№ 40
гр. Варна, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Цв. А.
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от Марин Цв. А. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20243100600678 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Р. И. от АК- Варна, като
процесуален представител на частния тъжител Е. Д. Р., срещу присъда по НЧХД № 235/22г.
по описа на PC- Провадия.
С обжалвания съдебен акт подсъдимата А. С. К. е призната за невинна в това, че на
13.06.2022 г. около 12.00 ч. и на 14.06.2022 г. в гр. Провадия е написала думите: „малоумна
курво, бедна душа, боклук, имаш ментални проблеми, беден речник имаш ти, простакесо,
животно, жалка, отивай на магистралата, но и за там не ставаш, защото си дърт парцал и
боклук, пача…..“ с което унизила честта и достойнството на Е. Д. Р., в нейно присъствие и
на основание чл. 304 НПК е оправдана по възведеното обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК
С присъдата е отхвърлен предявеният от частния тъжител Е. Д. Р., срещу
подсъдимата А. С. К., граждански иск за сумата в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/
представляваща причинени с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието – 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
В жалбата се е сочи, че присъдата е неправилна, иска се нейната отмяна, като се иска
допълване на доказателствата чрез представяне на кореспонденцията по Вайбър намираща в
телефона на жалбоподателката и на следващо място поради допуснато съществено
процесуално нарушение частният тъжител да бъде конституиран като граждански ищец,
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда от началната фаза.
Последното се обосновава и с обстоятелството, че съдът се е произнесъл по неприет
граждански иск, въпреки неговото своевременно предявяване..
1
В срока по чл.322 НПК от поверениците на частния тъжител е подадено възражение
под формата на „писмена защита“. В него се посочва ,че делото е обезпечено с
доказателствена съвкупност и се явява неоснователно за представянето на кореспонденция
от телефона на частната тъжителка, тъй като същата е представена на хартиен носител.
Атакуваната присъда се счита за правилна и законосъобразна с оглед направения извод, че
обвинението е недоказано по изискуемия от закона начин. Предлага се присъдата да бъде
потвърдена и в двете и части.
Настоящия състав на въззивният съд прие, че пред него делото не е изяснено в
нужната пълнота и даде ход на същото от фазата на съдебното следствие.
След изчерпване на събирането и проверка на доказателствата , в хода на съдебните
прения повереника на частния тъжител прави искане за осъждането на подсъдимата с оглед
събраните доказателства за автентичност на текста съдържащ обидните фрази към
жалбоподателката и такива за авторството на деянието с оглед обстоятелството, че телефона
от който са изпратени се ползва от подсъдимата.
Защитата в лицето на адв. Г. Н. и Г. Г. желаят присъдата да бъде потвърдена, тъй като
същата е обоснована, а правните изводи правилни. Твърди се че авторството не е доказано
по безспорен начин, тъй като инкриминираният текст може да се изпрати както от телефон,
така и от компютър, а не на последно място и поради това, че мобилният номер може да е
ползван и от друго лице. В условията на алтернативност се предлага да бъде приложен
института на реторсията. По отношение на гражданският иск се иска неговото отхвърляне в
случая на реторсия тъй като частната тъжителка не е конституирана като граждански ищец,
а в случай на потвърждаване на присъдата в наказателната част да бъде потвърдена в и
гражданската такава.
Частната тъжителка и подсъдимата не се явяват и не вземат становища по делото.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата възражения, съобрази
становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като извърши цялостна
служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното:
С частната тъжба на подсъдимата А. К. е било предявено обвинение по чл.146 ал. 1
от НК. Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
срещу подсъдимата за сумата от 2000 лева, представляващи нанесени й неимуществени
вреди в резултат на деянието по посочения текст ведно със законната лихва от датата
13.06.2022г, въпреки че с отделен диспозитив частната тъжителка не е конституирана в
качеството и на граждански ищец.
На първо място следва да се отбележи какъв обема на въззивната проверка очертани
от подадената жалба. Както бе посочено, в жалбата се се правят доказателствени искания и
такова за отмяна на присъдата поради допуснато съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл.348, aл.3, т. I във вр с ал.1,т.2 т.е твърди се ,че нарушението разкрито като
неконституирането на частната тъжителка в качеството на граждански е довело до
2
ограничаване на процесуалните и права. Съобразно посоченото жалбата се явява
„съответна“ на искането по смисъла на ал.4 на чл.335,ал.4, изр.2 НПК , тъй като атакуваната
присъда е оправдателна.
Изрично искане за осъждането на подсъдимата по възведеното обвинение в първа
инстанция жалбата не съдържа.
С оглед посоченото по горе въззивният съд е в правомощията си, съгласно
разпоредбата чл.335,ал.2 НПК в случаите на по чл. 348, ал. 3 НПК, да отмени присъдата и да
върне делото за ново разглеждане, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения
или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. При така депозираната жалба
въззивния съд няма правомощията по чл.336,ал.1,т.2 НПК – да осъди оправдан подсъдим,
тъй като в ал.2 на нормата е посочено, че това правомощие се упражнява , ..“ ако има …
съответна жалба от частния тъжител… „
В предвид изложеното по горе настоящият състав на окръжния съд намери
въззивната жалба на частния тъжител за неоснователна по наведените в нея възражения.
Независимо от посоченото по горе съдът намери си в хода на на съдебното дирене са
събрани доказателства, от които може да се направи извод, че подсъдимата е осъществила от
обективна и от субективна страна състава на престъплението чл.146 ал. 1 от НК, поради
което измени присъдата, в гражданско осъдителната и част, съгласно разпоредбата на
чл.337,ал.3 НПК, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа с
допустими доказателствени способи да установи обективната истина. За да постанови
присъдата си, контролираната инстанция е изяснила всички правно значими обстоятелства,
свързани с действията на подсъдимата, както и тези на частната тъжителка поставили
началото на конфликта и неговото развитие в инкриминирания с тъжбата акт. По
предвидения в НПК ред са били събрани и проверени гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, предоставени от страните. ВРС е обсъдил всички доказателства,
макар и да е стигнал до други правни изводи. В тази си дейност някои от фактическите
обстоятелства, са неправилно интерпретирани, а от там и оценени не според действителния
им смисъл, но вината за това не е на съда, а поради неизпълнение на задълженията на
частния тъжител по тежестта на доказване.
Както бе посочено по горе заявената в жалбата претенция за допуснато нарушение по
смисъла чл.348,ал.3 НПК е неоснователна и въззивния съд дължи първо отговор на нея.
В жалбата се твърди, че частната тъжителка не е конституирана в качеството и на
граждански ищец и това е довело до ограничаване на процесуалните и права. Внимателният
прочит на делото обаче и неговото процесуално развитие не позволява такъв извод.
Съгласно протокола от съдебно заседание частната тъжителка е предявила граждански иск за
сумата от 2000лв. представляващи обезвреда за нанесени и неимуществени вреди в резултат
на деяние квалифицирано като престъпление по чл.146 от НК. Исковата претенция е
3
депозирана до даване ход на съдебното дирене. С изрично определение първоинстанционния
съд е приел за съвместно разглеждане предявения иск, без в диспозитива да постановява, че
частният тъжител е конституиран и като граждански ищец. Волята на съдът е била ясна и
разбираема за страните. По делото няма доказателства нечии права да са били ограничени в
тази връзка. При постановяване на присъдата, съдът се е произнесъл по гражданския иск
съгласно задълженията му по закон с оглед събраните доказателства. При тези обстоятелства
не може да се приеме, че пропуска на съда е съществен и да се приеме за нарушение по
смисъла на чл.348,ал.3 НПК. Все в тази връзка жалбата се явява и неоснователна в този
аспект, защото при евентуално ново разглеждане на делото е невъзможно гражданския иск
да бъде предявен отново поради изтичане на срока за тази процесуална дейност. т.е налице е
ограничението на чл.335,ал.2 НПК , тъй като нарушението се явява неотстранимо.
В резултат на проведеното съдебно дирене ВОС намери, че са установени следните
релевантни факти:
Частната тъжителка и подсъдимата познавали от около седем години. Повод за
запознанството станало обстоятелството, че частната тъжителка Е. Р. се запознала със св.
Р.Р., с когото подсъдимата А. К. били преди това в брак. От съжителство им се родили две
деца- Д.и А.. След раздялата им децата живели при майка си и, на които Р.Р. заплащал
ежемесечно присъдената от съда издръжка, както поемал и други, техни разходи. Р., от
предходен брак, имала две пълнолетни деца, които живеели самостоятелно. За разлика от
полаганите от страна на Р. и К. усилия да имат добри взаимоотношения заради децата,
подобно разбирателство не било постижимо между частната тъжителка и подсъдимата.
Според Р. ,бившата му съпруга не можела да приеме новият му брак и при всяка възможност
говорила сред хората срещу частната тъжителка. Според Д.Р. Р., -син на А. К. и Р.Р., че след
развода им, отношенията им се влошили, като често Е. Р. провокирала майка му и причината
за това била плащаната издръжка.
На 13.06.2022г. частната тъжителка се намирала на работното си място в гр.Провадия
в заведение за бързо хранене „Рибката. По това време при нея се намирал свидетеля Р.Р.,
който бил в обедна почивка. Междувременно подсъдимата придружена от дъщеря си била в
каса на „Изипей“, което било в близост. В касата била и свидетелката Ст. Г.. Двете заедно
излезли от касата и се отправили към блока в който живеели, но след това се разделили, тъй
като подсъдимата бързала, а Г. вървяла бавно. Към посочената дата и понастоящем частната
тъжителка ползвала мобилен телефон Айфон 11 и аб.№ **********, а тъжителката била
абонат на оператора Виваком с аб.№ ********** . Частната тъжителка и подсъдимата се
видели. Частната тъжителка раздразнена от предишно поведение на подсъдимата и написала
в приложението „Вайбър“ „замириса на черва“ Фразата била свързана с професията на
подсъдимата. К. веднага реагирала и отговорила с обидните думи „малоумна курво….“
Започнала кореспонденция , която продължила и на следващия ден-14.06.2022г.. В нея
подсъдимата използвала думите: „бедна душа; боклук; имаш ментални проблеми; беден
речник имаш ти, простакесо; животно; жалка; отивай на магистралата, но и за там не
ставаш, защото си дърт парцал и боклук; пача…..“ Е. Р. силно се разстроила. Споделила за
4
случилото се със св.Д.А., която се намирала в близост до заведението и възприела не
момента на кореспонденция, а ефекта от нея върху частната тъжителка.
Идентична, но по-малка по обем, фактическа обстановка ПРС е установил от
събраните по делото гласни доказателства, които са цитирани почти дословно. Съдът си е
изпълнил задължението да посочи кои доказателства кредитира и кои отхвърля и изградил
извод за невиновността на подсъдимата поради отсъствието на доказателства за авторството
на деянието. Подобно на ПРС, въззивния съд кредитира всички гласни доказателства,
независимо че някой от тях произтичат от близки родствени връзки. Така или иначе те взети
заедно допринасят за изясняване на обстоятелството, че между двете страни години наред
съществувала взаимна неприязън.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция бе допусната и назначена
техническа експертиза , според заключението на която представените с тъжбата извлечения
от телефона на частната тъжителка представляват по съдържание автентични копия на
екранни снимки. Оригинала на същите са запаметени в паметта на мобилния телефон
предмет на експертизата и по тях няма следи от манипулация. Според дадените разяснения
съобщенията могат да се изпратят и от компютър стига устройствата да са сдвоени.
Съдът кредитира посоченото заключение като го намира за ясно, компетентно дадено
, обосновано и незаинтересовано.
Посочената по горе фактическа обстановка се установява от гласните доказателства –
разпити на свидетелите, заключението на съдебно техническата експертиза и писмените
доказателства по делото сред които и справки от мобилни оператори. А според тази
предоставена от „Виваком“ АД аб.№ ********** е активен и е регистриран на името на
подсъдимата А. С. К.
Въз основа на установената фактическа обстановка ВОС прави извод от правна
страна, че подсъдимата А. С. К. е е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление чл. 146, ал.1 от НК тъй като на 13.06.2022 г. около 12.00 ч. и на 14.06.2022 г.
в гр. Провадия е написала думите: „малоумна курво, бедна душа, боклук, имаш ментални
проблеми, беден речник имаш ти, простакесо, животно, жалка, отивай на магистралата, но и
за там не ставаш, защото си дърт парцал и боклук, пача…..“ с което унизила честта и
достойнството на Е. Д. Р. в нейно присъствие.
Правният извод обаче може да послужи само за констатиране на вината на
подсъдимата, но не и за нейното осъждане доколкото както бе посочено по горе забраната за
отмяната на оправдателна присъда при отсъствието на съответната жалба за това е
недопустимо според разпоредбата на чл. чл.336,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 НПК. В настоящия
съдебен акт това е и правното основание за потвърждаването на атакуваната присъда в
наказателната и част относно оправдаването на подсъдимата
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Предявеният пред РС Провадия иск черпи правното си основание в чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За основателността му е необходимо наличието, в кумулативност, на противоправно
5
поведение, наличие на причинена вреда, причинна връзка между вредата и противоправното
поведение и виновно поведение на деликвента. Изисква се установяването при условията на
пълно и главно доказване на четирите фактически елемента, първите три от които са в
тежест на ищеца. Съгласно ал.2 на посочения текст вината се предполага до доказване на
противното, което ще рече, че в процеса тежестта да обори тази презумпция носи
ответникът.
Основанието за отговорност при деликта е деянието. По принцип както и в
настоящия случай деянието може и да не е наказуемо било то поради: процесуалната
ограниченост или пък приложението на материалния закон както желае защитата за
приложението на реторсия, но може и да не осъществява състав на престъпление. Основният
спорен въпрос по делото е налице ли противоправното деяние от страна на подсъдимата
/ответника/ Първото твърдение, това на ищеца съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, следва да бъде доказано именно от него и
това е сторено. В хода на въззивното производство са ангажирани доказателства, че в
периода 13.06.2022 г. около 12.00 ч. и на 14.06.2022 г. подсъдимата на няколко пъти написала
думи с които е изразила своята негативна оценка и те като съдържание на кореспонденция
чрез мобилното приложение „Вайбър“ станали достояние на частната тъжителка, от чието
съдържание тя се почувствала обидена. Безспорно е налице и наличие на причинена вреда;
причинна връзка между вредата и противоправното поведение и виновното поведение на
подсъдимата. От тук следва и извода, че гражданския иск е доказан по основание, тъй като
се касае за непозволено увреждане по смисъла на ЗЗД.
По отношение на размера , в който да бъде уважен, ВОС взема предвид, че
изпратените съобщения от подсъдимата и последвалите събития са били стресово събитие за
нея и но не са преживени особено тежко. Това разбира се е резултат на дългогодишната
взаимна неприязън, впрочем деянието е резултат на провокация от страна частната
тъжителка. Реакцията и показва, сдърженост до колкото целта е била завеждането на
настоящото дело. Ето защо и това събитие не е дало особено отражение върху
здравословното състояние на частната тъжителка, а и доказателства в този аспект не са
ангажирани. Налага се извод, че в резултат на деянието тъжителката е преживяла и
незначителен дискомфорт и кратко по неудобство изразено по скоро по нейна инициатива
на лице извън семейния кръг на съпруга, на който отношението на подсъдимата му е била
известна. Настоящия състав на съда намира, че посочените по интензивност дискомфорт и
неудобство могат да се овъзмездят със сумата от 500 лева В Исковата претенция съдържа и
лихва за забава от деня на увреждането, която следва да бъде уважена, считано от този в
който деянието е довършено - а именно 14.06.2022г. В останалата част предявения
граждански иск до предявения размер от 2000 лева , следва да бъде отхвърлен като
недоказан, както това е сторил и ПРС, тъй като неимуществените вреди настъпили за
частната тъжителка са имали временен характер и са отшумели много бързо,
По посочените по горе причини ВОС и потвърди присъдата в наказателната и част и
се произнесе по частичната основателност на гражданския иск.
6
Предвид изложеното и на основание чл.337,ал.3 от НПК по мотивите изложени по
горе, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда по НЧХД № 235/22г. по описа на PC- Провадия, като на
основание чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимата А. С. К. ЕГН ********** да заплати на Е.
Д. Р. ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на извършено деяние по смисъла на чл.146 ,ал.1
от НК ведно с законната лихва от деня на довършване на деянието – 14.06.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7