Решение по дело №2996/2018 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№    461                                  13.03.2019 година                                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2996 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на В.Р.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 18-0769-001759 от 16.07.2018 г., издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че след първоначален отказ да бъде проверена за алкохол, жалбоподателката е заявила желание да бъде извършена такава проверка. Твърди се също, че автомобилът е необходим на последната за изпълнение на служебните и́ задължения, тъй като се налага да пътува ежедневно. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител, редовно уведомена. Не сочи нови доказателства.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка и допълнителни писмени доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта разпореждане. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена на жалбоподателката В.Р.Д. принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС- лек автомобил марка „Нисан“ с рег. № Е 98 99 ВА, за срок от шест месеца. В съобразителната част на заповедта се сочи, че на 14.07.2018 г. около 09.45 часа на път първи клас № 1-6, до КПП-1 описаният лек автомобил е бил управляван от Д. в посока към гр. Бургас, като при извършена полицейска проверка последната е заявила отказ да бъде проверена с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнила предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване.

От приложената по делото докладна записка от началника на Второ РУ- Бургас е видно, че по време на същата проверка са били установени в управлявания от жалбоподателката автомобил високорискови наркотични вещества- 3 броя полиетиленови джънпъра, съдържащи бяло прахообразно вещество във вид на буци в неправилна форма- „екстази“; сив станиол, съдържащ неустановена субстанция бяло прахообразно вещество; полиетиленова прозрачна торбичка, съдържаща 7 броя прозрачни джънпъра с размери 4х4 см. с останки от бяло прахообразно вещество и част от оранжева сламка с останки по вътрешните стени от бяло прахообразно вещество, за което е било образувано досъдебно производство 434 ЗМ № 522/18 г. по описа на Второ РУ.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорената Заповед № 18-0769-001759 от 16.07.2018 г. е издадена от компетентен орган- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и́.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че като водач на МПС жалбоподателката е отказала проверка за установяване употребата на наркотични вещества. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта, поради което доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви, се явяват неоснователни.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство 1) без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е 2) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, и/или 3) е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и 4) при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или 5) не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и 6) на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление- за срок от 6 месеца до една година.

По делото не е спорно, че жалбоподателката Д. е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената заповед. От приложените в преписката писмени доказателства е видно, че същата е отказала извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и не е изпълнила предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване. В този смисъл са съдържащите се в съставения АУАН констатации, както и извършеното лично от Д. отбелязване върху протокола за медицинско изследване (на л. 65 и 66 от делото). Не са ангажирани доказателства в подкрепа на защитната теза на последната, че е заявила съгласие за извършване на проверката. Ето защо, с оглед предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта и при липсата на доказателства, които да поставят под съмнение констатираните с него обстоятелства, съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като в случая административният орган е определил същата с минималната продължителност, предвидена в нормата.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер. Тя  е наложена с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 18-0769-001759 от 16.07.2018 г., издадена от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: