Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Гр.София………………………….. г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8559 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение под № 86001 от 13.05.2020 г. по
гр.д. № 69479/2018г. по описа на СРС, ГО, 118-ти състав, с което е
отхвърлен предявеният от А.К.А. срещу
„ЧЕЗ Електро България“ АД /с ново
фирмено наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/ отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124 от ГПК, с предмет -
признаване на установено, че ищцата А.К.А. не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД / с ново фирмено наименование „Електрохолд
продажби“ ЕАД/ сумата от 800,09лв. – коригирана стойност на електрическа
енергия за периода от 09.07.2018г. до 06.10.2018гг. за доставяна електроенергия
по клиентски номер № 3000121175364, на основание извършена корекция по
Констативен протокол № 1021254 от 06.10.2018г. , начислена по фактура № **********/11.10.2018г.
Въззивницата А.К.А. заявява искане за отмяна на обжалваното
решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че по делото не е
доказано надлежното й уведомяване за извършената процедура по преизчисление на
сметката. Счита, че това уведомяване е дължимо на основание чл.98,ал.2,т.6 от ЗЕ и то преди извършване на
корекция на сметката. Възразява, че от ответника не е изпълнено задължението по
чл.98,ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ – за предвиден ред за уведомяване на
клиента за наличието на основание за корекция чрез приемане на нови Общи
условия, с които да е установен този ред. Счита, че в действащите към момента
на корекцията Общи условия липсва такъв ред, доколкото клаузите на чл.17 и
чл.18 от последните установяват само задължение на ответното дружество за
уведомяване , но не и начинът е редът, по който да се реализира уведомяването.
Като последица от това въззивницата-ищца поддържа, че за ответника не е
възникнало правото да извърши корекцията на сметката. Възразява, че проверката,
приключила със съставянето на процесния Констативен протокол /КП/ е извършена в нарушение на ПИКЕЕ , тъй като
при нея не е присъствал представител на МВР. Твърди , че неправилно е приложена
и формулата за преизчисление на неотчетената ел.енергия, установена с ПИКЕЕ.
Поддържа довод за недоказаност на годността на средството за търговско
измерване. Въззивницата-ищца възразява , че задължението за поддържане
изправността на уреда за търговско измерване не е нейно, поради което и не
следва да се прехвърля рискът от неизправността на средството за търговско
измерване /СТИ/ върху нея като потребител /абонат. Намира, че правилата на
ПИТЕЕ са неприложими, като последица от отмяната им от ВАС. Дори да се приеме,
че ПИКЕЕ са приложими въззивницата-ищца намира за неправилен извода на първата
инстанция, с който е прието, че отговорността на клиента/абонат е обективна и
не следва да бъде доказвано негово виновно поведение. Въззивницата- ищца
поддържа, че установените с ПИКЕЕ правила водят до прехвърляне на риска от
повреда на уреда за отчет на ел.енергия единствено върху потребителя на
ел.енергия, без да се зачита задължението на собственика на този уред /третото лице- помагач на ответника/ да го поддържа в изправност и да следи за тази
изправност. В съдебно заседание пред
въззивния съд ищцата заявява и възражение за погасителна давност за вземането
на ответника. С изложените доводи, подробно развити в жалбата въззивницата-ищца мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяване на друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Чез
Електро България“ АД / с ново фирмено наименование „Електрохолд
продажби“ ЕАД/ оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното с нея решение като законосъобразно и правилно.
Твърди, че корекцията е извършена при спазване на ПИКЕЕ /отм./, които са приети
от компетентния държавен орган в рамките на законовата делегация, предоставена
с нормата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ. Поддържа, че правото на доставчика да
извърши едностранна корекция при неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя. Възразява, че твърдението за ненадлежното уведомяване на ищцата за
корекцията е неоснователно, с оглед предвидения в приетите от него Общи условия
/ОУ/ е установен редът за уведомяване на клиентите на ел.енергия за извършената
корекция- с клаузата на чл.17,ал.2 от приложимите към исковия период ОУ, като
самото уведомяване е достигнало до знанието на клиента – ищец. Счита, че дори и
ищцата да не е била недлежно уведомена за корекцията, то това не изключва
отговорността й за заплащане на ел.енергия, тъй като правната последица от това
неуведомяване е обвързана единствено с изключване на отговорността за забава за заплащане на
сумата по корекцията. В тази връзка се позовава на съдебна практика. Ето защо,
въззиваемият ответник прави искане за потвърждаване на обжалваното решение , с присъждане
на разноските за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ответника – „Ч.Р.Б.“ АД / с ново фирмено наименование „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД/ - не депозира писмен отговор на жалбата на ищцата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК и не заявява становище по нея в рамките на въззивното
производство.
Съдът, като взе предвид становища и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на ч.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от А.К.А. срещу „Чез Електро
България“ АД/ с ново фирмено наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/ , с предмет -
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 800,09
лв., представляваща цена на ел.енергия, начислена въз основа на констативен
протокол № 1021254 от 06.10.2018 г.
С обжалваното решение исковата претенция е отхвърлена
като неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите
на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявения
отрицателен установителен иск, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща
към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите,
заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
С исковата молба по делото, ищцата не е оспорила, че е
потребител на електрическа енергия за процесния имот в качеството й на
наследник по закон на К.А.А.- къща, с адрес с.Владо Тричково, община Своге,
махала Пеханица.
Правният спор е относно дължимостта на процесната
сума, която е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл.48 от ПИКЕЕ /отм./. Настоящият съдебен състав
приема за законосъобразен и обоснован извода на първоинстанционния съд, с който
е прието, че от събраните по делото доказателства е доказано наличието на
законовите предпоставки, регламентирани от нормата на чл.48 от ПИКЕЕ /отм./ за
извършване на корекцията и въз основа на нея- начисляване на процесната сума
като дължима от ищеца за нормативно установения период от време на неточното
измерване на ел.енергия, доставена за имота му.
С нормата на чл.83,а.1,т.6 и чл.83,ал.2 от ЗЕ /в
приложимата към конкретния релевантен момент на съставянето на констативния
протокол и периода на корекцията редакция, публ. в ДВ, бр.54/ 2012г.- в сила от
17.07.2012г./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието за приемане на
подзаконов нормативен акт- Правила за измерване на количеството ел.енергия,
включително и установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл.83,ал.1,т.5
и чл.83,ал.2 от ЗЕ, от ДКВР с протокол № 147/ 14.10.2013г., обн. В ДВ, бр.98/12.11.2013г.
са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013г. и са отменени с влязло в сила
на 23.11.2018г. решение на ВАС, но са приложими към исковия период, съгласно
нормата на чл.195, ал.1 от АПК. Нормата на чл.83,ал.1,т.5 от ЗЕ изрично постановява, че правилата следва да
съдържат регламентацията на измерването на ел.енергия, включително и в случаите
на неизмерена, неточно или неправилно измерване, като в последния случай именно поради липсата на
обективни данни за точното количество ел.енергия, измерването се извършва по
нормативно установената формула. Процесните правила имат характер на нормативен
административен акт по смисъла на раздел III, глава пета от АПК, и имат
задължителен характер за всички негови адресати. Именно поради характера си на нормативен акт,
то при прилагането им не се касае за "договорна клауза" по смисъла на
ЗЗП. При наличието на нормативен акт съдът приема, че е изключено приложението
на , Директива 93/13 ЕИО от 1993 г. , с оглед чл. 1, ал. 2 от същата,
транспониран в § 12а от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от
Закона - чл. 143 и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи,
които отразяват законови и подзаконови разпоредби.
В конкретния случай КП № 1021254 от 06.10.2018г.
е съставен в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.47, ал.2 и ал.3
от ПИКЕЕ /отм./, след извършена проверка по реда, регламентиран от чл.41-чл.44 от ПИККЕ /отм./. При проверката е
констатирано направено присъединение преди средството за търговско измерване.
Присъединението е направено с проводник тип ПВА 1-6кв.мм. В единия край
присъединението е присъединено към една
от фазовите линии на захранващи ел.табло /отстрани на таблото/, минава през
стената под мазилката и влиза в къщата. Установена е промяна на в схемата на
свързване на измервателната система на ел.енергия. От констативния протокол се
установява, че е премахнато присъединяването, след което СТИ отчита в класа на
точност.
Констативният протокол е съставен при участие на
представител на ищцата /в отсъствието на потребителя /ищцата/, при участието на двама свидетели,
които са го подписали и в присъствието на представител на МВР- РУ-Своге С.Б.,
подписал протокола в съответствие с изискването на чл. чл.48,ал.2 от
ПИКЕЕ (отм.). Възражението на ищцата за съставяне на КП в нарушение на
чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ /отм./ , поради липса на присъствие на представител на МВР
при проверката е заявено за пръв път с въззивната жалба и като такова се явява
преклудирано. Дори да се приеме, че то е своевременно заявено с исковата молба
като част от общото възражение за съставяне на КП в нарушение на ПИКЕЕ /отм./,
възражението е неоснователно по съществото му, тъй като се опровергава от
съдържанието на неоспорения от ищцата КП , като присъствието на представител на
МВР и възприемането от същия на установената от проверяващите фактическа
обстановка си потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели,
включително и свидетеля на самата ищца /св.Е.Ч.И./.
Въз основа на констатациите , отразени в констативния
протокол съдът приема, че законосъобразно корекцията е извършена на основание
нормата на чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ /отм./. Следва да се посочи, че в конкретния
случай наличието или липсата на реализирано противоправно въздействие върху СТЕ
от страна на ищеца-потребител или трето лице е без значение. Противоправността
има правно значение само за ангажиране на наказателната отговорност на
установения автор на деянието, но е ирелевантна за ангажиране на гражданската
отговорност на ищеца-потребител за заплащане на претендираната от него сума,
представляваща цена на ел.енергия, тъй като дължимостта на последната е
обусловена единствено от получената доставка на ел.енергия, която не е била
измерена в доставения обем в резултат на въздействието върху уреда за
измерване, поради което размерът на дължимата цена се определя по нормативно установената
формула. Ето защо и ПИКЕЕ /отм./
не установяват нормативно изискване за доказване на конкретно виновно поведение
от страна на ищеца-потребител, което да е причинило промяната в схемата на
свързване на уреда за търговско измерване, поради което неоснователно се явява
заявеното от него възражение за недоказано по делото на виновно поведение от
негова страна, в резултат на което да е осъществено въздействието върху
измервателния уред, доколкото от приетото по делото заключение на СТЕ се
установява, че в резултат на промяната в схемата на свързване на измервателната
система, доставената ел.енергия не се измерва изцяло. В този смисъл са
разрешенията на съдебната практика, която се споделя от настоящия съдебен
състав – постановените по реда на чл.290 от ГПК – Решение № 115/20.05.2015г. по
гр.дело № 4907/2014г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 164/02.03.2016г. по гр.дело №
2446/2014г. и решение № 118/ 18.09.2017г. по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на
ВКС, с които е прието, че до влизане в
сила на ПИКЕЕ /т.е.- до 16.11.2013г./ не съществува
нормативно основание за ответника – като доставчик на ел.енергия, едностранно
да коригира сметките на потребителите при наличието само на обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на ел.енергия, без да е доказан
периодът на неточното/неотчетено измерено количество ел.енергия и без доказано
виновно поведение на потребителя, резултат, от което да е неточно измерената
или неизмерена ел.енергия, поради което за периода преди 16.11.2013г. е в сила
постановената задължителна практика на ВКС, касаеща едностранните корекции на
сметките за ел.енергия от страна на ответника. С цитираните по-горе решения е
прието, че с влизане в сила на изменението на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ
и приетите в изпълнение на това изменение ПИКЕЕ /отм./ е създадена нова правна
уредба, която регламентира нормативен ред за измерване на количеството ел.енергия
и в случаите на неточно отчитане или неотчитане на доставена ел.енергия, без да
е доказано виновно поведение от страна на потребителя, довело като резултат до
неточното измерена или неотчетена ел.енергия, /такова не се изисква от нормата
на чл. 48 от ПИКЕЕ /отм./, като корекцията на задълженията на потребителя във
връзка с това е ограничена за период до 90 дни, назад, от датата на
установяване на повредата или неточността на електромера /чл.49,ал.2 от ПИКЕЕ-
отм./. Прието, че в договорните отношения между страните по принцип важи
правилото на чл.81 от ЗЗД /за виновния
характер на договорната отговорност/, освен в случаите, когато приложението му
е нормативно изключено и е предвидена
обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е тази, регламентирана с нормата на
чл.48 от ПИКЕЕ /отм./. В последната хипотеза правно значение има единствено
безспорно доказания по делото факт, че СТИ не е измервало доставяната до имота
ел.енергия в пълен размер, като ирелевантен е фактът дали неизправността на СТИ
е резултат от обективна причина или от субективно въздействие на конкретно
лице.
На следващо място, от приетото по делото заключение на
СТЕ се установява, че корекцията на консумираната ел. енергия е математически
точно изчислена по реда на чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ /отм./. Със заключението на
СТЕ е потвърдена констатацията по констативния протокол, че е налице изменение
на ел.схема на измервателната система ,
която е резултат от целенасочено нерегламентирано въздействие в резултат, на
което доставяната ел.енергия не се измерва. По делото се установява, че
доставката на ел.енергия е извършена през процесния период от време, като този
факт не се и оспорва от ищцата, но това реално доставено количество не е
отчетено или е отчетено неточно, поради което в резултат на нейното неотчитане или
неточно отчитане, количеството й се определя по нормативно определена формула,
която е спазена, съгласно заключението на СТЕ. Що се отнася до периода на
корекцията- при липса на доказателства за предходно извършена проверка на уреда
за търговско измерване /както при дадения казус/, периодът на корекцията е
ограничен до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена възможността за
неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, предвид
вероятността неизмерената или неточно измерената ел.енергия да е както за
период от 2 дни, така и в пъти повече от 90 дни. Въведеният период, за който е допустима
корекцията, цели да гарантира именно равнопоставеност на страните и
разпределението на риска между тях от неизмерената или неточно измерената
ел.енергия, като гаранция за недопустимост на неоснователното обогатяване на
някоя от тях. Неоснователно е възражението на въззивницата-ищца за липса на
доказателства за изправност на СТИ. От приетото по делото заключение на СТЕ се
установява, че процесното СТИ е преминало проверка в лицензирана лаборатория на
НЕК на 27.09.2016г., като подлежи на последваща проверка за изправност на основание
чл.43,ал.4 от Закона за измерванията на 27.09.2020г., т.е.- към датата на процесната
проверка е удостоверена изправността му по законоустановения ред.
На настоящия съдебен състав е служебно е известно
решение № 12897/01.12.2015г. по адм.дело № 9462/2014г. на ВАС и окончателното
решение от 06.02.2017г. на 5-чл. състав
на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., като с последното ПИКЕЕ са отменени, с изключение на нормите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, които са приложимите в конкретния
случай. На настоящия състав са служебно
известни и решение № 2315/ 21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г. и влязлото в
сила решение № 13691/ 08.11.2018г. по адм.дело № 4785/ 2018г. на 5 чл. състав
на ВАС, с което първото решение е потвърдено и с които са отменени и нормите на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ. В тази връзка следва да се посочи, че тези съдебни решение за отмяна имат
действие само за в бъдеще – от момента на влизането им в сила, съгласно
изричното разпореждане на нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и
постановената с тях отмяна на нормите на ПИКЕЕ не рефлектирала върху приложимите
правни норми за конкретния казус с оглед релевантния момент във времето- на
извършване на проверката и съставяне на констативния протокол.
Доводите на въззивницата –ищца, касаещи твърдяно
неизпълнение на задължението на ответника по чл.98,“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ- за
приемане на Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване на потребителя
за извършената корекция, са неоснователни. В приложимите към исковия период ОУ,
/представени по делото/ е предвидено изрично връчване на констативния протокол
за корекцията на потребителя с клаузите на чл.17 и чл.18 от тях, като при
липсата на указания за конкретен ред/способ , това означава с всички допустими
начини за писмено уведомяване. Нормата
на чл.98“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ безспорно цели да гарантира защитата на потребителя.
В случая по делото се установява, че уведомленията
за съставения констативен протокол /
л.35 от делото на СРС / и за корекцията на сметката / л.32 от
първоинстанционното дело/ не са връчени на абоната. Съдът приема, обаче , че
при тази хипотеза на нередовно връчване
на тези уведомления за ищцата е гарантираната правна възможност да заяви и
докаже своите оспорвания на констатациите в КП в рамките на настоящия исков
процес, като липсата на надлежно уведомяване има правно значение само при
разрешаването на въпроса за наличието или липса на забава на потребителя за
изпълнение на задължението за заплащане на сумата по корекцията. Настоящият
съдебен състав споделя дадените в този смисъл разрешения на съдебната практика
на ВКС – постановените по реда на чл.290 от ГПК- Решение № 118 от 18.09.2017г.
по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на ВКС и
Решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.дело № 2991/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. С
оглед изложените мотиви, съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата
-ищец за недължимост на исковата сума, основано на твърдяно нарушение на
нормата на чл.98“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ.
На последно място, съдът намира, че възражението за
погасителна давност на вземането на ответника за процесната сума по спорната
корекция се явява преклудирано, тъй като е заявено за пръв път пред въззивната
инстанция - в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл.266,ал.1
от ГПК съдът не го разглежда.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивната
жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3, вр. с
ал.8 от ГПК, въззивникът-ищец дължи на въззиваемия-ответник направените от
последния разноски във въззивното
производство в размер на 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 86001 от 13.05.2020
г. по гр.д. № 69479/2018г. по описа на СРС, ГО, 118-ти състав .
ОСЪЖДА А.К.А. да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД /с ново фирмено наименование „Електрохолд
продажби“ ЕАД/ – сумата от 100,00лв.
– разноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на „Ч.Р.Б.“ АД /
с ново фирмено наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/ като
трето лице- помагач на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД /с ново фирмено наименование „Електрохолд
продажби“ ЕАД/.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.