№ 38597
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110168778 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по искова молба на А. Г. А. срещу „*************“ АД, с която е
предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние № ******/28.03.2023 г.; при условията на евентуалност
е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 от процесния договор,
предвиждаща заплащането на неустойка от страна на потребителя при непредоставяне
на обезпечение по договора, поради противоречие със закона, евентуално поради
накърняване на добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 28.03.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние №******, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, му предоставил сумата в размер на 400 лева. Срокът за
погасяване на кредита бил 30 дни, при годишен лихвен процент в размер на 36% и
годишен процент на разходите в размер на 42,58%, а общата сума, която следвало да
върне ищцата била в размер на 412 лева. В чл. 19 от договора било уговорено, че
договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията,
посочени в Общите условия относно доход, или с банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 от договора било уговорено, че в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 19 от договора, потребителят дължал неустойка
в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоения кредит. На ищеца била начислена
неустойка в размер на 108 лева, като общата сума, която платил за погасяване на
кредита, била в размер на 520 лева. Ищецът намира, че договорът за потребителски
кредит е изцяло недействиелен, тъй като не бил коректно посочен годишния процент
на разходите по кредита (ГПР). Намира, че посочването на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68Д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното
дружество не било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР,
тъй като същата неустойка по своята същност представлявала „скрита печалба“,
надбавка към главницата, която се плащала периодично. При включването на
процесната неустойка към годишния процент на разходите, щяла да се получи
стойност, която многократно надхвърля посочения в договора процент. Посоченото
1
обстоятелство било самостоятелно основание за недействителност на договора.
Липсвала и ясно разписана методика за формиране на ГПР. Намира, че договорът за
кредит е нищожен и поради несключването му в предвидената от закона форма, както
и поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Ищецът излага
съображения относно нищожността на клаузата на чл. 29 от договора, регламентираща
задължението на потребителя да заплати неустойка при непредоставяне на
обезпечение. Сочи, че в глава четвърта на ЗПК било предвидено задължение за
кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже да сключи такъв. Намира, че уговорената в чл. 29 от
договора неустойка била за неизпълнение на задължение, което не било свързано
пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнявала добрите нрави. С
посочената клауза се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение
на акцесорно задължение; посочената неустойка обезпечавала вредите от това, че
вземането няма да бъде събрано от длъжника в срок, каквато била и функцията на
мораторната лихва. Непредоставянето на исканите обезпечения по силата на чл. 71
ЗЗД било основание да се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, но не и да
се иска неустойка. Договорът за кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва противоречала на добрите нрави. Ето защо моли съда да уважи предявения иск
за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, евентуално – на
разпоредбата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество – „************“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност
на исковете. Прави се искане за съединяване на настоящото дело и изрично посочени
в отговора на исковата молба други дела между страните. Сочи, че в случая ищецът
злоупотребява с процесуални права, като предявява множество искове срещу
ответника, които се разглеждат в отделни производства, с цел да бъдат генерирани
разноски в полза на ищеца. Излага съображения относно начина на сключване на
договора, както и относно действителността на сключения с потребителя договор.
Сочи, че атакуваната в настоящото производство неустойка за непредоставяне на
обезпечение е действителна, като излага теоретични съображения относно функцията
на неустойката и предпоставките за нейното възникване. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че на 28.03.2023 г. между страните е бил
сключен договор за паричен заем № ****** с посоченото в исковата молба
съдържание.
Предвид отделеното за безспорно между страните в тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е да установи твърдените
основания за нищожност на договора, респективно на оспорената клауза.
Искането за съединяване по чл. 213 ГПК е неоснователно. Касае се за спорове
относно различни правоотношения, които са и на различен етап.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат
приети по делото, тъй като са относими и допустими.
2
Останалите доказателствени искания не са необходими за изясняване на спора
от фактическа страна.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213 ГПК
настоящото дело да бъде обединено с посочените в отговора на исковата молба други
дела между същите страни.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025г.
от 10:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 28.03.2023 г. между страните е бил сключен договор за паричен
заем № ****** с посоченото в исковата молба съдържание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3