Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр.Горна
Оряховица, 08.10.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен
съд, втори състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.К. и на прокурора …………….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело №384/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр.
чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1
ввр. чл.240 от ЗЗД ввр.
чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****(чрез юрисконсулт Д. В.А.), твърди в молбата си, че Р.Х.Н.(kлиент) и „Провидент
Файненшъл България” ООД(kредитор) е сключен Договор№2888619/26.12.2015г. за потребителски кредит, по силата на който е
отпуснат потребителски кредит в размер на 1000.00лв. за срок от 45
седмици. В договора било
уредено, че кредиторът има право да прехвърли вземането си по договор за
паричен заем на трето лице. Бил сключен Договор за продажба на вземания/цесия/
01.07.2017г. между ,,Провидент Файненшъл
България”ООД(с ново име ,,Файненшъл България” ЕООД)-цедент и ,.Изи Асет Мениджмънт”АД-цесионер, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на ,,Изи
Асет Мениджмънт”АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. На
03.07.2018г. било подписано Приложение№1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения/цесия/ от 30.01.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД(цедент) и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД(цесионер), по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на ,,Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането на 06.07.2018г. от ,,Изи Асет Мениджмънт”АД(писмо с обратна разписка). Подписвайки
договора за потребителски кредит клиентът е удостоверил, че преди сключването
на същия е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшъл България”ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на
договора и стойността на всички разходи по кредита, с които клиентът се е
съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Сумата по договора била преведена по банкова сметка ***.
Усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и същата се начислява от датата на първата погасителна вноска. В
конкретния случай начислената договорна лихва е в размер на 136.61лв.
Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислената договорна лихва и
такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на 45бр.
седмични погасителни вноски(всяка 40.66лв., като първата погасителна вноска е платима на
04.01.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж – 07.11.2016г.).
Таксата за оценка на досие се претендира в размер на 50.00лв.(фиксиран)
Съгласно клаузите на договора,
задължението за такса за оценка на досие възниква със сключване на договора, но
страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски, с цел улеснение на кредитополучателя-клиент. Таксата за
услуга „Кредит у дома“ се претендирана в размер на
555.92лв. и представлява остатък, след приспадане на плащания. Първоначалният
размер на таксата е фиксиран(642.80 лв.) и изначално определен от договора за
потребителски кредит, като условията, свързани с услугата са установени в
чл.25-чл.30. Услугата фигурира в договора единствено по желание на
клиента(цената на тази допълнителна услугата се формира от два компонента -
първият, съставляващ 30% от сумата, е дължим за предоставяне на заемната сума
по адрес на местоживеене на клиента, а вторият, представляващ останалите 70%, е
свързан с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента, a цялата цена за тази услуга е разпределена
на равни вноски през периода на кредита). Твърди се, че не е налице предсрочно
погасяване, с оглед на което, следва да се подчертае, че реално извършените
услуги „Кредит у дома“, са посещения с цел предоставяне на сумата по кредита и
събиране на вноските. Целта, за която услугата била създадена, е постигането на
по-голямо улеснение и удобство за клиента във взаимоотношенията му с
дружеството. В заявлението е посочено, че по договора за кредит са извършвани
плащания в размер на 490.00лв. При положение, че длъжникът е заплащал дължимите
месечни вноски, то очевидно е, че и услугата по тяхното събиране от дома на
последния е била извършвана. Твърди се, че длъжникът дължи и мораторна лихва в размер на законната лихва върху
непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от
08.11.2016г. до 17.10.2018г. в размер на
82.82лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. По договора за паричен заем,
длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 490.00лв., като след
приспадането им оставало да дължи сума в общ размер на 1422.23лв.(главница –
757.81лв., договорна лихва – 75.68лв. за периода от датата на първа вноска
04.01.2016г. до 07.11.2016г. - датата на последната вноска, такси и комисионни
за допълнителни услуги 505.92лв., мораторна лихва
върху непогасената главница – 82.82лв., за периода от датата на настъпване на
забавата 08.11.2016г. до 17.10.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както
и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Длъжникът следвало да изплати целия заем на
07.11.2016г. последната падежна дата, като оттогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а длъжникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си. По заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№2114/2018г. и
е била издадена Заповед от 08.02.2018г. за изпълнение на парично задължение на Р.Х.Н.
към „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД за: сумата 757.81лв., представляваща неиздължена главница по Договор№2888619/26.12.2015г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.10.2018г.
до окончателното и изплащане; сумата 75.68лв., представляваща договорна
лихва за периода: 04.01.2016г.-07.11.2016г.;
сумата 505.92лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни
услуги; сумата 82.82лв., представляваща мораторна
лихва върху непогасената главница за периода: 08.11.2016г.-17.10.2018г.; сумата
78.44лв., направените разноски в заповедното производство(ДТ и юрисконсултско
възнаграждение) по ч.гр.дело№2114/2018г. на ГОРС. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника Р.Х.Н. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
С Разпореждане от 19.12.2018г. ГОРС е указал на заявителя „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ЕООД, че в едномесечен срок от връчване на препис от
настоящото разпореждане може да предяви против длъжника Р.Х.Н. иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса. Моли съда, да приеме за установено, че е налице вземане от „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК:*********, по
отношение на Р.Х.Н., съгласно
Заповед№2544/24.10.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№2114/2018г. на ГОРС за: сумата
757.81лв., представляваща неиздължена главница по Договор№2888619/26.12.2015г.
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до окончателното
и изплащане; сумата 75.68лв., представляваща договорна
лихва за периода: 04.01.2016г.-07.11.2016г.;
сумата 505.92лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни
услуги; сумата 82.82лв., представляваща мораторна
лихва върху непогасената главница за периода: 08.11.2016г.-17.10.2018г.
Претендират се за присъждане и: сумата 78.44лв., направените разноски в
заповедното производство(ДТ и юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело №2114/2018г. на ГОРС;
разноските в исковото производство – гр.дело №384/2019г. на ГОРС(в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждениe).
Ответникът Р.Х.Н.,
редовно призован, не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по
предявения иск.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за
установено следното:
Между „Провидент Файненшъл България” ООД(kредитор)
и Р.Х.Н.(kлиент) е сключен Догово р№2888619/26.12.2015г.
за потребителски кредит, по силата на който е отпуснат потребителски кредит в размер на 1000.00лв. за срок от 45 седмици. В договора било уредено, че кредиторът има право да
прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. Подписвайки
договора за потребителски кредит клиентът е удостоверил, че преди сключването
на същия е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшъл България”ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на
договора и стойността на всички разходи по кредита, с които клиентът се е
съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Сумата по договора била преведена по банкова сметка ***.
Усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и същата се начислява от датата на първата погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислената договорна лихва и
такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на 45бр.
седмични погасителни вноски(всяка 40.66лв., като първата погасителна вноска е платима на
04.01.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж – 07.11.2016г.).
Съгласно клаузите на договора, задължението
за такса за оценка на досие(50.00лв.) възниква със сключване на договора, но
страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски, с цел улеснение на кредитополучателя-клиент. Таксата за
услуга „Кредит у дома“ представлява остатък, след приспадане на плащания.
Първоначалният размер на таксата е фиксиран(642.80лв.) и изначално определен от
договора за потребителски кредит, като условията, свързани с услугата са
установени в чл.25-чл.30. Услугата фигурира в договора единствено по желание на
клиента(цената на тази допълнителна услугата се формира от два компонента -
първият, съставляващ 30% от сумата, е дължим за предоставяне на заемната сума
по адрес на местоживеене на клиента, а вторият, представляващ останалите 70%, е
свързан с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента, a цялата цена за тази услуга е разпределена
на равни вноски през периода на кредита). Целта, за която услугата била
създадена, е постигането на по-голямо улеснение и удобство за клиента във
взаимоотношенията му с дружеството.
Не се спори,
че по договора за паричен заем, длъжникът е извършвал плащания в общ размер на
490.00лв. Длъжникът следвало да изплати целия заем на 07.11.2016г. - последната
падежна дата.
Бил сключен Договор за продажба на
вземания/цесия/ 01.07.2017г. между ,,Провидент Файненшъл България”ООД(с ново име ,,Файненшъл
България” ЕООД)-цедент и „Изи
Асет Мениджмънт”АД-цесионер,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ,,Изи
Асет Мениджмънт”АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. На
03.07.2018г. било подписано Приложение№1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения/цесия/ от 30.01.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД(цедент) и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД(цесионер), по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на ,,Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането на 06.07.2018г. от ,,Изи Асет Мениджмънт”АД(писмо с обратна разписка).
По
заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК пред ГОРС е било образувано
ч.гр.дело№2114/2018г. и е била издадена Заповед от 08.02.2018г. за изпълнение
на парично задължение на Р.Х.Н. към
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД за: сумата 757.81лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор №2888619/26.12.2015г.
за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.10.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата 75.68лв., представляваща договорна лихва за периода:
04.01.2016г.-07.11.2016г.; сумата
505.92лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги; сумата
82.82лв., представляваща мораторна лихва върху
непогасената главница за периода: 08.11.2016г.-17.10.2018г.; сумата 78.44лв.,
направените разноски в заповедното производство(ДТ и юрисконсултско
възнаграждение) по ч.гр.дело№2114/2018г. на ГОРС. Издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника Р.Х.Н. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
С Разпореждане от 19.12.2018г. ГОРС е указал на заявителя „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ЕООД, че в едномесечен срок от връчване на препис от
настоящото разпореждане може да предяви против длъжника Р.Х.Н. иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса.
При така установената фактическа обстановка
настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното
материално право и носителите на правоотношението.
Материалноправната легитимация на страната е
свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на
иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като
абсолютна предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от
твърденията в исковата молба.
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните
по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на
което „Провидент Файненшъл България”ООД сключило със Р.Х.Н. Договор за потребителски паричен кредит - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по
сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската
му дейност.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да
изложи, че договорът е неформален и
реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между
страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем
пари или заместими вещи, а когато въз основа на това
споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя. Установяването на този факт е
в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от
ГПК, който следва да установи
възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която
претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както
и че ответникът-длъжник е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата
на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване
чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими
по договора за заем.
Процесният договор за заем не е оспорен като неавтентичен/в частта
относно подписа на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен
документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в
него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и „Провидент
Файненшъл България”ООД,
както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се
изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя, което
било удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателят
Н. се задължил да върне на заемодателя
заетата сума, като към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
ГОРС) е изпълнил частично поетото по договора задължение, погасявайки сума
размер на 490.00лв.(Н. е следвало
да изплати целия заем на 07.11.2016г. - последната падежна дата).
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че
след сключването на Договор№2888619/26.12.2015г. за
потребителски кредит, вземането по него е било цедирано
с Договор за продажба на вземания/цесия/ 01.07.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД
между „Провидент Файненшъл България”ООД и „Изи Асет Мениджмънт”АД и Приложение към него, по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл България”ООД срещу Р.Х.Н., произтичащо от Договор№2888619/26.12.2015г.
за потребителски кредит е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт”АД-цесионер, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на ,,Изи
Асет Мениджмънт”АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Впоследствие, на 03.07.2018г. било подписано Приложение№1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 30.01.2017г., на
основание чл.99 от ЗЗД между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД(цедент) и
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД(цесионер),
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ,,Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, т.е. към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
титуляр на вземането по договора за кредит е „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД. При това положение, освен промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си, то също
така вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента
на сключване на Договора, като правото на цесионера е
все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.
Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи, че
уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния
договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска
изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения
длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента(неговия носител към същия
момент) върху цесионера(приобретателя
на вземането). С постигане на съгласието цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99
ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите
лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на
прехвърлянето. Това уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД.
Приложено е пълномощно(лист16 от делото), с което представляващите цедента „Изи Асет
Мениджмънт“АД, упълномощават цесионера „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД да уведомят от името на „Изи Асет
Мениджмънт“АД по законоустановения ред всички длъжници за
сключения договор за цесия, извършвайки всички фактически действия по
надлежното им уведомяване. Законът не поставя специални изисквания за начина,
по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът
действа като пълномощник на цедента - налице е
изрично овластяване на цесионера да уведоми длъжника
за извършеното прехвърляне, чрез обсъденото пълномощно. Съгласно чл.36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е
изявил(чл.39 от ЗЗД), и след като не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за
цесията, то по силата на принципа за свободата на договарянето(чл.9 от ЗЗД) няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД (Решение №137/02.06.2015г. по гр.дело №5759/2014г. - IIIг.о. ВКС;
Решение №156/30.11.2015г. по т.дело №2639/2014г. IIт.о.
ВКС).
С оглед така
събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове за
установяване на вземанията са основателни. В хода на процеса ищецът проведе пълно и главно
доказване по смисъла на чл.154 от ГПК всички правопораждащи
факти относно правото му да получи изпълнение от ответницата. Установи се, че
по силата на сключения договор за потребителски заем, за заемателя
е възникнало задължението за заплащане на уговорените погасителни вноски. Установено е,
че с договор за цесия, същото вземане е прехвърлено от заемодателя – цедент на ищцовото дружество,
заедно с всички принадлежности към него. Не са ангажирани доказателства от ответника
за изплащане на тези погасителни вноски
в пълен размер(извършено е плащане общо за сумата 490.00лв.), т.е. вземанията съществуват и понастоящем, а техен
титуляр е ищецът в качеството на частен правоприемник. По този
начин, предявеният иск за приемане за установено, че е налице вземане от страна
на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, по отношение на Р.Х.Н.,
съгласно издадена Заповед№2544/24.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело№2114/2018г. на ГОРС, за: сумата 757.81лв., представляваща
неиздължена главница по Договор№2888619/26.12.2015г. за
потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.10.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата 75.68лв., представляваща договорна лихва за периода:
04.01.2016г.-07.11.2016г.; сумата
505.92лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги; сумата
82.82лв., представляваща мораторна лихва върху
непогасената главница за периода: 08.11.2016г.-17.10.2018г., се явява основателен.
При този изход на делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцовата страна сумата 521.56лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело №384/2019г. на ГОРС
разноски (ДТ по чл.1 от Тарифа към
ДТССГПК – 171.56лв.; възнаграждение за юрисконсулт – 350.00лв.).
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в
рамките на заповедното производство по
ч.гр.дело№2114/2018г. на ГОРС при заявени разноски – 78.44лв.(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 28.44лв.
и юриконсултско възнаграждение – 50.00лв.).
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното
начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство и се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва
да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на 78.44лв.
Водим от
изложеното и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29
ет.III, представлявано от Управител Н.Й.С.и Управител Т. Я.К. – заедно и
поотделно, против Р.Х.Н. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:*** и с друг известен адрес по месторабота: гр.Х.(чрез „Г.К.“ООД), че Р.Х.Н.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:*** и с друг известен адрес по месторабота: гр.Х.(чрез „Г.К.“ООД), дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София
ул.„Панайот Волов” №29 ет.III, представлявано от
Управител Н.Й.С.и Управител Т. Я.К. – заедно и поотделно, по Заповед №2544/24.10.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №2114/2018г. на
ГОРС: сумата 757.81лв., представляваща неиздължена главница по Договор
№2888619/26.12.2015г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2018г. до окончателното
и изплащане; сумата 75.68лв., представляваща договорна
лихва за периода: 04.01.2016г.-07.11.2016г.;
сумата 505.92лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни
услуги; сумата 82.82лв., представляваща мораторна
лихва върху непогасената главница за периода: 08.11.2016г.-17.10.2018г.
ОСЪЖДА Р.Х.Н. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:*** и с друг известен адрес по месторабота: гр.Х.(чрез „Г.К.“ООД), ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III,
представлявано от Управител Н.Й.С.и Управител Т. Я.К. – заедно и поотделно: сумата 521.56лв./петстотин двадесет и един лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща
направените разноски в производството по гр.дело№384/2019г. на ГОРС; сумата 78.44лв./седемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело№2114/2018г. на
ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Районен съдия: