РЕШЕНИЕ
№
град София, 09. 08. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИХАИЛ МАЛЧЕВ
мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 7436/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21. 04. 2020 год., постановено по гр. д. № 19898/2018
год., на СРС ГО 143 състав, е признато за установено, че П.В. М. дължи на Банка
ДСК ЕАД сума в размер на 5790.43 лева въз основа на договор за кредит за текущо
потребление от 28. 10. 2016 год., , заедно със законна лихва върху главницата,
лихви и заемни такси. С решението ответникът е осъден на разноски на ищеца.
Решението се обжалва от ответника като недопустимо, неправилно –
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон
и поради необоснованост. Иска се решение за обезсилване като недопустимо на
решението на СРС, евентуално отмяна като неправилно и постановяване на друго за
отхвърляне като неоснователни на исковете. Претендират се разноски и възнаграждение за адвокат, сторени
по делото.
В отговор дружеството счита жалбата за допустима, но необоснована и
неоснователна, а твърденият ас нея за неправилни и некореспондиращи с
доказателствата по делото, с фактическата обстановка и с констатациите на съда.
Решението е правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон, при произнасянето на което, съдът е взел предвид всички
относими факти, обстоятелства и доказателства по делото и е преценил обективно
фактическата обстановка. Иска се потвърждаване на решението като правилно и
обосновано.
Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и
смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание,
като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивния съд.
Разпореждането е надлежно връчено на страните.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната
съдебна инстанция страните не са заявили.
Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното
дирене и е дал ход по съществото на
делото.
Цена на иска 6360.56 лева общо.
Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение, от
адвокат Н.Н. – САК, е депозирана в срока по чл. 259
ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против
подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покриване на крайните
изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от
законодателя възможност по смисъла на
чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Доводите и твърденията с въззивната жалба, са същите като в отговора
на исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния
акт на първоинстанционния съд.
Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на
процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за
неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на
доказателствата. Такива пороци не са характерни за съдебното решение,
обратното, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно
изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването
за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на
първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и
неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, достатъчни за изясняване на
фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. Не се установи от
въззивния съд вътрешна противоречивост на мотивите на крайния съдебен акт на
районния съдия.
След като не са оспорени по надлежния за това ред, писмените
доказателства, които са обект на жалбата, са относими и релевантни и правилно
обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията,
свързани с тях.
В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните
не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.
Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията
и възраженията на ответника и не е допуснал погрешна правна интерпретация на
фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото
доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното
решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната,
в случая на ответната страна, който може да представя доказателства или да прави
доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от нейна
страна.
С оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест ответникът
следва да установи положителните факти, на които основава своите твърдения и
доводи, респ. възражения.
Районният съдия правилно е отговорил на база исковете с посочената
правна квалификация при обективното им съединяване, както и съдебната практика,
приложима и меродавна за случая.
Въззивният съд
не приема нещо различно в решението си.
Изложените от въззивника доводи в жалбата, които преповтарят тези в исковата
молба, с първата за неправилност на решението на районния съдия, са
несъстоятелни изцяло.
Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и
индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното
решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена,
а исковете са неоснователни, решението е правилно и следва да се потвърди.
В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни,
въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на
диспозитива на решението. Исковете са неоснователни, защото са недоказани освен
по основание, и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, поради
което първите следва да бъдат отхвърлени, както е сторил районният съдия.
Разноските са съобразени с изхода на производството.
В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е
недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с
потвърждаване на първоинстанционното решение . Проектът за доклад по смисъла на
чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е
окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно
заседание.
С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени
писмени доказателства.
При наличие на тези доказателства – писмени, районният съдия е
постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, без вътрешни
противоречия, което следва се потвърди от въззивния съд.
Други доводи с въззивната жалба ответникът не заявява, като по този
начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с
нея са само твърдения.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира
от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
Доколкото въззивникът иска отмяна на решението на посочените вече
твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в
обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила
във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което
първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответната страна е
дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни
възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно
решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният
съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност,
регламентирана за това с разпоредбата
на чл. 272 ГПК.
Други оплаквания и възражения въззивната жалба не съдържа, поради
което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло
неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното
решение.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на
Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника част следва да бъде
потвърдено.
На жалбоподателя разноски не се полагат и такива не му се присъждат,
поради изхода на делото – жалбата като неоснователна се отхвърля.
Въззиваемият с отговора на жалбата претенция за разноски не е заявил,
но с нарочна молба е сторил това в размер на 450 лева юрисконсултско
възнаграждение, като същото е съобразено с характера на спора, цената на иска,
материалите по делото, фактическата и правна сложност на производството и
спрямо него не е заявено възражение за прекомерност, поради което се дължи в
пълен размер.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21. 04. 2020 год., постановено по гр. д.
№ 19898/2018 год., на СРС ГО 143 състав.
ОСЪЖДА П.В. М. да заплати на Банка
ДСК ЕАД сумата в размер 450 лева, на основание чл. 78 ГПК – юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.