РЕШЕНИЕ
№ 1804
гр. Бургас, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120102436 по описа за 2021 година
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *****, седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.*****, против Р. АТ. АТ., с ЕГН: *****, гр.******.
Ищецът твърди, че в периода от 26.10.2016г. до 29.05.2019г. е предоставил на
ответницата услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект, находящ се на
горния адрес – абонатен № ****, на стойност 141.18 лв. Твърди също така, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против нея, въз основа на
което е било образувано ч.гр. дело № 8036/2020г. на РС Бургас. По него e била из-дадена
такава за тази сума, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020г. до окончателното
плащане; за сумата 50.67 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 27.04.2018г. до
09.12.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., както и за деловодни-те разноски. Сочи,
че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземане-то си. Моли Съда да
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на А., че дължи
горните суми. Претендира разноски.
Ответницата, чрез особения си представител адв. А., оспорва исковете. Из-лага
съображения, че не е налице сочената в исковата молба облигационна връзка между
страните, тъй като липсват доказателства А. да е собственик или ползвател на
водоснабдения имот, както и за предоставянето на твърдяните от ищеца ВиК услуги.
Евентуално, възразява за погасяване на част от задълженията по давност. Иска от Съда
отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против А. за исковите суми – по ч. гр. дело № 8036/ 2020г. на
РС Бургас, приложено към настоящото.
1
Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения
установителен иск.
Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв –
предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
От приетите по делото Удостоверение за декларирани данни, издадено от Община К.,
Декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ и Нотариален акт № ** от ****г., том **,
рег.№ ***, нот. дело № ***г. на нотариус Д.Р., се установява, че отвеницата е собственик на
процесния недвижим имот в гр.К., обл. Бургас, ул.*****, по силата на правна сделка –
покупко-продажба. Ето защо, следва да се приеме, че тя има качеството потребител на ВиК
услуги, доставяни от ищцовото дружество – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
14.09.2004г., и като такъв – следва да ги заплаща.
От заключението по СТЕ, което като обективно и компетентно изготвено, и
неоспорено от страните, Съдът изцяло кредитира, се установява, че за отчитане на
консумираната в имота на ответницата вода по откритата й партида с абонатен № **** на
30. 03.2019г. е монтиран едноструен водомер за студена вода в шахта в дворното място, ка-
то за времето до 19.05.2019г. по него са отчетени 18 куб. м. вода, а в предходния период от
26.10.2016г. до 29.03.2019г. са начислявани служебни количества от по 5 куб. м. на месец за
един обитател, съгласно чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., общо 50 куб. м.
Отчетеното количество вода за исковия период – общо 68 куб. м., е фактурирано от
ищцовото дружество по цени, съответстващи на определените с решенията на КЕВР, общо
141.18 лв.
При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е
изпълнила задължението си да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дължимите
суми за предоставените й услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за
процесния период.
Възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” от
ЗЗД по отношение на част от вземанията – за периода от 26.10.2016г. до 30.11.2017г., е
основателно.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на
11.12.2020г. и изискуемостта на задълженията за месец декември 2017г. настъпва след
изтичането му, т. е. на 01.01.2018г.
По делото е представена данъчна фактура № **********/26.03.2018г., издадена за
отчетен период 26.10.2016г. – 02.03.2018г., за потребени 10 куб. м. вода, начислени
служебно, на стойност 16.91 лв. с ДДС, като за времето от 26.10.2016г. до 30.11.2017г.
отразеното количеството е 8 куб. м. на стойност 10.80 лв. без ДДС.
Т. е., вземането за сумата от 12.96 лв. с ДДС е погасено по давност.
По отношение на другите два периода по счетоводния документ, обособени пора-ди
разликите в приложимите цени – от 01.12. до 31.12.2017г. и от 01.01. до 02.03.2018г. /по 1
куб. м. на стойност съответно от 1.57 лв. и 1.72 лв. без ДДС/, не е изтекла предвидената в
закона тригодишна погасителна давност.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за главница-та е
доказана по основание и до размер от 128.22 лв., в какъвто следва да се уважи, като за
разликата над тази сума – до 141.18 лв., искът следва да се отхвърли, поради погасяване на
вземането по давност.
За пълнота, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя вижда-нето
на някои въззивни състави на ОС Бургас, че давността за вземането винаги започва да тече
от датата на изискуемостта на плащането по фактурата, в която то е обекти-вирано. Да, това
2
безспорно е така, в хипотезата когато ВиК операторът стриктно изпълнява задълженията си
по чл.31, ал.1 от ОУ – да издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за
различен период на фактурирането, но не и в случаи като на-стоящия. Възприемането на
горната теза би довело до възникването на абсурдни ситуации, при които доставчикът на
услугата не фактурира потребеното в даден обект количество вода за един продължителен
период, например от 10 години, а след като направи отчет на водомера и издаде фактурата за
това време, потребителят да не може да се позовава на изтекла в негова полза погасителна
давност, заради чуждото противоправно поведение – в противоречие с принципа ”Nemo
auditur propriam turpitudinem allegans”.
Върху главницата се дължи и законната лихва от 11.12.2020г. – датата на подава-не на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й
изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 27.04.2018г. до
09.12.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г., в размер на 47.46 лв. За разликата над
тази сума – до 50.67 лв., акцесорната претенция за мораторна лихва следва да се от-хвърли,
поради погасяването на главното задължение по давност.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото
производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете – общо 91.57 лв. за ДТ и
137.36 лв. за юрисконсултски възнаграждения, 4.58 лв. за СУ, 249.99 лв. – възнаграждение за
вещото лице по СТЕ и 137.36 лв. – депозит за особения представител.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. АТ. АТ., ЕГН: *****, гр.******,
че същата дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул.*****, сумата 128.22 лв., представляваща стойност на
доставена, отведена и пречистена вода, за периода 01.12.2017г. – 29.05.2019г., в обект на
потребление, находящ се на горния адрес, с абонатен № ****, ведно със за-конната лихва,
считано от 11.12.2020г. до окончателното плащане и сумата 47.46 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода 27.04.2018г. – 09.12.2020г., без времето от 13.03. до
13.05.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
5327/2020г. на РС Бургас, като за разликите над тях до пълните им предявени размери: от
141.18 лв. за главницата /12.96 лв. за времето от 26.10.2016г. до 30.11. 2017г./ и от 50.67 лв.
за мораторната лихва /за 3.21 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата от
12.96 лв. за периода 27.04.2018г. – 09.12.2020г., без времето от 13.03. до 13.05.2020г./,
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Р. АТ. АТ. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД
направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 483.50 лв. и
юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 137.36 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3