Номер 377016.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503013 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Юлия Анатолиева Попова срещу определение №
260346, постановено на 26.08.2020г. по гр.д. № 3333/2020г. на ВРС и с което е било
прекратено производството по същото и делото е изпратено за разглеждане от Варненския
окръжен съд.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че производството по делото е образувано по
предявен от Юлия Попова срещу Т. Д. П. , иск с правно основание чл.29, ал.1 СК за
определяне на по-голям дял в размер на ¾ ид.ч. от общо имущество, придобито в режим на
СИО, прекратена с развод, а именно ½ ид.ч. от притежаваната от ответника ½ идд. Част от
апартамент №18, находящ се в гр.Варна, с данъчна оценка в размер на 51234,10лв.
Ответникът е предявил иск с правно основание чл.23, ал.1 СК в условие на евентуалност
чл.29, ал.3 СК за признаване за установено, че е едноличен собственик на ½ ид.ч. от
посочения имот. Посочва, че цената на предявените искове, заедно и поотделно е по-малка
от 50 000лв., поради което и съгласно разпоредбата на чл.104, т.3 ГПК са подсъдни на
районен съд. Изложени са възражения за частична международна некомпетентност на
българския съд съгласно правилата по чл.85 КМЧП. Иска се отмяна на обжалвания акт, в
частта, с която е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на ВОС и връщане на делото за разглеждане на предявените искове от ВРС.
В срока по чл.276 ГПК, насрещната страна е депозирала отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата.
ВОС, като взе предвид данните от приложената преписка по гр.д. № 3333/2020г., за
да се произнесе съобрази следното:
1
Производството по гр.д. № 3333/2020г. на ВРС е образувано по предявен от
жалбападателката срещу Тодор Попов иск с правно основание чл.29,ал.1 СК за определяне
на по-голям дял в размер на ¾ ид.ч. от общо имущество, придобито в СИО, прекратена с
развод. Обект на спорните права е собствонстта върху недвижим имот – апартамент с
идентификатор 10135,2563.307.18, заедно с прилежаща изба № 18, както и намиращото се в
имота пълно обзавеждане и оборудване и движима вещ – лек автомобил с ДКН В6715 НВ.
Ответникът по иска е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и е
предявил насрещен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено, че
ищецът е едноличен собственик на ап.№18, с идентификатор 10135,2563.307.18, находящ се
в гр.Варна, ул.“Д-р Индрижка Кръстева“, №12 и 30,58 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
10135,2563.307, поради пълна трансформация на лични средства, в условие на евентуалност,
че е собственик на на 23024,01/31000 ид.ч. от процесните имоти, поради частична
трансформация на лични средства, в условие на евентуалност иск с правно основание чл.29,
ал.3 СК за определяне на по-голям дял в размер на ¾ ид.ч. от СИО.
С обжалваното определение ВРС е приел, че с оглед връзката между заявените от
двете страни претенции, те подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес, като
цената на предявения от Тодор Попов иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК, определена по
реда на чл.69, ал.2 ГПК, възлиза в размер на 51234,10лв., поради което и на основание
чл.104, т.3 ГПК същият е родово подсъден на окръжен съд, а съгласно чл.104, т.6 ГПК на
окръжен съд са подсъдни и съединените искове, поради което е прекратил производството
по делото и е изпратил същото за разглеждане от ВОС.
Настоящият състав намира, че така постановения акт е правилен и законосъобразен по
следните съображения:
Предявените насрещни искове безспорно са свързани и предмета на делото, въведен
от първоначално предявения иск от ищцата Юлия Попова и подлежат на разглеждане по
реда на общия исков процес. Предявените искове са между едни и същи страни и относно
едни и същи спорни права, т.е. налице са предпоставките за разглеждането им в едно общо
производство, като едно от условията е исковете да са подсъдни на същия съд.
В настоящият случай цената на предявения от Тодор Попов насрещен иск с правно
основание чл.23, ал.1 СК за приемане за установено, че ищецът е едноличен собственик на
имота, следва да се определи по реда на чл.69, т.2 ГПК. Същата е в размер на 51 234,10лв.,
съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка на имота, поради което и на
основание чл.104 т.4 ГПК родово компетентен да разгледа иска е окръжния съд. Съгласно
разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК на окръжен съд са подсъдни и съединените за разглеждане
по делото искове.
Ирелевантни към предмета на настоящото произовдство са изложените в жалбата
твърдения и възражения относно компетентността на съдилищата на РБългария по искове с
2
предмет упражняване на родителски права, доколкото такива не са предявявани от страните
в това производство.
Ето защо, като е приел, че не е компетентен да разгледа делото и е изпратил същото
на ВОС, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260346, постановено на 26.08.2020г. по гр.д. №
3333/2020г. по описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено за разглеждане по компетентност от ВОС.
Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК пред Върховния
касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3