Определение по дело №147/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 250 ал. 5, във вр. с ал.1 т.2 от НПК и се движи по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен протест на РП – Кърджали, против Разпореждане № 304/17.07.2015 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 517/2015год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 250 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по обвинението по чл.343”в”ал.2, във вр.с ал.1 от НК, предявено на подсъдимия С. М. М. от гр.С. В протеста прокурорът от РП – Кърджали е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като се предлага същото да бъде отменено, и делото да бъде върнато на РС – Кърджали за ново произнасяне по реда на чл.248 ал.2 от НК. В съдебно заседание прокурорът от ОП – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен и по изложените в него съображения.

Ответникът по протеста – подсъдимия С. М. М., редовно призован не се явява, но упълномощения му защитник - адв.С.М. от АК гр.К., в съдебно заседание изразява становище, че разпореждането е правилно мотивирано,поради което моли съда да отхвърли протеста.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в протеста и становищата на страните в съдебно заседание, на основание чл. 250 ал.5, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.341 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В КРС е било внесено Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за престъпление по чл.343”в”ал.2 от НК, срещу обвиняемия С. М. М. от гр.С., и е било образувано Н.о.х.дело № 517/2015год. по описа на Кърджалийския районен съд.

С протестираното в настоящото производство разпореждане, постановено в разпоредително заседание на 17.07.2015 год. по реда на чл.248 ал.2 от НПК, съдията-докладчик е прекратил на основание чл.250 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство. За да постанови прекратяване на наказателното производство, съдията-докладчик е приел следното:

На С. М. М. било повдигнато обвинение по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 25.08.2012 г. на Главен път 1-5 до Бензиностанция „П." в землището на с.Ч., общ.Ч., общ.К., в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №679/2011 г. на Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Хасково, влязло в законна сила на 22.11.2011г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние- управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген", модел Голф с ДК № X **-** ВК без съответно свидетелство за управление.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства било видно, че на 25.08.2012г. бил съставен АУАН №774/05.04.2012г. /бланков № 185393/, срещу С. М. М., за нарушение по чл.177, ал.1, т. 1 от ЗДвП, за това че на 25.08.2012г., около 15.00 часа на Главен Път 1-5 до Бензиностанция „Петрол" в землището на с.Ч., общ.Ч., общ.К., управлявал личния си лек автомобил марка „Фолксваген", модел Голф с ДК № X **-** ВК, след като бил лишен от това право по съдебен или административен ред. Със съставянето на този акт, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН било образувано административнонаказателно производство срещу С. М. М. Същото производство приключило с влязло в сила на 17.12.13г. Наказателно постановление №774/12г. на Началник на РУП към ОД на МВР- Кърджали, с което на С. М. М. въз основа на цитирания акт, за нарушение по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.

По делото било приложено и влязло в сила на 14.11.2011г. Наказателно постановление №679/2011 г. от 20.0.2011 г., релевантно при ангажиране на наказателната отговорност на С. М. М. по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.

При тези данни, първоинстанционния съд е приел, че е налице пълно тъждество по отношение на фактите, съдържащи се в АУАН №774/05.04.2012г. /бланков № 185393/, респ. пренесени в Наказателно постановление №774/12г. на Началник на РУП към ОД на МВР- Кърджали, с което е реализирана спрямо С. М. М. административнонаказателната му отговорност и фактите, посочени в Обвинителния акт на Районна прокуратура- гр. Кърджали, въз основа на което е образувано настоящото производство. Идентичността касаела както датата, часа, мястото на извършване на нарушението, респ. престъплението, така и самото изпълнително деяние. Това от своя страна било основание да се приеме, че било допуснато нарушение, което попадало в обхвата на чл.4, т.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Съгласно тази разпоредба никой „не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”. Несъмнено и хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК не допускала повторно наказване на едно и също лице за същото деяние, като това правило /nе bis in idem/ било въплатено и в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. В случая обаче следвало да се има предвид, че практика на ЕСПЧ недвусмислено сочела, че описаните факти в самия акт имат харÓктер на „наказателно обвинение“, а административната санкция се приравнява на „осъждане“ по смисъла на чл.4, т.1 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС. Т.е. реализираната административнонаказателна отговорност спрямо едно лице за конкретно деяние, покриващо признаците на административно нарушение било пречка за санкционирането на същото лице за същото деяние чрез наказателно преследване, независимо, че то покрива и признаците на състав на престъпление по НК. Това било с цел изключване възможността за двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице за едни и същи фактически положения, дори да са предвидени различни по вид наказания или да са били засегнати различни обществени отношения. Или, чл.4 от Протокол №7 запретявал наказателно преследване или съденето за второ „престъпление“, ако то произтичало от идентични фактически данни или такива, които са еднакви по същество. Съгласно чл. 5 ал. 4 от Конституцията на РБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, /какъвто бил случая с цитирания протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от НС, обн., ДВ, бр. 87/24.10.2000 г. и в сила от същата дата/,били част от вътрешното право и нещо повече- имали примат пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. При това положение следвало да се даде приоритет на международните актове пред задължителните указания дадени от Върховния съд, плод на тълкувателни правомощия на този съд, по време на действие на отменената Конституция от 1971 г.

В настоящия казус на С. М. М. било повдигнато обвинение за извършено престъпление, след като за това деяние вече е бил „осъден“ в административното производство, уподобено на „наказателно производство“ съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията, и това „осъждане“ било влязло в сила. Обстоятелството, че обвинението спрямо М., предмет на настоящото наказателно производство съответства като съдържание на административното „обвинение“ и обратното, налагало извода, че по същество, фактите за двете правонарушения трябвало да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на чл. 24, т. 6 от НПК, така и по смисъла на чл. 4 от протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По този начин съдът е приел, че прокурорът внесъл обвинителния акт срещу С. М. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, за същите факти, за които с влязло в сила наказателно постановление, цитирано по- горе последният е бил наказан по реда на ЗАНН, вместо да прекрати наказателното производство срещу него, т.е. действал е в противоречие с разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и по чл. 4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което съдът е стигнал до извода, че наказателното производство спрямо С. М. М. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК следва да бъде прекратено.

Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане, е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:

Спор по фактическата обстановка по делото няма, като спорния въпрос в случая е дали е нарушен принципът „non bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление.

Съдията - докладчик е прил, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние и приключило с влязъл в сила акт, подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК; както и че именно чрез прекратяване на наказателното производство в случаите, когато е налице влязъл в сила съдебен акт или постановление на административнонаказващият орган, с което е разрешен окончателно въпроса за административнонаказателната отговорност на дееца, вкл. и в случаите, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние, т.е. по този начин би било избегнато нарушение на правилото ne bis in idem.

Настоящият състав счита, че наказателното производство, образуваÝо срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние, не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Това е така, по следните съображения: безспорно е, че разпоредбите на чл.32 и чл.33 ал.1 от ЗАНН визират принципното положение, че административнонаказателната отговорност се реализира за деяние, само ако то не съставлява престъпление, т.е. наказателната отговорност има превес при конкуренцията с административнонаказателната такава. От друга страна, в преобладаващия брой случаи на такава конкуренция, административнонаказателното производство се развива първо във времето, с оглед реда и сроковете на провеждането му. Когато в хода на административнонаказателното производство административнонаказващият орган прецени, че разглежданото деяние съставлява престъпление, тогава административнонаказателното производство се прекратява, като материалите са изпращат на съответния прокурор. Проблемът възниква, ако такава преценка от административнонаказващият орган не е извършена, или същата е неправилна, т.е. административнонаказващият орган счете, че деянието не съставлява престъпление. В тези случаи, и ако бъде възприета тезата, че административнонаказателното производство е пречка за провеждане на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние и последното подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК, то би било възпрепятствано упражняването на основно правомощие на прокурора - да повдига обвинение за престъпление от общ характер /респ. на частния тъжител – за престъпление от частен характер/, и то без да е участвал или да е бил уведомен за административнонаказателното производство, което настоящата инстанция намира за недопустимо.Поради това, въззивният съд намира, че не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние; както и че ако срещу едно и също лице за едно и също деяние се е развило първо във времето административнонаказателно производство, и същевременно деянието осъществява признаците на административно нарушение и на престъпление, то няма пречка наказателното производство да бъде проведено, като постановеното по административнонаказателното производство наказателно постановление и/или съдебно решение следва да бъдат отменени, а производството – прекратено, на основание чл.70 б. „г” от ЗАНН, по който именно начин се осигурява спазване на принципа ne bis in idem и се преодолява двойното наказване на дееца за едно деяние.

Ето защо, следва атакуваното Разпореждане № 304/17.07.2015 год.на съдията-докладчик да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на РС Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане Разпореждане № 304/17.07.2015 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 517/2015год, по описа на Кърджалийския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.