РЕШЕНИЕ
№ 2296
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110208545 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на К. А. Х. срещу електронен фиш серия издаден от СДВР, с
който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли
за неговата отмяна. Жалбоподателката настоява, че неправилно в случая е издаден
електронен фиш, а не АУАН и НП, доколкото не се установява използваното техническо
средство да е било стационарно, за да отговори на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Отделно се настоява, че не са били поставени предупредителни знаци за използване на
техническото средство.
В съдебно заседание не се явява редовно призованият жалбоподател К.Х., която не
изпраща и процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
03.05.2021 г., като жалбата срещу него депозирана в ОПП СДВР на 18.05.2021 г.,
следователно съдът я приема за подадена в срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 06.03.2021 г. в 10:22 ч., в границите на Столична община, но извън населено място,
по бул. в района на № до магазин с посока на движение от Околовръстен път към гр. с
мобилна система за видеоконтрол – АТС, била засечена скорост на движение на МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел , 87 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. извън населено място, въведен с
пътен знак В 26. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип
„триножник“, която била монтирана извън пътното платно на 300 м. след знак В 26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км.ч. Автомобилът бил регистриран на името на
КР. А. Х. с ЕГН **********. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш
серия срещу К. А. Х. с ЕГН **********за налагане на глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС ARHCAM S1 № 11743с7,
която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява,
че на процесната дата – 06.03.2021 г., в 10:22:39 ч., в района на Столична община, с
координати EL 23о23.4452 и NL 42о74.2226, е засечена скорост на движение от 90 км/ч, като
са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се
установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на
поставяне на мобилната камера, както и на знака В 26 с ограничение на скоростта от 50
км./час. Видно от кадъра, автомобилът е единствения заснет на пътното платно, което
несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за
доказано, че именно автомобил с регистрационен номер РК2794ВН е извършил
нарушението.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на
нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата
грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази
скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 01.10.2020 г., към датата на
нарушението системата за контрол на скоростта № 11743с7 е била преминала
първоначалната проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е
използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да
създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на
автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправомерно използване на
техническото средство, като в случая несъмнено са установени както засечената скорост,
така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия от МВР-СДВР;
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за
собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец
на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на
удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за
използване на техническото средство и др. Събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
2
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
От събраните писмени доказателсвта съдът изведе, че автомобилът се е движил извън
населено място, по бул. Европа след края на гр. София към гр. Божурище и скоростта му е
засечена на около 200 метра след знака В 26, въвеждащ ограничение на скоростта,
доколкото видно от снимката, разстоянието от автомобила до АТСС е било малко над 100
метра.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира извън
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
От представените снимки и протокол за използване на АТСС се установява, че в
района на бул. до магазин с посока за движение изход от гр. към гр. максимално
3
разрешената скорост за движение е 50 км./ч. и участъкът се намира извън населено място.
По делото не са събрани доказтелства, които да установяват дали към момента на
констатиране на нарушението преди зоната на действие на радара не са били монтирани
знаци Е24, указващи контрол на скоростта с техническо средство, но такива не са и
изисквани поради отпадане задължението за поставяне на такива знаци.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо
средство. Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г.
на ОС на ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на
използваните технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната
автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на
пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния
акт. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42,
т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН).
Измерената скорост на движение на автомобила е 90 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 87 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е
благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като скоростта е намалена на 87 км./ч. В случая с оглед приетите по-горе
фактически положения се налага извод за превишение на разрешената скорост с 37 км./час
извън населено място, както е посочено и във фиша.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 87 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. извън населено място, въведено с пътен знак В 26, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение с 37 км./ч.
4
По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният ползвател на автомобил, с който е
извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е управлявало автомобила,
отговаря за извършеното с това МПС административно нарушение. Доколкото по делото не
е представена декларация от законния собственик на автомобила за конкретното лице, което
е управлявало автомобила на посочената във фиша дата, правилно е санкциониран
регистрирания собственик на автомобила.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на наказаното лице и правното
основание за това. Водачът на автомобила е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да се движи извън населено място с разрешената скорост от 50
км/ч., въведена с пътен знак В 26, но е неглижирал настъпването на общественоопасните
последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си
цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от наличното
ограничение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като за конкретното превишение от 37 км./ч. при движение извън населено място
законодателят в разпоредбата на ал.2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба от 300 лева, към
момента на извършване на деянието. Размерът на санкцията от 300 лева е фиксиран такъв,
поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч. макар и извън населено място, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, пр. 5, вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4572653, издаден от СДВР, с който на
К. А. Х. за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5