Решение по дело №272/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. П. от гр.София, чрез пълномощник адв. Т.П. от АК София, против реше­ние № 199 от 04.12.2023 г., постановено по АНД №351/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 7522058, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.

Ответната страна в производството, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Становището на представителя на ОП – Русе е, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред него ЕФ съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез издаване на ЕФ за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП размер.

Административният съд напълно споделя изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно и напълно обосновано районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.182, ал. 1, т. 4, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията в жалбата в тази посока. Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на ЕФ е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва извода, че няма законово изискване в ЕФ да се посочват всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба, че в ЕФ не е посочено дали е имало ограничение на скоростта в контролирания пътен участък по път I-5 км 29+600 чрез поставяне на пътни знаци. Неоснователно е и възражението, че в посочения пътен участък не е било налице такова ограничение. Тези обстоятелства са изследвани в проведеното въззивно производство, където чрез изисканата схема за организация на движението от Агенция пътна инфраструктура – областно пътно управление безспорно се установява, че преди мястото, където е разположено АТСС на км.29++747 в посоката от гр.Бяла към гр.Русе е бил поставен пътен знак В26/60/ и това ограничение се е отнасяло именно за автомобилите, които се движат в тази посока, сред които е и заснетия автомобил на жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че са ограничени правата на санкционираното лице, тъй като в ЕФ не е посочено с какво техническо средство е установено нарушението – мобилна или стационарна камера. Посочването на това обстоятелство не е задължително, тъй като то не е част от реквизитите на ЕФ, регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Твърденията, че скоростта на автомобила на жалбоподателя е установена с неизправно техническо средство не намират опора в събраните доказателства. Те изцяло се опровергават от представените по делото протоколи и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадени от Българския институт по метрология и от протокола за използване на автомотизираното техническо средство и системи. Видно от тях използваното техническо средство е преминало периодичен технически преглед, годно е и няма никакви данни за неговата техническа неизправност.

Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH KAM S1.

В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Останалите възражения в касационната жалба, свързани с наличие на процесуални нарушения при издаване на обжалвания ЕФ също са неоснователни, доколкото ЕФ съдържа всички предвидени от закона реквизити и производството по издаването му е особено производство, което е предвидено в ЗДвП. Не се изисква посочване името и длъжността на служителя, съставил ЕФ, тъй като законът изисква посочване само на териториалната структура и това е резултат от специфичните особености на производството по издаване на ЕФ, уредено в чл. 198, ал.4 от ЗДвП.

Повечето наведени доводи в касационната жалба повтарят доводите във въззивната жалба, които въззивният съд е обсъдил правилно и в съответствие с материалния и процесуалния закон. Административният съд напълно споделя изводите на районния съд, като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд – Бяла е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 04.12.2023 г., постановено по АНД №351/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла.

Решението е окончателно.