РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 349/22.2.2023г.
гр. Пловдив, 22.02.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХII състав, в открито заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и
участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от председателя к.а.н.дело № 2993 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от Н.К.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат
Т.Т. срещу Решение № 139 от 19.10.2022г.
на Районен съд- Карлово, I – ви н.с. постановено по АНД № 267 по описа на същия съд за 2022г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление
№ 22-0281-000177 от 25.03.2022г., издадено от Началник група към
ОД на МВР- Пловдив, РУ Карлово, с което на Н.К.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени
административни наказания - глоба в размер на 2000/две хиляди лева/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона – касационно основанияе по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр.
чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административноноказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.57 от ЗАНН, и като е приел обратното, първоинстанционния съд е
постановил решението си в противоречие на закона.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Претендира се присъждане на сторените
разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба ОД
на МВР – Пловдив, РУ Карлово не е изразил становище по допустимостта и основателността
на касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес.
При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Карловският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от Н.К.К., срещу Наказателно постановление
№ 22-0281-000177 от 25.03.2022г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, РУ Карлово, с което на К., за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП
са му наложени административни наказания
- глоба в размер на 2000/две хиляди лева/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На 04.03.2022г. в 12:10 часа, в гр.Сопот на ул.“Иван Вазов“, като
водач на лек автомобил Ауди А4, ***, до номер 30, с посока на движение от запад
към изток, управлява посочения лек автомобил, собственост на Н.В.В. от с.Христо
Даново, като е съпроводен до сградата на РУ гр.Карлово, където отказва да му
бъде извършена проверка с тест (Дрегер Drug
Test 5000 с фабричен номер ARAM - 0008) за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози и не желае да даде кръвна проба за химико-технологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози. Издаден талон за изследване с номер 122035.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Актът
е връчен на неговия адресат, който е вписал, че няма възражения по
констатациите.
Административнонаказващият
орган изцяло е възприел и възпроизвел в процесното наказателно постановление,
както фактическите констатации, така и правната квалификация, изложени в акта
за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 3,
пр.2 от ЗДвП е наложил административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.
7.
В хода на първоинстанционното
производство са разпитани в качеството на свидетели контролния орган съставил
акта за установяване на административно нарушение и посочените в акта свидетели
Велев и Треновски. Разпитан е бил и посочения от жалбоподателя свидетел Н.В.В..
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е
осъществен състава на визираното в НП административно нарушение. Съдът е приел
също така, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в
предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като при издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна
правна квалификация на нарушението.
По
отношение на вида и размера на наложените наказания съдът е приел, че същите са
във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма на чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДв.П и са законосъобразно определени в този размер.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно.
Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното
постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни
и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота,
както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото, които първоинстанционният
съд правилно е оценил.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са
изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК
не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
11. Според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Цитираната разпоредба има две форми на изпълнителното деяние, които са в
отношение на алтернативност: отказ за проверка с техническо средство и
неизпълнение на предписание за медицинско изследване. АУАН и НП съдържат
изрично, ясно и категорично описание на съставомерните елементи от фактическия състав на
конкретното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а именно, че К. е отказал да бъде
изпробван с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM -
0008. Това само е
достатъчно да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по цитираната
разпоредбата.
Обстоятелството,
че на същия е издаден талон за медицинско изследване и че това изрично е
посочено в акта и в НП, не само че по никакъв начин не променя факта на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение, напротив, позволява да
бъде формиран извод, че органите на МВР са спазили реда за установяване употреба на упойващо вещество предвиден в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (по-конкретно
чл. 2, ал. 2 от наредбата, според който с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не
позволява извършване на проверка с техническо средство).
12. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност
на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя
страна, противно на доводите на касатора, е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложените от
административнонаказващия орган административни наказания са във фиксирания размер, предвиден за
процесното административно нарушение в санкционната норма на чл. 174, ал.3 от
ЗДв.П, която е приложена правилно при определяне на администраивните наказания,
като законосъобразно е определен броя на
отнетите на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
контролни точки за нарушението, а именно 12 контролни точки.
13.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
14. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното,
и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Пловдивският административен съд, ХХII – ри касационен
състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139 от 19.10.2022г.
на Районен съд гр.Карлово, I н.с., постановено по а.н.д. № 267 по описа на същия съд за 2022 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.