обн. ДВ, бр. 18 от 2010г., в сила от 12.05.2010г.) предвижда, че когато не са
спазени изискванията спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 (която норма се отнася за договори за овърдрафт), договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слабите участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в процеса.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид възраженията на ответниците направени в тази насока,
съдът констатира следното:
При сключване на договора е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК (в
редакцията си от 2010г.), която постановява, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
Анализирано съдържанието на договора отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
6
7 - 11 от ЗПК - съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс, който е свързан с първоначалния
лихвен процент; посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.20 от ЗПК, тъй
като в него не е посочена информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и не е посочено
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, поради което
съдът намира същия за недействителен на осн. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.12 и т.20 от ЗПК.
Тази недействителност обаче е особен вид, с оглед на последиците й, визирани в чл.
23 ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане
на лихвата и другите разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на
заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е предоставената и усвоена сума
от ответника в размер на 6500 евро. От тази сума следва да се приспаднат платените от
кредитополучателя П. суми в общ размер на 5447.83 евро, включваща платена главница,
договорна лихва и лихва за просрочие, недължими поради недействителността на договора
за кредит на основание чл.22 от ЗПК. След приспадането, дължимата главница е в размер на
1052.17 евро, или 2057.87 лв. Тъй като претендираната главница с ИМ е в размер от
2000.00лв., съдът намира, че тази сума следва да признае, че дължат ответниците.
При това положение съдът следва да се произнесе и по направеното от ответниците
възражения за липсата на предсрочна изискуемост на кредита и погасяване по давност на
задължението за главница.
С оглед представените доказателства – три уведомления за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, изпратени и получени лично от ответниците по делото, съотв. на
31.01.2022г. и на 04.02.2022г., съдът приема, че в случая е налице и предсрочна изискуемост
на кредита, за което длъжниците са надлежно уведомени, с оглед задължителните указания
по тълкуването на чл.60, ал.2 от ЗКИ по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело
№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В това решение се посочва, че фактическият състав, пораждащ
възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на
уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт,
уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.
Безспорно в договора е уговорена възможност за обявяване на кредит за предсрочна
изискуемост, при наличие на просрочени плащания (чл.10 от Договора). Възползвайки се от
това свое право, кредитора е обявил предсрочна изискуемост на цялото вземане, за което е
изпратил уведомления до ответниците, надлежно връчени съотв.получени от тях.
В този смисъл това възражение на ответниците се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че вземането е погасено по давност. Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането за главница по кредита, за което се установи, че е било обявено за предсрочно
7
изискуемо, то погасителната давност принципно следва да започне да дата на обявяване на
тази предсрочна изискуемост, която в случая е 04.02.2022г., и към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2022г. не е изтекла приложимата
5- годишна погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. За пълнота следва да се уточни, че
главното вземане не е периодично и не се прилага кратката давност. При договора за кредит
е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора
да приеме изпълнение на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това
обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания. Разсрочването на цената на вноски не му придава характер на периодични
платежи по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни
задължения, което не променя характера им, и не ги прави периодични. Това становище е
застъпено в трайната съдебна практика - Решение № 261/12.07.2011г. по гр.д.№ 795/2010г.,
ІV г.о., ВКС; Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ВКС; Решение
93/27.10.2016г. по т. д. 1882/2015 г., I т.о., ВКС, Решение № 103/16.09.2013 по т.д. №
1200/2011г. на ВКС.
Предвид изложеното, главното задължение не се явява погасено по давност и
предявения иск за главница по Договор № **** за банков кредит е основателен до
предявения размера от 2000.00лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение в съда - 20.12.2022г., до окончателното изплащане на
задължението.
По отношение на договорната лихва, съдът намира, че поради недействителността на
договора за кредит, изцяло неоснователна се явява акцесорната претенция срещу
ответниците за признаване за установено, че същите дължат сумата 833.84лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до 15.10.2022г., поради което
тази претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така
и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от 130.00лв, представляващи разноски по ч.гр.д. № 847/2022г. на ПпРС, както и сумата от
268.19лв., представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част
на исковете.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК ответниците също имат право на разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете, като съдът изчисли и определи, че ищеца дължи на всеки
един от тях сумата от по 145.92лв. за разноски по делото.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения заплатени от ответниците, съдът намира същото за неоснователно, поради
липса на предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК. В конкретния случай ответниците за
заплатили възнаграждение на адвоката им, в размер на по 350.00лв. всеки един от тях.
Същият този размер се явява съобразен с разпоредбата на чл.36 от ЗА, както и с фактическа
и правна сложност на делото. В този смисъл съдът не намира основание да намали
претендираното от всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение, като съобразно
отхвърлената част на иска, счита, че ищеца дължи разноски на ответниците в посочените
по-горе размери.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Г. П. , ЕГН **********, от гр.П., обл.Т.,
ж.к.*****, Г. С. Д., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т., ул.“**** и „П. С. Д. Т.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление - гр.П., обл.Т., бул.“*****, представлявано от
управителя Г. С. Д. СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ на „Е. М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район В., ж.к.”М.Д.”, ул.”****” №*, представлявано от Р.И.М.-
Т.а, действаща чрез адв.М. Н. от АК-гр.В.Т., СУМАТА 2000.00лв. (две хиляди лева и
00ст.) –главница дължима по Договор за банков кредит № ****/16.10.2012г., сключен с
„ПИБ“ АД гр.С., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.12.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №847/2022г. на ПпРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата
833.84лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2019г. до 15.10.2022г.
ОСЪЖДА П. Г. П. , ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ж.к.*****, Г. С. Д., ЕГН
**********, от гр.П., обл. Т., ул.“**** и „П. С. Д. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление - гр.П., обл.Т., бул.“*****, представлявано от управителя Г. С. Д. ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Е. М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
В., ж.к.”М.Д.”, ул.”****” №*, представлявано от Р.И.М.-Т.а, действаща чрез адв.М. Н. от
АК-гр.В.Т., СУМАТА 130.00лв. (сто и тридесет лева и 00ст.)-разноски по ч.гр.д.
№847/2022г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА 268.19лв. (двеста шестдесет и осем лева
и 19ст.)-разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА „Е. М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ж.к.”М.Д.”, ул.”****” №*, представлявано от Р.И.М.-Т.а, действаща чрез адв.М. Н.
от АК-гр.В.Т., ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. П., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ж.к.*****,
СУМАТА 145.92лв. (сто четиридесет и пет лева и 92ст.) - разноски по настоящото дело,
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Е. М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ж.к.”М.Д.”, ул.”****” №*, представлявано от Р.И.М.-Т.а, действаща чрез адв.М. Н.
от АК-гр.В.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т., ул.“****,
СУМАТА 145.92лв. (сто четиридесет и пет лева и 92ст.) - разноски по настоящото дело,
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Е. М.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район В., ж.к.”М.Д.”, ул.”****” №*, представлявано от Р.И.М.-Т.а, действаща чрез адв.М. Н.
от АК-гр.В.Т., ДА ЗАПЛАТИ на „П. С. Д. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - гр.П., обл.Т., бул.“*****, представлявано от управителя Г. С. Д., СУМАТА
145.92лв. (сто четиридесет и пет лева и 92ст.) - разноски по настоящото дело, съобразно
отхвърлената част на иска
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
9