№ 3268
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
Гражданско дело № 20201110144446 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:04 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. Т. Д. - редовно призован, не се явява и не се представлява.
ИЩЕЦЪТ И. П. К - Д. - редовно призована, не се явява и не се
представлява.
ОТВЕТНИКЪТ И. А – К Ш. – редовно призован, явява се лично и се
представлява от адв. Д. с пълномощно по делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от 20.02.2023 г. на ищците, чрез адв. А. Д.
за отлагане на делото, с която моли да не бъде даван ход на делото и същото
да бъде отложено поради претърпяна оперативна интервенция и издаден
дългосрочен болничен лист.
АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Считам, че не са налице
предпоставки за отлагане на делото, доколкото пълномощникът на ищците е
претърпяла операция на 06.02.2023 г. и същата е можела да организира
защитата на доверителите си и да ги насочи към друг процесуален
представител. Считам, че заболяването само на процесуалния представител на
ищците не е основание за отлагане на делото, а и ищците също не се явяват,
1
без да се сочи причина за тяхното неявяване в съдебно заседание. Само искам
да отбележа, че в молбата си от 31.01.2023 г. съм поискала присъждане на
разноски в размер на 1400 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор
за правна защита и съдействие (л. 43-гръб).
СЪДЪТ счете, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва
да бъде даван поради следните съображения:
Видно от молбата от 20.02.2023 г. на ищците е приложена медицинска
документация относно заболяване на техния процесуален представител. В
молбата се сочи като основание за отлагане на делото чл.142, ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ счита, че в молбата основателно се сочи, че разпоредбата е от
02.02.2023 г., но процесуалният представител на ищците е пропуснал, че
същата разпоредба касае делата, образувани считано от 02.02.2023 г. занапред
съгласно параграф 24 от ПЗР на ЗИДГПК.
Имайки предвид, че в редакцията на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК
до изменението считано от 02.02.2023 г., според която е необходимо за
отлагане на делото кумулативната обективна невъзможност и на страната, и
на нейния пълномощник да се явят по делото и това, че не са представени
уважителни причини и за страните по делото, нито е изтъкнато основание за
неявяването им, съдът счита, че това не може да бъде основание за недаване
ход на делото и неговото отлагане.
На следващо място, съдът съобрази отвода за присъдено нещо, направен
в молба от 31.01.2023 г. на ответниковия представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от 16.01.2023 г. на ищците, с която
изпълняват указания по определение от 04.12.2022 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба-становище от 31.01.2023 г. на ответника, с
която е направен отвод за сила на присъдено нещо и са направени
доказателствени искания.
На делото не следва да бъде даван ход поради основателността на отвода
за присъдено нещо поради следните съображения:
Основният предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът дали
е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсобствениците и
2
какви са техните дялове. Когато е отхвърлен иск за делба на една вещ, със
сила на присъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца върху
идеална част от тази вещ. Този въпрос не може да бъде пререшаван в нов
исков процес между същите страни поради забраната на чл. 229, ал.1 ГПК.
Недопустим ще бъде всеки последващ иск на същото лице, спрямо същите
ответници и за същия имот – както за делба на същата вещ, така и
установителен или ревандикационен иск за право на собственост върху
идеална част от вещта. Съдът, пред който би било заведено подобно дело, е
длъжен да го прекрати на основание чл.229, ал.2 ГПК (Решение № 196 от
21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 774/2017 г., I ГО; Определение № 60278 от
24.06.2021 на по гр. д. № 613/2021 г. на ВКС, I ГО; Определение № 131 от
05.07.2022 г. на ВКС по ч.гр.д № 1467/2022 г., II ГО).
Същото е правното положение и в случаите, при които първо е бил
отхвърлен иск за собственост /установителен или ревандикационен/ за
идеална част от една вещ. Ищецът, чиито права върху вещта са отречени с
влязлото в сила решение, не може да предявява нов иск за делба на същата
вещ срещу същите ответници, тъй като въпросът за собствеността, който е
основен предмет на първата фаза на делбата, вече е решен с влязлото в сила
решение и не може да бъде пререшаван в нов процес. В случай че съдът
постанови съдебно решение по този иск, вместо да прекрати производството
по него, съдебното решение ще бъде недопустимо (Решение № 258 от
03.07.2009 г. по гр.д № 429/2008 г. на ВКС, I ГО).
Съгласно чл. 299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може
да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В
това се изразява отводът за присъдено нещо, който е отрицателна
процесуална предпоставка за предявяване на нов иск за същото искане, на
същото основание и между същите страни. Силата на присъдено нещо на
влязло в сила решение обхваща същите страни, респективно техните
универсални и частни правоприемници, придобили права след предявяване на
иска, основанието на иска, фактическите обстоятелства, на които е основан
искът, и искането към съда. За да е налице отвод за пресъдено нещо, е
необходимо да има пълен субективен и обективен идентитет между
приключилото дело, по което е формирана сила на присъдено нещо, и
предявения нов иск (Решение № 38 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр.д.
3
№632/2012 г., I ГО).
Видно от приложен към исковата молба препис от решение от 03.06.2019
по гр.д. № 19307/2016 г. с отбелязване за влязло в сила на 02.07.2020 г., а и от
служебно извършена справка от съда, че е постановено горецитираното
решение, както и от служебно извършена справка от електронната система на
Софийски градски съд, че същото решение е потвърдено с Решение №
28.02.2020 г. по в.гр.д. № 11693/2019 г. на СГС, II-А въззивен състав, за което
в същата справка е посочено, че е влязло в законна сила на 02.07.2020 г,. е
отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Т. Д. и И. П. К против И. А К
Ш. иск по чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба на недвижим имот, представляващ
нива, находяща се в землището на село В, представляваща поземлен имот с
идентификатор .......... по кадастралната карта и кадастралните регистри , с
адрес на имота по скица: с. В , район „В” , местност „К”, подробно описан в
решението.
Настоящото производство е образувано по искова молба от 15.09.2020г.
на същите ищци по гр.д № 19307/2016 на СРС, 68 състав, срещу същия
ответник И. А К Ш., за установяване на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
79 ЗС спрямо ответника, че ищците са собственици на същия недвижим имот,
като ищците сочат като основание изтекла обща придобивна давност по
отношение на целия имот, видно от молба от 16.01.2023 г. на ищците.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че по делбеното дело ищците са претендирали
допускане на делба на горепосочения имот между тях и ответника: общо за
двамата ищци 7/8 идеални части, а за ответника 1/8 идеална част.
Видно от исковата молба по настоящото дело, ищците претендират, че са
собственици на 7/8 идеални части от подробно описания по-горе имот на
основание съпружеска имуществена общност, както и че ответникът
претендира да е собственик на 1/8 идеална част от същия имот. В настоящото
производство ищците въвеждат същия спорен предмет като по делбеното
дело, а именно с твърденията, че са собственици не само на 7/8 идеални части,
заявени в делбеното дело, но и на останалата 1/8 идеална част на ответника,
при каквито квоти са искали да бъде допусната съдебна делба на процесния
имот.
4
АДВ. Д.: В първото заседание на делбения процес беше направено
възражение, че са придобили имота с общата десетгодишна давност. В
решението на стр. 3 пише, че ищците не са доказали направеното възражение.
Видно от решението по гр.д. № 19307/2016 г. на СРС ищците са въвели
същото възражение за придобиване по давност на целия имот.
Поради горното,
СЪДЪТ счете, че след като първоначално предявените искове са
недопустими, то се явява недопустим и предявеният от първоначалния
ответник И. А. Ш. срещу В. Т. Д. и И. П. К насрещен иск по чл. 124 ГПК - за
признаване за установено, че ищецът е собственик на основание замяна и
влязло в сила решение по иск по чл. 33, ал. 2 ЗС по гр. дело № 26390/2006 г.
на СРС, 49 състав, както и влязло в сила решение по гр.д. 19307/2016 г. на
СРС, 68 състав, на същия поземлен имот.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА , че в отговора на насрещния иск от 18.01.2021
г. В. Т. Д. и И. П. К не са заявили искане за присъждане на разноски в
производството по насрещния иск.
С оглед претенцията за разноски на първоначалния ответник по главния
иск и представения договор за правна защита и съдействие, както и при липса
на изрично възражение за прекомерност от първоначалните ищци, на
първоначалния ответник се дължат разноски по делото от 1400 лв. –
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие
от 06.04.2021 г.
Поради горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 44446/2020 г. на СРС, 31
състав, по искова молба от 15.09.2020 г., в която са предявени искове по чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС на В. Т. Д. и И. П. К срещу И. А. Ш. относно
посочения в исковата молба имот, както и по насрещна искова молба от
13.04.2021 г. на И. А. Ш. срещу В. Т. Д. и И. П. К, с която насрещна искова
5
молба е предявен насрещен установителен иск по чл. 124 ГПК за същия
процесен имот.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН: ********** и И. П. К, ЕГН: **********,
двамата със съдебен адрес: гр. С.........., да заплатят на И. А. Ш.,
ЕГН:**********, адрес: гр. С............, сумата от 1400 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаване на съобщението от ищците чрез адв. А. Т. и в едноседмичен срок
от днес за ответника, който се явява и лично в съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:42
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6