№ 1005
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100901562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подадена
от длъжника „ВИ ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност
по отношение на това дружество. Молителят твърди, че е длъжник към кредитори по
договори, сключени с доставчици, към работни и служители, банки и лизингови компании, а
освен това има и публични задължения за дължими данъци и осигуровки. Сочи, че не е в
състояние да изпълнява посочените задължения, тъй като не разполага с имущество и не
развива дейност, поради което е неплатежоспособен, с начална дата 01.12.2023 г., към който
времеви момент е спрял плащанията по свои изискуеми задължения. Ето защо, търговецът
моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност на основание
настъпилата неплатежоспособност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството –молител е
еднолично дружество с ограничена отговорност, което към датата на подаване на молбата
за несъстоятелност, съгласно вписания предмет на дейност, осъществява дейност в областта
на консултантска дейност, представителство(без процесуално) и посредничество на местни и
чуждестранни физически и юридически лица, търговия на едро и дребно с бързо оборотни
стоки, както и всякаква друга стопанска дейност, която не е забранена със закон, поради
1
което попада в обхвата на лицата, спрямо които може да бъде открито производство по
несъстоятелност, съгласно чл. 607а вр. чл. 1 ТЗ.
От представената от молителя справка, издадена от НАП към 29.07.2024 г. се
установява, че дружеството има изискуеми публичноправни задължения към държавата за
главница и лихва в общ размер от 117 138.85 лв. (103 736.97 лв. – главница и 13 401.88 лв. –
лихва). От приложената актуална справка за общите задължения (е-услуга), издадена от
НАП, както и от заключението на приетото по делото СИЕ се установява, че към 28.04.2025
г. размерът на публичните задължения се е увеличил, като публичните задължения, които
подлежат на разпределение от публичен изпълнител са в размер на 130 046.70 лв., а тези,
които не подлежат на разпределение от публичен изпълнител са в общ размер на 174 243.06
лв. Наред с това, установява се съществуването и на частноправни задължения към
доставчици в общ размер на 198 913.81 лв., както и задължения по получени заеми в общ
размер на 215 643.60 лв. към „Банка ДСК“АД и „УниКредит Булбанк“ АД.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ,
които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.
Предвид изложеното, следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е
молителят.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си
не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на чл. 608,
ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е
оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ.
От служебно изисканата справка от Агенция по вписвания се установява, че за
молителя не са налични вписвания, отбелязвания и заличавания във връзка с недвижими
имоти. От служебно изисканата справка от СДВР – „Пътна полиция“, се установява, че за
молителя има регистрация за притежаване на един мотопед, рег. № ********* от дата
15.12.2016 г. Съгласно търговските книги на дружеството към 31.03.2025 г . то има вземания
от клиенти в размер на 32 404,41 лв., като тези вземания обаче са стари и с отдавна настъпил
падеж, поради което може да се приеме, че на практика са несъбираеми. Освен това съгласно
търговските книги на дружеството то има стоки на стойност 44 477.96 лв., които са описани
като вид от вещото лице по приетото заключение на СИЕ. Констатира се, че съгласно
инвентарната книга на дружеството към 31.03.2025 г. то има дълготрайни материални
активи с балансова стойност в размер на 0,00 лв. Съгласно оборотна ведомост за периода
януари 2025 г. - март 2025 г. дружеството има следни активи - материали в размер на 14.78
лева; вземания от клиенти по аванси 96.86 лева; парични средства на каса в размер на 6,16
лева; парични средства в разплащателни сметки във валута в размер на 2,28 лева;
2
предоставени депозити в размер на 2 217.60 лева. От страна на вещото лице са констатирани
и наложени запори върху имуществото на дружеството по описани в заключението
постановления за налагане на обезпечителни мерки.
Вещото лице е посочило и какви са коефициентите на дружеството за ликвидност за
изследвания период (от 2019 г. до настоящия момент), като е съобразило, че има
разминаване на отчетените задължения към НАП, при отчитане на това разминава
коефициентите на ликвидност към 31.03.2025 г. са 0,0680 – обща ликвидност, 0,0291 – бърза
ликвидност, 0,0291 – незабавна ликвидност, 0,0000 – абсолютна ликвидност. Вещото лице е
констатирало, че към 31.12.2019 г. всички коефициентите на дружеството са под
референтните граници. Към 31.12.2020 г. всички коефициентите на дружеството са под
референтните граници, с изключение на коефициента за обща ликвидност. Към 31.12.2021 г.
всички коефициентите на дружеството са под референтните граници, с изключение на
коефициента за обща ликвидност. Към 31.12.2022 г. отново всички коефициенти на
дружеството са под референтните граници, с изключение на коефициента за обща
ликвидност. Към 31.12.2023 г., към 31.12.2024 г. и към 31.03.2025 г. обаче вече всички
коефициенти на дружеството са под референтните граници.
Съгласно направения от вещото лице анализ в табличен вид, то е констатирало, че
коефициентът за финансова автономност на дружеството е над референтните граници за
периода 2020 г. - 2022 г., като след това капиталът на дружеството е отрицателен, което е
показател, че дейността му е изцяло зависима от неговите кредитори.
Вещото лице по СИЕ е посочило, че към датата на изготвяне на заключението
дружеството не извършва дейност, с която би могло да подобри влошеното си финансово си
състояние.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние
на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало и вещото
лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието – молителят не
осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да
възстанови осъществяването . Тези факти дават основание на съда да заключи, че
състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради това спрямо
молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС – в
Решение № 33 от 07.09.2010 г., постановено по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение
№ 90 от 20.07.2012 г., постановено по т. д. № 1152/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 13 от
23.06.2015 г., постановено по т. д. № 2435/2014 г. на ВКС, II т.о., Решение № 220 от
07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о. и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
3
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Съгласно Решение № 115 от
25.06.2010 г., постановено по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, II т.о., за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично
задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността
е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено
задължение. В случая обективно финансовите показатели на длъжника са влошени трайно
към края на 2023 г., като към тази дата длъжникът е имал изискуеми парични задължения по
чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ /видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза/.
Ето защо, съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника
следва да се приеме датата 01.12.2023 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
По делото се установи, че молителят не разполага с бързоликвидно имущество, което
да послужи за покриване на разноските по несъстоятелността, поради което с определение,
постановено в открито съдебно заседание на 18.06.2025 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на
20.06.2025 г., на основание чл. 629б вр. чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът е указал на участниците в
производството и всички заинтересовани лица за необходимостта от предплащане на сумата
от 10 000 лв. по депозитна сметка на съда за покриване на началните разноски за
производството по несъстоятелност, които указания към настоящия момент не са изпълнени
– не са представени доказателства за плащане на посочената сума. Ето защо, следва да се
приеме, че в случая са налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да
постанови решение със съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви
длъжникът в несъстоятелност, да определи началната дата и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване
на дейността на предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре
производството по делото. В тази хипотеза временен синдик не се назначава.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса по молба за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, не се събира
предварително, а следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението
на имуществото. Затова с решението съдът следва да осъди длъжникът да заплати
дължимата по молбата по чл. 625 ТЗ държавна такса в размер на 250 лв., като изрично
следва да укаже, че тази сума подлежи на събиране от масата на несъстоятелността във
фазата на разпределение на имуществото на длъжника.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
4
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ВИ ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.12.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ВИ ПИ СИ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ВИ ПИ СИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „ВИ ПИ СИ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1.
ОБЯВЯВА „ВИ ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 1562/2024 г. по описа на СГС, ТО, 17 състав.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписването на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: *********, BIC код на
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в едногодишния срок от вписването
на решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
Търговския регистър на „ВИ ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1.
УКАЗВА на „ВИ ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, в едномесечен срок от вписване на решението да
предаде ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, като представи по делото удостоверение
за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.
ОСЪЖДА „ВИ ПИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250
лв. – държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата
на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и може да се обжалва в седмодневен срок от
вписването пред Софийски апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
5
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6