Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 183 07.10.2019г.
гр. Несебър
РАЙОНЕН СЪД - НЕСЕБЪР ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с.
Майска
Гр.Д.№ 128 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата
молба на С.Ц.Н. ***,
заявена чрез
пълномощника адв.Б.К. от АК-С.З., с посочен съдебен адрес *** чрез адв.Б.К. против Й.И.Г. с ЕГН-********** ***, к.к.С. б.-з.,, бл.*, ет.*, ап.**, съдебен адрес ***.С.К. и М.
№ **, офис *.
Твърди се, че на 04.10.2015г. в к.к.Слънчев бряг, пред хранителен магазин
ищецът е бил нападнат и бит от ответника – деяние за което е образувано
наказателно производство. Така по НОХД № 903/2017г. по описа на НРС на
18.07.2017г. е одобрено сключено между РП-Несебър подсъдимия Й.Г. и негов
защитник споразумение за прекратяване на наказателното производство, съгласно
което ответникът се признава за виновен в това, че около 17,30ч. на
04.10.2015г. в к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, пред
супермаркет „ММ“ причинил на ищеца С.Н. *** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на корона на 32-ри зъб, което е довело до трайно затруднение на
дъвченето във фазата на отхапването, чрез нанасяне на удари в областта на
лицето-престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, за което е наложено
наказание от пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Ищецът сочи, че в
следствие горното е имал трайно затруднение при дъвченето и храненето за срок
повече от шест месеца, като е изпитвал болки и страдания. Дълго време след
инцидента изпитвал чувство на страх, което не можел да преодолее. След побоя му
била направена рентгенова снимка, с която е установено счупването на 32 долен
ляв зъб. Част от счупения му зъб била извадена, направена му била частична
пломба, но въпреки това продължавал да изпитва болки. Отново отишъл на преглед
през месец март-април 2016г. и тогава било установено, че има счупване под
венеца, което довело до необходимостта счупения зъб да бъде изваден, след което
пристъпил към лечение с брекет, което продължило до края на 2018г.. Освен
горното ищецът твърди позовавайки се на съдебно-медицинско удостоверение №
332/2015г., че при нанесения му от ответника побой е получил контузия на
главата, сътресение на мозъка, оток и кръвонасядане на клепачите на очите със
субконюктивален кръвоизлив на лявото око, кръвонасядане по тялото и дясна ушна
мида. За горното претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 2170,47лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Представя писмени
доказателства; моли да се изиска и приложи НОХД № 903/2017г. по описа на
РС-Несебър и да бъде допуснат до разпит един свидетел. Претендират се съдебни
разноски.
При така заявените
фактически обстоятелства съдът квалифицира предявената претенция като
такава с правно основание по чл.45 ЗЗД.
В месечния срок е
постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Оспорват се представените фактури и фискални бонове, както и всички
платежни документи с насрещно твърдение, че те по никакъв начин н е доказват
пряка и непосредствена връзка между получената травма, извършеното деяние и
сторените разходи. Твърди се освен това, че в представените платежни документи
е посочено само „медицински услуги“, „дизел“, „стоматологични услуги“,
„вертерскрамб-нироле“ поради което се твърди, че това са разходи, които не са
свързани с лечението на процесния 32-ри счупен зъб. Що се отнася до твърдението
че ищецът в следствие травмата е продължил лечението си с брекети същото се
оспорва с насрещно твърдение, освен че
не е посочена целта на това лечение, но и с това, че лечение с брекети се
предприема с цел възстановяване естетиката и правилната подредба на зъбите в
устната кухина. с отговора твърденията на ищцата, че ответното дружество, чрез
свои служители е извършило каквито и да било действия, вследствие на които на
ищцата да са били нанесени вреди. Не се сочат доказателства. Възразява се по
искането на ищеца за допускане на свидетел до разпит тъй като в исковата молба
не е посочено какви обстоятелства ще свидетелства. Претендират се разноски.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно
от приложеното наказатално производство по НОХД
№ 903/2017г. по описа на НРС на 18.07.2017г. е одобрено сключено между
РП-Несебър подсъдимия Й.Г. и негов защитник споразумение за прекратяване на
наказателното производство, съгласно което ответникът се признава за виновен в
това, че около 17,30ч. на 04.10.2015г. в к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, пред
супермаркет „ММ“ причинил на ищеца С.Н. *** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на корона на 32-ри зъб, което е довело до трайно затруднение на
дъвченето във фазата на отхапването, чрез нанасяне на удари в областта на
лицето-престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, за което е наложено наказание
от пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Видно
от заключението на извършената съдебно-дентална експартиза и при изслушване на
експерта в с.з., се установява на първо място, че по време на досъдебното
поризводство при извършения дентален преглед с оглед установяване на
уврежданията на ищеца при деятелността на ответника на датата на
инкриминираното деяние - 04.10.2015г. и
квалифициране на телесната повреда е установена чрез панорамна рентгенова
снимка фрактура на короната на зъб 32, така както е посочено по наказателното
производство. Посочената в исковата молба фрактура на 32зъб на нивото на венеца
е установена вероятно най-рано на 09.03.2016г., когато пострадалият е посетил
дентален специалист, като по делото няма документи установяващи по-ранна дата
на установяване на процесната фрактура. Вещото лице посочва, че при лечението
на този зъб е пристъпено след установяване на фрактура на нивото на венеца към
екстракция и ортодонтско лечение за премахване останалото празно разстояние и
подравняване на зъбите на ищеца. По отношение причините за процесната фрактура
на 32зъб на нивото на венеца вещото лице посочва, че с оглед датата на
установяването на фрактурата е теоретично възможно и при лечение на коронковата
част на 32зъб, да се получи такава фрактура на нивото на венеца. Досежно
представените от ищеца множество платежни документи експерта и извършил справки
в двете клиники от които са представени документите, прегледал е медицинската документация
и е установил, че за лечение на зъб 32 от Вива Клиник за лечението на този зъб
са издадени две фактури едната за 4,70лв., а другата за 65лева/вж.л.22, л.24,
л.62/, като всички останали платежни представени към исковата молба не касаят
лечението конкретно на този зъб.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Предпоставките на деликтната отговорност са: противоправно деяние –
действие или бездействие, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдяното противоправно деяние, настъпилата вреда и причинната връзка между
деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на противното, като в
тежест на ответника е да обори установената в чл.
45, ал. 2 ЗЗД презумпция. Предпоставките следва да са налице кумулативно.
Спорното между страните обстоятелство пред настоящата
инстанция е единствено наличието на причинно-следствена връзка между
извършеното деяние и настъпилите вреди.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Съгласно т. 1 на ППВС № 1/23.12.1968 г. по силата на чл. 45 и
сл. ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Според т. 2 от ППВС № 7/30.12.1959 г.
отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Това следва и от разпоредбата
на чл.
51, ал. 1 ЗЗД. Между деянието и настъпилата вреда следва да има причинно
следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С оглед на това не подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да
имат връзка с поведението на ответника по иск за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършения от него
деликт. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена връзка между поведението на дееца и
увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца и това значи, че той следва
по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления
причината – деянието, да предшества следствието – вредата и да го поражда, като
вредата закономерно да произтича от деянието (решение № 228 от 19.01.2016 г. по
гр. д. № 6774/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.). Причинната връзка между деянието и
настъпилите вреди е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретно действие или бездействие
на делинквента. Възможно е деянието да не е единствената причина за настъпване
на резултата, но това не изключва отговорността за деликта, а само определя
нейния обем. Деянието следва да бъде необходимо условие за настъпването на
вредата, ако при изключване поведението на делинквента вредата не би настъпила.
С оглед предмета
на доказване и разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно който влязлата в сила присъда по НОХД № 903/2017г. на НРС/одобреното
споразумение има характера на слязла в законна сила присъда/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на
преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието
осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да
съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК,
присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се
отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема
обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – факта на причиняване на средна телесна повреда-счупване на коронката на 32 зъб на ищеца от ответника на
04.10.2015г.
в к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, пред супермаркет „ММ“, което счупване е довело
до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапването, чрез нанасяне на
удари в областта на лицето-престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК; виновността на ответника, претърпените вреди и причинно-следствената
връзка, за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че
ответникът не оспорва горните
обстоятелства. В конкретния случай обаче претенцията по чл.45 ЗЗД се предявява
за обезщетяване обстоятелства неустановени в хода на наказателното
производство, а именно на установена на 09.03.2016г. фрактура на 32зъб на нивото на венеца, за изпитвано чувство на страх и
други телесни повреди, описани в СМУ № 332/15г..
В конкретния случай ищецът не представя доказателства
установяващи при условията на главно и пълно доказване наличието на пряка
причинна връзка между деянието, извършено от ответника и търсените с настоящата
искова молба увреди. Търси се обезщетяване на
неимуществени вреди - изпитвано дълго
време чувство на страх, за каквито липсват и не се сочат доказателства по
делото. Досежно останалите посочени физически нараявания, ищецът се е ограничил
само с посочване на съдебно-медицинско удостоверение № 332/2015г., което е
крайно недостатъчно за доказване на обстоятелствата, посочени по-горе, за да докаже
основателността и размера на претенцията си. С оглед коментираното по-горе
заключение по съдебно-денталната експертиза също не се установява пряка
причинна връзка между действията на ответника на инкриминираната дата-04.10.2015г. и установените нови увреди, както
посочва вещото лице-най-рано на 09.03.2016г..
Поради липса на доказателства
установяващи пряка причинна връзка между стореното от ответника деяние и
сочения в исковата молба противоправен резултат, то претенцииите за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди/поради липса и на
доказателства за последните/, се явява недоказана по своето основание, поради
което подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода по делото
и на основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторените от ответника съдебни разноски, които се претендират в размер на
900лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.Ищецът следва да внесе и по с/ка
на РС-Несебър държавната такса по делото в размер на 486,82лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Ц.Н. ***, заявена чрез пълномощника адв.Б.К. от АК-С.З., с посочен съдебен адрес *** чрез адв.Б.К. иск по чл.45 ЗЗД да бъде осъден Й.И.Г. с ЕГН-**********
***, к.к.С. б.-з.,, бл.*, ет.*, ап.**, съдебен адрес ***.С.К.
и М. № **, офис * да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 2170,47лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба за причинени
телесни увреди, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Ц.Н. *** да
заплати на Й.И.Г. с ЕГН-********** сумата от 900лв./деветстотин/лева, представляваща направени по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА С.Ц.Н. *** да
заплати в полза на Държавата по
бюджета на РС-Несебър сумата от 486,82лева/четиристотин осемдесет и шест
лева и осемдесет и две ст./лева, представляваща дължимата
държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: