Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „Темакс – Търговски център за дома“ ЕООД – [населено място], подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 43 от 01.03.2024 година по АНД № 1032/2023 година на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № Р-003691 от 06.10.2023 година, издадено от член на Комисията за защита на потребителите, действащ в качеството на административнонаказващ орган, с което на „Темакс – Търговски център за дома“ ЕООД – [населено място] за нарушение на чл. 65, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на основание чл. 209 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, и за нарушение на чл. 192 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП на основание чл. 230д от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и немотивираност. Развиват се доводи за недоказаност на извършването на вменените на дружеството административни нарушения. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, алтернативно за решаване на спора по същество, при което да бъде отменено процесното НП. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател „Темакс – Търговски център за дома“ ЕООД – [населено място] не се представлява в открито съдебно заседание.

Ответната по жалбата страна член на Комисията за защита на потребителите не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в депозирано по делото писмено становище се заявява позиция за неоснователност на жалбата, развиват се доводи по същество и се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение; прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.

В хода на административнонаказателното производство, образувано срещу „Темакс – Търговски център за дома“ ЕООД – [населено място] не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Изложените от въззивния съд мотиви установяват преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на която оценъчна дейност са направени правилни и обосновани фактически и правни изводи за извършени от санкционираното дружество административни нарушения на 65, ал. 1 и чл. 230д вр. чл. 192 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Изложените в касационната жалба доводи не опровергават изводите за съставомерност и осъществяване на вменените на дружеството административни нарушения. Процесната брошура представлява самостоятелно съобщение за намаление, което следва да съдържа информацията по чл. 65 от ЗЗП. Обстоятелството, че предишната цена на промотираните стоки е била посочена на етикетите в магазина е ирелевантно към факта на извършване на вмененото на дружеството нарушение по чл. 65, ал. 1 от ЗЗП.

Доколкото нарушението по чл. 230д вр. чл. 192 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП се изразява в бездействие да се представят конкретно изискани от КЗП документи, за да е налице осъществен състав на нарушението по чл. 192а, ал. 1, т. 2 ЗЗП, следва да е установено, че волеизявлението е достигнало до адресата, за да е ясно от кога е възникнало задължението за дружеството да представи съответната информация. От събраните по делото доказателства се установява, че след връчване на процесния констативен протокол, съдържащ разпореждане за предоставяне на информация, на дружеството са изпращани няколко напомнителни покани, които са били изпратени на адреса на управление на дружеството, както и на посочения в Търговския регистър адрес на електронна поща, като е установено, че разпореждането не е изпълнено. Неотносимо към съставомерността и извършването на нарушението е обстоятелството, че в процесните АУАН и НП адресът на електронната поща е изписан неправилно, след като поканите са били изпратени на верния електронен адрес. Наложеното с процесното НП наказание за нарушението на чл. 65, ал. 1 от ЗЗП е в предвидения от закона минимален размер, поради което е невъзможно изменението му в посока намаляване на размера. Наказанието за нарушението на по чл. 230д вр. чл. 192 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 от ЗЗП е към предвидения в закона минимален размер, като така определеният от наказващия орган размер се явява справедлив, съобразен с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и способстващ за постигане на целите на административнонаказателната репресия по чл. 12 от ЗАНН.

Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като по настоящото дело от ответната страна е представен само писмен отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 43 от 01.03.2024 година по АНД № 1032/2023 година на Районен съд – Габрово.

ОСЪЖДА „Темакс – Търговски център за дома“ ЕООД – [населено място] с ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.