М О
Т И В И:
Срещу обвиняемия Ю.В.Г. е внесено постановление по чл.375 от НПК, с което
РП Карлово прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за извършеното
от него престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 26.08.2010
г. в землището на с. Р., обл. Пловдивска, по главен път І-6, км 230+652 м, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. № ****,
без свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с наказателно постановление № ***/*** г.
на Началника на РУ „Полиция“ К., влязло в
сила на 15.10.2009 г.
Прокурорът поддържа
внесеното предложение. Пледира на обвиняемия съдът на наложи административно
наказание - глоба в близък до минималния
предвиден в закона размер.
Обвиняемият Г. не
оспорва фактическите положения, визирани в постановлението, признава се за
виновен и съжалява за стореното. Моли за минимално наказание.
Защитникът на
обвиняемия пледира за наказание в минимален размер.
Съдът като разгледа
делото в рамките на фактическите положения, посочени в предложението, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Ю.В.Г. е роден на *** ***, *** **********.
На 26.08.2010 г. около 13 часа Г. управлявал лек автомобил ВАЗ 2101 с
рег. № **** в посока с. Р. по главен път
І-6. Около 13.15 ч. западно от същото село двама полицейски служители –
свидетелите Б. и И. докато изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилния транспорт, спрели
за проверка водача на лекия автомобил ВАЗ 2101 с рег. № **** и установили, че
управлявал обвиняемият Г.. Същият не представил свидетелство за правоуправление
на МПС. За констатираното нарушение на Г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № *** от *** г., който обвиняемият
подписал без възражения. След извършена справка в ОД на МВР П. – Сектор ПП и КАТ
се установило, че Г. е управлявал МПС, без свидетелство за правоуправление –
същия не се води на отчет като водач на МПС и няма издадено такова. С
наказателно постановление № *** от *** г., влязло в законна сила на 15.09.2009 г. на
Началника на РУ Полиция К. Г. е бил наказан за управление
на МПС без свидетелство за управление.
Тази фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите и писмените доказателства и няма различия с фактическите положения,
отразени в постановлението на Районна прокуратура, и с оглед доказателствата,
събрани по делото, съдът направи следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че
обвиняемия Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 26.08.2010
г. в землището на с. Р., обл. Пловдивска, по главен път І-6, км 230+652 м, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. № ****,
без свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с наказателно постановление № ***/*** г.
на Началника на РУ „Полиция“ К., влязло в
сила на 15.10.2009 г., поради което съдът го призна за виновен в това
престъпление.
От обективна страна
престъплението засяга обществените отношения свързани с безопасността на
движение по пътищата. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от
обвиняемия, чрез управление на МПС без свидетелство за придобита
правоспособност, по надлежния ред, и то в едногодишния срок, след като деецът е
наказан за същото деяние по административен ред. Първият обективен признак на
престъплението – управление на автомобил,
се установява от показанията на свидетелите И.
и Б. – безспорно Г. е управлявал лек автомобил на посочената
дата, и при извършената му проверка не е представил документ за
правоуправление. Вторият обективен признак се установява от неоспорените по
делото писмени доказателства – от справката от ОД на МВР е видно, че
обвиняемият не е придобивал правоспособност за водач на МПС. От приложеното
наказателно постановление се установява, че на същия по административен ред е
наложено наказание по чл. 177, ал.1, т.2 предл 1-во от ЗДП, за извършено
нарушение по чл. 150 от ЗДП. Наказателното постановление е влязло в законна
сила на 15.10.2009 г., а престъплението за което съдът признава Г. за виновен е
извършено на 26.08.2010 г., т.е. преди изтичане на едногодишния срок от
наказването му за нарушение по чл. 150 от ЗДП, касаещо задължението МПС да се
управлява само от правоспособен водач. Всички обективни признаци, време и място
на извършване, и авторство, от състава на престъплението са установени по
несъмнен начин.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл – обществено опасните последици са целени
и настъпили.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази
императивните разпоредби на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. Тъй като обвиняемият не е
осъждан до настоящия момент, предвиденото в закона наказание за извършеното от
него умишлено престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е лишаване от
свобода до две години и няма нанесени имуществени вреди, то за него са налице
всички императивни изисквания за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Съдът намира,
че административното наказание следва да бъде определено по отношение на уличения
в предвидения от закона минимум, с оглед смекчаващите вината обстоятелства –
липса на други противообществени прояви и признанието на вината. С оглед
изложеното, на Г. съдът налага глоба в размер на 1000 лева. Съдът не налага наказание лишаване от
правоуправление на МПС на основание чл. 343г от НК, тъй като обвиняемия е
неправоспособен водач и не може да бъде лишен от право, което не притежава.
С така наложеното наказание съдът счита, че ще се осъществят генералната
и индивидуалната превенция на закона.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
П.В.