Р Е Ш Е Н И Е
№ 232 12.06.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.06.2019 г., в следния състав:
ПЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Албена Зъбова-Кочовска
2. Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров ч.г.д. № 200 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе взе предвид:
Производство по чл. 463, ал.2, вр. чл. 274 ГПК.
Обжалвано е решение № 210 от 18.03.2019 г. постановено по г.д. № 152/2019 г. на ОС-Бургас, с което са оставени без уважение жалбите на ипотекарния длъжник В. Л. К. и длъжника Д. Р. К. против разпределение на постъпили суми от 14.12.2018 г. извършено по изп. д. № 20138000400576 на ЧСИ И. Б.
Жалбоподателката В. Л. К. счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли за отмяната му. Излага следните съображения:
Съдът е следвало да уважи оплакването, че таксите в полза на взискателя са неправилно изчислени и част от тях не следва да се ползват от привилегията на чл. 136 ЗЗД. В протокола съдебният изпълнител не бил посочил какви са тези такси, което е процесуално нарушение. Не бил посочил и какви са точно разноските и дали отговарят на изискванията за да бъдат включени в реда по чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД. Освен това част от тези разноски не следвало да се включват към привилегированите вземания. Съдебният изпълнител неправилно разпределил такса и за себе си и то в оспорван размер.
Неправилно съдът разпределил и суми на осн. чл. 136, ал.1, т. 2 ЗЗД за О. Н. – ДМДТ за дължими данъци и такса битови отпадъци. Вземанията на общините са само за данъци върху недвижим имот, но не и за такса битови отпадъци независимо, че са публични вземания по см. ДОПК. Привилегията се отнася само за данъци, но не и за такса битови отпадъци.
Жалбоподателят Д. Р. К. счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли за отмяната му. Излага същите съображения.
В законоустановения срок не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими.
По същество.
Видно от приложенията, изпълнителното дело е образувано през 2013 г. срещу длъжника Д. К. по молба на „Юробанк България“ АД /тогава „Алфа Банк/ на основание изпълнителен лист от 03.09.2013 г. за осъждането му да заплати посочени суми по обезпечен с ипотека договор кредит от 30.05.2008 г. Изпълнението е било насочено към недвижимите имоти, предмет на обезпечението – ап. 7 и ап. 8, находящи се в гр. С. В., които са и сега процесни. Насрочени били няколко продажби, които не са осъществени. В хода на изпълнението длъжника се е разпоредил с 1/10 от процесните имоти в полза на майка си В. К. С нарочни постановления съдебния изпълнител е конституирал присъединени взискатели, включително и нови вземания на банката на основание друг изпълнителен лист от 30.08.2017 г. Процесните имоти са били продадени с успешно проведена публична продан за времето от 15.10.2018 г. до 15.11.2018 г., като за купувач е определен присъединения взискател Г. Г. на цената по 37 013 лв. всеки или общо 74 026 лв. Тази сума е била предмет за разпределение на сега обжалваното разпределение. Видно от протокола от 14.12.2018 г. разпределено е:
По чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД:
591 лв. за ЧСИ по Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ, посочени по основание и размер;
5017, 25 лв. за ЧСИ такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ;
42 лв. разноски понесени от банката – взискател за връчване ПДИ и ППИ, за връчване призовки и съобщения, допълнителни разноски по ТТР към ЗЧСИ.
По чл. 136, ал.1, т. 2 ЗЗД:
609, 34 лв. общо за О. Н. дължими данъци и такси ТБО за продадените два имота, разпределени за всеки един от тях и
По чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД:
24 115, 24 лв. за вземанията на банката ипотекарен кредитор по изпълнителния лист от 03.09.2013 г. с пълно погасяване;
43 651, 17 за вземанията на банката ипотекарен кредитор по изпълнителния лист от 30.08.2017 г. с частично погасяване.
Събраната сума се е оказала недостатъчна, поради което са останали неудовлетворени кредитора – ТД НАП по чл. 136, ал.1, т. 6 ЗЗД и присъединения взискател-купувач Г. по чл. 137 ЗЗД.
Съдът намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към неговите мотиви.
В допълнение. Изложените съображения в жалбите пред БАС са идентични с тези пред окръжния съд. По съществото законът е спазен. Противно на оплакванията вземанията за ЧСИ и тези понесени от взискателя са точно определени и с посочено в протокола основание – за ЧСИ представляващи държавна такса по изпълнението съответно на събраната сума, а за заплатените от взискателя представляващи разноски по обезпечаване на вземането и принудителното изпълнение, които са привилегировани. Вземанията от данъци и такси представляват публични вземания в полза на общината. Такива са и вземанията на общината по установените в закон такси, каквито са ТБО. Посочената съдебна практика не се споделя от настоящия съд и не го задължава.
Предвид еднаквите крайни изводи на съдилищата, жалбите се явяват неоснователни, поради което решението следва да се потвърди.
Като се води от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 210 от 18.03.2019 г. постановено по г.д. № 152/2019 г. на ОС-Бургас, с което са оставени без уважение жалбите на длъжника В. Л. К. и длъжника Д. Р. К. против разпределение на постъпили суми от 14.12.2018 г., извършено по изп. д. № 20138000400576 на ЧСИ И. Б., при БОС.
РЕШЕНИЕТО не се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: