Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1019
гр. Перник, 19.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8841
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано по искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Т.И.П. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 917.47 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №
7, находящ се в ****** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със
законна лихва за
забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 26.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер
на 171.96 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2015г. до 26.09.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6022/27.10.2017г. по ч.гр. д. № 7277/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок
длъжникът е подал възражение.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота, по отношение на
който притежава право на ползване на посочената в исковата молба стойност.
Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да
заплаща доставената от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което Т.И.П. и на основание чл. 42, ал. 1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за
забава.
В законоустановения
срок за отговор, ответникът не изразява становище по предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата
на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в
местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 8 и 9 от
делото), както и в един централен ежедневник ( вестник
“Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.),
обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани
в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на
вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представения по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот от 08.01.1992г. се установява, че П. Д. П.е
придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от
удостоверение за наследници № 1728/03.12.2015г., издадено от Община Перник,
приобретателят е починал на 21.03.1998г., като след смъртта си е оставил за
законни наследници Т.И.П. ( съпруга), Й. П. Д. ( син) и Е.П.Д. ( дъщеря). По
делото не са ангажирани доказателства, че процесният имот е придобит от П. Д.П.
в режим на съпружеска имуществена общност с Т.И.П. доколкото ищецът независимо
от издаденото му съдебно удостоверение не е представил доказателства относно
датата на сключване на граждански брак между купувача и ответника. Предвид
изложеното и на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН ответникът притежава
право на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесния имот. Съгласно разпоредбата
на чл. 30, ал.3 ЗС съсобственикът е длъжен да участва в тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си, поради което Й. Ц. Й. е материално правно легитимиран
да отговаря по претенцията за заплащане на доставена топлинна енергия за
процесния имот единствено до размера на притежавания от последния дял от имота,
а именно 1/3 и.д. или сумата в размер на 305.82 лева.
От приетото и неоспорено от страните по
делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесния имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични
проверки. Вещото лице сочи, че технологичните разходи са отчитани
за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението се установява, че
количеството топлинна енергия за отопление на процесния имот, битово горещо
водоснабдяване, както и отдадената от сградната инсталация в жилищната сграда,
в която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./, като
енергията отдадена от монтираните отоплителни тела в жилището е изчислена на
база извършен отчет на индивидуалните разпределителни устройства и монтирания
уред за измерване на разход на топла вода. От заключението се установява, че
отоплителното тяло в банята на процесния имот е щранг – лира без монтиран
индивидуален разпределител на разход за отопление, което се отнася за всички
жилища в процесната сграда по вертикала, като потребеното количество енергия от
посочения уред се установява по изчислителен път в съответствие с разпоредбите
на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г./. Вещото лице разяснява, че стойността на потребената топлинна
енергия възлиза на 917.47 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 305.82 лева, като за
разликата до 917.47 лева се явява неоснователен.
По предявения установителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
От приетото и неоспорено от страните по
делото заключение по допусната съдебно –счетоводна експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно дадено, се установява размерът на законната лихва
върху месечните задължения, формиращи главницата, възлиза на сумата в размер на
171.96 лева.
Предвид обема на притежаваното от
ответника право на собственост върху процесния топлоснабден имот Т.И.П. е
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 57.32 лева, като за разликата до пълния
заявен размер исковата претенция е неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените
ищеца съдебни разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на
уважената част от предявените искове. Съдът намира, че заявителят е направил
разноски в заповедното производство общо в размер на 75 лева, представляващи
заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в
размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Т.И.П.
следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
сумата в размер на 25 лева. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 415 лева, от която сумата в размер на 75
лева довнесена държавна такса за разглеждане на делото, 5 лева внесена държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение, 230 лева внесен депозит за
изслушване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Т.И.П. следва да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 138.33 лева.
Ответникът не ангажира доказателства да
е направил съдебни разноски, поради което такива независимо от изхода на спора
не му се следват.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ против Т.И.П., ЕГН **********,***,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 305.82 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 7, находящ се
в ****** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
26.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 57.32 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 09.07.2015г. до 26.09.2017г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 6022/27.10.2017г. по ч.гр. д. № 7277/2017г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената
част до пълния заявен размер от 917.47 лева и претенцията с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 171.96
лева.
ОСЪЖДА
Т.И.П., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 25 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА
Т.И.П., ЕГН **********,*** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 138.33 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 7277/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението:19.10.2018г.
Съдебен
деловодител: