Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.02.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
Десислава Гюзелева
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова гр. д. N 827 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.
331 ГПК.
Постъпила е искова молба от М.М.И.
чрез пълномощника му адвокат А.А. против Н.М.Г., М.И.М. и Е.Б.А., с която са
предявени искове за оспорване на произхода на ищеца от първия ответник М.И.М. и
установяване на произхода на ищеца от бащата Е.Б.А..
Ищецът твърди, че негов
биологичен баща е ответника Е.Б.А., а не ответника М.И.М., посочен като такъв в
акта му за раждане. Твърди, че първоначално в акта му за раждане не е било
вписано името на бащата, но през април месец 2004 година е бил припознат от М.И.М.,
с когото майка му Н.М.Г. живеела за известен период, след което се разделила.
Твърди се, че ищецът е заченат и роден в резултат на връзката между майка му с
ответника Е.Б.А., счита същия за свой баща и иска да носи имената му. Твърди,
че с майка му поддържат добри отношения с ответника Е.А., срещат се и остават
заедно за известно време. Ищецът твърди,
че поради описаните по - горе обстоятелства свързани с произхода му и бащиното
и фамилното му име за него е налице правен интерес да оспори по съдебен ред
произхода си от бащата М.И.М. и да иска установяване на произхода си от бащата Е.Б.А.,
като съответно бъдат променени бащиното и фамилното му име.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците Н.М.Г. и М.И.М., че М.И.М.
не е биологичен баща на ищеца, както и да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Н.М.Г. и Е.Б.А., че Е.Б.А. е биологичен баща на
ищеца.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата по двата иска Н.М. А., с който се изразява становище за допустимост
и основателност на предявените искове. Ответницата признава, че по време на
зачеването на М. е имала връзка с Е.А., с когото след това се е разделила и не
са се срещали дълго време. Твърди, че няма как М.М. да е баща на ищеца, тъй
като по време на зачеването на М. дори не го е познавала, а по това време е
имала връзка само с Е.А. и той е негов биологичен баща. Твърди, че от около 10
години отново живее с Е.А., с когото са си купили апартамент в град Кубрат,
където мислят да се установят с М. и другото им дете Ж.. Твърди, че на
23.12.2020 година е сключила граждански брак с Е.Б.А., за което представя
удостоверение за сключен граждански брак. Счита, че трябва да бъде уважено
искането и да бъде признато, че Е.Б.А. е биологичен баща на М.М.И., а не М.И.М..
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника по първия иск М.И.М., с който се
изразява становище за допустимост и основателност на предявения срещу него иск
за оспорване на припознаването. Твърди, че правилно в исковата молба е
посочено, че биологичен баща на М.М.И. е Е.Б.А., а не той. Счита, че следва да
бъде уважено искането и да бъде признато за установено, че М.И.М. не е
биологичен баща на М.И., а такъв е Е.Б.А..
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника по втория иск Е.Б.А., с който се изразява становище
за допустимост и основателност на предявения иск за установяване на произход от
бащата. Ответникът признава, че е биологичен баща на М., тъй като преди и по
време на зачеването е имал връзка с майка му Н.М.Г., но след като е разбрал, че
е бременна са се разделили. Твърди, че се е интересувал от нея и от сина си
докато са били разделени и е искал да се събере с майката. Твърди, че преди
около 10-12 години отново се видели и скоро след това Н. забременяла и имат
дете Ж., заживели в чужбина заедно известно време, като М. живял и учел в
България при дядо си по майчина линия, посещавал е ответника и майка си през
ваканциите. Сочи, че на 23.12.2020 г. ответникът е сключил граждански брак с
майката на ищеца, купили са си апартамент в град Кубрат и смятат да се
установят да живеят там с децата Ж. и М.. Заявява, че е убеден, че е биологичен
баща на М.. Счита, че следва да бъде уважено искането и да бъде признато, че Е.Б.А.
е биологичен баща на М.М.И., роден на *** г..
В с.з. ищецът не се явява, но се
представлява от процесуалния си представител адвокат А.А., който поддържа
предявените искове.
Ответниците Н.М.Г., М.И.М. и Е.Б.А. не се явяват
и не се представляват.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковата претенция, с която се иска от
съда да признае за установено по отношение на Н.М.Г. и М.И.М., че М.И.М. не е биологичен
баща на ищеца М.М.И. намира правното
си основание в чл. 66 ал.4 от СК.
Исковата претенция, с която се иска от
съда да признае за установено по отношение на Е.Б.А., че е биологичен баща на ищеца М.М.И. намира правното си основание в чл. 69 СК.
Исковете за оспорване на припознаване и
за установяване на бащинство са допустими като съединени с оглед разпоредбата
на чл. 71 от СК, като първият от тях е подаден от детето в срока, предвиден в
чл. 66 ал.2 СК. Исковете са насочени срещу лицата посочени в чл. 66 ал. 4 и чл.
69 от СК.
По основателността на исковете:
В тежест на ищеца е да оспори
припознаването по чл. 64 ал. 1 СК като представи доказателства в полза на твърденията
в исковата молба, че не е биологичен син на М.И.М., както и да докаже, че е роден
от интимна връзка между майката Н.М.Г. и ответника Е.Б.А..
Не се спори, а се установява и от
представеното по делото удостоверение за раждане на ищеца, издадено от Община Левски
въз основа на акт за раждане № 182/12.04.2002 г., издаден от Община Габровво,
че ищецът е роден на *** г. в гр. Габрово от майка Н.М.Г.,
както и че като баща на детето е записан М.И.М.. Установява се от представените от Община Габрово
заверени преписи на декларация за припознаване от М.И.М. от 18.04.2004 г. и акт
за раждане № 182/12.04.2002 г., издаден от Община Габрово, че в първоначалният
акт за раждане като родител е била вписана само майката, бащата е бил
неизвестен, поради което ищецът е вписан с имената М. Н. Г., но с декларация за
припознаване от 18.03.2004 г. ответникът М.И.М., ЕГН ********** е признал ищеца
за свое рождено дете. Установява се, че в графа забележки в акта за раждане на
ищеца е отбелязано надлежно от длъжностното лице по гражданското състояние
извършеното припознаване от М.И.М. и от този момент ищецът носи имената М.М.И..
Не се спори, а се установява и от
представеното по делото удостоверение от 23.12.2020 г., издадено от Община
Ценово, че ответницата и майката на ищеца Н.М.Г. е сключила граждански брак на
23.12.2020 г. с ответника Е.Б.А. *** и към момента носи фамилно име А..
Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане на Ж. Е. А.,***,
че ответниците Н.М.Г. и Е.Б.А. са вписани като родители на това дете, родено на
*** г. в гр. Торевиеха, Кралство Испания.
Установява се от показанията на свидетеля А.М.Г., брат
на ответницата Н. и вуйчо на ищеца М., че преди раждането на М. сестра му Н. е
живеела в Габрово на семейни начала в гр. Габрово. Установява, че през месец
август преди раждането на М. сестра му си е дошла за панаира на гр. Левски с
ответника Е. и спали заедно в стаята му, като е идвала с този мъж много пъти и
преди това.
Установява, че декември същата година по Нова година, сестра му Н. *** сама и
казала, че се е разделила с ответника Е.А. и е бременна, след това е отишла в
гр. Габрово, където родила, след което се прибрала с детето М. да живеят в гр.
Левски. Свидетелят установява, че след раждането на М., Н.Г. се е запознала с М.М.
и той е дал имената си на детето М.. Свидетелят установява, че след много
години Е.Б.А. и сестра му Н. отново са се събрали, живеят заедно, купили си
апартамент в гр. Кубрат, а в момента всички живеят в Германия, заедно с ищеца.
Свидетелят установява, че ищецът счита Е.А. за истинския си баща и с него се
държат като баща и син, а ищецът и М.М. не са близки, а само се поздравяват.
Установява
се от показанията на свидетеля М.Г.А., баща на ответницата Н. и дядо на ищеца М.,
че преди раждането на М. дъщеря му Н. и ответникът Е.А. са живеели заедно в гр.
Габрово при майката на Н., с която са разделени, но идвали при него на гости в
гр. Левски и спели на едно легло. Установава, че преди раждането на М. дъщеря
му не е водила друг мъж в къщата на баща си. Установява, че по-късно дъщеря му Н.
*** сама и видимо бременна, като казала, че се е разделила с Е.А., а след това
се върнала да роди в гр. Габрово. Свидетелят установява, че когато М. е бил на
около година дъщеря му Н. се е запознала с ответника М.М., с когото по-късно се
е разделила и отново се е събрала с Е.Б.. Свидетелят установява, че според
дъщеря му Н. и Е.А.М. е техен общ син, поради което Е.А. отдавна имал желание
да бъде вписан като баща и М. да носи неговите имена, но трябвало да изчакат
детето да навърши пълнолетие за да уредят този въпрос. Свидетелят установява,
че към настоящия момент М. живее с родителите си Н. и Е. в Германия.
Въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си, съдът приема за
безспорно установено по делото, че ответникът М.И.М., който е припознал
ищеца с декларация от 18.04.2004 г.,
депозирана пред Община Габрово не е биологичен баща на ищеца М., роден на *** г. в гр. Габрово, а такъв е
вторият ответник Е.Б.А.. Безспорно се
установи по делото, че майката на ищеца Н.М.Г., сега с фамилно име А. и
ответника Е.Б.А. са имали интимна връзка към момента на зачеването на ищеца и
майката на ищеца не е имала никакви контакти с припозналия ищеца М.И.М., тъй
като не са се познавали и не са имали връзка в периода преди зачеването и
раждането на ищеца, а това е станало една година след раждането му.
Исковете с правно основание чл. 66 ал. 4 СК и
чл. 69 СК следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
С оглед уважаването на исковете следва
в акта за раждане на ищеца да бъде вписана и промяна на бащиното и фамилното
име на ищеца съгласно чл. 13-14 от ЗГР, както следва: ищецът следва да носи като бащино име Е. и като
фамилно име А..
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл. 66 ал. 4 от СК по отношение на ответниците Н.М. А. /преди брака с фамилно име Г./,
ЕГН ********** *** и М.И.М., ЕГН ********** ***, че М.И.М., ЕГН **********
***, извършил припознаване с декларация от 18.04.2004 г., депозирана пред Община Габрово не е биологичен баща на ищеца М.М.И.,
ЕГН **********, роден на *** г. в гр.
Габрово от майка Н.М.Г., ЕГН **********
***.
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл. 69 от СК
по отношение на ответниците Е.Б.А., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** и Н.М. А. /преди брака с фамилно име Г./, ЕГН **********
***, че Е.Б.А., ЕГН **********
*** е биологичен баща на ищеца М.М.И., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Габрово от майка Н.М.Г.,
ЕГН ********** ***.
Препис от настоящето решение след влизането му в
сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община
ГАБРОВО за вписване в графа Бележки в акта за раждане на ищеца М.М.И., ЕГН
********** съгласно чл. 66 ал. 4 изр. 3
от СК заличаване на извършеното припознаване от М.И.М., ЕГН ********** с декларация
от 18.04.2004 г., депозирана пред Община
Габрово и съдебно установения произход от бащата Е.Б.А., ЕГН ЕГН **********, съответно
отразяване на промяната на бащиното и
фамилното име на ищеца съгласно чл. 13-14 от ЗГР чрез вписване на бащино име Е. и фамилно име А..
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: