№ 1952
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110204747 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ Закон за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, обнародван ДВ бр.27 от 27 март
2018година - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.84 от 06 октомври
2023година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на “КРЕДИТ ИНС“АД, подадена срещу
наказателно постановление №38-30, издадено на 15 февруари 2023година от
председателя на Държавна агенция”Национална сигурност“ /ДАНС/, с което
на основание чл.116,ал.1,т.3 ЗМИП - редакция на разпоредбата, преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 14
юли 2023година, в сила от същата дата, на правния субект е наложена
“имуществена санкция“, в размер 5 000лв., за осъществен състав на
административно нарушение по чл.55,ал.3 вр. ал.2 вр. чл.53,ал.7 и чл.15,ал.1
ЗМИП - редакция на разпоредбите, преди изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.60 от 14 юли 2023година, в сила от
същата дата, извършено на 03 юни 2022година в град София и изразило се в
1
това, че в качеството на финансова институция и задължен субект по чл.4,т.3
ЗМИП, ”КРЕДИТ ИНС”АД не е документирало предприетите действия по
проверка на събраните идентификационни данни за клиента Тони Емилов
Белев по реда на чл.55,ал.2 ЗМИП и преди сключването на договор за
потребителски кредит ”ЕКСТРА” №ДЗ010512/03.06.2022г., сключен без
присъствието на клиента.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ ЗМИП вр. чл.59,ал.2
ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември
2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
неправилно, алтернативно - с позоваване на съображения за приложимост по
казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Преди всичко обаче, се сочат
нарушени изисквания, произтичащи от приложимите разпоредби на
чл.42,ал.1,т.4 и т.5 ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН при оформяне
съдържанието на актовете на органите на административнонаказателното
производство, както са развити съображения за липса на осъществен състав на
административно нарушение, доколкото в случая, от една страна се твърди, че
действия по идентифициране на клиента са били реализирани в
действителност, при това своевременно, като се касае за инцидентен
технически пропуск несъхраняването на копия от документите, обективиращи
идентификацията според изискванията на чл.55,ал.3 ЗМИП, но от друга страна
се твърди, че е била съобразена приложимата разпоредба на чл.56,ал.1 ЗМИП,
т.е. позоваване от страна на ”КРЕДИТ ИНС”АД на предходно
идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция, предвид
осъществяването на дейността от страна на ”КРЕДИТ ИНС”АД, съвместно с
”ИЗИПЕЙ”АД, а последното е лице, попадащо в категорията по чл.4,т.2
ЗМИП. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски при
благоприятен за жалбоподателя изход на делото.
Пред съда санкционираното юридическо лице ”КРЕДИТ ИНС”АД, в
процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Представителят на въззиваемата страна, легитимиран с приложено по
2
делото пълномощно, в съдебно заседание пледира за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно, изразявайки
становище за несъмнена установеност на констатираното и квалифицирано
като административно нарушение, за което законосъобразно и правилно, при
коректно прилагане на относимите материалноправни и процесуалноправни
разпоредби, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице, в т.ч. при коректна индивидуализация на наложената
санкция, обосновавайки в същото време неоснователност на доводите от
защитната теза на жалбоподателя, като с депозирането на относими “писмени
бележки” /лист 56-64 от делото/, е даден отговор в детайли на всеки един
защитен довод, в т.ч. при ”неволно” сочене на нарушение по чл.68,ал.1 ЗМИП,
каквото в случая не е предмет на административнонаказателното обвинение.
Претендира, при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото,
присъждане на деловодни разноски в полза на ДАНС, включващи
юрисконсултско възнаграждение, в размер 150,00лв., съобразно приложен
списък на разноски /лист 65 от делото/.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ ЗМИП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска
районна прокуратура /СРП/ не се възползва от изрично разяснената
възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери
това за необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становището на представляващия по пълномощно
въззиваемата страна, изразено в хода и за нуждите на образуваното съдебно
производство и обсъди събраните по делото доказателства и налични
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява съществуването към 2022година,
а и във времето след това на правен субект - търговско дружество с
фирма/наименование “КРЕДИТ ИНС”, в правната форма на акционерно
дружество /АД/, с ЕИК *********, както няма спор, че правният субект
покривал критериите за кредитна институция по смисъла на Закона за
кредитните институции /ЗКИ/, а в последното качество и се явявал задължен
субект по ЗМИП, респ. попадал в обхвата на контрол от ДАНС.
3
В аспекта на последното посочено, със заповед, рег.№ФР-9-
81/04.07.2022г., директорът на Специализирана административна
дирекция”Финансово разузнаване” в ДАНС, от своя страна реализирал
правомощието на основание заповед, рег.№З-1085/18.04.2018г. на
председателя на ДАНС, възложил на длъжностни лица, вкл. свидетел Л. П.,
извършването на регулярна /планова/ проверка на “КРЕДИТ ИНС“АД, в
качеството на задължено лице, за спазване разпоредбите на ЗМИП и
свързаните с последния нормативни актове, при времеви обхват на проверката
периода 01 юни 2021година - 30 юни 2022година и с местоизвършване на
проверката - ”адресите, на които финансовата институция осъществява
дейността си в град София”.
Заповедта за проверката била връчена на 06 юли 2022година на
представляващ по пълномощно ”КРЕДИТ ИНС”АД, а в хода и за целите на
проверката, при отправено искане, съдържателно обективирано в писма,
последователно от дати 06 юли 2022година, от 11 юли 2022година, от 13 юли
2022година и от 07 октомври 2022година, за предоставяне на документи,
сведения и справки, включително на 35броя клиентски досиета, посочени
конкретно, от гл.т. на клиент, но подбрани от проверяващите на случаен
принцип, от страна на ”КРЕДИТ ИНС”АД било представено кредитното
досие по договор за потребителски кредит ”ЕКСТРА”
№ДЗ010512/03.06.2022г., сключен с клиент Тони Емилов Белев,
неприсъствено от страна на последния, включително при подадена, отново на
03 юни 2022година, ”online” заявка.
От гл.т. задължението на ”КРЕДИТ ИНС”АД да осигури прилагането на
мерките по ЗМИП, отнесено към сключването на конкретния договор за
кредит с клиента Белев, в частност да провери събраните идентификационни
данни за Белев, в качеството на кредитоискател и при положение, че за
задълженото по специалния закон лице и съществувало изискване ”да
документира” действията по проверка на събраните идентификационни
данни, при това със задължително съдържание в тези документи за дата, час,
име и длъжност на лицето, извършило действията по проверката, на свой ред
подлежащи на съхраняване така, че да бъдат на разположение и при поискване
от страна на контролните органи, в хода на проверката, видно от отговор с
приложение, вх.№ФР 11-10189/17.10.2022г. по описа на ДАНС, документи в
4
посочения смисъл не се представили, по причина, че и от самото дружество
жалбоподател ”се признавало” извършване на електронни справки /проверки/,
в т.ч. за валидност на личната карта, с която и по специфичен начин се било
легитимирало лицето Белев, за вярност на декларираната от кредитоискателя
информация за задълженост в системата на Централен кредитен регистър,
както за вярност на декларираната информация за текуща и предходна
месторабота на кредитоискателя, по времето на разглеждането на заявката за
кредит, но без документиране и то в съответствие със специфичните
нормативни изисквания, на предприетите действия.
Въз основа на така направената в хода на проверката констатация,
касаеща отношението по отпускането от страна на ”КРЕДИТ ИНС”АД на
потребителски кредит на клиент Тони Емилов Белев, но не само, конкретно в
насока неспазено изискване по чл.55,ал.3 ЗМИП, проверяващите, освен че я
отразили в констативен протокол за проверка на място по ЗМИП от 28
ноември 2022година, пристъпили, в частност свидетел Л. П., към образуване
на административнонаказателно производство срещу “КРЕДИТ ИНС“АД, със
съставянето, отново на 28 ноември 2022година, на акт за установяване на
административно нарушение по чл.55,ал.3 вр. ал.2 вр. чл.53,ал.7 и чл.15,ал.1
ЗМИП, изразило се в неизпълнение от страна на дружеството, в качеството на
задължен субект по смисъла на чл.4,т.3 ЗМИП, на задължението за
документиране на предприетите действия по проверка на събраните
идентификационни данни за клиента Тони Белев по реда на чл.55,ал.2 ЗМИП
и преди сключването, без присъствието на клиента, на договор за
потребителски кредит ”ЕКСТРА” №ДЗ010512/03.06.2022г., по заявление,
подадено ”online” също на 03 юни 2022година. Така съставен, актът бил
предявен, подписан и препис от него бил връчен на представляващ по
пълномощно “КРЕДИТ ИНС“АД на същата дата - 28 ноември 2022година.
”КРЕДИТ ИНС”АД се възползвало от правото на писмени възражения по акта
в приложимия срок по чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ ЗМИП вр. чл.44,ал.1 ЗАНН,
които не били приети за основателни, респ. въз основа на акта, на 15 февруари
2023година от председателя на ДАНС било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което за констатираното административно нарушение,
описано по идентичен начин от фактическа и правна страна в
обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване,
била ангажирана административнонаказателната отговорност на “КРЕДИТ
5
ИНС“АД, с налагането на “имуществена санкция“, в размер 5 000лв.,
определена на основание чл.116,ал.1,т.3 ЗМИП. На свой ред, препис от така
издаденото наказателно постановление, при следване приложимото правило
по чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ ЗМИП вр. чл.58,ал.1 ЗАНН, било връчено,
отново на представляващ по пълномощно “КРЕДИТ ИНС“АД, на 21 февруари
2023година.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, възприети
в акта и в наказателното постановление, при съобразяване естеството на
нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение и начина
на констатирането му, по делото в качеството на свидетел е разпитана Л. П. -
атосъставител, но и непосредствено ангажирана с установяването на
нарушението, като част от проверяващия екип, както са приобщени писмени
материали, основно такива, приложени по изпратената в съда
административнонаказателна преписка, но и допълнително в хода и за
нуждите на съдебното производство - от жалбоподателя, от въззиваемата
страна и служебно от съдебния състав, а именно заповед, рег.№З-1085 от 18
април 2018година на председателя на ДАНС, с отношение към установяване
компетентността на актосъставителя - заповед, рег.№З-225 от 31 януари
2022година на председателя на ДАНС, заповед, рег.№ФР-9-81 от 04 юли
2022година на директора на Специализирана административна
дирекция”Финансово разузнаване” в ДАНС, ведно с доказателства за
връчването й на проверявания субект, представляващи разписка и
пълномощно, приложени от въззиваемата страна в хода на съдебното
производство /лист 53-55 от делото/, констативен протокол за проверка на
място по ЗМИП от 28 ноември 2022година, в т.ч. с данни за връчването му на
проверявания субект, документално, възпроизведени на хартиен носител,
писма от проверяващия екип за изискване на документи, сведения и справки
от проверявания субект - от 06 юли 2022година, от 11 юли 2022година, ведно с
приложение, съотв. отговор, предоставен с протокол за доброволно предаване
от 13 юли 2022година и от 15 юли 2022година, писмо от 07 октомври
2022година, с отговор, постъпил в ДАНС с вх.№ФР-11-10189/17.10.2022г.,
включително приложение, представляващо материалите, относими към
кредитното досие на клиент Тони Емилов Белев и договор за потребителски
кредит ”ЕКСТРА” №ДЗ010512/03.06.2022г., сключен неприсъствено от страна
на клиента, писмени възражения по акта, депозирани в приложимия срок по
6
чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ ЗМИП вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, приложено с жалбата
пълномощното от 28 ноември 2022година, легитимиращо представителната
власт по отношение на ”КРЕДИТ ИНС”АД на физическото лице, ангажирано
в проверката и в процедурата по образуване на
административнонаказателното производство и служебно направена и
приложена, по данни в ТРРЮЛНЦ, справка за актуално, конкретно към 16
октомври 2023година и към 09 април 2025година, състояние на
санкционираното юридическо лице, в т.ч. с история на промените, касаещи
седалището и адреса на управление на дружеството /лист 13-14 и лист 35-38
от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т. естество
на констатираното нарушение, изразило се в неизпълнено от страна на
”КРЕДИТ ИНС”АД задължение за документиране и то по определен начин на
предприети действия по проверка на идентификация на клиент /физическо
лице кредитоискател с подадено ”online” заявление за кредит/, а и начин на
установяване на самото нарушение, съдът счита, че е взел необходимите
мерки за разкриването на обективната истина, а същевременно и е осигурил
достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията
си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез
показанията на разпитаната свидетелка, непосредствено ангажирана с
образуването на административнонаказателното производство, но още, а и
приоритетно с извършването на проверката, при която са били направени
констатациите, стоящи в основата на административнонаказателното
обвинение, обсъдени самостоятелно, но и във връзка с писмените материали,
приобщени като писмени доказателства, установяват достатъчно убедително
и еднопосочно гореизложената фактическа обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда, не се
очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е.
такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съдът и не
намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи
анализ на доказателствата.
Прецизно е да се отбележи освен това, че с подаването на жалбата,
санкционираното лице, което и не е проявило друга процесуална активност в
хода съдебното производство, пред настоящата инстанция е изразило
7
несъгласие с атакуваното наказателно постановление, но е сторило това по
начин, основно с позоваване на неправилно прилагане на материалния закон,
като прави впечатление, че по същество посочените от органите на
административнонаказателното производство факти, относими към
признаците на вмененото нарушение, не са били оспорени, с изключение на
твърдението за възможно позоваване от страна на ”КРЕДИТ ИНС”АД на
предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция, в
случая от ”ИЗИПЕЙ”АД, което според състава е напълно произволно, не само
неподлежащо на обсъждане по казуса, но и несъстоятелно на фона на
формираната доказателствена съвкупност.
С така направените предварителни уговорки, съдебният състав споделя
становище за наличие на предпоставки да бъдат кредитирани с доверие и
изцяло показанията на свидетел П., представляващи възпроизвеждане на
непосредствени възприятия, характеризиращи се с правдивост, със стремеж
към достоверност и обективност при депозирането, включително от
дистанцията на времето, като следва да се отбележи, че свидетелката е била
част от екипа, извършил проверката, респ. е била непосредствено ангажирана
да констатира на база представените материали и то от страна на дружеството
жалбоподател, на свой ред приобщени като писмени доказателства по
настоящото дело, че доколкото при изискване от контролните органи, а и в
съответствие с правилото, разписано в разпоредбата на чл.68,ал.1 ЗМИП, не са
били представени документи, при това с информация за дата, час на
извършване на предприетите действия, както с имена и длъжност на лицето,
реализирало проверката по идентификация на конкретния клиент на
дружеството и кредитоискател - Тони Белев, в частност по причина и отново
по данни от дружеството, че “справките са били извършени по време на
разглеждането на заявката за кредит, но не са запазени”, точно с което
дружеството жалбоподател, в качеството на задължен субект по ЗМИП, е
игнорирало изискването, чийто адресат е било и произтичащо от
приложимата разпоредба на чл.55,ал.3 ЗМИП, е осъществило на свой ред по
този начин, по времето и на мястото, възприети от
административнонаказателното обвинение, признаците от състава на
вмененото нарушение, включително при съобразяване, че се касае за такова,
изразило се в недокументиране и то по определен начин, на предприетите
действия по проверка на идентификационни данни на клиент от страна на
8
задължен субект по ЗМИП, какъвто в случая е дружеството жалбоподател, а
не в непредприемане на такива действия по отношение на подалия заявка за
кредит Тони Емилов Белев.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в
приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 21
февруари 2023година, а жалбата е била депозирана при
административнонаказващия орган на 01 март 2023година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. съдът счита, че
жалбата следва да бъде разгледана досежно преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът, в разрез с доводите в жалбата, не констатира процесуални нарушения,
притежаващи характеристиките съществени, включително такива, които да са
накърнили правото на защита на санкционирания субект, в рамките на
административнонаказателното производство. Счита, че образуването на
последното, съставянето на акта за установяване на нарушението и издаването
на атакуваното наказателно постановление, е станало при спазване на
предвидените в ЗМИП и в ЗАНН приложими срокове с давностен и
преклузивен характер, като органите на административнонаказателното
производство в нужната степен пълно, ясно, точно, а и при съответност, са
оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като
гаранция за правото на защита на санкционираното лице, включващо и
възможността за пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно
производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление, но и
като предпоставка за разкриването на обективната истина.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че сроковете по
чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ ЗМИП вр. чл.34,ал.2 и ал.3 ЗАНН, на плоскостта
на казуса са били спазени.
9
Съдът преценява освен това, че както в акта, така и в наказателното
постановление, в съответствие с приложимите разпоредби на чл.42,ал.1,т.3, т.4
и т.5 ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН и в разрез с доводите в жалбата,
органите на административнонаказателното производство са посочили в
дължимата и нужна пълнота релевантните факти, от гл.т. преценка за
съставомерност на констатираното деяние, в съответствие с което описание, а
и коректно е била очертана и юридическата формулировка на вмененото на
жалбоподателя, при това при спазване на принципа за идентичност между
съдържанието на акта и на наказателното постановление.
Съобразно разпоредбата на чл.123,ал.1 ЗМИП, а и приобщените като
писмени доказателства по делото заповеди на председателя на ДАНС и на
директора на Специализирана административна дирекция”Финансово
разузнаване”, съдът преценява, че както актът за установяване на
нарушението, така и атакуваното наказателно постановление, са били
изготвени от компетентни длъжностни лица.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка съдът преценява, че доколкото доказателствата по
делото, оценени и интерпретирани в посочения по-горе смисъл, следва да се
приеме, че достатъчно убедително, безпротиворечиво и еднопосочно са
потвърдили възприетите от органите на административнонаказателното
производство фактически констатации, формиращи предмета на
административнонаказателното обвинение, а именно, че “КРЕДИТ ИНС“АД,
явявайки се задължен субект по ЗМИП, в частност на основание чл.4,т.3
ЗМИП, конкретно попадайки в категорията финансова институция по ЗКИ,
имайки задължението да документира и то по определен начин предприетите
действия при извършване на проверка на събраните идентификационни данни
на всеки свой клиент, като не е сторило това по отношение на клиент Тони
Емилов Белев, подал на 03 юни 2022година заявление ”onlinе” за
потребителски кредит, а и одобрен от кредитната институция, е сключил
договор за потребителски кредит ”ЕКСТРА” №ДЗ010512/03.06.2022г., в град
София, неприсъствено, по този начин на 03 юни 2022година, в град София,
”КРЕДИТ ИНС”АД е осъществило признаците от обективната страна на
административното нарушение по чл.55,ал.3 вр. ал.2 вр. чл.53,ал.7 и чл.15,ал.1
ЗМИП, за което и е била ангажирана отговорността на дружеството, която
10
дефинитивно е обективна, безвиновна, като правният извод в последния
смисъл /за реализирано съставомерно поведение/, не е обусловен от
обстоятелството, към взаимоотношения с един или с повече клиенти на
дружеството са били относими констатациите.
Що се касае и до наложената с атакуваното наказателно постановление
“имуществена санкция“, в размер 5 000лв., съдът преди всичко съобразява, че
няма промяна в законодателството, считано от времето на извършване на
нарушението, която да обуславя в рамките на казуса обсъждане на плоскостта
на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, а и
отчитайки, че санкцията е била определена в рамките на предвидената като
вид, а и на минимално предвидената от закона като размер /имуществена
санкция от 5 000 до 50 000лв./, като съобразява също така, че не разполага с
правомощия да заменява или да определя размер на санкцията под
предвидения в закона най-нисък предел /в т.см. чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН/,
преценява в крайна сметка, че и в тази част са налице предпоставки за
потвърждаване на постановлението, предмет на обжалване, доколкото и
категорично, в разрез с тезата на жалбоподателя, приема, че правилно случаят
не е бил оценен като “маловажен”, т.е. да е представляващ по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените /типични/ случаи на
нарушение от съответния вид, основно съобразявайки, че макар формално,
констатираното и оценено като нарушение, осъществено чрез едно деяние и в
рамките на установено отношение с един конкретен клиент, с когото в крайна
сметка е бил сключен договор за потребителски кредит, при размер на кредита
1 000лева, видно от показанията на разпитаната свидетелка, не се
характеризира с инцидентност, но по-важното е, че засяга нормативни
изисквания, които изначално са завишени, доколкото са относими към
субекти, притежаващи специфично качество, а и реализирайки дейността си, е
дефинитивно необходимо с особено внимание и подчертан педантизъм да
съблюдават нормативните изисквания, определящи, но и осигуряващи
ефективността на мерките за превенция използването на финансовата система
за целите на изпирането на пари, респ. изложеното, оценено в съвкупност и
пренесено към казуса, в заключение, но с категоричност не дава основание на
състава да ревизира позицията на наказващия орган за неприложимост по
казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от взелия
11
участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на
въззиваемата страна, представил списък на разноски /лист 65 от делото/, съдът
намира, че при допустимо и своевременно направено искане, са налице
предпоставки да възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 90,00 /деветдесет/лева, в полза
на ДАНС, определено при съобразяване на приложимите правила по
чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ ЗМИП вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН -
актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година вр. чл.144 и чл.143 Административнопроцесуален кодекс вр.
чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната
помощ вр. чл.27е Наредба за заплащането на правната помощ, приета на
основание последната цитирана законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от
06 януари 2006година, обнародвана ДВ бр.5 от 17 януари 2006година, в сила
от 01 януари 2006година и в актуалната редакция, след изменението и
допълнението, обнародвани ДВ бр.74 от 07 септември 2021година, в сила от
01 октомври 2021година, като в случая съдът съобразява, че по конкретното
дело е бил разгледан правен спор, характеризиращ се със стандартна
фактическа и правна сложност, това, че делото е било разгледано и обявено за
решаване в рамките на проведено едно открито съдебно заседание, при
положение, че от представителя по пълномощно на въззиваемата страна,
погледнато обективно, не се е изисквала, нито се е наложила, излизаща от
рамките на обичайното процесуална активност, от гл.т. доводи, с които е била
обоснована защитната теза на жалбоподателя и предвид обстоятелството, че
последният не е бил процесуално представляван в откритото съдебно
заседание по делото, като съставът все пак оценява положените усилия от
страна на процесуалния представител на въззиваемата страна да отговори
изчерпателно, включително чрез депозирани “писмени бележки“, на доводите
от защитната теза на жалбоподателя, в заключение приемайки да възложи в
тежест на последния заплащането тъкмо на посоченото като размер по-горе
юрисконсултско възнаграждение, а не претендираното, определено и платимо
в полза на ДАНС, включително при липса на обективирани, а и претендирани
други деловодни разноски, направени от въззиваемата страна.
По казуса има формулирано, конкретно в жалбата, искане за присъждане
на деловодни разноски на жалбоподателя, но такива не се следват на
12
последния, с оглед изхода на делото, а и при положение, че реално не са
обективирани в материалите по делото.
Именно по изложените аргументи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.123,ал.6 /предишна ал.5/ ЗМИП вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д
ЗАНН - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-30, издадено на 15
февруари 2023година от председателя на Държавна агенция”Национална
сигурност”, с което на “КРЕДИТ ИНС”АД, ЕИК *********, е наложена
“имуществена санкция”, в размер 5 000 /пет хиляди/лева, на основание
чл.116,ал.1,т.3 Закон за мерките срещу изпирането на пари, за осъществен
състав на административно нарушение, описано от фактическа и правна
страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт №ФР-10-8281 за
установяване на административно нарушение, съставен на 28 ноември
2022година.
ОСЪЖДА “КРЕДИТ ИНС”АД, ЕИК *********, с актуални седалище и
адрес на управление град София, кв.”Манастирски ливади”, ул.”Лъвски рид”
№3, ет.1, офис 2, в процесуалното качество на жалбоподател, да заплати на
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ”НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”, орган на която е
издал наказателното постановление, предмет на обжалване, направени
деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в размер 90,00
/деветдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14