РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Ямбол, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20222330200214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на д-р
Р. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: ..., чрез процесуалния представител адв. Т.в от САК
срещу Наказателно постановление № НП-24/22.02.2022 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, гр.София, с което на
жалбоподателят на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения му е
наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“: Глава втора „Елементи на
диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност „Спешна
медицина“, Раздел V Транспорт на спешния пациент, т.2.2.6. „Вземането на решение за
вторичен транспорт се осъществява след проведена консултация и становище на
специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг
специалист) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно
възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно
лечебно заведение за болнична помощ“, във връзка с чл.6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушения на материално-правните норми по
съображения, изложени в жалбата. Излагат се и доводи за приложение на чл.28 от
ЗАНН. Иска се бъде отменено наказателното постановление. Алтернативно се прави
1
искане да бъде намален размера на наложената административна санкция.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. Т.в от САК по изложените в същата съображения и направените с
нея искания за отмяна на наказателното постановление или за намаляване размера на
санкцията.
Административнонаказващият орган, редовно призован изпраща представител и
чрез процесуалния си представител – началник отдел Т. оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление предвид безспорното установяване на
извършеното нарушение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На основание Заповед № РД-13-843/14.09.2020 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) е извършена проверка от
длъжностни лица на ИАМН в периода от 04.10.2021 г. до 08.10.2021 г. във връзка с
постъпила жалба от адв. С.И.Т., пълномощник на П.И.Н, М.А.Н. и И.А.К.
При проверката е установено следното:
Касае се за пациентът А.И.Н., на 63 г. транспортиран от екип на ЦСМП Ямбол в
Спешно приемно отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон-Ямбол“ АД на 30.07.2021 г. в
14:10 часа. Издаден е Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение № 6945.
Поставена основна диагноза: Тотален пневмоторакс в ляво. Придружаващи
заболявания: Са pulmonis. Извършени са изследвания: КАТ pulmo. Терапия: Urbason
125 mg.; Na CI 0.9%, кислородна маска. От извършеното образно изследване на
пациента е установено: „Изместена на дясно медиастинум. Различни по големина
мекотъкани лезии в дясно с промени тип матово стъкло. Заключение: Мантелна
пневмония в дясно. Тотален пневмоторакс в ляво.
По реда за междуболничен транспорт д-р Г. е заявил искане към ЦСМП-Ямбол
за транспортиране на пациента до УМБАЛ „Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора. В
17:20 ч. на 30.07.2021 г. пациентът е взет от екип на ЦСМП - Ямбол за транспортиране
до УМБАЛ „Ст. Киркович“ АД - гр. Стара Загора.
Д-р Г. не е осъществил консултация и становище на специалист по профила на
заболяването (републикански консултант или друг специалист) от болничната
структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за транспорт, въз
основа на която да бъде взето решение дали пациентът е в състояние да бъде
транспортиран до друго лечебно заведение.
За констатираното нарушение от д-р Г., на 05.01.2022 г. е съставен АУАН № А-
1 от същата дата в отсъствие на жалбоподателят който му е бил връчен по надлежния
2
пред на 17.01.2022 г. Впоследствие, на 22.02.2022 г., въз основа на АУАН и при
идентично на отразеното в акта фактическо и юридическо описание на нарушението,
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят е
наложена глоба в размер на 1500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя М.-Б., както и на приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на
наказателното постановление. Посочена е законовата разпоредба, която е била
нарушена, а именно Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна медицина“: Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния
процес в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел V
Транспорт на спешния пациент, т.2.2.6. „Вземането на решение за вторичен транспорт
се осъществява след проведена консултация и становище на специалист по профила на
заболяването (републикански консултант или друг специалист) от болнична структура
от трето ниво на компетентност относно възможностите за транспорт и осигуряване на
прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ“. От
събраните по делото доказателства е безспорно установено извършеното от
жалбоподателят в качеството му на дежурен лекар в Спешно отделение нарушение,
изразяващо се в това, че не е осъществил консултация и становище на специалист по
профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист) от
болничната структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за
транспорт, въз основа на която да бъде взето решение дали пациентът е в състояние да
бъде транспортиран до друго лечебно заведение. Обстоятелството, че в лист за преглед
на пациент от 30.07.2021 г. е изписано, че е „уговорено по телефон с д-р В. – ... от
Стара Загора“ не означава, че жалбоподателят д-р Г. е осъществил консултация и
становище със специалист по профила на заболяването на пациента. Последното
означава, че е проведен телефонен разговор със специалиста от друг район за
транспортирането на пациента, но не и консултация и становище със специалист по
профила на заболяването на пациента от болнична структура от трето ниво относно
възможността пациента да бъде транспортиран до УМБАЛ „Ст. Киркович“ АД гр.
3
Стара Загора.
Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съобразно
санкционната разпоредба на чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Но съдът
счита, че при определяне на конкретния размер на наложената глоба
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.27 от ЗАНН. Липсват
аргументи, обуславящи налагането на наказание над минималния размер.
Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както е констатирано от
адмнистративнонаказващия орган налага определянето на наказание в минималния,
предвиден в текста на закона размер, в каквато насока подлежи на изменение и
атакуваното наказателно постановление.
Съдът не намери основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като липсват обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид.
Що се касае до искането на процесуалните представители на страните за
присъждане на разноски, съдът намери същото за неоснователно. Изменението на НП
само по отношение размера на наложената санкция не е равнозначно на отмяна на акта
по смисъла на чл.143, ал.1 от АПК. Това означава частично уважаване на жалбата,
респ. частично потвърждаване на НП, при което направените разноски за
юрисконсулт/адвокат следва да се понесат от страните така, както са сторени, което е
съответно на изхода на спора.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-24/22.02.2022 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, гр.София, с което
на д-р Р. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: ... с настояща месторабота МБАЛ „Свети
Пантелеймон“ АД, гр.Ямбол на длъжност лекар специализант, на основание чл.116,
ал.1 от Закона за лечебните заведения е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, като намалява глобата в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение
на Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна
медицина“: Глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на
медицинската специалност „Спешна медицина“, Раздел V Транспорт на спешния
пациент, т.2.2.6. „Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след
проведена консултация и становище на специалист по профила на заболяването
(републикански консултант или друг специалист) от болнична структура от трето ниво
4
на компетентност относно възможностите за транспорт и осигуряване на прием и
лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ“, във връзка с
чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалните представители на
страните за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5