РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. И.
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Г. Н. Г.Ив. Г. Ив.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600314 по описа за 2022 година
С Присъда №23 от 08.03.2022г постановена по НОХД №185/2022г
Районен съд Бургас е признал подсъдимия М. Р. А. - ЕГН **********, роден
на *******г. в гр. *******, *******, ****** гражданин, с адрес: с. *******,
общ. П., обл. В., *****, с ****** образование, работи като *********
************, *****, за виновен в това, че 26.12.2021г. в 09.55 ч. в
гр.Созопол, по бул. „Хан Крум“ в посока ул. „Републиканска“, управлявал лек
автомобил марка „****“, модел „******“ с рег.№ ******** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабричен № ARRM
0454, след като е осъден с влязло на 31. 10.2017г. Споразумение №
543/31.10.2017г. на РС-Варна, по НОХД №4942/2017г. на РС-Варна за деяние
по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 58а вр. чл.
54 от НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 8 (ОСЕМ)
МЕСЕЦА,което да се изтърпи първоначален ОБЩ режим.
1
Наложил на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК
наподсъдимия М. Р. А. - ЕГН **********, кумулативно предвиденото
наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
Със същата присъда наложил на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК на М. Р. А. - ЕГН ********** наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА,като приспаднал
на основание чл. 59, ал.4 от НК при изпълнение на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ времето, през което
ПОДСЪДИМИЯТ М. Р. А. - ЕГН **********, е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
26.12.2021г.
Осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, М. Р. А. - ЕГН **********,
да заплати 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Бургас.
Недоволен от постановената присъда е останал подс.М.А.,който чрез
защитникът си адв.Б.К. от БАК я обжалва в законоустановеният срок пред
въззивният съд. Навеждат се доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт,като се моли съдът да наложи на подс.А. условно наказание.Излагат се
подробни съображения ,че съдът неправилно е приел,че не е настъпила
абсолютна реабилитация по чл.88а от НК относно първото осъждане по
НОХД №430/2008г на РС-Провадия, поради което последващото осъждане
по НОХД 4942/2017г по описа на РС Варна следвало да се приеме за
настъпила реабилитация по право по реда на чл.86 ал.1 от НК,поради което
нямало пречка за настоящата деятелност на А. да се наложи наказание при
условията на чл.66 от НК.
Представителят на БОП оспорва въззивната жалба като неоснователна и
необоснована. Изразява становище за законосъобразност и обоснованост на
атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание защитата –адв.К. и адв.З.Д. поддържат въззвината
жалба с посочените в нея доводи.
В последната си дума подс.А. моли съда да му бъде наложена условна
присъда.
2
Бургаски окръжен съд след като се запозна с въззивната
жалба,становищата на страните и доказателствата по делото,установи
следното:
Съдебното производство пред първостепенният съд се е провело по
реда на глава двадесет и седма при условията на чл.371 т.2 НПК,като
подсъдимият е признал обстоятелствата изложени в обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират нови доказателства във връзка с тях.Признал е
вината си,изразил съжаление.
Подсъдимият М. Р. А. - ЕГН **********, роден на ********г. в гр.
*******, ******, ******* гражданин, с адрес: с. ******, общ. П., обл. В.,
*******, с ******* образование, работи като ******** *********, ******.
По повод коледните празници на 25.12.2021г., вечерта, подсъдимият М.
Р. А. употребил алкохол, а на сутринта - на 26.12.2021г., се качил като водач в
лек автомобил с рег. № ********, който управлявал, а заедно с него в
автомобила като пътник бил св. А. А..
Около 09.55 часа, управлявайки лекия автомобил марка „*****“, модел
„*****“ с рег. №******* в гр.Созопол докато се движел по бул. „Хан Крум“ в
посока към ул. „Републиканска“ подс. М. Р. А. бил спрян за проверка от
полицейските служители на РУ Созопол - свидетелите Г. И. Д., И.Р. М. и Д. В.
Д..
По време на проверката на полицейските служители направило
впечатление, че водачът А. миришел на алкохол. Поради това подс. А. бил
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7410+“ с
фабричен № ARRM 0454. Направеният тест отчел концентрация на алкохол в
размер на 1.32 на хиляда.
На подс. А. бил връчен талон за медицинско изследване № 131792,
който той подписал и след това бил отведен в ФСМП гр. Созопол, където
отказал да даде кръвна проба за химичен анализ. Съставен бил протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съгласно който
медицинският специалист е удостоверил, че подсъдимият отказва да даде
кръвна проба за анализ като подс. А. собственоръчно изписал изявлението и
желанието си да не дава кръвна проба за анализ.
3
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
525075/26.12.2021г., с който е иззето свидетелството за управление на
моторно превозно средство и талона към него. Подс. А. бил задържан за срок
от 24 часа по Закона за МВР.
Съгласно справка съдимост А. е осъден ,както следва:
С Присъда № 142/03.12.2008г. по НОХД № 430/2008г. на РС Провадия в
сила от 19.12.2008г. за престъпление извършено на 22.02.2008г. като
пълнолетен с правна квалификация по чл. 129, ал. 1 НК му е наложено
наказание „пробация“, което е изтърпяно на 14.10.2009г.;
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4942/2017г.
на РС Варна в сила от 31.10.2017г. за престъпление извършено на 16.10.2017г.
като пълнолетен с правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което
е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г НК е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца, което е изтърпяно от 16.10.2017г. до 16.04.2019г.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимия М. Р. А. самопризнания, които се подкрепят от
събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: разпит на свидетелите А. М. А.,
Г. И. Д., И. Р. М. и Д. В. Д.;
От писмените доказателства и доказателствени средства: акт за
установяване на административно нарушение № 525075/26.12.2021г., талон за
изследване № 131792, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, справка за последваща проверка за средство за измерване,
Заповед 8121з-1186/13.09.2017г. за определяне на техническите средства за
извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, справка за нарушител/водач, справка за МПС, заповед за
задържане по ЗМВР, справка съдимост, бюлетини за съдимост.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на БРС за
доказаност по категоричен и несъмнен начин на извършеното от А.
престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1 от НК,както от обективна така и от
4
субективна страна.По делото няма спор по фактите с оглед приложението на
диференцираната процедура,по която се е провело съдебното следствие.
Основното възражение е свързано с индивидуализацията на наложеното
наказание,като защитата претендира,че са налице предпоставки за налагане
на наказание при условията на чл.66 ал.1 от НК.
Въззивният съд споделя доводите за неоснователност на
първоинстанционният съд във връзка с направеното възражение за настъпила
реабилитация и предпоставки за налагане на условно наказание.
Подсъдимият е осъден с Присъда № 142/03.12.2008г. по НОХД №
430/2008г. на РС Провадия в сила от 19.12.2008г. за престъпление извършено
на 22.02.2008г. като пълнолетен с правна квалификация по чл. 129, ал. 1 НК
му е наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно на
14.10.2009г.;Видно от приложената справка за съдимост същия се е
възрползвал от приложението на чл.86 ал.1 от НК и е приложена
реабилитация по право по отношение на това осъждане и
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4942/2017г.
на РС Варна в сила от 31.10.2017г. за престъпление извършено на 16.10.2017г.
като пълнолетен с правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което
е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г НК е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца, което е изтърпяно от 16.10.2017г. до 16.04.2019г.
Относно втората присъда подс.А. няма законова възможност да се
ползва от правото по чл.86 ал.1 от НК,тъй като същия вече един път се е
ползвал от него.Разпоредбата на чл.86 ал.2 НК изрично забранява повторно
зачитане на реабилитация по право ,след като лицето се е ползвало от това
като пълнолетно един път. С фактът на настъпване на реабилитацията по
право през 14.10.2012г това осъждане вече е заличено с всички законови
последици,т.е то не съществува вече в правния мир ,поради което няма как по
отношение на него след 15 години да се прилага институтът на абсолютната
реабилитация по чл.88а от НК при несъществуващо осъждане.
В този смисъл подсъдимият вече се е възползвал от правото по чл.86
ал.1 НК,заличено му е осъждането ,считано от 14.10.2012г,като му е останало
към настоящият момент единствено второто осъждане. С определение за
5
одобряване на споразумение по НОХД № 4942/2017г. на РС Варна в сила от
31.10.2017г. за престъпление извършено на 16.10.2017г. като пълнолетен с
правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено
за срок от три години. На основание чл. 343г НК е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца,
което е изтърпяно от 16.10.2017г. до 16.04.2019г.,за което осъждане обаче
към настоящият момент не може повторно да се приложи реабилитация по
право,нито пък са налице предпоставките за абсолютна реабилитация по
чл.88а от НК.С това осъждане ,което е съставомерен елемент от правната
квалификация по настоящата деятелност на подсъдимия на А. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,което е отложено с
изпитателен срок от 3 години.Вярно е,че изпитателният срок е изтекъл,като
това обстоятелство препятства приложението на чл.68 ал.1 от НК,но и
представлява законова пречка за повторно приложение на чл.66 ал.1 от
НК,както правилно е отчел БРС.Безспорно не са налице предпоставките на
чл.66 ал.1 от НК,тъй като подсъдимият има предходно осъждане лишаване от
свобода за престъпление от общ характер ,поради което не може да се наложи
условно наказание по настоящата му деятелност.По никакъв начин не се
нарушава принципа за по-благоприятното положение на подсъдимия,тъй
като съдът няма избор при тези фактически обстоятелства и законови
ограничения.
В този смисъл първоинстанционният съд правилно и обосновано е
индивидуализирал вида и размера на наказанието,като е наложил
минималното такова ,редуцирано съответно с една трета,при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия в
размер на осем месеца лишаване от свобода,което да се изтърпи при
първоначален общ режим.
Правилно и обосновано БРС е определил минималния размер на
предвиденото наказание глоба в размер на 500 лв.
Не така стои обаче въпросът с наложеното комулативно наказание
лишаване от правоуправление по чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК.Съдът е
лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца,като е приспаднал времето през което е бил лишен по
6
административен път ,считано от 26.12.2021г.
Настоящата инстанция намира,че срокът на това наказание е
необосновано завишен ,въпреки ,че същия има предходна идентична
деятелност,която обаче не следва да се отчита,тъй като елемент от
квалификацията на деянието.Въззивният съд намира,че адекватно на степента
на обществена опасност на дееца, на неговите характеристични
данни,социален и трудов статус /видно от приложен трудов договор пред
въззивната инстанция,същия работи като механизатор-водач на
селскостопанска машина / е лишаване от правоуправление за срок от една
годна,което наказание в пълна степен ще изпълни целите на
наказанието.Още повече,че подс.А. следва да търпи и ефективно наказание за
срок от 8 месеца,а след освобождаването му,трудно би се интегрирал в
обществото и започнал работа с оглед професията му,поради дългия период
на лишаване от правоуправление.
С оглед гореизложеното ,съдът намира въззивната жалба и
възраженията изложени в нея за неоснователни в частта досежно налагане на
наказанието „лишаване от свобода“ поради съображения изложени по-горе от
съда.
Предвид горното,Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №23 от 08.03.2022г постановена по НОХД
№185/2022г от Районен съд Бургас по отношение на подсъдимия М. Р. А. -
ЕГН **********, като НАМАЛЯ размера на наложеното наказание на
основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ от една година и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8