Р Е Ш Е Н И Е № 407
06.07.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№448 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от Н.Б. Ш., гражданин на Ирак, с
посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-35/28.05.2020г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (Р. Б.). Твърди се, че
решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен
статут, е незаконосъобразно и нищожно. Обжалваният административен акт бил
постановен в нарушение на чл.70, ал.1, и 2 от ЗУБ – при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство,
провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Решението не съдържало нито един аргумент
дали молбата за закрила била основателна или не. Обсъдени били въпроси,
свързани с обстановката в Ирак, положението на различните етнически групи там,
обстоятелствата, свързани със заплахите на които бил обект в Ирак
жалбоподателят. Това следвало да бъде разгледано в производство по общия ред,
тъй като имало пряко отношение към основателността на молбата по същество.
Интервюиращият не бил изложил аргументи защо счита, че жалбоподателят се
позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за
основателно опасение за преследване. Административният орган не бил обсъдил
никакви източници на информация за страната му на произход. Липсата на мотиви
представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени
фактическите основания за правните изводи. Интервюиращият орган изложил
формално и бланкетно определени факти и
обстоятелства, още повече че тези доводи традиционно били използвани и в други
аналогични случаи. Решението било компилация между изводи по същество и
правомощия, каквито интервюиращият орган нямал. Това било абсолютно
незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт.
Подадената молба не била явно неоснователна и не били налице основанията по
чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Поставял се въпрос защо било прието, че изложеното от
жалбоподателя е извън предмета на закона, както предвиждал чл.13, ал.1, т.1 от
ЗУБ, а същевременно се излагали доводи за ситуацията в Ирак, както и били
изследвани и обстоятелства, че е кюрд и можел да потърси помощ. Неправилно бил
приложен чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Жалбоподателят добросъвестно изложил пред
органа своите опасения относно обстановката в Ирак, както и че тя се влошавала
непрекъснато. Счита, че при отказана закрила в Република България и ако бъде
върнат обратно в Ирак, то щял да бъде изложен на опасност от сериозни
посегателства и реален риск за живота му поради преследването спрямо йезидите, кюрди от страна на ДАЕШ. Законът изисквал
опасенията му да бъдат основателни, а не било задължително да е претърпял лично
неблагоприятните последици върху самия себе си. Сочи, че съгласно чл.4, ал.2 от
Квалификационната директива фактът, че молител вече бил преследван или вече е
понесъл тежко посегателство, или е бил обект на директни заплахи за подобно
преследване или подобно посегателство, е сериозен признак за основателни
опасения, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че такова
преследване или тежко посегателство не би се повторило. В Ирак бил изпитвал
опасения за живота си там и това била причината да напусне страната.
Административният орган неправилно тълкувал нормата на чл.9 от ЗУБ, която
представлявала транспониране на чл.15, б.В от Директива 2004/83/ЕО. В
посочената разпоредба се касаело не са насилие, насочено против личността, а за
заплаха на личността поради ситуация на безогледно насилие, т.е липсвал личен
елемент и съответно степен на персонализация на заплахата. В тази насока било и
Решение от 17.02.2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г., като в
мотивите му се приемало, че за молителя на субсидиарна
закрила не е необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално застрашен в
страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от лични
обстоятелства. Това следвало да бъде взето от административния орган предвид, а
още повече че ставало въпрос за тълкуване на норма на общностното
право, която следвало да се прилага еднакво в държавите. Поради това неправилно
тълкуване административният орган стигнал до погрешен извод и постановил акта в
нарушение на чл.15, б.В от Директивата. Решението противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните
норми на чл.13, ал.1, т.1 и 2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което
иска да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с
указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли при
Държавната агенция за бежанците при МС (Р. Б.), чрез процесуален
представител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №4379 ОЧ-40/30.03.2020г. на Зам. Началник на
ГПУ Калотина за чужденеца Н. Б. Ш.е определена принудителна административна
мярка Връщане. С Решение №42312/30.04.2020г. Н.Б. ***, след като с молба рег.№42312/30.04.2020г.
по описа на ДАБ е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до
Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като Н. Б.Ш.,
роден на ***г., от Ирак. Подписана е декларация за съгласие и информационен
лист за обработване на лични данни от 30.04.2020г., както и покана от 30.04.2020г.
за провеждане на интервю, регистрационен лист, съставена е дактилоскопна
карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците,
подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
На 27.05.2020г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че
потвърждава казаното от него при регистрация. Посочил, че е от Ирак. Роден бил
на ***г*** и винаги живял там. Видно от отразеното в протокола, чужденецът е
информиран, че процедурата по разглеждане на молбата му продължава по реда за
разглеждане на молби на пълнолетни лица. Причината за това била резултатът от
рентгенографията на дланите на двете му ръце, която показвала, че е навършил
пълнолетие и годината му на раждане се
счита 2001г. Като доказателства по делото са представени искане за образно
изследване от 26.05.2020г., като видно
от същото резултатът от образното изследване сочи данни за костна възраст над
18 години, ведно с фактура за извършеното изследване, както и докладната
записка от 27.05.2020г. с предложение да бъдат направени съответните изменения
в АИС Бежанци, личния картон и личното дело на чужденеца.
В проведеното интервю чужденецът посочил, че имал
издадени документи, лична карта и паспорт. Документите му били в трафиканта в
Истанбул. Имал сестра, Каджин, в Германия, но не
знаел дали има статут. Нямал издавани визи за държави членки на ЕС. Нямал друго
гражданство. Заявил, че е чист кюрд. Не е имал проблеми като кюрд. Изповядвал
религия йезид, лично нямал проблеми заради това, но йезидите там имали проблеми. От ДАЕШ ги карали да сменят
религията си. Те били винаги там. Селото им се управлявало от кюрдите, но ДАЕШ
идвали при тях от други села, идвали от покрайнините на Мосул и на Шенгал. Не участвал в религиозни организации, общност,
секта. Относно последният адрес в страната си посочил, че винаги живял в с.Х., обл.Мосул. Посочил, че не е женен. Завършил четвърти клас,
но не продължил образованието си, защото след 2014г. напуснали за една година
селото си. Избягали в планините, а после отишли в Е.. Не били в лагер, а на
квартира. След като се върнали не продължил, защото нямало по-горен клас на
село, трябвало да отиде в Мосул, но се страхувал и не отишъл. Не членувал в
партия. Не бил член на въоръжена групировка или паравоенно
формирование. Не служил в армия, защото бил малък. Помагал на баща си в
земеделието. Напуснал легално Ирак през месец февруари 2020г. и със самолет
заминал за Истанбул, Турция. Бил заедно с братовчедка си Ф., която била с него в
лагера. След престой от около един месец, през месец март 2020г., с група от
трима човека, влезли нелегално в Република България, укрити в тайник на ТИР. Били задържани на българо-сръбската граница.
Искали да отидат в Германия. Напуснал Ирак заради това, че се страхувал. Там
стреляли и можели да го убият. Не знаел кои са тези, които стрелят и какво
искат. Не е имал заплаха за себе си. Не му било оказвано насилие, не бил задържан
или арестуван. Не желаел да се завърне там сега, защото ако се завърне сега
положението било същото. Семейството му не напуснало, не защото не ги било страх, а защото нямали
финансова и физическа възможност за това. Искал закрила, за да отиде в Германия.
С Решение №УПХ-35/28.05.2020г. на Интервюиращ орган в
Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Н.Б.
Ш. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на
жалбоподателя на 02.06.2020г. и той бил запознат със съдържанието му на език,
разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 03.06.2020г.
Представена е Справка №МД-259/14.05.2020г. на Дирекция
Международна дейност при ДАБ относно общото положение и актуалната политическа
и икономическа обстановка, положение на йезидите в
Ирак.
В с.з. ответната страна представя като доказателство
Докладна записка относно напуснали РПЦ чужденци, съгласно която от 15.06.2020г.
жалбоподателят е в неизвестност.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 02.06.2020г.,
а жалбата е подадена на 03.06.2020г.,
поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна,
отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за
съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Р. Б., на длъжност
младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определена със
Заповед №РД05-801/29.02.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.16 от делото.
Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма
и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на
които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при
постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива,
които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език,
който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са
извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила
чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II.
Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на
чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая
чужденецът е регистриран на 27.05.2020г. като пълнолетен, а оспореният акт е
издаден на 28.05.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за
произнасяне в ускорена процедура. В хода на
производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е
проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, но по делото няма приложено последващо
становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ -
в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от
ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за
напускане на Ирак страх да не бъде убит, но същевременно изрично посочва, че не
е имало заплаха спрямо него. Искал закрила в РБългария,
за да отиде в Германия. Посочва, че семейството му не напуснало Ирак, тъй като
нямали финансова и физическа възможност.
Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно
се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството,
че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова,
поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от
изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално
проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Правилно решаващият орган е отчел, че
статутът на лицето следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е
била установена. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани,
като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. В настоящото
производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на
изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен
извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни
данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо
такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява изводът, който прави ответникът,
че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от
съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че
изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините,
посочени в чл.8 от ЗУБ. Съдът счита, че след
извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че
причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла
на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за
репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да
се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ,
което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като
неоснователна е изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е
арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с
властите, полиция и армия или други организации.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на
действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да
се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на молителя за субсидиарна
закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че
той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен
конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти,
сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от
юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне
на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната
страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си
на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият
орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от
ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, информация за правната уредба и
за спазването на правата на човека. Така представената справка относно Ирак е
изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява
официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в Ирак да сочи на
наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
който да е до степен на безогледност и за повсеместност,
т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на
всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се
доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на
част от територията на Ирак, който да се обхваща от разширенията, дадени в
решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването
на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането
административният орган правилно е отчел, че в представените справки данните са
за инцидентни конфликти, като на територията на страната не е наличен вътрешен
или международен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация не са
установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на
основание присъствието си на територията на държавата си по произход – Ирак,
той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При
липса на други противопоставими доказателства, които
да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за
основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин по реда
на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице
причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Б.
Ш., гражданин на Ирак, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС,
срещу Решение №УПХ-35/28.05.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при
Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: