Р Е Ш Е Н
И Е
гр. Перник, 14.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на тридесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА
ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1052 по описа на съда за 2017 година, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С.К.Т. *** АД, с която е предявен иск за установяване несъществуването на парични вземания за сумата от 1704.97 лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2006г. до 30.04.2009г., за сумата от 500.27 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.10.2006г. до 14.01.2010г., и 136.16 лв. за разноски, поради погасяването им по давност след издаването на изпълнителен лист за същите суми по гр.д. №381/2010г. на РС-Перник.
Ищецът поддържа, че ответникът, в качеството му на доставчик на комунални услуги, твърдял, че имал вземания към него за сумата от 1704.97 лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2006г. до 30.04.2009г., за сумата от 500.27 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.10.2006г. до 14.01.2010г., и за сумата от 136.16 лв.- за разноски. Твърди, че за същите вземания ответникът се снабдил с изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 381/2010г. на Районен съд-Перник.
Поддържа, че след издаване на изпълнителния ответникът бездействал, при което образуваното за събиране на вземанията изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК и изтекъл законоустановения давностен срок. Въпреки това, ответникът продължавал да търси от ищеца плащане на процесните задължения, от където ищецът обосновава правния си интерес от воденето на процесния отрицателен установителен иск за същите суми.
При така изложените съображения отправя искане към съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 1704.97 лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2006г. до 30.04.2009г., за сумата от 500.27 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.10.2006г. до 14.01.2010г., и за сумата от 136.16 лв.- за разноски,, поради погасяването им по давност след издаването на изпълнителен лист за същите по гр.д. №381/2010г. на РС-Перник.
В срочно депозиран писмен отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен със съображения, че давността за процесните вземания е била прекъсвана многократно и че не е изтекла, защото е пет-годишна, доколкото вземанията са установени с влязло в законна сила съдебно решение.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
приетото копие от изпълнително дело №523/2010г. на ЧСИ С.Б. е видно, че същото е образувано на 28.04.2010г.
за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 14.04.2010г. издаден за
процесните суми въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК въз основа на молба от „Топлофикация-Перник“ АД.
Други
доказателства не са ангаржирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По
допустимостта на иска
Съдът намира, че предявеният отризцателен
установителен иск за допустим.
Същият е с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК,
доколкото длъжникът оспорва вземане, за което е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /арг. в този
смисъл има в Решение № 216 от 28.08.2012г. на ВКС по т.д. № 913/2010г., II т.о., ТК/.
В допълнение на изложеното следва да се отбележи,
че с решение №76 от 07.05.2013г. по гр.д. № 391/2012г. ВКС, IV г.о. по повод на допуснато касационно обжалване по
процесуалноправния въпрос относно правния интерес на длъжника по парично
задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на
вземане, когато за същото е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК е прието, че такъв иск може да бъде предявен и преди връчване на
заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.
Прието е, че такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на
заповед за изпълнение, или когато в хода на производството по иска по чл. 124,
ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането. В друго свое решение /Решение
№ 254 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2013 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Теодора Нинова/ ВКС е приел, че за да съществува
интерес от установителния иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от
ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това дали
установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на
спорното право, той е в първия случай - положителен, а във втория -
отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен,
било за отрицателен установителен иск - зависи коя от двете страни ще вземе
инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв - това
обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е
едно и също.
По
основателността на иска
Ищецът
твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност.
От
представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания не са
признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно т. 14 на ТР № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Също така определението
на съда по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание чл. 237 ГПК (отм.) нямат последиците на
съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение
(Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС
по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и други). По аргументи от цитираната
съдебна практика съдът намира, че и за давностния срок за вземанията, за които
е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, правилото на
чл. 117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
Задължението
да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011г. е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт – договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж
настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по
отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно чл.111,
б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е
3-годишният срок на погасителна давност.
С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Установява се от делото, че давността за вземанията е започнала да тече с
издаването на изпълнителния лист за същите – на 14.04.2010г. Същата е
прекъсната с подаването на редовна молба за образуване на изпълнително дело –
на 28.04.2010г. Въпреки дадените му
изрични указания за това ищецът не проведе доказване на твърденията му за
наличието на основания за спиране и прекъсване на давността за след тази дата и
до изтичане на срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Тригодишният срок за вземанията за главница и обезщетение за забава е
изтекъл, поради което и по арг. от разпоредбата на чл. 119 ЗЗД и искът по чл. 124,
ал. 1 ГПК следва да бъде уважен за
всички вземания, обективирани в изпълнителния титул, до размерите по искането
на ищеца, в това число и за вземането за разноски.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. В представения от същия списък по чл. 80 ГПК е включена сумата от 750 лв. за платено адвокатско възнаграждение, По арг. от чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за основателно. Предвид изложеното на ищеца се следват 384,37 лв. за адвокатско възнаграждение, 93,66 лв. за държавна такса и 24 лв. за препис от изпълнителното дело, или общо 502,03 лв. за разноските по делото.
При този изход на спора
ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 2 ГПК, че ищецът С.К.Т. с ЕГН ********** не дължи на ответника “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ********* поради погасяването им по давност след издаване на изпълнителния лист от 14.04.2010г. по ч. гр.д. №381/2010г. на РС-Перник сумите от 1704.97 лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2006г. до 30.04.2009г., сумата от 500.27 лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 01.10.2006г. до 14.01.2010г., и сумата от 136.16 лв. за разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати на С.К.Т. с ЕГН ********** сумата от 502,03 лв. за разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: