№ 10729
гр. ....., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110126665 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск от „Д...........” ЕАД срещу С.... о...... за
заплащане на сумата от 1167,60 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/, дължима на
основание чл. 410 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД - регресно вземане, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се
и разноските за производството.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1152,60 лв.,
по договор за застраховка «Каско» за вреди на л.а. „.” с ДК № ....., настъпили при ПТП на
04.12.2020г., вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на
лицата, натоварени от ответника за поддържане на пътното платно на ул. „Бизнес парк .....“ в
гр. ......
Ответникът в отговора на исковата молба навежда подробни възражения по
съществото на спора. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, доколкото не
е представен застрахователен договор. Оспорва механизма на произшествието, както и
настъпването на претендираните щети от попадане в необезопасена дупка на пътното
платно. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия водач.
Оспорва и възникването на отговорност на застрахователя по отношение на увреденото
лице за заплащане на застрахователно обезщетение, доколкото не е съставен протокол за
ПТП. Не оспорва, че застрахователя е заплатил на увреденото лице процесната сума за
отстраняване на щетите по автомобила с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, но твърди
обезщетението да е заплатено в противоречие с общите условия на ищеца /т.9.6.1. от раздел
9/. Твърди, че преди датата на твърдяното ПТП за процесния участък е било възложено
извършването на ремонтни дейности на пътната и тротоарна настилка на дружеството
„ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, с оглед на което прави искане по чл. 219 ГПК за
привличане на негова страна на това дружество, като трето лице-помагач. Претендира
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
„ГБС – Инфраструктурно строителство” АД, конституирано като трето лице –
помагач на страна на ответника, не взема становище по предявените искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу фирма в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се
на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на
общинските пътища.
От приетата по делото Застрахователна полица № 440220213003299/29.01.2020г. /л.8/
се установява наличие на застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил и ищеца по договор за имуществено застраховане. От приетите по делото ОУ се
установява, че процесното събитие представлява покрит риск, без да представлява
изключение съобразно Раздел II, т.2.3. вр. с т.2.1.3.1.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение по договора за имуществено застраховане по следните
причини: Спазена е формата за действителност на договора съгласно правилото на чл. 344
КЗ. Съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ, озаглавен "Плащане на застрахователната премия" цялата
премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването
на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в
договора. Тази норма кореспондира с разпоредбата на чл. 351 КЗ, регламентираща периода
на застрахователното покритие, който съгласно ал. 1 е периодът, в който застрахователят
носи риска на застраховката. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва
след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при
разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай в
застрахователния договор не е уговорено друго, поради което съдът намира, че страните са
се споразумели застрахователното покритие да започне действието си от деня на плащане на
2
застрахователната премия, а именно денят на сключване на договора. Заплащането на
премията се установява безспорно от приетото без възражение заключение на ССЕ.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика на ВКС е прието, че неспазването на законоустановената форма за действителност
на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията
между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от
поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката изисква по аргумент на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността,
поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта
на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ Или нищожността, при неспазване на изискването за форма
на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.
3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - /в този смисъл
решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 50 от
25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ТО, ІІ ТО; решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. №
11/09 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г. на ВКС, ТС,
ІІ ТО и др./
С оглед на това дори да се приеме, че в случая не е налице сключен писмен
застрахователен договор с регламентираното в чл. 344 КЗ съдържание, правно релевантно е
обстоятелството, че и двете страни по правоотношението са изпълнили поетите договорни
задължения – застрахованият е платил застрахователния премия, а застрахователят е платил
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие, като нито
една от страните не се е позовала на нищожност на застрахователния договор. На
основание чл. 21 ЗЗД договорът поражда действия между страните. Това налага изводът, че
собственикът на лекия автомобил „.” с ДК № ..... и ищеца са обвързани от валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по имуществена застраховка „Каско на
МПС“. С оглед на това релевираните от ответника доводи в тази насока са неоснователни.
Такъв извод не следва от поведението на самото застрахователно дружество,
доколкото то е приело платената от застрахования застрахователна премия, след
уведомяване за застрахователното събитие е извършило оглед и е изготвило опис
заключение на щетите по процесния автомобил, във връзка със заведената пред него
застрахователна щета, като е изплатило и застрахователно обезщетение, което не би
сторило, ако не е счело, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се
счита за обвързан.
Липсата на протокол за ПТП, несигнализирането на органите на МВР и липсата на
извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието не обуславят извод за
недоказване на обстоятелствата около настъпване на ПТП, включително на неговия
механизъм. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като по аргумент от
противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник същият няма
задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават
3
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба №
Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е предвидено, че не се
посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,
каквито твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо съдът намира, че
обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички
доказателства и доказателствени средства по ГПК.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението
за щета /л. 7/ заедно с показанията на свидетеля М. Б. Н. – водач на застрахования
автомобил. От тях се установява, че на 04.12.2020г., при излизане от сервиз Ауто Бавария и
включване към ул. Бизнес парк ....., процесният автомобил „.” с ДК № ..... е преминал през
дупка на пътното платно за движение, при което се е увредила задна дясна гума на
автомобила. Посоченият в Уведомлението за щета механизъм се потвърждава по експертен
път и от заключението на САТЕ. Следователно процесното ПТП е настъпило в резултат от
преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътя.
Свидетелят заяви, че е подписал предявеното му от съда уведомление за щета, макар и
да не си спомни точно и ясно процесното събитие. Същият заяви още, че е усетил
преминаването през неравността на пътя, но е разбрал за спукването на гумата малко по-
късно, т.к. гумите , с които е оборудван автомобила са много дебели, висок клас и
позволяват придвижване и със спукана гума. Посоченото се потвърди и от разясненията на
вещото лице по изготвената и приета САТЕ, дадени в о.с.з. на 31.05.2023г.
От заключението на вещото лице по САТЕ, кредитирано от съда по реда на чл. 202
ГПК като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
при съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че
е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек
автомобил „.” с ДК № ..... и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото събитие. Действително според вещото лице е възможно спукването на гумата
да настъпи и по друг начин /преминаване през бордюр, срязване или друго/, но по делото не
са ангажирани каквито и да било доказателства, които да установят или дори само да
наведат до съмнение за друг механизъм на настъпване на увреждането, различен от
изложения от ищеца.
Съдът намира, че не са налице основания да не се даде вяра на заключението на вещото
лице по САТЕ. Същото е обективно и компетентно дадено, като за изготвянето му вещото
лице е използвало преписката по процесната щета. Въз основа на заключението на вещото
лице обосновано може да се приеме, че твърдения в исковата молба механизъм на ПТП е
доказан от ищеца. Установява се причинната връзка между произшествието и вредите на
4
МПС, заявени в исковата молба.
Относно стойността на нанесените щети на лек автомобил „.” с ДК № ....., съдът
кредитира заключението на вещото лице по САТЕ, според което същите възлизат на 1041
лв., /а с вкл. 15 лв. ликв. разноски 1056 лв./.
Въпросният пътен участник е собственост на С.... о...... съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. О......та съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно
препятствията по него. Поради което, наличието на необезопасена дупка на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които О......та
е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, поради което О......та
отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
С оглед горното, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан за установения
от САТЕ размер от 1056 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/, като за горницата до
пълния предявен размер от 1167,60 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК
на законната лихва върху главното вземане по чл. 410 КЗ, изтекла след 14.05.2021г. /датата
на подаване на исковата молба в съда/.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1
ГПК на разноските, които е направил за производството, съразмерно на уважената част от
иска, установени в общ размер от 709,10 лв. /заплатени държавна такса, възнаграждения за
вещи лица и адв. възнаграждение с вкл. ДДС/, съгл. приложен и неоспорен от ответника списък
по чл. 80 ГПК.
На ответника следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК юрк.
възнаграждение с оглед отхвърлената част от иска в размер на 9,56 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.... о...... с адрес гр. ....., ул. „.....” № 33 да заплати на „Д...........“ ЕАД,
ЕИК ...... със съдебен адрес гр. ....., ул. „..“ № 24, ап. 4 – чрез адв. Б., на основание чл. 410 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 1056 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/ – регресно
вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ на л.а. автомобил „.” с ДК № ..... за вреди, причинени от преминаване през
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „Бизнес парк .....“ в гр. .....,
на 04.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2021г. до окончателното
плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 709,10 лв. –
разноски за производството.
ОСЪЖДА „Д...........“ ЕАД, ЕИК ...... със съдебен адрес гр. ....., ул. „..“ № 24, ап. 4 –
чрез адв. Б. да заплати на С.... о...... с адрес гр. ....., ул. „.....” № 33, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 9,56 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6