№ 145
*** 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Г.а
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100100754 по описа за 2024 година
Производството по делото се развива по предявен иск от А. Г. Й., ЕГН
********** от *** срещу А. К. В., ЕГН ********** от *** за прогласяване
нищожност, а в евентуалност унищожаемост на завещание на Й.П.Ц., б.ж.
на *** починала на 13.09.2022г., обективирано в акт №3, том 1, рег. № 1569,
зав.,рег. № 3, дело № 3/10.03.2021г., по описа на нотариус К. К., рег. №513 с
район на действие *** вписано в Служба по вписванията – *** под вх. рег. на
завещанията №63, том1, стр.10/11.03.2021г., с което Й.П.Ц., б.ж. на ***
починала на 13.09.2022г. завещава на А. К. В., ЕГН **********
притежаваните от нея, както следва: АПАРТАМЕНТ №1, находящ се в
жилищна сграда, в *** ***, на първи етаж, със застроена площ от 60,53 кв.м.,
състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня, тоалет, перално
помещение и балкон, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 16.06.2014г., с адрес на имота по схема:
*** ***, ***, *** стар идентификатор - няма, с предназначение - жилище,
апартамент, в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта - 1, при граници по схема: съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** под обекта - ***6;
***5; ***2; ***1, над обекта - ***, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №5, с
площ от 3,75 кв. метра, при граници на избеното помещение: север - изба №4
на апартамент №5; юг - изба №6 на апартамент №4, запад - коридори, изток -
съседен имот, ведно с 5.8474% идеални части, равняващи се на 66.88 кв. метра
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена сграда с идентификатор ***, с
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, както и 25,75/308 кв. метра
идеални части от поземлен имот, находящ се в *** ***, ***, съставляващ имот
1
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 14.10.2022г., целият с площ по кадастрална
скица от 301 кв.м., а по документ за собственост от 308 кв. метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, номер по предходен план: 517, квартал 620, при граници
и съседи по скица имоти с идентификатори: **** на осн. чл. 42, б.“б“ вр. чл.
24, ал.2 ЗН, евентуално на осн. чл. 43, ал.1, б „а“ вр. чл. 13 ЗН.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е единствен
наследник на Г. Й. Г., б.ж. на *** а последният от своя страна на Й.Ц., б.ж. на
*** която по силата на процесното нотариално завещание е завещала в полза
на ответника с притежаваните от нея апартамент и ид. части от поземлен имот
в ***. Ищецът твърди, че е единствен наследник на завещателят, поради от
което и формира правния си интерес от прогласяване нищожност на същото в
пълния му обем. Главният си иск за прогласявани нищожността на
нотариалното завещание формулира въз основа на твърдения, че при
съставяне на същото не е спазена предвидената в закона форма, доколкото
завещанието не е подписано от завещателя. В завещанието е положен пръстов
отпечатък вместо подпис, а към момента на изготвянето му завещателя се е
намирала в добро физическо здраве, което не е обосновавало необходимостта
от заместване на саморъчния подпис с отпечатък от пръст. Посочва, че
завещателят е била грамотна, в завещанието не е направено удостоверение от
нотариуса, че последната е неграмотна. Липсват и удостоверение факти във
връзка с обстоятелствата обосноваващи немощ на завещателя към момента на
съставянето му предпоставящи полагане на отпечатък вместо собственоръчен
подпис. Твърди, че нотариусът е следвало да посочи причините, които водят
до невъзможност завещателя да подпише завещанието, същите причини да
бъдат отразени в него, след което да пристъпи към прочитане на същото.
В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявения
главен иск, предявява иск за унищожаване на завещанието при твърдения, че
към момента на неговото съставяне завещателят не е могла да действа
разумно, съответно не е могла да ръководи и разбира постъпките си, което й
състояние е било обусловено от влошеното й здравословно състояние.
Приживе завещателят не е била поставяне под пълно или ограничено
запрещение, но при същата са били наблюдавани деметни прояви
изразравящи се в загуба на ориентация за време и място, неразпознаване на
близки за нея хора, които прояви са наблюдавани при нея за период от около
една година преди съставяне на процесното нотариално завещание. При тези
съображения с оглед напреднала възраст на завещателя и нейното влошено
здравословно състояние намира, че към момента на съставяне на завещанието
същата не е била способна да завещава.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват по своето основание.
В отговора на исковата молба се излагат възражения, като се излага, че
ответникът е племенник на завещателя, който заедно със своята майка са
осъществявали грижи за завещателя приживе. Отношенията между майката на
ищеца и завещателя били влошени, поради което и същата се поддържа, че
напълно осъзнато и обмислено е завещала своя имот на ответника по спора.
Излагат се възражения, като се посочва, че при съставяне на
2
нотариалното завещание е спазена посочената от закона форма за
действителност, като поддържа, че полагането на пръстов отпечатък в
завещанието е равносилно на подписване на същото по см. на разпоредбата на
чл. 24, ал.2 ЗН. Счита, че хипотезата на чл. 24, ал.3 ЗН е неприложима към
процесното завещание, доколкото завещателят към момента на подписване на
завещанието е имала възможност да подпише същото с полагане на пръстов
отпечатък, същата е била грамотна, но това обстоятелство не възпрепятствало
възможността да бъде положен подпис чрез полагане на отпечатък от десен
пръст. При подписване на завещанието чрез пръстов отпечатък, нотариусът се
е убедил в старческата немощ на завещателя, констатирал е здравословните
проблеми, който са съпътствали това й състояние, включително и увреждане
на зрението при последната, което е предпоставило затруднено виждане, което
от своя страна има пряко отношение към възможността на полагане на
подпис. Сочи, че към момента на съставяне на завещанието, завещателката е с
поставена диагноза „начална старческа катаракта“ и „дегенерация на макулите
на двете учи“, което й здравословно състояние е надлежно установено с
решение на ТЕЛК от 2017г., както и съпътстваща медицинска документация.
Поддържа се, че Й.Ц. приживе е страдала и от остеопороза, което заболяване е
обуславяло изпитване на постоянна болка в крайниците, деформация на
последните, което й заболяване също не възпрепятствало възможността да
изпише собственоръчно имената си и да положи подпис в завещанието.
Здравословното състояние обусловено от заболяванията на завещателката е
констатирано от нотариуса, което е предпоставило и извод за последния, че
същата не може да подпише завещанието, което е наложило поставяне на
пръстов отпечатък в него.
В условията на евентуалност излага възражения, като излага, че дори и
да бъде прието, че е приложима разпоредбата на чл. 24, ал.3 ЗН, то нотариусът
в завещанието е посочил причината, която е възпрепятствала невъзможността
на Ц. да подпише завещанието. Съставянето нотариално завещание съдържа
всички реквизити за валидност на същото, което се съдържат в разпоредбата
на чл. 42 б.“б“ ЗН.
Посочва, че Ц. към момента на съставяне на завещанието е била
способна да завещава, не е била поставена под запрещение, разбирала е
свойството и значението на постъпките си, както и какви са последиците от
собствените си действия, поради което напълно оспорва твърденията
изложени в исковата молба, че същата е била лишена от възможността за
действа разумно към момента на съставянето му. Поддържа, че това й
състояние е надлежно установено /две седмици преди съставяне на
процесното завещание/ с надлежната медицинска документация – медицинско
удостоверение от 25.02.2021г., в което се посочва, че завещателката е
всестранно ориентирана, без болестни разстройства в мисловния процес, без
болестни прояви, които да се наблюдават в паметово-интелектуалните й
функции. Липсата на заболяване засягащо психиатричното здраве на
завещателката се установява и от изготвената през 2017г. за същата социална
оценка, валидна до 30.08.2022г., в която се констатира, че същата е със
съхранени комуникативни умения, като не се нуждае от психологична помощ.
Обстоятелство в подкрепа на психичното здраве на Ц. намира, че е и
издаденото медицинско удостоверение за психично здраве от 2021г., в което се
констатира, че при същата не се наблюдават отклонения досежно психичното
й състояние, които да са в резултата на възрастта й.
3
При съставяне на завещанието, нотариусът е провел разговор със
завещателката, като се е уверил в това, че същата разбира смисъла и
значението на извършеното и осъществява същото по своя собствена воля,
като е отразил тази си констатация в завещанието. Завещанието е съставено в
присъствие на свидетели, пред които Ц. е релевирала волята си, които
свидетели със своите подписи са удостоверели, че волята на завещателя е
такава, каквато е отразена и в съставеното нотариално завещание.
Оспорва твърденията на ищеца, че Ц. към момента на съставяне на
завещанието е страдала от старческа деменция, при което не е могла да
разпознава близките си. Посочва, че при завещателката е била с влошено
зрение, което е възпрепятствало възможността да вижда и да разпознава
чертите на лицата на околните.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представено по делото е удостоверение за наследници на Й.П.Ц., б.ж. на
*** от което се установява, че същата е починала на 13.09.2022г., за което
обстоятелство е съставен акт за смърт № 0986/13.09.2022г. от Община Варна.
От данните в удостоверението се установява, че низходящият на
наследодателя Ц., а именно нейн син Г. Й. Г. е починал на 16.08.2017г., като
наследник на последния е ищецът А. Г. Й..
С решение по гр. дело № 767/1999г. на *** е извършена съдебна делба на
дворно място намиращо се в *** ***, цялото с площ от 308 кв.м. ведно с
построената в него жилищна сграда състояща се от четири жилищни етажа,
партер, мансарден етаж и сутерен, като в дял на Й.П.Ц., б.ж. на *** е
разпределен самостоятелен недвижим имот представляващ апартамент №1 на
първи жилищен етаж с площ от 60,53 кв.м. ведно с избено помещение №5 и
5,8474 % идеални части от общите части на сградата и правото на стоеж върху
66,88 кв.м. от дворното място.
Въз основа на нотариално завещание от 10.03.2021г., същото
обективирано в нотариален акт № 3, том 1, рег. №1569, рег. №3, дело
№3/2021г. по описа на нотариус К. К. с район на действие ***, Й.П.Ц., б.ж. на
*** е завещала на ответника В. процесния апартамент №1 с идентификатор
***, както и 25,75/308 кв.м. идеални части от поземлен имот, целия с площ от
301 кв.м., а по документ за собственост 308 кв.м. с идентификатор ***. В
завещанието е отбелязано, че поради старост и немощ завещателят полага
отпечатък от палец на дясната ръка.
Представено по делото е медицинско удостоверение №1644/29.04.2021г.
от д-р. А.Ц. - Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ –
*** в което се посочва, че след преглед на Й.П.Ц. не се установяват
отклонения от психическото състояние на здравно осигуреното лице – в
съответствие с възрастта.
Прието по делото е копие – извадка от домова книга на етажната
собственост във връзка с плащане на такси по почистване и поддръжка за
2021г.
С оглед оспорената автентичност на положените в приетия документ
подписи е прието заключение на съдебно – графологична експертиза на
вещото лице Е. А., в което се посочва, че подписите положени в документа
„вноски за почистване и поддръжка за 2021“ в таблица първа, ред 5, срещу
4
апартамент №1 и в таблица втора срещу ап. №1, не са изпълнени от Й.П.Ц.,
б.ж. на ***.
Приети по делото са разписки от „Български пощи“ ЕАД за получавана
от Й.П.Ц., б.ж. на *** пенсия за периода месец януари 2021г. до 13.09.2022г.,
като от така приетите разписки е оспорена автентичността на положения
подпис в същите от тези от 10.03.2021г. и 09.04.2021г.
С оглед оспорената автентичност на подписи от Й.П.Ц., б.ж. на *** е
назначена допълнителна съдебно – графологична експертиза, в заключението
на който вещото лице Е. А. посочва, че положеният подпис в служебен бон от
10.03.2021г. и служебен бон от 09.04.2021г. за получаване на пенсия
принадлежи на Й.П.Ц., б.ж. на ***.
Прието по делото е заключение на комплексна съдебно – медицинска и
психиатрична експертиза на вещите лица д-р. Д. Д. и д-р. К. К.. В
заключението на приетата по делото експертиза се посочва, че от данните в
медицинската документация се установява, че към датата на съставяне на
завещанието – 10.03.2021г., Й.П.Ц., б.ж. на *** не е страдала от психично
разстройство, което да се явява пречка да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи действията си по разумни подбуди. В
заключението изрично се посочва, че няма данни Ц. приживе да е лекувана от
психично заболяване. При нея към 10.03.2021г. не е диагностицирано
психично разстройство, при което се дава и заключение, че не са налице
медицинските критерии за поставяне под запрещение на същата.
В медицинската част на заключението се посочва, че от приложената
медицинска документация се установява, че Й.П.Ц., б.ж. на *** е страдала от
множество заболявания, то нито едно от тях не е възпрепятствало
възможността същата да постави собственоръчен подпис. Ц. е страдала от
начална старческа катаракта и дегенерация на макулите на двете очи, артрозни
изменения в малките стави на пърстите на двете ръце, артроза на прешлените,
артроза на коленните стави. В заключението си вещото лице посочва, че
артрозните изменения на малките стави затрудняват в някаква степен писане
на собственоръчен текст, полагане на подпис, без това да води до
невъзможност за изпълнение на писане на текст и полагане на подпис.
Изрично се излага, че няма данни за тежък ревматичен артрит, при който да е
налице блокиране на ставите, изкривяване на пръстите и невъзможност за
извършване на действия, включително и в основата на пръстите.
Разпитана в хода на съденото производство по искане на ищеца е
свидетелят Ж.Р.С., същата първи братовчед на ищеца Й.. В разпитът си
посочва, че познава Й.П.Ц., като посочва, че същата е баба на ищеца.
Последно е видяла Ц. през лятото на 2020г., към който момент последната не е
могла да я познае, въпреки, че свидетелят се е представила като племенница на
нейния син. До преди този момент посочва, че винаги когато са се засичали
във входа в който Ц. е живяла за осъществявали разговор, но последния път
когато са се видели Ц. не е разпознала свидетеля. Към лятото на 2020г. Ц. се е
придвижвала трудно, както и че е имала е затруднения със зрението.
Разпитан в хода на съдебното производство по искане на ищеца е
свидетелят П.Х.Х., същия без дела и родство със страните. Пред съда заявява,
че е домоуправител на етажната собственост на адрес в *** ***, в която сграда
приживе е живяла Ц.. Свидетелят излага, че след 2020г. при събиране на
таксите за входа е посещавал жилището на Ц., като същата при предаване на
5
средства се е разписвала в домовата книга. Посочва, че е имала затруднения
със зрението, като излага обстоятелства които са му станали известни във
връзка с изпълняваната в етажната собственост дейност, че на няколко пъти Ц.
е отказвала да се подпише, но като причина излага липсата на средства към
съответния момент за заплащане на дължимите за входа такси. Във връзка с
нарушеното зрение на Ц. посочва, че същата се е обръщала към него по име за
да го разпознае.
По искане на ответника е разпитан свидетелят Р.Л.М., без дела и родство
със страните, като в разпитът си посочва, че е съсед по имот в *** на
ответника В.. Завещателят Ц. лично не познава, но излага, че е присъствала в
кантората на нотариус К. в *** при изготвяне на процесното завещание. За
процесния ден посочва, че тя заедно с ответника и неговия баща К. са
тръгнали от *** за *** където са взели с автомобил Ц. и са се отправили към
нотариалната кантора. Посочва, че Ц. е била трудно подвижна, като в
автомобила е водила разговор с бащата на ответника - К. във връзка с техни
общи близки. При пристигане в кантората, нотариусът се обърнала към Ц.,
като я е попитала дали знае причината за събирането им, при което Ц.
посочила, че иска да завещае апартаментът си на сина на нейния племенник.
Нотариусът се обърнал към Ц., като й казал, че трябва да се напише трите
имена и да положи подпис, при което Ц. отговорила, че не може да си напише
трите имена, като причина за невъзможността изтъкнала, че не вижда. Ц.
обяснила на нотариуса, че не може да положи подпис върху екземплярите на
завещанието доколкото не виждала. Нотариусът обяснил на Ц., че щом не
може собственоръчно да напише имената си следва да бъде положен пръстов
отпечатък, при което Ц. изразила съгласие. Свидетелят посочва, че и тя като
свидетел е положила подпис в изготвеното завещание дадено с другия
свидетел.
По искане на ответника е разпитата К. Г.а К., същата нотариус рег. №513
с район на действие ***, която в разпитът си пред съда посочва, че в нейната
кантора е изготвено процесното завещание. За същото посочва, че преди
изготвяне и оформяне на същото е провела две или три срещи с Ц. и
ответника В. с оглед подготовка на нотариалното производство. Първоначално
на първата среща Ц. изложила пред свидетеля, че желае да прехвали своя
апартамент на ответника въз основа на договор за издръжка и гледане, но
същевременно споделила опасения, че друг нейн роднина може да оспори
сделката. Свидетелят посъветвал Ц. в случай, че тя има притеснения във
връзка с изложеното, то сделката да бъде реализиран под формата на договор
за покупко – продажба, като тя си запази правото на ползване върху
апартамента. При проведената втора среща между Ц. и ответника, последните
вече представили на свидетеля данъчна оценка на имота, въз основа на която
им било определена нотариалната такса и дължимия местен данък за
придобиване на недвижим имот. Ответникът завил на свидетеля К., че не
разполага с парични средства, нито може да докаже произход на такива, с
които да заплати цената по договора за покупко – продажба. След тези
разяснения във връзка с размера на дължимите такси и разноски по
нотариалното производство, страните се насочили към завещание, при което и
по същото било осъществена калкулация на дължимите такси и разноски.
Свидетелят излага, че Ц. изразила съгласие да бъде изготвено завещание, при
което свидетелят предоставил бланка за написване на саморъчно завещание.
Ц. изрично се обърнала към свидетеля, като заявила, че не може да напише
същото, като изложила, че не може да пише. По спомен на свидетеля Ц. е
6
нямала проблем с ръката, а със зрението. Пояснява, че текстът на саморъчното
завещание е около една страница включващо задължителните реквизити на
същото, в това число и описание на имота. В разпитът си излага, че е бил
направен опит да напише трите си имена, който е бил безуспешен, след което
било предприето оформяне на нотариално завещание, при което отново било
посочено, че дължимите нотариални такси са идентични, като при предходно
посочените сделки, но не се дължи 3 % местен данък за придобиване на
недвижим имот. След съгласие била уговорена дата за осъществяване на
процедурата, като нотариусът изготвил проект на завещанието. В последствие
Ц., ответникът двама свидетели в нотариалното производство и настоящия
свидетел в кантората на последния се събрали, изслушали Ц., свидетелят К.
прочела завещанието, последната взела отпечатък от пръст на Ц. за полагане в
завещанието, след като се уверила, че тя не може да пише. В разпитът си
категорично заявява, че Ц. не е могла да пише към момента на изготвяне на
процесното завещание, като допълнителен аргумент за това излага, че ако тя
би могла, то нотариалната такса за саморъчно завещание би била само 36 лева,
а не заплатената такава за нотариално завещание от около 600 лева, които
обстоятелства на Ц. били разяснени.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Завещанието е едностранен, личен, безвъзмезден, отменим и формален
акт за разпореждане с имущество за след смъртта. Същото се съставя в
писмена форма, като в разпоредбата на чл. 23 от Закона за наследството са
уредени двете му форми саморъчно и нотариално завещание.
От своя страна нотариалното завещание е официална форма за
удостоверяване на волеизявлението за завещателя. Нотариалното завещание,
като нотариално удостоверяване на правна сделка следва да бъде оформено
във форма на нотариален акт за да бъде спазена формата за неговата
действителност. За да бъде действително нотариалното удостоверение следва
да бъдат спазени изрично посочените в разпоредбата на чл. 24 ЗН условия,
като част от фактическия състав на действителността му, които включват:
изразяване на волята на завещателя, записване на така изразена от него воля,
прочитане на завещанието, отбелязване на изпълнение на формалностите и
подписване на завещанието. Волята на завещателя следва да бъде изразена
лично и непосредствено пред нотариусът и в присъствието на двама
свидетели, които също полагат подпис в завещанието.
Както съдът посочи, завещанието е формален акт, при което и съобразно
разпоредбата на чл. 42 б.“б“ ЗН неспазването на предписаната в разпоредбата
на чл. 24 ЗН форма води до неговата нищожност, а нищожността като правно
нищо от своя страна не поражда последици в правния мир.
В процесния казус не е спорно, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че завещателят Ц., б.ж. на *** е придобила по
наследство, след извършена съдебна делба собствеността върху процесния
апартамент и идеални части от дворното място, в което се намира жилищната
сграда, в която се ситуира самостоятелният обект. С този си собствен имот
завещателят се е разпоредила за след смъртта си с процесното нотариално
завещание от 10.03.2021г., същото обективирано в нотариален акт № 3, том 1,
рег. №1569, рег. №3, дело №3/2021г. по описа на нотариус К. К. с район на
действие ***. Облагодетелствано лице от едностранното завещателно
разпореждане се явява ответникът.
7
От своя страна ищецът в съдебното производство видно от
представените по делото писмени доказателства и в частност удостоверение за
наследници на завещателя Ц. се явява на осн. чл. 10, ал.1, пр. първо ЗН
единствен нейн наследник, от където се извлича и неговата активна
процесуална легитимация да предяви иск за прогласяване нищожността на
процесното нотариално завещание в целия му обем. По тези факти, което се
установяват от представените по делото писмени доказателства страните не
спорят. По същество спорът по главния иск е съсредоточен около въпроса,
дали процесното нотариално завещание е нищожно поради неспазване на
предписаната от закона форма, доколкото вместо собственоръчен подпис в
същото е положен пръстов отпечатък от завещателя Ц., б.ж. на ***.
Подписът в нотариалното завещание е задължителен реквизит в
съдържанието на последното, като липсата на подпис би опорочило същото,
който порок би довел до неговата нищожност.
При съставяне на нотариалното завещание, наред със специалните
правила за неговата действителност уредени в разпоредбата на чл.24 ЗН се
прилагат и общите правила, които са уредени в разпоредбите на чл. 569 ГПК и
сл., свързани с провеждане на нотариалните производства. В частност
разпоредбата на чл. 579, ал.2 ГПК се съдържа законодателната уредба за
случаите, при които при извършване на нотариалното удостоверяване някое от
участващите лица не може да подпише, като тук е пояснено, че тази причина
следва от неграмотността на участникът в охранителното производство или
неговата недъгавост. Терминът недъгавост от своя страна към настоящия
момент се свързва с някакво трайно увреждане на здравето, респ. е синоним
на инвалидност, в който смисъла Решение №313/22.06.2011г., постановено по
гр. дело № 1409/2010г. на 4-то г.о. на ВКС. В тази хипотеза разпоредилата
препраща към действието на чл. 189 ГПК, която в първата си алинея посочва,
че частен документ издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис
отпечатък от десния му палец, като същевременно се приподпише от двама
свидетели. Разпоредбата на чл. 189 ГПК намира приложение и в хипотезата,
при която завещателят е грамотен, но не може да се подпише ръкописно. В
този случай вместо да се подпише със саморъчен подпис, завещателят полага
пръстов отпечатък от десния си палец, който отпечатък замества неговия
собственоръчен подпис. В хипотезата на чл. 24, ал.2 ЗН именно отпечатъкът
от десния палец на завещателя замества неговия подпис, като съдебната
практика е категорична в застъпеното по този въпрос виждане, че полагането
на пръстов отпечатък от десния палец на завещателя е приравнено на
саморъчен подпис. В този смисъл с решение №719/25.07.2000г., постановено
по гр. дело № 1436/1999г. нса ВКС, 2-ро г.о. се приема, че законът не прави
разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от
десния палец.
Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че законът в
разпоредбата на чл. 24, ал.3 ЗН урежда и хипотеза, при която завещанието
въобще не е подписано от завещателя, ако той не може да го подпише, и е
указал тази изначална невъзможност на нотариуса. В тази хипотеза,
нотариусът отбелязва изявлението на завещателя в завещанието, съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал.3 ЗН, като изявлението на завещателя замества
неговия подпис.
Процесното завещание от 10.03.2021г., което е обективирано в
нотариален акт № 3, том 1, рег. №1569, рег. №3, дело №3/2021г. по описа на
8
нотариус К. К. с район на действие *** е подписано от завещателя Ц., б.ж. на
*** с полагане на пръстов отпечатък от десен палец. Съобразно
гореизложеното полагането на подпис в процесното завещание е извършено
чрез отпечатък, при което следва да се приеме, че е спазен фактическия състав
на нотариалното завещание, който е уреден в разпоредбата на чл. 24, ал.2 ЗН.
Без значение по делото е дали завещателят е могла с оглед своето
здравословно състояние да полага или не собственоръчен подпис към момент
различен от момента на подписване на процесното завещание на посочената в
него дата – 10.03.2021г. Към този момент завещателят се е подписала чрез
полагане на пръстов отпечатък в завещанието, което действие е приравнено на
полагане на собственоръчен подпис. Без значение е за спора, е, че положените
подписи в домовата книга на етажните собственици за 2021г. във връзка с
дължимите такси по поддръжка не са изпълнени от Ц., което се установява от
приетата по делото първоначална съдебно – графологична експертиза на
вещото лице А.. Отново без правно значение, е, че Ц. е подписала лично
разписките за получена от нея пенсия за месеците март и април на 2021г.,
което се установява от допълнителната съдебно – графологична експертиза на
вещото лице А..
От заключението на комплексната съдебно – медицинска и
психиатрична експертиза и в частност в медицинската й част, която е
изготвена от вещото лице д-р. Д., съдът приема, че Ц. приживе е страдала от
старческа катаракта и дегенерация на макулите на двете очи, съответно че не
са налице данни за тежки артрозни изменения на малките стави, които да
обосноват невъзможност за полагане на собственоръчен текст. В съдебно
заседание при защита на заключението си вещото лице допълва, че от
медицинска гледна точка не е било невъзможно Ц. приживе да положи
собственоръчен текст, като се вземе в предвид заболяванията, от която тя е
страдала. От заключението в тази му част съдът прима за доказан факта, че
приживе Ц. е била с влошено зрение, което е обусловено от заболяване на
двете очи. Това заключение на вещото лице д-р. Д. се подкрепя от останалите
събрани по делото доказателства и в частност от гласните показания на
свидетелите М., която е свидетел при изготвяне на нотариалното завещание и
от разпита на свидетелят К. – нотариусът, който е извършил нотариалното
удостоверяване. Показанията на тези свидетели напълно се кредитират от
съда, като обективно дадени, същите са формирани за релевантни по спора
факти, които на свидетелите са станали известни чрез непосредствено и лично
възприемане. И двамата свидетели посяват, че в деня на нотариалното
удостоверяване завещателят Ц. изрично е направила изявление, че не може да
положи собственоръчен текст, като изпише завещанието, вкл. и да се подпише
със собственоръчен подпис, като причина за това е посочила, че не вижда.
Именно състоянието на завещателя конкретно към момента на нотариалното
удостоверяване /10.03.2021г./ е относимия и правнозначим факт, към който
следва да бъде акцентирано при изследване на причините, при които вместо
собственоръчен подпис е положен пръстов отпечатък. При съпоставка на
съдебно – медицинската експертиза, като част от комплексната такава,
изготвена от в.л. д-р. Д. с гласните показанията на свидетелите М. и К., съдът
приема, че завещателя Ц. е изпитвала затруднения със зрението и то в степен
до невъзможност за положи собственоръчен текст и собственоръчен подпис
при изготвяне на завещанието. Следва да бъде посочено, че от показанията на
свидетеля К., на Ц. й е било разяснено, че при изготвяне на саморъчно
завещание дължимите нотариални такси биха били в размер на 36 лева, а при
9
съставяне на нотариално завещание в размер от около 600 лева, при което и с
оглед невъзможността да възпроизведе ръкописен текст и ръкописен подпис е
бил избран именно по-скъпия от двата варианта, какъвто е съставяне на
нотариално завещание. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х.,
който е допуснат по искане на ищеца, доколкото от него не могат да бъдат
извлечени релевантни за спора факти свързани със здравословното състояние
на Ц. към момента на извършване на нотариалното удостоверяване.
Показанията на този свидетел са общи, без съдържание на конкретика.
По изложените съображения съдът намира, че при изготвяне на
нотариалното завещание за спазени общите и специални изисквания при
извършване на нотариалното удостоверяване, поради което предявеният
главен иск за прогласяване нищожност на завещание на Й.П.Ц., б.ж. на ***
починала на 13.09.2022г., обективирано в акт №3, том 1, рег. № 1569, зав.,рег.
№ 3, дело № 3/10.03.2021г., по описа на нотариус К. К., рег. №513 с район на
действие *** вписано в Служба по вписванията – *** под вх. рег. на
завещанията №63, том1, стр.10/11.03.2021г., с което Й.П.Ц., б.ж. на *** следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед отхвърляне на главния иск, то следва да бъде разгледан
евентуалният иск:
Унищожаването на завещанието може да се иска и след откриване на
наследството, като легитимирани са всички лица, които имат правен интерес,
като сред тази са и наследниците по закон, които са призовани към
наследяване с откриване на наследството. Правните последици на
унищожаването освен с предявяване на конститутивен иск в срока по чл. 44,
ал.1 ЗН, могат да бъдат постигнати и по пътя на възраженията.
В случая ищецът се явява лице с надлежна легитимация да иска
унищожаване на това завещание, доколкото същият се явява единствен
наследник на завещателя Ц. при приложена на разпоредбата на чл. 10, ал.1,
пр. първо ЗН. В исковата си молба твърди, че около година преди смъртта на
Ц. е наблюдавал при последната дементни прояви, които са обусловили
нейната липса на ориентация за време и място. Изложените твърдения
обуславят приложение на разпоредбата на чл. 44, ал.2 ЗН, доколкото за ищеца
причините за унищожаемостта на завещанието са станали известни преди
откриване на наследството, поради което тригодишният срок за предявяване
на този иск следва да се счита от момента на откриване на наследството. Ц. е
починала на 13.09.2022г., поради което и срокът по чл. 44, ал.1 ЗН е спазен,
доколкото съдът е сезиран с искова молба на 16.04.2024г.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал.1, б.“а“ ЗН, завещанието ще бъде
унищожаемо, ако същото е извършено от лице, което към момента на
съставянето му не било способно да завещава.
Не са наведени твърдения, съответно не са ангажирани по делото
доказателства, че приживе завещателят Ц. е поставена под запрещение, при
което следва да бъде прието, че същата към момента на осъществяване на
нотариалното удостоверяване не била дееспособно лице.
В исковата молба във връзка с предявения в условията на евентуалност
иск се поддържа, че Ц. не е могла да действа разумно. Съдебната практика
приема, че неспособни да действат разумно са лицата, които не са били
поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга
причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и
10
не могат да разбират и ръководят своите постъпки.
В исковата си молба ищецът твърди, че приживе завещателят Ц. е
започнала да проявява поведение, което било свързано с невъзможност да
разпознава своите близки, да се ориентира времево и пространствено. С оглед
тези си твърдения съдът допусна събиране на гласни доказателства на двете
страни, съответно бе назначена и приета комплексна съдебно – медицинска и
психиатрична експертиза на вещите лица д-р. Д. и д-р. К.. В заключението на
последната категорично се посочи, че към датата на съставяне на процесното
завещание не са налице медицинските критерии за поставяне на Ц. под
запрещение. Последната не е била диагностицирана с психично разстройство,
няма данни по делото същата да е била лекувана от психиатрично заболяване.
Заключението по приетата експертиза напълно се кредитира от съда, като
обективно и компетентно дадено, като същото се подкрепя и от събраните по
делото гласни доказателства. При анализ на последните, които са събрани от
разпита на двете категории свидетели, както тази допуснати по искане на
ищеца – С. и Х., така и по искане на ответника М. и К., съдът не може да
направи извод, че е налице и социалният критерий, който обосновава
ограничаване дееспособността на едно лице, наред с медицинския такъв.
Свидетелят С. изложи за еднократен разговор с Ц. през 2020г., при който
разговор завещателката не е могла да разпознае свидетеля, като наред с това
изложи, че същата имала затруднение със зрението. В същата насока за
наличие в затруднения със зрението са показанията и на свидетеля Х., който
заяви, че Ц. за да го разпознае се е обръщала към него по име за да чуе неговия
глас. Тези показания и на този свидетел обосновават единствения възможен
извод, че Ц. е имала затруднение със зрението към края на своя живот, но не и
с възможността да действа разумно.
Категорични са показанията на свидетелите М. и К., че Ц. ясно,
категорично и еднозначно е изявила своята воля във връзка с извършване на
нотариалното удостоверяване при съставяне на нотариалното завещание.
Същата си е служила с разбираеми и логични думи за да изрази
волеизявлението си във връзка със завещателното разпореждане. Свидетелят
М. посочи и факт, който й е станал пряко известен, който е свързан с разговор
между Ц. и бащата на ответника. От пресъздаденото от свидетеля става ясно,
че на Ц. е било известно с кого общува и на каква тема се води разговора,
което не може да обоснове извод за проява на неразумно поведение от
завещателя.
С оглед осъществената съпоставка на събраните в хода на процеса
писмени и гласни доказателства, съдът приема, че завещателят Ц. към
момента на съставяне на процесното нотариално завещание е била лице, което
е било способно да завещава, същата е могла да действа разумно, като е
осъзнавала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си. При тези съображения и евентуалният иск за унищожаване на
процесното завещание следва да бъде отхвърлен, като недоказан по
същество.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответника са дължат разноски.
Ответникът със списък по чл. 80 ГПК релевира искане за присъждане на
разноски в размер на 7926,50 лева, от които 426,50 лева съдебно – деловодни
разноски и 7500 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Възнаграждението за процесуално представителство с оглед възражението на
11
ищеца следва да бъде определено, като бъдат взети в предвид видът на спора,
неговата прана и фактическа сложност, броя на съдебните заседания, цената
на иска. В настоящата хипотеза производството се развива по предявени
облигационни искове за прогласяване нищожност, а в евентуалност
унищожаемост на завещание, като цената на иска възлиза в размер на
58373,58 лева.
Съдът след като взима единствено за ориентир посочените в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размери, намира че съобразно тях, минималният размер на възнаграждението
за процесуално представителство по всеки иск възлиза на 5119,88 лева,
съобразно цената на иска. Като се има в предвид, че исковете са два – главен за
прогласяване за нищожност и евентуален за унищожаемост на завещанието,
както и доколкото в договора за процесуално представителство от 09.10.2024г.
не е посочено, по кой иск в какъв размер възлиза уговореното и заплатено
възнаграждение в общ размер от 7500 лева, то съдът намира, че същото е
уговорено поравно за всеки от исковете или от по 3750 лева. Предвид така
изложеното и доколкото така уговореното и заплатено възнаграждение не
превишава минималното по всеки иск, а като бъде взето в предвид, че делото е
с висока фактическа и правна сложност, което производство се разви в общо
три открити съдебни заседания, съдът намира, че общото възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 7500 лева не е прекомерно.
По изложените съображения в полза на ответника се дължат 7926,50
лева, от които 426,50 лева съдебно – деловодни разноски и 7500 лева
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А. Г. Й., ЕГН ********** от ***
срещу А. К. В., ЕГН ********** от *** за прогласяване на нищожност
поради липса на подпис, в евентуалност на унищожаемост поради това, че
към момента на неговото съставяне завещателят не е могла да действа
разумно, съответно не е могла да ръководи и разбира постъпките си, на
завещание на Й.П.Ц., б.ж. на *** починала на 13.09.2022г., обективирано в
акт №3, том 1, рег. № 1569, зав.,рег. № 3, дело № 3/10.03.2021г., по описа на
нотариус К. К., рег. №513 с район на действие *** вписано в Служба по
вписванията – *** под вх. рег. на завещанията №63, том1, стр.10/11.03.2021г.,
с което Й.П.Ц., б.ж. на *** починала на 13.09.2022г. завещава на А. К. В., ЕГН
********** притежаваните от нея, както следва: АПАРТАМЕНТ №1,
находящ се в жилищна сграда, в *** ***, на първи етаж, със застроена площ от
60,53 кв.м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня,
тоалет, перално помещение и балкон, съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 16.06.2014г., с адрес на имота по схема:
*** ***, ***, *** стар идентификатор - няма, с предназначение - жилище,
апартамент, в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта - 1, при граници по схема: съседни
12
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *** под обекта - ***6;
***5; ***2; ***1, над обекта - ***, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №5, с
площ от 3,75 кв. метра, при граници на избеното помещение: север - изба №4
на апартамент №5; юг - изба №6 на апартамент №4, запад - коридори, изток -
съседен имот, ведно с 5.8474% идеални части, равняващи се на 66.88 кв. метра
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена сграда с идентификатор ***, с
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, както и 25,75/308 кв. метра
идеални части от поземлен имот, находящ се в *** ***, ***, съставляващ имот
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 14.10.2022г., целият с площ по кадастрална
скица от 301 кв.м., а по документ за собственост от 308 кв. метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, номер по предходен план: 517, квартал 620, при граници
и съседи по скица имоти с идентификатори: **** на осн. чл. 42, б.“б“ вр. чл.
24, ал.2 ЗН, евентуално на осн. чл. 43, ал.1, б „а“ вр. чл. 13 ЗН.
ОСЪЖДА А. Г. Й., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на А. К. В.,
ЕГН ********** от *** сумата от дължат 7926,50 /седем хиляди
деветстотин двадесет и шест лева и 50 ст./ лева, от които 426,50 лева
съдебно – деловодни разноски и 7500 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13