Производството е по чл. 247, ал.1, т.2 от НПК.

 

В деловодството на Районен съд-П. (РСПп), с вх.№ 928 от 24.10.2016 г., е постъпила частна тъжба, с която тъжителят Г.И.С. с ЕГН:**********, се е потъжил срещу Т. Георгиeв Н. с ЕГН:**********, за извършено срещу нея от подсъдимия престъплениe, за което е образувано н.ч.х.д. № 319/2016 г. по описа на РСПп. В обстоятелствената част на тъжбата се очертава състав на престъплениe по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. В тъжбата тъжителят се е потъжил за това, че на *********година сутринта, около 10,00 часа, в град П., *******, бул.”********”, в района на ********, в близост до павилион за продажба на закуски, кафе и др.лакомства, е казал на Г.И.С. с ЕГН:**********,***, в нейно присъствие, обидни думи за честта и достойнството и, както следва: „…да ти еба майката курвенска мършо такава”, като обидата е нанесена публично- престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

В тъжбата се сочи следната фактическа обстановка: На *********г. от ръководството на О. П. на тъжителя Г.И.С., и било  разпоредено, под нйно ръководство да се извърши почистване на бул. ********" - гр. П., в района на ********. Взела 6 (шест) работници и те започнали почистване в определения район. В близост до павилион за продажба на закуски, кафе и др. лакомства изведнъж чула нецензурни думи от мъж - Т.Г.Н., които крещейки, отправил обиди по неин адрес - Г.С., както и към подчинените и работници. Тъжителят е назначен в О.та като *********и всяка сутрин, както и на *********г. и било възложено да организира група работници за почистване на ******** ул. „********”, както от отпадъци, хартии и др. боклуци, така и от насложения от дъжда, пясък (към тъжбата са представени трудов договор и длъжностна характеристика). Работейки до павилиона за закуски, А. /*****/ Н. правила снимки с мобилен апарат, като ги снимала как работят. Това ядосало много тъжителката, но не казала нищо. Тогава чула как Т.Н. произнася разни цинизми „Да ви еба майката циганска” и разни други нецензурни думи, а към самата тъжителка се обърнал с думите „да ти еба майката курвенска мършо такава”.... Това я ядосало много, но се въздържала и решила да си потърси правата по съдебен ред.

            В съдебно заседание тъжителят Г.С. поддържа тъжбата. Повереникът на тъжителя поддържа тъжбата, в хода на съдебните прения заявява становище за доказаност от обективна и субективна страна на соченото в тъжбата деяние.

Защитникът на подсъдимия твърди невиновност на подзащитния Т.Н., като заявява, че очертаните в тъжбата деяния, не се установяват от събраните по делото доказателства.

            Подсъдимият Т.Г.Н.  не се признава за виновен, възползва  се от правото си да даде обяснения, в които твърди, че не е извършил соченото в тъжбата деяние.

 

Съдът като обсъди доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства и съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Т.Г.Н. с ЕГН:********** е роден на  *** г. в гр.П., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан. Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства - характеристични справки, справка за съдимост, издадена от „Бюро съдимост” при Районен съд - П..

Установи се от разпита на свидетеля П. Г., че това се случило на *********г. От О.та им били наредили да изчистят „********” до „*********”. В момента, в който стигнали до ********, където се намирало и павилиончето на господина, трябвало да ринат пясъка, който се намирал там. О.та била затруднена и нямало как да им предостави вода да пръскат, за да може да го изметат и да го съберат. След това трябвало да мине камиона от О.та и да събере купчетата. В момента, в който те започнали, нормално почнало да се пуши, да има пясък наоколо и господина излязъл отвън и почнал да се противи, да се гневи, защото имало пушек и павилиона му бил опушен.  Видели, че съпругата на господина ги снимала с телефона и казала, че ще ги качи във „*******”, без тяхно разрешение. Не са й дали разрешение да ги снима и да ги качи във „*******”. След като те видели това, отишли при тяхната ръководителка, която била с тях и й казали, че ги снимат, след което тя отишла и се представила на господина и казала, че тя работи в О.та, че тя е с тях и това нещо трябва да се проведе. След като тя се представила, господина казал, че не го интересува коя, да се маха, като и казал: „Махай се от тука, курво!”, „Долна мърша” – нещо такова... След това започнали някакви думи нали да казват. Видели, че с тях нямало да излязатна глава, тъй като те много обидни думи били изрекли. Госпожа С. се обърнала към съпругата му и казала да спре да снима, защото нямала право и тя казала, че нея не я снима, защото била много грозна и ще се спукал екрана на телефона. Първо напсувал тях работниците, които били роми и им казал: „Да ви еба майката” на цигански. Това беше, след което се обърнал към нея /посочва тъжителката/. Господинът не снимал, съпругата му снимала. Обидните думи на господина били насочени към тях-работниците. Разбрали, че господина обиждал техния ръководител, защото той бил до тях. Всички били заедно, след което напсувал първо тях, госпожата до него ги снимала. Даже колегата, който бил с тях – Н., искал дори сам да се саморазправя с него, но решили да кажат на ръководителката, която била с тях. След което й казали. Те, мисли, че били 5 човека и с ръководителката им 6. Имало и други хора на този инцидент – тези, които минавали, случайно минаващи. Към този момент свидетелката работела като поддръжка към О.та. Давала е обяснения в полицията за този случай. Всичко били описали. Подали жалба. Господинът бил отвън и ги гледал и ги коментирал със съпругата си, защото имало много прах. Познават се от работата с другите двама свидетели, с които били преди малко в залата. Другите хора, които присъствали в залата не ги е виждала. Може и да са минали, защото имало много хора, но не е сигурна. Настоящият съдебен състав преценява показанията на св. Г. като достоверни, обективни, като не се установиха съществени противоречия с показанията на св.св.В. и А., като са възприети както обидните думи към техния етнос, така и са чути отправените обидни думи към тъжителката С., като св.Г. ги е интерпретирал съобразно своето възприятие на ситуацията.

Установи се от разпита на Ц. В., че от О.та ги били пратили... На *********г. около 09.30 часа, в посока от основното към „*********” те се намирали точно срещу техния капан за дюнери – чистели и ринели пясък. Били всъщност свидетелката и П. – нейната колежка били от другата страна. Точно се намирали до общежитието. Н. и Д. били точно до техния капан и ринели пясъка с количката. Тогава госпожата – съпругата на този човек /сочи подсъдимия/ излязла и почнала да ги снима с телефона си. След което почнал да обижда и да псувал съпругът й. Той също излязъл. Тя снимала. Неговите думи били: „Изчезвайте от тук, майка ви да еба циганска!”. След което Н., тъй като нашата шефка и отговорничка на групата била по-далече от нас, че при тях имало болно момче, което работело – на около 2 -3 метра, Н. отишъл и я извикал и казал така: „Жената ни снима и човека почна да ни обижда”. След което тяхната шефка отишла при тях, представила им се и попитала има ли  право да снима с телефона и защо обижда. След което той почнал... на нея се нахвърлил: „Ти каква си? Ти коя си? Майка ти да еба курвенска. Мърша и т.н.”, дори я бутнал два пъти. Налетял й. Датата *********г. не си спомня точно кой ден от седмицата е било. Датата си спомнила точно, защото знам кога е било, но не помни точно деня като се върне назад. Те били на тротоара пред младежкото общежитие. Разбрали, че някой снима, защото Н. изкрещял, че ги снима тях и по-специално обидите били точно за тях. След което те, като отишли се намесили и станала цялата разправия. Там било това болното момче Ц., Д., която била пряко свързана със случая и още едно момиче А.. Били 6 човека. Т. налетял и бутнал тяхната ръководителка. Тогава били там свидетелката, Н., Д. и П.. Имало случайни минувачи на спирката, хора чакащи си рейсовете. В заведението не е обърнала внимание дали е имало някой. Когато им снемали самоличността, освен колегите, друг от хората в залата не разпознала. Настоящият съдебен състав намира при преценката на достоверността, обективността, безпристрастността и евентуалната заинтересованост на показанията на свидетеля В., че показанията и не са заинтересовани в степен, каквато заинтересованост да обуслови извод на съда, че не следва да цени същите, като не са налице съществени противоречия както с описаното в тъжбата от тъжителя С., така и с дадените показания от св. Г..

Установи се от разпита на свидетеля Н. А., че на 20.07. О.та ги изпратила да чистят в посока от основното до „*********”. Около 09.30 били стигнали точно пред *********. Свидетелят и още една негова колежка били точно от страната на павилиона и ринехмели. Изведнъж излязла госпожа С. и започнала да снима с телефона си и казала, че ще ги качи във „*******”. Оттам изскочил мъжа й, в смисъл господин Т., и започнал да ги обижда и да ги псува. Свидетелят изтичал до госпожа С.-тяхната отговорничка и й казал. Тя отишла, представила се коя е и попитала защо ги снима и дали тя е попитала за тяхното съгласие – в смисъл дали може да ги снима. Оттам излязъл господин Т. и започнал да обижда с думите: ”Ще ти еба майката курвенска. Мършо, махай се от тука!” Налетял й на бой, бутнал я. След този случай госпожа С. се обадила на госпожа Бойчева и обяснила случая. Госпожа Бойчева казала, че до края на работния ден ще дойде да попита какво става, но тя не дошла. На 2-3 метра от тях била госпожа С.. Нас ни напсува:л „Ще ви еба майката циганска”. Имало хора около нас. После се събрали двете групи, кротко и мирно си тръгнали нагоре. Господин Т. – този господин, който е в залата ги напсувал. Бил срещу тях. Свидетелят и още едно момиче – негова колежка били тогава. Разбрахме, че обиждал нашия началник, защото те били там. Те били пред тях. Тя после, след като я викнали, дошла и той я обиждал пред тях: „Ще ти еба майката курвенска. Махай се от тук, мършо!”. Те били пред тях и чули тези думи. Неговата колежка била до нея. Имало хора, но другите хора не ги познава. Той не се обърнал по име към нашата началничка, но той я гледал в очите. Той говорел на нея. Те там били 3-ма – 4-ма човека от едната страна и 3-ма – 4-ма от другата.  От другите свидетели, които били в залата, не си спомня да ги е виждал. На спирката имало хора. То имало много хора. Спирката била на 2-3 метра – 4 метра. В района ставало това нещо. Настоящият съдебен състав намира, че разпита на св. А., съпоставен с показанията на св.Г.,  св. В., както и описаната фактическа обстановка в тъжбата от тъжителя Червенкова, следва да се кредитира изцяло от настоящия състав, както в частта относно възприемането на нанесената   на тъжителя С. от подсъдимия Н. обида,  така и към цялостно възприетата от свидетеля фактическа обстановка.

Установи се от разпита на свидетеля Х.Г., че господина /посочва подсъдимия/ го познава, тя пътувала всеки ден и оттам го познава. Те имали заведение за дюнери. Спирката била там. Госпожата /посочва тъжителката/ не я познава, тогава я видяла за първи път. Било във връзка с това, за което е дошла. Това било на *********г. и го е запомнила затова, защото този ден бил „Св.Илия” – голям празник. Свидетелката е учителка в с.А., преподавала и религия и отивала на църква – храмовия празник на селото. Направило и впечатление, то било един много сух и горещ ден, на пешеходната пътека имало купчинки с боклуци – хора, които били по чистотата, чистели и събирали боклука точно там. Духал много силно вятър и когато се наложило да минава оттам, всичко било в пепел. Много било неприятно, тъй като отивала на църква и се била приготвила, а цялата прахолясала. Застанала на спирката и се ядосвала така мислено, колко било неприятно, защо трябвало точно по това време... Било около 10.00 часа – може би към 09.20 часа, защото автобуса бил към 09.50 часа. И след известно време госпожата от дюнерите започнала да снима. Снимала тази жена /тъжителката/, свидетелката не я познава. Тя била на отсрещния тротоар и свидетелката, даже и станало смешно и й казала: „Снимай как са сложили купчинките с пепел тука, не можем да минаваме и целите сме....”, ама то бяха облаци с прах навсякъде, всичко в дюнерите и... тъкмо така се смеели и си говорели и в това време, минали може би няколко минути – не може да каже колко – госпожата дошла и започнала да се кара. Много крещяла и викала. На тях се карала, разбира се, че ще ги.... във „*******” да не пускали снимки, че им забранявала и т.н. Ей такива от този род приказки. Даже в един момент свидетелката се обърнала и й казала: „Ама как може, вие работите тука, толкова много всичко прахоляса”. „О.та е бедна, няма пари и не можем да мием, не можем да пръскаме и т.н.”. Тя заминала някъде, след което пак дошла и пак започнала да се кара. Така минали около 20 минути и свидетелката се качила на автобуса. Господинът стоял там някъде, но тя се карала на жената. Той не бил отивал до госпожата. Свидетелката била точно на спирката, тя била точно до дюнерите. Не е видяла да отива до госпожата. Значи спирката била точно, където бил магазина на Семкови, до тях било това заведение, за което говорят. Имало една някаква малка такава преградка, свидетелката била застанала до нея. То било топло, духал вятър, прахоляк и слънчево и така просто нарочно, за да е малко на сянка, но така да каже агресията, защото била много агресивна госпожата, била главно към тази жена, защото била извадила да снима. А тя снимала, тъй като била възмутена, както и свидетелката била възмутена, просто не знае, в първия момент си казала „ще отида до Кмета”.. защото била в отпуска, приготвила се е за празник, а хората също си изкарвали така прехраната... а така кой ще отиде там да купува в този прахоляк? През целия този случай свидетелката не е чула господина да изказва някакви реплики към госпожата или към служителите на О.та. Те си стоели до пешеходната пътека, а една част от тях били на отсрещния тротоар, не е чула той да е отправял някакви слова. Не е присъствала през цялото време на този инцидент. В 09.50 часа пристигнал автобуса и тя се качила. Когато тръгнал, автобуса хората от чистотата не били вече там. Те просто се изместили. Тя даже госпожата се изместила. Когато тръгнал автобуса, мисли, че нямало вече разправия, но преди това госпожа С. много викала такива едни обидни думи, квалификации.... от този род, че им забранява. Свидетелката даже се опитала нещо да й обясни, че не може да забранява, тъй като хората са свободни, още повече това било грешка която, те си плащали данъци на О.та, за да се почиства и в края на крайщата не да ги прашат. Свидетелката въобще не била го чула човека да се разправя с нея. Той бил там отпред някъде, но не бил точно там, където свидетелката била застанала. Не я бил удрал и бутал. Въобще разправията и  агресията била насочена към съпругата му, тъй като тя извадила телефон да снима. Обидни думи и квалификации относно етнос от господина към служителите на О.та не била чула. Той въобще не се разправял с тях. Всичко било свързано с госпожата, която не знае защо забранявала да се снима, тъй като тя била с маска може би... Този ден госпожата била с маска. Служителите на О.та не били с маски. Не може да каже с каква маска била. Било сложила нещо пред устата, за да не се праши, било наистина много прашно. Тя втория път, като дошла след това пак да се кара, била без маска. Тогава пак се насочила към тази госпожа, отишла към нея, мисли, че въобще не била ходила към Т.. Преди това не била виждала тъжителката, тогава си разменили с нея реплики. Не може да каже с какво била облечена, не си спомня, една маска най-напред видяла, нищо друго. Чакала на спирката за с.А.. Чакала автобуса, който идвал от гр.С.. Работниците работели с метли, имало и лопати, събирали купчинките с боклуци – то било пясък и пепел, който бил върху пешеходната пътека.  Свидетелката в първия момент била учудена как е възможно това нещо и до кога ще продължава това нещо. Госпожата вместо да се извини и да се чувства неудобно, тъй като тя в момента работела, била на работното си място, изкарвала си заплатата така да се каже и трябвало да бъде внимателна към гражданите, а не по този начин. Свидетелката била тук именно заради това, защото се възмутила от положението. Защото в нашата страна така се случвало – този, който бил съвестен, работи, изкарвал си прехраната честно и не се заяждал с хората и си плаща данъците – той винаги бил обиждан. С преминаването на пешеходната пътека станал инцидента. Госпожата била агресивна. Нахвърлила се с груби думи, с караници, с викове, свидетелката се опитала също да се обади и да й кажа, че не било приятно това.  Настоящият съдебен състав следва да кредитира показанията на св. Генова в частта им относно описаните от нея фактическа последователност на ситуацията до качването и в автобуса, като   непосредствено възприета.  

Установи се от разпита на свидетеля Ненка П., че познава страните. В града почти всички ги познавали, случайно присъствала на случая. На „Св. Илия” било, на *********г. Случаят бил пред тяхното заведение /посочва подсъдимия/. Тяхното заведение се намирало под старата автогара от долната страна в гр.П., по пътя за гр.З.. На този ден, отивайки до „Плод и зеленчука”, който се намирал непосредствено след тяхното заведение, до тях, отивайки да си напазарува зеленчуци, насреща видяла кълбо пушек. Спряла се, гледала жена, която се държала по най-непристоен начин. Това било жена с маска, която не могла в първия момент да познае, карайки се с продавачката С.. С. била в залата. Доколкото знае, тя била съпруга на Т.. Не, че се карали, тя, заплашвайки я, посочвайки с пръст, налитайки към нея, размахвайки – държала се по най-грубия начин... само чула думите, понеже била вече слязла и минавайки за „Плод и зеленчука”, чула думите: „Аз ще те съдя. Ще те съдя тебе” и тя отстъпвайки назад, успяла да каже само няколко пъти: „Освен да се обадя на тел. 122. Моля ти се остави ме. Остави ме да си работя”. В това време господин Н. седял някъде навътре на един стол в тяхното заведение, така с периферното зрение го видяла. Някъде напред по улицата били другите служители от О.та и продължавали да вдигат прах. Излизайки от магазина, там да се била бавила някъде 10 минути, попаднала на нова сцена. Гледала и не вярвала на очите си – тази жена /посочва тъжителката/, същата, с маска, взела 3 метли и отново отивала, налитайки към жената да я заплашва, че щяла да ги съди. Сто пъти го казала това: „Ще ви съдя. Ще ви съдя” и налитайки към нея, тя отстъпила и отишла при господин Н., за помощ може би. Тогава той най-легално я помолил да се отмести от работното им място, за да може да си продължат работата. Свидетелката се учудила на търпението на господин Н., че може да съществуват такива мъже. Той даже не искал и да я нагруби. Просто си я помолил. Той я помолил да се махне от работното им място и по никакъв начин да не им пречи и да не правят сцени пред обществото. Категорично не бил отправял нещо обидно към служителите. Ама те не са били там служителите. Да ги е наричал с обидни квалификации за етноса им – такова нещо изобщо не била чула, не било имало. Тези двете момиченца /посочва разпитаните свидетелки на тъжителката/ въобще не ги е виждала там. Това момче /посочва разпитания свидетел на тъжителката/ май бутало една количка напред по улицата. Видяла едно момче, което си ядяло дюнер навътре, там на една маса седяло. Имало много хора на спирката. Те чакали рейса, който пристигал май от гр.С.за селата. Имало хора много. Тъжителката била с 3 метли, излизайки, свидетелката видяла 3 метли и срещу нея отивайки, налитайки да удари и предупреждавайки, че ще ги съди. С маска била. Само това успяла да видя и свидетелката си подминала пак. Много малко се заседяла. Господин Н. бил изключително търпелив човек. Винаги  бил търпелив, те хранели просто цял град. Винаги бил толерантен, уважителен. Цялата тълпа се възмутила от кълбата от пушека. Обаче хората били безсилни, когато имало такова грубо държание от някои хора. Грубото държание било само от страна на госпожа С.. Господин Н. с никой не се бил отнасял грубо. Може би С. била снимала, защото тя я нападала с думите: „Няма да ни качваш във „*******а”. Ще ви съдя”. Не е видяла С., че снима. Настоящият съдебен състав следва да кредитира показанията на св. П. в частта им относно описаната от нея фактическа ситуация, на която е присъствала и отчасти участвала в същата, като непосредствено възприета, като от показанията не може да се приеме безспорно, че подсъдимия Н. не е изрекъл обидните думи както към служителите, тякя  към тъжителката. 

Установи се от разпита на свидетеля П.Ш., че познава Т.Н., павилионът се намирал на ********, до хранителния магазин на А., там на спирката. Госпожа С., която се намира в ляво от него в залата, я познавал дотолкова, доколкото я е виждал тогава. Присъствал на случая. Случаят бил на 20.07. Запомнил го е, понеже било Илинден, свидетелят бил отишъл към 10.00 часа да си вземе един дюнер и бил седнал там на стол отстрани и си ядял. Случило се, че имало хора от чистотата, метели там по пътя и жената на господина, която работела там, просто извадила телефона и ги снимала и от там вече станало... Просто не знае защо... снимала си ги... и от там дошла въпросната госпожа с маска отсреща и почнала да налита върху нея и да  я обижда. Госпожа С. пристигнала при съпругата на господин Н.. В смисъл.. налетяла й явно, че тя снимала с телефона. Почнала да я заплашва, че ... в смисъл не искала да качва това по „*******а”, да няма такива разправии и тя жената се притеснила и даже искаше на тел. 112 да се обажда. Т. през цялото време бил отстрани там, седял и той на някакъв стол. Никакво отношение не взимал по въпроса. Той никакви заплахи не бил казал към госпожа С.. Просто я помолил да напусне, да могат да си работят хората. Не го чул да я псува. Не отправял псувни към служителите. Изобщо съвсем коректно си се държал с тях. Не  отправял обиди към служителите във връзка с техен етнос. През цялото време, докато траело това нещо, свидетеля бил там, бил си седнал на стола и си ядял дюнер. Имало хора там на спирката. Пълно било. Чакали рейса, който идвал от гр.С.за селата. Имало хора доста. И те се възмутили от цялата тази случка. Около 10.00 часа бил там, бил навътре с дюнера. Отстрани, там, където имало маси. Там бил седнал и си ядял дюнера. Не било затворено там, имало си навесче, със сламена рогозка било заградено отстрани и отпред имало маси със столове. Не знае дали се пушело, защото не бил пушач. Открито било и можело да се чуе. Не било закрито заведение, та да не може да се чува. Госпожата снимала просто боклука там, как метат, как се вдига пепел, не знае какво била снимала. Просто била насочила телефона и снимала боклука там дето събират. Докато тя снимала, те си метяли, събирали си и си продължавали напред. Пушек имало, в това сухо време като се метяло, не можело да няма пушек. И друг път се било случвало, не само тогава – да се мете по улиците в такова време. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на св. Ш. допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, установявайки възприетата от него такава предвид твърдението му че през цялото време си стоял вътре на маса в заведението, подкрепено в тази част и от показанията на св. П., като от показанията не може да се приеме безспорно, че подсъдимия Н. не е изрекъл обидните думи както към служителите, тякя  към тъжителката. 

Установи се от разпита на Д.И., че  не може да си спомни всичко подробно и е записано в обясненията и пред прокуратурата. Спомня си, че били там точно на ********, чистели пред дюнерите с колегата и Н., който също бил свидетел и присъствал в жалбата. Г-жа С. била с тях, обаче с другите работници, защото имало един работник, който не бил добре и тя постоянно ходела по него и били по-напред. Така, че те, като вдигали прах с лопатите, понеже имало един голям куп пясък и трябвало да го почистят и г-н Н. започнал да псува защо вдигат прах. И колегата Н. отишъл при г-жа С. и казал, че ги е напсувал. Тя отишла и се представила и попитала защо ги псува. Той започнал с нея да се заяжда. Съпругата му започнала да снима с телефона. Г-жа С. я попитала защо снима. Тя казала, че я снима, че е много красива и ще я качи във „****“. И казаха защо не носят маски. Като чистят по улиците те ни дали маски, обаче на тях не им е удобно да чистят по улиците с маски. Г-жа С. взела тяхната страна и ги защитила. Господинът псувал: „Да им еба майката циганска“. Към нея казал: „Ти коя си? Каква си? Защо ти се мешаш /или нещо такова/? Защо не даваш маски на тези хора? Защо тук отпред вдигате?“ и … другото не си го спомня с подробности. То било написано. От преди една година не си спомня точно. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на св.И. като непосредствено възприети и отразяващи сочената фактическа обстановка както в тъжбата, така и в разпитите на св.св.Г., В., А. по отношение на поведението на подсъдмия в конкретната ситуация и изречените обидни думи по отношение на служителите.

По делото беще разпитана като свидетел А.Н., съпруга на подсъдимия, която твърди, че познава г-жа Г.С. визуално. Поводът, по който се запознали бил преди една година точно – на *********г., когато тя като специалист в О. П. по почистването /не знае точно как се води/ и групата работници, които почистваха района на ******** в гр.П.. Те работели на самата спирка, почиствали пясъците и камъните, довлечени от дъждовет, имало поройни дъждове. Имало огромен прахоляк. Н. се опитала да заснеме прахта във въздуха – не се получило. Имало група момичета и едно момче, които чистели. Госпожата дошла след това на работното и място и започнала да крещи по нея да не я качва по социалните мрежи, че ще я осъди. Крещяла неистово. Мисли, че това момиче /посочва свидетелката Д.И./ била там на пешеходната пътека, в гръб чистела, събирали купчините. Имало много хора, чакащи на спирката. Било около 10.00-10.30 часа. Точно не може да каже. Трябвало да дойде автобуса от гр.С.за с.А.. Имало много хора било празник тогава – Свети Илия, имало преминаващи хора. Там участъка бил доста натоварен, движат се непрекъснато хора. Имали клиенти. Клиент не им е била г-жа Х.Г.. Жената просто чакала автобуса за с.А.. Спомня си П.Ш.. Преминавала Н.Г.. Имало и други хора, но ги познавала само визуално. Не може да им назове имената. То било павилионче с навес, с две маси. Съпругът и бил навътре под навеса. Г-жа С. може би близо десетина минути викала и хората даже се спрели да гледат. Тя викала само по св.Н.. Тя била имала контакт само с нея. Викала да не я качва по социалните мрежи, че ще я осъди. Аз й казах и съжалявам, че не го направих, че ще се обадя на тел. 112. То не било еднократно. След това заминала нанякъде. Върнала се с едни метли. Посегнала да у удари, св.Н. отстъпила назад. Казала, че ще я фрасне или изпраска. Имала хора, които са го били видели. И вече при второто викане, крещейки и ръкомахайки, тогава съпругът и – той бил някъде може би 5-6 метра навътре, седял на един стол, и тя както викала по нея и използвала много нецензурни думи, за които св.Н. сега се въздаржа – просто и било неудобно да цитира кое през кое ще мине и не й пука…. и в един момент по средата на изречението спряла и се изсилила към него. Той седял на стола, имал навика да си кръстосва ръцете и краката. Започнала, треперейки над него „Ти ли, бе? Ти ли? Беше толкова некадърен, че не можа да изкараш в кафе „****“ един час. Те не могли да свържем нещата, защото от св.Н. „прехвръкнала” на него и св.Н. пак повторила, че ще звънне на тел. 112. След два-три дни, приключвайки работния ден, въпросното кафе „****“ имало тип „баничарка“ с логото на фирмата вижда един човек кара колата, госпожата стои до него и в този момент решава, че може би са съпруг и съпруга. До момента човека не го познавала. Съпругът и се пенсионирал от „металургия“ първа категория и като млад пенсионер решили, че може би с нещо трябва да се занимава. Търговският представител на кафе „****“ им зареждал и на нея кафето. Поговорилие с момчето. Поканили ги на среща. Дошъл някакъв мъж от гр.С.. Някъде тука в центъра им била срещата. Бил още един господин. Оказало се, че е съпруга на г-жа С.. Но след нейната реплика, тогава навързали нещата. Съпругът и преценил, че не било удобно работното време. Единствено иска да каже, че тя я нападаше нея и съпругът и не бил имал никакви коментари. Имало единствен коментар, когато тя дошла втория път с метлите и пак крещяла – да престане. И св.Н. на два-три пъти й казала, че ще се обади на тел. 112. Съжалява, че не се обадила. Не било имало никакви реплики от съпругът и по отношение на работниците. Даже тя правела впечатление, защото то било много топло, много прахоляк над блока на ********, защото било много сухо и имало материал довлечен от водата. Имало едно момче, което било свидетел, съжалява, че не им помни имената. Даже той се смеел, то се виждало от самия павилион, от вътре и викало: „Те се изтровиха тия  деца от тоя пушек“. Не било имало никакви реплики от нейния съпруг по отношение на работниците. Не бил казал нищо на госпожа С.. Той не бил имал контакт с нея. Св.Н. била през цялото време там. Те са на работа. Не бил отправял нецензурни думи нито към госпожа С., нито към работниците. Абсурд. Той първо в речника си нямал псувни. Подали са сигнал до О. П. на 26-ти или 27-ми. Жалбата била от името и на двамата. Това им било работното място. В прокуратурата не били подавали жалба. Обяснения били давали първо в полицията, после в прокуратурата. Г-жа Х.Г. просто си чакала автобуса, както и други пътуващи, св.Н. знае, че била учител в с.А. и имали празник. Имало много хора. Отделно, че имало и други хора, които си пазарували в съседните магазини. Дадените от А.Н.  показания настоящия съдебен състав не следва да кредитира поради обстоятелството, че същата присъстваше в съдебната зала по време на разпита на останалите свидетели, за което, както и за качеството и на съпруга на подсъдимия, настоящия съдебен състав не беше уведомен нито от подсъдимия, нито от неговия защитник.

Установи се от разпита на св.А.М.,*** през 2016 г., била по младежка програма – чистела улиците. Г.С. била техен ръководител по това време. Спомня си за инцидента между тях – между г-жа Г.С. и г-н Т. и съпругата му. Юли месец мисли, че било. Спорът започнал между съпругата на господина /посочва подсъдимия/ и Галя С.. Били им наредили да изринат пясъка на главното – „********“ и вдигали много пушек и съпругата му излязла с телефона и започнала да снима. И главно от това започнал конфликта. Не била наблизо. Била на отсрещния тротоар до младежките общежития. Не си спомня много добре точно кой какво е казал, но по самите жестове личало, че спорят. Главно спора бил затова, че ги снимат, а периода бил такъв, че много ги снимали и ги качвали, че не си вършат добре работата. Не си спомня много добре точно кой какво казал, или направил, но спор имало – в смисъл самите жестове. Не била чула думи между тях, защото била от другата страна и движението било много голямо. Имало много хора. Ц. и П. Г. били от нейната страна. Те не били близо до тях. Н. им казал, че господина ги бил напсувал общо. Не конкретно към човек, ами общо цялата група и към г-жа С., че я бил напсувал и че я бил обиждал. Това и го казал Н., св.М. не е чула, почувствала се обидена от това, което Н. и казал, защото му повярвала. Сезирала е прокуратурата по този случай, всички общо подали жалби. Всеки поотделно подал. Донесли ги напечатани жалбите. Госпожата /посочва тъжителката/ им ги донесла на следващия или по-следващия ден – не си спомня точно. Госпожата им казала, че те са си в правото и не било редно той така да постъпвал с тях и да ги обиждал. Не знае за другите дали са я били помолили да напише тя тези жалби, или си било по нейна инициатива, тя лично не била я помолила. Подписала жалбата, защото всички казали, че така било редно. Обяснения за това нещо пред работодателя писмени не е давала. Само устно – в смисъл питали ги точно за конфликта какъв бил точно и как бил станал. Тогава, когато ги питали, била на работа в О.та. В полицията е давала обяснения. Била на работа тогава в О.та. Г-жа С. и била ръководител и началник тогава. И в момента работела в О. П. на постоянен договор. Г-жа С. отговаряла за работата, която върши. Пряк началник и е г-н А.Г.– кмета на О.та. В ресор чистота е, мой началник била г-жа С.. Тя отговаряла за тях и за работата, която вършат. Прочела жалбата, която била написана от г-жа С. и сама я подписала. От всички били подадени жалби. Донесли им ги и им ги раздала тя. Които били от страната на Н., всички го подкрепили, т.е., че са чули, значи. Св.М. с П. Г. и Ц. били отдалечени. Ц. не  го е чула да казва, че бил чул нещо, че бил обиден. Той даже и не коментирал. П. Г. не и е споделяла, че била чула и че била обидена. По думите на Н. било всичко. Той им казал, че имало обиди спрямо нас и спрямо г-жа С.. Мисли, че я бил напсувал и някакви обидни думи. Г-жа С. се обръщала към тях с искане да свидетелстваме по делото – един път. Не знае по какъв начин другите са били канени от нея. На мястото, където били, имало много хора. Главно проблема бил за пушека, който вдигали. Не знае дали хората са били доволни от тях, или не. Г-н Н. бил в заведението. Не е забелязала дали е имало хора по това време в заведението. Не си спомня много от скандала, защото бил отдавна. Но си спомням, че имало спор между тях двамата, но станал главно заради телефона и заради пушека, който вдигали. Св.М. лично не е чула думи отправени от г-жа С. към подсъдимия. Имало скандал между двамата. Първо със съпругата му, впоследствие с него, но проблема бил, че те вдигали много голям прахоляк и съпругата му излязла с телефона и сега не знае дали тях ги е снимала, но предполага, че е снимала тях. И Н. казал: „Вижте, снимат ни“. Галя С. отишла да пита защо ги снимат и оттам започнал конфликта. Св.М. лично не е чула непристойни и неприлични думи, произнесени от подсъдимия или от неговата съпруга, но Н. казал, че общо, не нали към конкретен човек, господина /подсъдимия/  ги е напсувал и се е отнесъл с непристойни думи към г-жа С.. Св.М. била от другата страна, не е чула, била от другата страна, при общежитията. Там била с Ц. и П.. Останалите от групата били по-близо, те били конкретно пред тях – пред тяхното заведение. И там извършвали дейността. Имало и други хора там. На спирката имало много хора, но нито един неин познат. Освен жестовете и ръкомаханията, на висок глас се водел целия този скандал. След това си продължили нататък да метат и те и другата група, под ръководството на г-жа С.. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на св.М. като непосредствено възприети и отразяващи сочената от нея фактическа обстановка, която кореспондира с установената такава по делото.

Установи се от разпита на св.Ц.Т.,*** с някаква работа. Не си спомня през коя година било. Не може да си спомни колко години назад във времето било. Тогава началник му била тази госпожа /посочва тъжителката/. Имало някакъв конфликт между тази госпожа и хора от гр.П., но не си спомня точно какво било. Между нея и този господин /посочва подсъдимия/. Не си спомням кога и какво било. По принцип не може да се сети, не било останало нищо в съзнанието му, по принцип бил болен и не помни. Сега не работи. Със средно образование е. Не е пускал жалба по този конфликт, защото така е преценил, не се почувствал обиден от този скандал, нито от господина, нито от госпожата. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св.Т. като непосредствено възприети и отразяващи сочената от него фактическа обстановка, а именно за въникнал конфликт между подсъдимия и тъжителката.

Установи се от разпита на св.И.К., че познава Т.Н.. Госпожата, която стои в ляво от него /посочва тъжителката/ я познава също. Тя работи към О.та – отговорник е на служителите по чистотата. Познава съпругата на Т.Н.. Тя била в залата. Свидетел е на един скандал преди две години. Скандалът бил на спирката на ******** пред магазина. Скандалът бил между госпожата /посочва тъжителката/ и С. – съпругата на Т.Н.. Било юли месец. На 20-ти юли. Датата я запомнил, че било на св.Илия,  тръгнал да пазарува за имен ден и бил тръгнал до магазина – до „*****“. На излизане от магазина…. – то си било страшно. В смисъл гюрултията, патаклама юнашка. Госпожата /посочва тъжителката/ била с маска тогава. Имало там 3 или 4 момичета и 2 или 3 момчета дето метат, но те си билиа отсреща на тротоара, на платното, там дето спирали автобусите. Госпожата /посочва тъжителката/ с едни метли нещо се карала на С. и тропала с метлите. Карала се на С., защото С. уж била снимала с телефона някакъв клип как били мели и вдигали прахоляк. Ама то вярно било много прашно. Т. не се разправял с тях. Т. си седял там отстрани под навесчето на масата. Госпожата /посочва тъжителката/ се карала със С.. Там било заведение за бързи закуски, дюнери, сандвичи. На този обект работела С. и Т.. Т. си седял там. Госпожата нещо рипала там на С. за въпросен клип, който уж бил сниман с телефона. Т. си седял мирно и станал, приближил се и казал: „Моля Ви се, оставете ни да работим“. Друго нищо не било имало, не е имало псувни, отправени от Т. към когото и да било. Св.К. не знае цигански и не го разбира. Обръщения от Т. към служителите на О.та не бил чул. Непристойни думи не бил употребявал. Само помолил госпожата да ги остави да продължат да си работят. На спирката било пълно с народ. Тя самата спирка била пред заведението и пред магазина. Хората чакали автобуси от гр.С.. В заведението, което се стопанисвало от Т. и жена му, имало хора. Там постоянно ходели деца. Постоянно имало хора за сандвичи, за дюнери и такива работи. На тази случка не бил чул Т. да е напсувал г-жа С.. Не било имало обиди към никой. Единственото, което помолил, било да ги остави да продължат да си работят. Случаят бил някъде може би към 10.00-11.00 часа., било караница, не е чул обидни думи. На инцидента служителите от О.та били 6-7 човека. Твърди категорично, че не е бил на работа. Отишъл в магазин „**“ – магазина при  Сашо, взимал бутилка уиски тогава за подарък. На излизане от магазина чул гюрултията и се загледал. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св.К. като непосредствено възприети и отразяващи сочената от него фактическа обстановка, а именно зв по-късен момент на възникналия конфликт, за който е разбрал, като е чул „гюрултията” на излизането си от магазина.

От приложена по делото пр.пр. № 686/2016 г. по описа на РП гр.П. се установява, че е отказано образуваето на досъдебно производство за отправените обиди от подсъдимия към тъжителката и др.служители, като подсъдимия е предупреден от РУ-МВР гр.П. с протокол на основание чл.65 от ЗМВР във връзка с отправените на *********г. обиди срещу тях.

            Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, обсъдени от настоящия съдебен състав, които, преценени заедно с останалия доказателствен материал по делото, водят до единствения и категоричен извод на съда, а именно, че случилото се от обективна страна е така, както е възприето от съда и е произнесен от него съответния осъдителен акт.

 

От така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Настоящият съдебен състав намира за доказано от  събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че подсъдимия Т.Г.Н. е извършил от обективна и субективна страна състава на престъпление срещу тъжителката Г.И.С., по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 НК, а именно за това, на *********година сутринта, около 10,00 часа, в град П., *******, бул.”********”, в района на ********, в близост до павилион за продажба на закуски, кафе и др.лакомства, е казал на Г.И.С. с ЕГН:**********,***, в нейно присъствие, обидни думи за честта и достойнството и, както следва: „…да ти еба майката курвенска мършо такава”, като обидата е нанесена публично. От събраните и обсъдени по-горе свидетелски показания се доказа по безсъмнен начин осъществяването на изпълнителното деяние, посочено в тъжбата, а именно извършено престъпление по чл.148, ал.1,т.1, вр.чл.146, ал.1 НК, както и времето и мястото на извършването му от страна на подсъдимия Н., за което съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетел.

Настоящият съдебен състав намира, че престъплението по чл. 146, ал. 1 НК запретява под страх от наказателна отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в такава насока е и р. № 20 от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/98 г. на КС на РБ/. От обективна страна авторът на обидата си служи със словесна информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не съдържат проверими факти от обективната реалност, а субективно личностно виждане. За да е съставомерна обидата, освен това е необходимо обидните изрази да са възприемат пряко или опосредено от обидения /р. № 664 от 1972 г., I н.о./ Необходим елемент от обективна страна е и персоналната индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно на защита от страна на НК са честта и достойнството на конкретна личност. Горното, съотнесено към възприетата от настоящия съд фактическа обстановка, води до категоричния извод, че подсъдимия Н. е реализирал престъплението „обида”. Обвинението спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние е доказано по несъмнен и категоричен начин. Що се касае за наведените доводи от страна на защитата на подсъдимия относно различното интерпретиране на обидните думи от страна на свидетелите, настоящия съдебен състав намира същото за несъществено, доколкото се касае за действително изречени такива обидни думи от страна на подсъдимия,  отправени несъмнено към тъжителя и възприети като нецензурни изрази от свидетелите. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват напълно достатъчни, за да бъде признат подсъдимият Т.Г.Н. за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.

За да отговори на един от основните въпроси по чл. 303, ал. 1 НПК, а именно дали Т.Г.Н. е автор на престъплението, в което е обвинен, съдът обсъди наличните по делото доказателства с оглед на изложената в частната тъжба фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка,  обуслови извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимият Т.Г.Н. в извършване на инкриминираното престъпление. Съдът е намерил подсъдимия Т.Г.Н. - роден на  *** г. в гр.П., жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН:**********, за винован в това, че на *********година сутринта, около 10,00 часа, в град П., *******, бул.”********”, в района на ********, в близост до павилион за продажба на закуски, кафе и др.лакомства, е казал на Г.И.С. с ЕГН:**********,***, в нейно присъствие, обидни думи за честта и достойнството и, както следва: „…да ти еба майката курвенска мършо такава”, като обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.  1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал. 1 от НК, го е освободил  от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева, осъдил е подсъдимия Т.Г.Н. да заплати на Г.И.С. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.10.206 година, като е отхвърлил предявеният граждански иск над тази сума, до предявения пълен размер от 5000 /пет хиляди/ лева, осъдил е подсъдимия Т.Г.Н. да заплати на Г.И.С. направените по делото разноски в размер на 1918,00 лв., както и е осъдил подсъдимия Т.Г.Н. да заплати по сметка на Районен съд П.,  сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: