РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Велико Търново, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110102594 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски №*****за обект с абонатен номер №**********,
намиращ се в *****. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени
задължения към ищцовото дружество в посочен размер, който включва незаплатени фактури
за ел.енергия в размер на 484,95 лв., представляваща главница по фактури издадени в
периода 15.02.2022г-25.02.2022г, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 19,59 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
04.08.2022г, посочени в извлечение от сметка на ответника по кл.№**** към същата дата.
Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за горепосочените
вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на
Великотърновския районен съд, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл.414 от
ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради
което иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №841 от
24.08.2022г. по частно гражданско дело №***., по описа на Великотърновския районен съд ,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
1
проведеното открито съдебно заседание на 23.02.2023г. ответникът, редовно призована, не
се явява, не се представлява.
В молба от 17.02.2023г. пълномощникът на ищеца „Е****”АД е направил искане
съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Е. И. И., при наличие на
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се
представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призована, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 484,95 лв.- представляваща главница за ел.енергия и сумата 19,59 лв. –
представляваща сбор от мораторна лихва, за периода от падежа на всяка от процесните
фактури до 04.08.2022г.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията
за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /19.08.2022г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство дължимата по
установителния иск държавна такса е 75 лв., като има заявена претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към настоящия момента редакция
на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство в размер на 100лв., който е минималния размер предвиден
в цитираната разпоредба. При това положение общият размер на разноските на ищеца за
заповедното и исково производство възлиза на 250 лв., като с оглед уважаване на исковата
претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 250 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
2
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Е. И.
И. с ЕГН ********** и адрес: **** ДЪЛЖИ на ищеца „Е****” АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: ***** сумата 484,95 лв. (четиристотин осемдесет и четири
лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща главница за незаплатена ел. енергия за
обект с абонатен номер и адрес: аб.№ **********, гр. ****, по фактури, издадени в период
от 15.02.2022 г. до 25.02.2022 г., сумата 19,59 лв. (деветнадесет лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща сбора от мораторна лихва на всяка фактура от падежа й до
04.08.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /19.08.2022г./ до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №841 от 24.08.2022г. по частно гр.дело
***. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Е. И. И. с ЕГН ********** и адрес: **** да заплати на „Е***” АД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ******, сумата общо 250 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по частно гр.дело 2122/2022г. по описа на
ВТРС и в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело ***. по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3