Присъда по дело №8693/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта:	55
Дата:	6 февруари 2025 г. (в сила от 20 февруари 2025 г.)
Съдия:	Димитър Георгиев Куртов

Дело:	20241110208693
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 55
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. Г. КУРТОВ
СъдебниГИНКА ИВ. СТОЕВА

заседатели:МИЛЕНА БЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.
и прокурора И. Т. М.
като разгледа докладваното от Д. Г. КУРТОВ Наказателно дело от общ
характер № 20241110208693 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и на основание чл.303, ал.2 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Т. Р. М. с ЕГН **********, род.на 08.04.1084г в
гр.София, български гражданин, общ работник, без образование, осъждан, с
постоянен адрес в София, жк ***, ул.*** ***, за ВИНОВЕН в това, че: на
15.12.2023г., около 12,50 часа в София, жк „***“, ул.“***.“ № 2, от складово
помещение на магазин „Т-маркет“ отнел чужда движима вещ – мобилен
баркод скенер марка „Зебра“ модел ТС210 с фабричен номер 23059523024297
на стойност 944,15 лева от владението на В. А. П., собственост на търговското
дружество „Максима България“ ЕООД ЕИК **********, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, както следва: с
Протоколно определение по нохд 687/2020г по описа на СРС, НО, 13 състав,
1

влязло в сила на 26.02.2020г. за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4,
вр.ал.1, пр.4, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобод9а“ за срок от две години, с което е осъществил
престъпния състав по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А от
НК, поради което на основание чл.54, ал.1, вр. чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.А от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ТРИ ГОДИНИ при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК ЗАЧИТА от така определеното наказанише
времето, през което Т. Р. М. е бил задържан по това дело – едно денонощие -
на 15.12.2023г., когато е бил задържан по ЗМВР и от 21.02.2024г., откогато е
задържан по реда на НПК.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК признатото за виновно
лице Т. Р. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР направените на
етап досъдебно производство разноски в размер на 628,56 лева (шестстотин
двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), както и 5 лева в полза на
СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК признатото за виновно
лице Т. Р. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на СРС направените на
етап съдебно производство разноски в размер на 520 (петстотин и двадесет)
лева.
Приложените към делото веществени доказателства – флаш-памет и
компакт диск, остават приложени към кориците на делото - до изтичане на
срока на съхранението му и да се унищожат заедно с него.

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана/протестирана в 15-дневен срок
от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към ПРИСЪДА от 04.02.2025г по нохд 8693/2024г на СРС, НО, 122 състав

Софийската районна прокуратура е внесла в СРС Обвинителен акт срещу: Т. Р. М. с ЕГН
**********, род.на 08.04.1984г в София, български гражданин, общ работник, без
образование, осъждан, с постоянен адрес в София, жк „***“ ул.***, №*** за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК – за това, че на 15.12.2023г. В
София, жк „***“, ул.“***“ № 2, от складово помещение на магазин „Т-маркет“ отнел чужда
движима вещ – мобилен баркод скенер марка „Зебра“ модел ТС210 с фабр.№
23059523024297 на стойност 944,15 лева от владението на В. А. П., собственост на
търговско дружество „Максима България“ ЕООД с ЕИК **********, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,
както следва: с Протоколно определение по нохд 687/2020г по описа на СРС, НО, 13 състав,
влязло в законна сила на 26.02.2020г за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4,
вр.ал.1, пр.4, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК за което му е наложено наказанието лишаване от
свобода за срок от две години.
В съдебното заседание представителят на СРП, който е и прокурора, наблюдавал
досъдебното производство, като смята, че обвинението е доказано по несъмнен начин както
от обективна, така и от субективна страна, като отчита, че не са установени смекчаващи
вината обстоятелства, но са налице отегчаващи обстоятелства – и като такива сочи
осъжданията на лицето, които са останали извън формиращите извода за опасен рецидив, и
които сочат на личност с висока обществена опасност, предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер около средния, предвиден от
законодателя за това престъпление, изрично препоръчва този срок да бъде 5 години.
Защитникът на подсъдимия адв.К. пледира за оправдателна присъда, твърди за наличие на
лаконични, неясни и противоречиви свидетелски показания. Изрично указва: свид.П. не
помни да е виждал подсъдимия; свид.Т. указва, че към момента на задържането подсъдимият
е носел бонбони и торби – каквито впоследствие не са установени и не са приложени към
делото. Обръща внимание, че заключението на вещото лице, изготвило видеотехническата
експертиза е, че записът от охранителните камери на местопроизшествието, заснели
деянието, е с недостатъчно за целите на лицевата идентификация на заснетото лице, но това
качество все пак е достатъчно високо, за да може това лице да бъде разпознато от други
лица, които да са очевидци на деянието или пък го познават. В този смисъл защитата обръща
внимание на съда, че преки лица-очевидци на самото отнемане не са установени, никой от
свидетелите по делото не твърди да е очевидец на отнемането. Затова защитата настоява за
оправдателна присъда, а алтернативно – за налагане на наказание в минимален размер, в
случай, че присъдата де осъдителна.
Подсъдимият се придържа към аргументите на защитника си. При последната си дума
заявява, че не се признава за виновен, но настоява за по-малко наказание, по възможност 12
месеца.
Представителят на прокуратурата намира, че деянието е доказано както от обективна, така и
от субективна страна. Обръща внимание, че липсват смекчаващи вината обстоятелства, а
многобройните осъждания на подсъдимия – извън съставомерните, описани в обвинението,
указват, че въпреки многобройните осъждания, подсъдимият не се е поправил. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което
да се изтърпи при първоначален строг режим, както и да му бъдат възложени разноските,
направени при разследването.

1

Съдът, като разгледа събрания доказателствен материал: гласните доказателствени средства
– показанията на свидетелите А. М. С., С. С. И., В. П. С., А.Н.К., В. А. П., С.Х. П., Г. И. Т.,
като взе предвид обясненията на подсъдимия на етап съдебно следствие, като цени и
заключенията на вещите лица, изготвили съответните съдебно оценителната, съдебно-
психиатричната и аудио-техническата експертизи, предвид справката за съдимост, както и
фактурата за закупуване на инкриминираната вещ – на л.32 от ДП, както и записа на
охранителна камера, намира за установено по безспорен начин, че действително, на
посочените в обвинителния акт време и място, подсъдимият, след като вече е бил осъждан
многократно, вкл. и на лишаване от свобода за срок повече от една година, които е търпял
ефективно, е отнел инкриминираната вещ от владението на свид.В. П.. Той проникнал в
складовото помещение на магазина през незаключен и неохраняван към момента вход,
забелязал оставеното на маса в помещението баркод четец, формирал веднага умисъла за
отнемане и отнел вещта, напускайки складовото помещение отново през задния снабдителен
вход. Действията му са заснети от охранителна камера. Видно от показанията на
разпитаните свидетели – служители на магазина, това устройство на външен вид прилича на
по-голям по размер мобилен телефонен апарат. Това обстоятелство указва на съда защо
около три часа по-късно, при задържането си на спирката на градския транспорт
подсъдимият, задържан от свид.В. П., е приканван да върне устройството, което прилича на
телефон. След като подсъдимият отрекъл пред свид. В. П., свид. С. И. и свид. А. С. да е
вземал устройството, свид.В. П. сигнализирала органите на МВР – чрез Националната
система 112 за кражбата. На място оперативният дежурен офицер на 04 РУ – СДВР изпратил
автопатрул в състав свидетелите Г.ев и П., пред които, а и пред задържалите подсъдимия
служители на „Т-маркет“ – посочените вече трима свидетели, подсъдимият признал да е
вземал телефон, но вече го бил оставил в заложна къща в жк „***“.
При задържането на подсъдимия от служителите на магазина, съдът отчита, че това е
станало след като последните вече са изгледали записа от охранителната камера. Това
обстоятелство не противоречи на заключението на видеотехническата експертиза, което е в
смисъл записът да е негоден за лицево идентифициране – чрез компютърна програма, но
вещото лице изрично е вписал в заключението си и потвърждава в съдебното заседание, че
записът все пак може да послужи за разпознаване от очевидци и от лица, които вече го
познават. Това означава, че записът съдържа достатъчно видими индивидуални белези, за да
може човек (а не компютърна програма) да направи разпознаване на лицето. В конкретния
случай не става въпрос за лица, които да познават отнапред записаното от охранителната
камера лице. Но става въпрос за разпознаването на това конкретно лице в непосредствена
близост местопроизшествието, часове – около три часа след установяване на извършената
кражба и гледане на видеозаписа. Затова съдът дава вяра на показанията на тези трима
свидетели, задържали подсъдимия на спирката и не приема версията на защитата, че свид.П.
е задържала произволно стоящо на спирката лице, нито пък, че се е припознала. По същия
начин съдът подхожда и към показанията на свидетелите С. И. и А. С.. Липсата на
припознаване се допълва от косвеното доказателство – според показанията на тези трима
свидетели, подсъдимият все пак е заявил пред полицейските служители (свидетелите Г.ев и
П.), че е вземал апарат, но вече го е заложил във ***.
При отнемането на вещта подсъдимият е действал виновно – умишлено, при пряк умисъл.
Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е искал или настъпването на тези общественоопасни
последици да прекъсне владението на собственика й върху вещта чрез физическо отнемане,
да установи свое владение и да започне да се разпорежда с вещта като със своя.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвинението е
доказано както от обективна, така и субективна страна; подсъдимият е извършил
2

престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.А от НК, за което
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години.
Престъплението е извършено след като с Определение по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по
нчд 2974/21г на СРС, в сила от 20.04.2021г му е било наложено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца. Изтърпяването на това
кумулирано наказание не е възпряло подсъдимия от извършване на престъплението. Това
налага наказанието за разследваното по настоящото дело престъпление да бъде с по-голяма
продължителност, въпреки сравнително ниската стойност на отнетата вещ – 944,15 лева.
Тази сравнително ниска стойност на отнетата вещ мотивира съда да не приема
предложеното от прокурора наказание със срок от пет години. За осъществяване на целите
на наказанието съдът приема, че е достатъчен срок от три години, които предвид
многобройните осъждания на лишаване от свобода и рецидивността на престъплението
следва да бъдат търпяни при първоначален строг режим.
По отношение на разноските: същите следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, на
основание чл.189, ал.3 от НПК. На етап досъдебно производство разследващият орган е
правил разноски в размер на 628,56 лева. Пях подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
тези разноски в полза на органа, който ги е направил – СДВР, както и на сумата от 5 левао в
полза на СРС, съставляващи разноски по издаването на изпълнителен лист за това признато
от съда вземане на СДВР. На етап съдебно следствие се направиха разноски в размер на 520
лева – възнаграждения на вещите лица, явили се и изслушани от съда. И за тези разноски
подсъдимият слудва да бъде осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на СРП
направените на етап съдебно производство разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател на съдебния състав:

3

Съобщи за изтекли лични данни