№ 3394
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20241110202503 по описа за 2024
година
В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт, срещу обвиняемата
Т. Д. Д., ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл. 201, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
След извършена служебна проверка на материалите по делото,
запознаване с повдигнатото обвинение, както и преценка на въпросите по чл.
247б, ал.1 от НПК, докладчикът приема следното:
Делото е родово и местно подсъдно на Софийски районен съд, поради
което същото следва да бъде насрочено в разпоредително заседание в състав
от един съдия и двама съдебни заседатели, на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от
НПК. В хода на същото, с участието на прокурора, пострадалите, ощетеното
юридическо лице, служебният защитник и подсъдимата ще бъдат подложени
на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Така мотивиран‚ Софийски районен съд, НО, 100-тен състав
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото по НОХД № 2503/2024 г. по описа на Софийски
районен съд в открито разпоредително заседание на 16.04.2024 г. от 15.30
часа, за когато да се призоват СРП, пострадалите К. Б. Н., З. Р. К., М. И. И., Т.
Д. К., ощетеното юридическо лице „Заложна къща Алекс и Дилан 74“ ООД,
упълномощеният защитник А. – САК и подсъдимата Т. Д. Д..
1
На основание чл.28, ал.1, т.2 от НПК делото следва да се разгледа в
състав от един съдия и двама съдебни заседатели.
УКАЗВА на прокурора, на пострадалите, на представляващия
ощетеното юридическо лице, на служебния защитник и на подсъдимата, че
предстои провеждане на разпоредително заседание, както и че на
основание чл. 247б, ал. 3 от НПК, в седемдневен срок от връчването на
настоящото разпореждане имат право да направят своите искания и да
подадат писмен отговор на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които
предстои да бъдат обсъдени в разпоредителното заседание, а именно:
подсъдно ли е делото на съда; има ли основание за прекратяване или спиране
на наказателното производство; допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или
пострадалия; налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила; разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда;
искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното
заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
УКАЗВА на прокурора, пострадалите, представляващия ощетеното
юридическо лице, защитника и подсъдимата, на основание чл. 248, ал. 3 и ал.
4 от НПК, че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и
касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуални правила в досъдебното производство,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, които не са
били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по
почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени, както и
че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства.
2
УКАЗВА на подсъдимата, че за участие в разпоредителното заседание
разполага с правото да упълномощи защитник.
УКАЗВА на пострадалите на основание чл. 247в, ал.4 от НПК, че в
седемдневен срок от връчването на настоящото разпореждане могат да
направят искане за конституиране като частен обвинител и/или
граждански ищец в производството, а на представляващия оюетеното
юридическо лице, че в седемдневен срок от връчването на настоящото
разпореждане може да направи искане за конституиране като граждански
ищец, във връзка с което следва да имат предвид следните текстове от
НПК:
Лице, което може да участва като частен обвинител
Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се
преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта
на лицето това право преминава върху неговите наследници.
Молба за участие като частен обвинител
Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна
или писмена.
(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се
основава.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Молбата се прави най-късно до започване на
разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд.
Функция на частния обвинител
Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.
(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го
поддържа.
Права на частния обвинител
Чл. 79. (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Частният обвинител има следните права:
да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в
съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са
накърнени неговите права и законни интереси. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете,
които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път,
подписани с квалифициран електронен подпис.
Лице, което може да участва като граждански ищец
Чл. 84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели
вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на
вредите и да се установят като граждански ищци.
3
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
Молба за предявяване на граждански иск
Чл. 85. (1) В молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на
лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което
са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., бр. 7 от 2019 г.) Гражданският иск се предявява
най-късно до започването на разпоредителното заседание, а при дела от частен характер до започването на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Лица, срещу които може да се предяви граждански иск
Чл. 86. Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия,
така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.
Права на гражданския ищец
Чл. 87. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Гражданският ищец има следните
права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с
делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и
възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Искания,
бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси,
могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на
основанието и размера на гражданския иск.
СЪОБЩАВА на пострадалите и на представляващия ощетеното
юридическо лице, че за участие в разпоредителното заседание всеки един от
тях разполага с правото да упълномощи адвокат, който да участва в
съдебното производство като повереник.
УКАЗВА на подсъдимата, на основание чл. 247в, ал. 1 НПК, че
присъствието й в разпоредителното, а и в съдебното заседание Е
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, както и че делото може
да бъде разгледано и решено в нейно отсъствие съгласно чл. 269, ал. 3 НПК:
ако не е намерена на посочения от нея адрес или е променила същия, без да
уведоми съответния орган; местоживеенето й в страната не е известно и
след щателно издирване не е установено; същата е редовно призована, не е
посочила уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата
по чл. 254, ал. 4 НПК; или се намира извън пределите на Република България и
местоживеенето й не е известно, не може да бъде призована по други
причини или е редовно призована и не е посочила уважителни причини за
неявяването си.
4
УКАЗВА на подсъдимата, че при неявяване в открито съдебно
заседание без уважителни за това причини, ще бъде постановено
принудителното й довеждане и спрямо него ще бъде взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
УКАЗВА на прокурора, подсъдимата, защитника, пострадалите и
представляващия ощетеното юридическо лице, на основание чл. 247в, ал. 5 от
НПК, че разполагат с възможност да се запознаят с материалите по делото и
да направят необходимите извлечения в деловодството на съда.
ДА СЕ ИЗИСКАТ актуални справка за съдимост на подсъдимата.
Преписи от разпореждането да се връчат на СРП, на пострадалите, на
ощетеното юридическо лице, на упълномощения защитник и на подсъдимата,
като на последната да се връчи и препис от обвинителния акт.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5