Решение по дело №14/2008 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 63
Дата: 15 април 2013 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20081200800014
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 25 февруари 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

241

23.08.2005 г.

година

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

08.23

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Кирил Димов Сунай Осман

Секретаря:

Съд. заседатели:

Прокурора:

като разгледа докладвано от

Кирил Митков Димов

Въззивно частно гражданско дело

номер

20055100500256

по описа за

2005

година

Производството е по чл.213 и сл. от ГПК.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 13.07.2005 г. по гр.д. № 35 по описа за 2005 г., Момчилградският районен съд е прекратил производство по гр.д. № 35 по описа за 2005 г. на същия съд, на основание чл.224, ал.2 от ГПК.

Недоволни от така постановеното определение са останали частните жалбодатели Румен Руменов Боянов и Росица Янкова Боянова, които чрез своя процесуален представител го обжалват като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че ищецът Румен Боянов не бил страна по гр.д. № 37/1999 г. по описа на РС – Момчилград и нямало сила на пресъдено нещо по отношение на него. Имотът, предмет на спора в прекратеното производство бил различен от този по по гр.д. № 37/1999 г. по описа на РС – Момчилград. Твърди се също, че предявеният иск бил по чл.97 от ГПК, а по предишното дело искът бил с правно основание чл.108 от ЗС. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по частната жалба Анка Руменова Мъсърлиева и Емине Рамаданова Ириджарова оспорват жалбата в представено възражение. Сочат, че обжалваното определение на Момчилградския районен съд е правилно и законосъобразно. Твърди се, че в бракоразводното производство по гр.д.№ 265/1997 г. бившите съпрузи Румен Боянов и Росица Боянова заявили, че не притежават семейно жилище. Имало влязло в сила решение, което касаело същите страни и същия имот. Молят съда да отхвърли частната жалба, като неоснователна и недоказана.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна.

С решение № 268/09.11.1999 г., постановено по гр.д. № 37 по описа за 1999 г., влязло в сила на 11.02.2000 г., Момчилградския районен съд е осъдил Росица Янкова Боянова да отстъпи собствеността и предаде владението на недвижим имот - отстъпено право на строеж, представляващо парцел ІХ, кв.54 по плана на с.Бенковски, състоящ се от 590 кв.м., при граници: изток – улица; запад – улица; север –Минка Къзова и Шинка Хачева и юг – имот на Георги Митев, ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 103 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и баня, вътрешно стълбище и гараж на първия етаж и три стаи, кухня, баня и коридор на втория етаж, на основание чл.108 от ЗС. Искът по гр.д. № 35 по описа за 2005 г. на Момчилградския районен съд е с правно основание 97 от ГПК и касае имотът, който е бил предмет на спора по гр.д. № 37 по описа за 1999 г. на Момчилградския районен съд, както и страните Росица Янкова Боянова, Анка Руменова Мъсърлиева и Емине Рамаданова Бимбашева. Т.е. по отношение на тези страни, които са такива и по настоящото дело се е формирала сила на пресъдено нещо и повторното разглеждане на спора е недопустимо. Разбира се искът по гр.д. № 37 по описа за 1999 г. на Момчилградския районен съд е с правно основание чл.108 от ЗС, но той съдържа в себе си признание на правото на собственост, каквато е същността на иска по чл.97 от ГПК. Или, тези два иска се различават единствено по вида на търсената защита, докато същността им относно признаването на правото на собственост е една съща. Що се отнася до процесния имот, то несъмнено има идентичност, която се установява, както от приетите писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице Кольо Генчев по назначената съдебно-техническа експертиза. Затова обосновано и правилно Момчилградския районен съд е прекратил производството по гр.д. № 35 по описа за 2005 г. на същия съд.

По отношение на ищеца Румен Боянов, обаче не е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като същият не е бил страна по гр.д. № 37 по описа за 1999 г., влязло в сила на 11.02.2000 г., Момчилградския районен съд. Неправилно Момчилградския районен съд е приел, че ищците Румен Боянов и Росица Стоянова са съсобственици на недвижимия имот и необходими другари, поради което влязлото в сила решение е задължително и Румен Боянов, който не е бил страна по делото. Към момента на образуването на гр.д. № 37 по описа за 1999 г. на Момчилградския районен съд и към момента на влизане в сила на решението по това дело, ищците Румен Боянов и Росица Стоянова не са били съпрузи, което се установява от представеното като доказателство заверено копие от решение № 45/11.03.1998 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 265 по описа за 1997 г. на същия съд, влязло в сила на 14.04.1998 г. Т.е. не може да се приеме, че решението по гр.д. № 37 по описа за 1999 г. на Момчилградския районен съд има сила на пресъдено нещо и по отношение на ищеца Румен Боянов, тъй като същият няма качеството на неучаствал съпруг. Изводът, че Румен Боянов и Росица Стоянова са съсобственици на процесния имот всъщност е основният въпрос на предявения иск и той би могъл да бъде разрешен с постановяване на съдебен акт. Ето защо производството в частта му по отношение на Румен Боянов неправилно е било прекратено.

За прецизност следва да бъде отбелязано, че промяната в имената на ответницата Анка Руменова Боянова следва да бъде извършена с допускане на поправка на исковата молба с изрично протоколно определение на съда.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, което да бъде отменено протоколно определение, постановено от Момчилградския районен съд в съдебно заседание на 13.07.2005 г. по гр.д. № 35 по описа за 2005 г., в частта му, с която е прекратено производство по гр.д. № 35 по описа за 2005 г. на същия съд по отношение на предявения от Румен Руменов Боянов против Емине Рамаданова Бимбашева и Анка Руменова Боянова иск с правно основание, чл.97 от ГПК, като делото в тази му част следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата му част обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.217, ал.2 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА протоколно определение, постановено от Момчилградския районен съд в съдебно заседание на 13.07.2005 г. по гр.д. № 35 по описа за 2005 г., В ЧАСТТА му, с която е прекратено производство по гр.д. № 35 по описа за 2005 г. на същия съд по отношение на предявения от Румен Руменов Боянов против Емине Рамаданова Бимбашева и Анка Руменова Боянова иск с правно основание, чл.97 от ГПК, като ВРЪЩА делото в тази му част на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част.

Определението подлежи на обжалване от страните пред ВКС в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. .

Председател:

Членове:1. 2.