№ 1302
гр. Плевен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104553 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Постъпила е искова молба от ХР. ИЛ. ИЛ. от **** против „**** гр. ***.
В молбата се твърди, че на 17.10.2019г. ищецът е сключил договор за паричен
заем № 574623 със „***ърди се, че съгласно чл.17 от договора заемателят се
задължава на основание чл.23 от Закона за задълженията и договорите, в срок
до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието
на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение
в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски,
разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „*** АД всички
задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
„*** АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Твърди, че
съгласно чл.18 от договора третото лице /поръчител, солидарен длъжник/
следва да посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страната и да
сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за
1
поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със
Заемателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със
сключването на посочения договор, задължението на Заемателя, съгласно
същия, член се смята за изпълнено. Твърди, че в чл.19 от договора е
посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от
страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения
солидарен дълг и страните се договорили, че третото лице - поръчител следва
да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст -
21 години; Минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; Валидно
трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум -
6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба
и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или
небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „*** АД;
Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.
В исковата молба се твърди, че съгласно чл.20 от договора страните се
съгласили, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в
чл.17, 18 и 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които
неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Твърди, че
съгласно договора, в случай, че Заемателят не изпълни задължението си
посочено в чл.17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в
размер на 1752.48 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска
по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора.
Твърди се, че в чл.22 от договора е посочено, че страните декларират
съгласие, в случай, че посочената в чл. 20 неустойка, стане дължима, от
страна на Заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени
между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. Ищецът
твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 1752.48 лева, тъй като
същият не е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова
гаранция, посочени в процесния договор. Твърди се, че в погасителния план,
част от процесния договор е посочено, че общо дължимата сума по кредита е
875.41 лева, а когато не е осигурена гаранция, е 1752.48 лева, срокът на
кредита е дванадесет месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36 %, а
годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %. Ищецът
твърди, че погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ
размер на 1752.48 лева.
2
Ищецът навежда доводи, че договорът е нищожен (недействителен) на
основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила.
Твърди, че е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК тъй
като не е спазена предвидената от закона форма. Касае се за сключването на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от
отправяне на предложението до сключването на договора са използвани
изключително средства за комуникация от разстояние. За да е действителен
договора следва да е спазена процедурата, уредена в ЗПФУР - чл.8 и сл., и
ЗЕДЕУУ, но в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като
доставчикът „*** не е изпълнил императивно вмененото му задължение да
предостави на потребителя ХР. ИЛ. ИЛ. изискуемата преддоговорна
информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може
да се откаже от него.
Ищецът твърди, че всички разменени между доставчика и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на
ЗЕДЕУУ, защото се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена
предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор,
например чрез квалифициран електронен подпис, респективно същите нямат
т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от ГПК. Поради
това ищецът твърди, че ответното дружество е приело за сключен процесния
договор с ХР. ИЛ. ИЛ. в нарушение на предвидените императивни правила,
без последният да е изразил валидно своето съгласие.
Ищецът твърди, че е нарушено изискването процесният договор да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърди, че
договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като
не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по
кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
3
Ищецът твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР от 42.58 % е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от
ЗПК. Навежда доводи, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен
процент по заема от 36 %, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора, а описаните в съдържанието на договора
такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче
водят до различен размер на ГПР от посочения.
Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв в размер на 150.35 % за
конкретния договор е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Навежда доводи, че в чл. 17 от договора е посочено, че заемателят се
задължава на основание чл.23 ЗЗД, в срок до 3 дни от получаване на заемната
сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или
неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на „*** АД всички задължения на Заемателя
по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на „*** АД за заплащане на
тези задължения. Твърди, че страните са се съгласили в чл.20 от договора, че
неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.17,18 и 19 от
договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в
тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че Заемателят
не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора същият дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 1752,48 лева, която се начислява
пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния
план, неразделна част от договора. Сочи, че е налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител,
съгласно всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице
нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.
Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен
4
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Ищецът твърди, че проверка на кредитоспособността на потребителя,
както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК следва да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена
преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия, вкл. и
дали ще е необходимо обезпечение. Въпреки това на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като
ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост
се увеличава.
Ищецът навежда доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди накърнява добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД, разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава.
Сочи, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Твърди, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, а
подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.
Твърди, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка.
Ищецът твърди, че „*** не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“ в общ размер на 1752.48 лева, която по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, което нарушава
императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В случай,
че тази неустойка се включи в ГПР беше, действителният такъв възлиза в
5
размер на 150.35 %. Поради това твърди, че е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК,
което води до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е
заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията между страните.
Ищецът навежда доводи, че грешното посочване на размера на ГПР
следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Отделно от това твърди, че Договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че определения от кредитодателя
размер на възнаградителната лихва, който включва и начислената
„неустойка“ е изключително висок и противоречи на добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми,
респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.
Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Твърди, че е налице унищожаемост на процесния договор на основание
чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно
неизгодни условия. ХР. ИЛ. ИЛ. е бил принуден да сключи Договора за
потребителски кредит, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна
нужда. Към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови
средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности -
заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от
неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали влияние върху
формирането на вътрешната му воля да сключи договора. Твърди, че
договорът е сключен при явно неизгодни условия по процесния договор с
6
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации, защото е получил сума в размер на 700.00 лева, като
впоследствие е върнал сумата от 1752.48 лева, респективно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер
на 1052.48 лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече от
100 %.
При условия на евентуалност твърди нищожност на основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП
поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. Ответното
дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 700.00 лева, като
впоследствие Х.И. е погасил и превел на ответното дружество изцяло сумата
в общ размер на 1752.48 лева.
Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита“. Това обуславя правния му интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23 вр.
чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за претърпените имуществени
вреди в размер на сумата от 1052.48 лева - разликата между заплатената от
ищеца на ответното дружество сума (1752.48 лева) и получената от него сума
(700.00 лева).
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди на
основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответника
„***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
***, да заплати на ХР. ИЛ. ИЛ., ЕГН: **********, живущ в с. ***, сумата в
размер на 1000 лева, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане;
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск.
Твърди, че ищецът е създал личен акаунт, с който е кандидатствал за
сключване на договор за кредит. След одобрение на заявката, на електронната
поща на ищеца са изпратени договор и приложение с погасителен план.
7
Ищецът се е съгласил с параметрите на договора, след което е сключен.
В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск, който
първоначално с исковата молба е предявен като частичен. Ищецът не се
представлява в съдебно заседание.
Ответникът не се представлява. Прави искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Правното основание на претенцията е чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Претендира се връщане на суми, дадени при начална липса на основание, а
именно на основание нищожен договор. Не е спорно по делото, че на
17.10.2019г. бил сключен договор за потребителски кредит № 574623 между
„**** като заемодател и ХР. ИЛ. ИЛ. като заемател. Видно е, че съгласно
договора на ищеца е бил предоставен заем от 700 лв., който е следвало да се
върне на общо 12 месечни погасителни вноски. Видно е, че лихвеният
процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 36 %. Видно е, че
общият размер на всички плащания е бил 875,41 лв., която сума е сборът от
общия размер на заемната сума и начислената договорна лихва по кредита
при ГЛП 36%. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в
размер на 42,58 %. Уговорено е в договора, че според чл.17 се задължава в 3-
дневен от получаване на заемната сума да осигури действие на трето лице,
изразяващо се в поемане солидарно на задължение в полза на заемодателя за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или
неотменямаема банкова гаранция съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на заемодателя всички задължения на
заемателя в срок от един работен ден, считано от получаване на писменото
искане от страна на заемодателя.
В чл.20 от договора е посочено, че страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението на заемателя посочено в чл.17, чл.18 и чл.19
ще причини на заемодателя вреди, които неустойката следва да обезщети. В
случай на неизпълнение на задължението посочено в чл.17 заемателят дължи
неустойка в размер на 1752,48 лева, която се начислява към всяка вноска по
кредита и е отразено в погасителния план.
В този случай дължимата вноска е в размер на 146,04 лв., а общото
8
задължение по договора става в размер на 1752,48 лв. В случая в договора е
отразено, ченеустойката става в размер на 1752,48 лева, което съдът приема,
че е техническа грешка, като както от приложените по делото доказателства,
така и от приетото заключение, се установява, че тази сума включва не само
неустойка, но и главница и възнаградителна лихва. Т.е. неустойката при
непредставено обезпечение е в размер на 877,07 лева, договорната лихва и е в
размер на 175,41 лева и главницата е 700 лева.
Съдът приема, че доводът на ищеца, че така въведената клауза за
неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици е
основателен. Така определената неустойка е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или
банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения- 3- дневен от сключване на договора, както и са въведени
редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите (т.6.3), в
голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем.
Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й
функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на
неизпълнение на договорните задължения. Видно е, че размерът на
главницата е по-малък от размера на предвидената неустойка.
Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за
забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението. Видно е, че същата е включена във вноските по
погасителния план. Заемодателят е определил месечните вноски, включващи
и неустойката още с погасителния план, преди да е изтекъл срока, в който
заемателят е следвало да представи обезпечение на кредита. Заемодателят е
начислил неустойката и при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Съдът счита, че в случая липсва
обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
9
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация (чл.16 и сл. от ЗПК) и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума.
Уговореното в договора представяне на обезпечение води до извод, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието
реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от
подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът
за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея - т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката, определена по този начин, не се основава на претърпени
от кредитора вреди поради неизпълнение на задължението за връщане на
дълга, а произтича от задължение на длъжника по договора, което не е
свързано с изпълнение на основното му задължение на върне сумата в срока,
а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Тази
неустойка противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По
тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.17 от процесния
договор за заем, на която ответникът основава претенцията си за неустойка,
се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните
10
по заемното правоотношение.
Ответникът изразява становище в писмения отговор, че не е
претендирал от ищеца заплащане на неустойка. Тези твърдения противоречат
на представеното с исковата молба уведомление, изпратено до
заемополучателя, с което заемодателят го е уведомил, че има непогасено
задължение по процесния договор, което задължение включва и неустойка. С
уведомлението, кредитодателят посочва размер на задължението 1022,28
лева, които вноски включват и неустойката, предвидена при непредставяне на
поръчител в тридневния срок. Представеното уведомление не е оспорено от
ответника и съдът приема, че кредитодателят е претендирал неустойката и не
споделя доводите на ответника в отговора, че погасителния план не
предвижда начислена неустойка, че дружеството не е начислявало,
претендирало, нито получавало плащане, представляващо неустойка по чл.17
от договора, каквито са твърденията на ответника.
По отношение на останалите възражения на ищеца, които обуславят
недължимост на 1000 лева и съответно твърдения за плащането и без
основание, съдът не ги споделя.
Договорът за кредит е сключен от разстояние, като средство за
комуникация е интернет и / или телефон.Ищецът е кандидатствал за кредит
по начин, определен в Общите условия и след кандидатстването за кредит е
получил идентификационен номер. Сключването на договора е инициирано
от ищеца със създаването на личен акаунт, като след попълване на заявката
ищецът е получил персонален номер. С активирането му, ищецът е потвърдил
заявката си. След одобряване на заявката, на ищеца е изпратен договор,
погасителен план и стандартен европейски формуляр, както и Общи условия.
С писмото ищецът е получил линк за потвърждение в случай на съгласие,
което ищецът е и предоставил. След запознаване с условията, ищецът е
активирал линка с въвеждане на паролата, с което договорът се счита за
сключен.
Ищецът твърди, че липсва регламентиране на правото му на отказ от
договора. Видно от Общите условия, в чл.12 е предвидено, че
заемополучателят има право без да дължи обезщетение или неустойка , и без
да посочва причина, да се откаже от сключения договор като уведоми за това
кредитодателя в 14 дневен срок от сключване на договора.
11
Ищецът твърди, че договорът не е подписан. Договорът е сключен от
разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на подпис на страните
по договора.
Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четим
шрифт, посочен е размера на главницата, размер на възнаградителната лихва.
Посочен е размера на ГЛП и ГПР, които са в рамките на закона. Размерът на
шрифта отговаря на изискванията на закона.
По възражението на ищеца, че договорът е сключен при крайна нужда.
Тези твърдения не са доказани. Ищецът не е представил доказателства в тази
насока е не е въвел фактически обстоятелства, на които се основават. Отделно
от това и ответникът е направил възражение за давност, поради което съдът
приема, че са неоснователни.
Възражението, че договорът е сключен при явно неизгодни условия,
съдът не споделя. Както ГПР, така и ГЛП са в рамките на допустимия от
закона размер. Нищожна се явява единствено клаузата за неустойка, поради
което съдът приема, че такава не се дължи.
При тези изводи, съдът приема, че процесният договор за заем е
действителен и не намира приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК.
В заключението си вещото лице е установило, че по договор №574623,
сключен между страните 17.10.2019г., ответникът е предоставил на ищеца
заем в размер на 700 лева., при ГЛП 36% и ГПР 42,58% в рамките на
допустимите от закона. Установи се, че сумата е усвоена от ищеца, а в
заключението си вещото лице е установило, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 1700 лева, от които на 02.12.2019г. в размер на 150 лева,
на 24.01.2020 – 50 лева и на 25.06.2020г. – в размер на 1500 лева.С внесената
сума при ответника са погасени 700 лева главница, 146,66 лева лихва.
Погасени са и 742,69 лева, неустойка, за която съдът прие, че е нищожна
клауза в договора и не се дължи. По договора ищецът дължи връщане на
главница в размер на 700 лева и договорна лихва в размер на 175,41 лева,
общо 875,41 лева. Платил е недължима сума в размер на 824,59 лева, което
прави претенцията основателна до този размер, а за разликата до 1000 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Разноските на ищеца са в размер на 50 лева за държавна такса и 150
лева за назначена експертиза. Съобразно изхода на делото, на ищеца се
12
дължат разноски в размер на 164,92 лева. Също съобразно изхода на делото,
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено и
заплатено възнаграждение в размер на 247,38 лева.
Разноските на ответника са в размер на 50 лева за заплатен депозит за
вещо лице. По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, съдът констатира, че по делото е приложено
пълномощно, което в т.3 инкорпорира договор за правна помощ с договорено
възнаграждение в размер на 500 лева. Но не са представени доказателства, че
сумата е заплатена, а е посочено само че ще бъде заплатена в едномесечен
срок. С оглед изхода на делото ищецът дължи на ответника разноски за
заплатен депозит за вещо лице в размер на 8,77 лева.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***Б, представлявано от ***, да заплати на ХР. ИЛ. ИЛ. от с. ***, ЕГН
**********, сумата от 824,59 лв., представляваща недължимо платени суми
по договор за паричен заем № 574623/17.10.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба -12.07.2021г., до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 1000 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***Б, представлявано от ***, да заплати на ХР. ИЛ. ИЛ. от с. ***, ЕГН
**********, сумата от 164,92 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***Б, представлявано от *** да заплати на адв. **** адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на сумата от 247,38 лв.
ОСЪЖДА ХР. ИЛ. ИЛ. от с. ***, ЕГН ********** да заплати на „***
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***Б, представлявано от
*** разноски за експертиза в размер на сумата от 8,77 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14