№ 30478
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110134202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Предявени са искове от „Б.Т.Г.“ ООД срещу „Б.” ООД. Препис от исковата молба и
приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е подаден
писмен отговор.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното:
Доказателствените искания на ищеца за приемане на писмени доказателства са
основателни, доколкото доказателствата са относими и необходими.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящото определение съставя и проект на доклад на същото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект на доклад на
делото:
Ищецът „Б.Т.Г.“ ООД твърди, че с Решение № 80/11.01.2019 г., по т.д. № 612/2018 г.,
т.о., VI – 14 състав, съдът осъдил „Б.” ООД да заплати на „Б.Т.Г.“ ООД главница в размер на
125 640,90 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на СМР по договор за
строителство от 14.05.2016 г. С Решение на САС № 1986/31.07.2019 г. по т.д. 1558/2019 г.
решението било частично изменено, като искът бил уважен за сумата от 45 000 лв. и е
отхвърлен за разликата от 45 000 лв. до 62 820,45 лв. Посочва, че исковата молба по делото е
подадена на 30.03.2018 г. Дължимата лихва върху главницата от 45 000 лв. за периода от
30.03.2018 г. до 16.05.2021 г. е 14 312,02 лв. Твърди, че присъждането на мораторна лихва за
забава при неплащане на падежа на уговорена неустойка за неизпълнение на парично
задължение, не е недопустимо кумулиране на еднородни обезщетения за едно и също
неизпълнение. С оглед изложеното моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 14 312,02 лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.03.2018
г. до 16.05.2021 г. върху главница в размер на 45 000 лв., представляваща неустойка за
забавено изпълнение на СМР по договор за строителство от 14.05.2016 г., присъдена с
1
Решение на САС № 1986/31.07.2019 г. по т.д. 1558/2019 г. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Б.” ООД в подадения отговор на исковата молба оспорва исковете.
Твърди, че предявеният иск е недопустим и моли за прекратяване на производството, т.к. е
изтекла давността и правото на иск било погасено. Евентуално моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен, поради изтекла погасителна давност. Твърди, че е налице
кредиторова забава, тъй като ищецът не посочил банкова сметка, по която да бъде
извършено плащането, поради което моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване на обстоятелствата по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила
забава на последния за изпълнение на паричното задължение.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Решение на САС №
1986/31.07.2019 г. по т.д. 1558/2019 г. ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата
45 000 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на СМР по договор за
строителство от 14.05.2016 г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за 06.12.2022 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с ПРЕПИС от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2